Обратно на село-нужни са корени!

[zeleno]

аз не се надявам на промяна
няма поминък , няма училища , няма здравеопазване
значи селото на тоз етап е за здрави пенсионери / и съвсем наблизо живеещи отново здрави граждани /
но понеже пенсионната възраст постоянно расте ... а ние сме все по-болни ...

[tili]

Тези дни четох за едно младо момиче, което само гледа 13 бивола. Завършила е икономика и сега учи компютърни науки. Състезава се по разни бойни изкуства и доста манекенки могат да ѝ завидят на външността. Живее на село. Има и разни други, завръщат се от чужбина, правят разни еко ферми, гледат коне и т.н. Все млади хора.

[cvetnica]

Промяна ще има, само че тя ще се състои в това, че малките градчета, тези с къщите от селски тип, постепенно ще се обезлюдят като сегашните села. Какво друго можем да очакваме като започнат да се закриват детски градини и училища, като не можеш да си намериш работа, като постепенно отделенията в болницата се затварят, да не говорим за спешната помощ.
Колкото до това момиче, то сигурна съм че тя е виждала бивол само на хартия, докато вземе субсидиите. Не знам защо си мислите, че собствениците на тези разни екоферми живеят на село и те гледат животни. Нищо подобно, те си живеят в града, а в село си имат работници.

[venetka70]

За мен политиката е мръсна работа, а да си политик / особено в България / и да останеш настрани от мръсотията не ми се струва реално. Затова не уважавам нито един политик, но....бих свалила шапка пред този български политик, който успее да върне живота в селата.
Всяко мое ходене до родното ми село в последните години ми добавя още и още бели коси. Постепенно изчезва живота от него, изчезнаха стадата овце и овчарите след тях, изчезнаха онези прекрасни юрдечешки орди, къпещи се в близкия поток. Дърветата остаряха, поболяха се и загинаха. Няма кой да ги поднови. Заприлича на пустиня. Само гробището расте, расте. Добавили са нова площ към него. А, и нова детска площадка са направили пред кметството с пари от евро програма. Само, че деца няма.....защото закриха и училището, и детската градина и малцината млади ентусиасти, останали на село се изнесоха по причина липса на възможност за образование на децата им.
И така .... след 10-15 години още едно българско село ще изчезне от картата на България. Тръгвам си с голяма тъга от родното си място, сърцето ми кърви и не виждам светлина в тунела. За селата, който не са близо до големи градове за съжаление не виждам бъдеще. А как ми се иска това да не е така представа си нямате. И си блъскам главата какво трябва да се направи и акъл не ми идва.... Загубено поколение е нашето... поколение не успяло да опази корените си никой няма да го запомни с добро.

[Миша]

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "Малък коментар" – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света.

Този път въпросът е: "Какво е селянин?"
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това.
Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини."

С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринадесетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде.

И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително.

Ами от родителите им – откъде другаде?

Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.

Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.

Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.

Просто зяпам как гори камината и размишлявам.

Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.

Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелов приз и вече имаше пари за три живота?

Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се.

Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.

Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

Автор : Дончо Цончев

http://www.highviewart.com/cvetno/za-se ... -2202.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[Deleted User 2919]

[video][/video]Франция

Норвегия:
[video][/video]

[Ава_и_мама]

Здравейте! Сега погледнах часовника,а то е 7.30ч сутринта. Не съм усетила кога е минала ноща. Прочетох 3 теми от първата до последната страница. Тази е последната. Лягам да подремна, ако ми разреши кучето и после ще ви напиша за моето село и какво ме върна там.

[clock]

А! Тази тема съм я пропуснала! Ето къде ще ми е гостито тази вечер

[bettym]

Аз съм от тия, "безродните". Родена и отгледана в града. Баби и дядовци съм виждала само на снимка, моите и от двете страни са починали преди да се родя, та за това ония снимки и изказвания - "това ми е от бабиното време, бабината закуска" и т.н. са ми екзотични. Моите закуски бяха мамини, сготвени и направени на електрическата печка в панелката на остъклената тераса. Нищо, ама нищо не разбирах от селския начин на живот, от копаене, не разбирах необходимостта от общуването със земята...
Те така, докато се омъжих. Съпругът ми ме заведе на село, на гости при бабите и дядовците му. Имах късмета да ям сирене, кисело мляко и кашкавал, произведени от ръцете на баба му. Хапнах и някои от бабините закуски. На Коледа видях клане на прасе, айде първите пръжки на селската печка...та така.. това беше преди около 17 години.
Преди 5 години вече бях убедена, че панелката, която си купихме и в която живеем и до днес, ме затиска и определено не мога да понасям уикендите сред панелните стени, където все от някъде ще се чука, бръмчи, ремонтира нещо и....си купихме къща в село, с което нямаме никаква връзка, освен тази, че се влюбихме в мястото..., а доста бързо и в хората там.
Та там, преди три седмици, сред големите снегове, отидохме в студената необитавана от никого къща. Въпреки че бяхме източили системата и спрели водата, се оказа, че някъде е останала течност, замръзнала и....нямахме вода. Запалихме едно заварено кюмбе и се почна едно топене на сняг в тенджери...да има да се измиеш, за тоалетната....докато температурата в къщата се покачи и водата тръгна...
И тогава седнахме до кюмбето в кухнята /която в момента е само на циментова замазка/с по чаша вино в ръка и се замислих...колко малко му трябва на човек...да му е топло, да има какво да хапне, водичка да има да си налее, три приходящи кучета, звезди през зимния прозорец и любов.
Ама разни скъпи дивани, шкафове и двукрили хладилници, пълни с неща от супера, произведени кой знае как и къде, телевизор /който в съседната стая работеше само за нашия тинейджър/ изобщо не ме интересуват. Щастието според мен е в простите, обикновени неща от живота, които може би не само /но в 90%/ селото и селският начин на живот може да ти даде.
Явно не съм само аз стигнала до този извод, защото заклетите "софиянци" са изкупили селските къщи в огромен периметър около София, качили са цените до небето и продължават да купуват даже доста далече от София. Така е и с всички села около другите големи български градове, та...според мен, все пак има някаква надежда. Да...доста села изчезнаха, други ще изчезнат скоро, но има доста места, където се купуват имоти и мисля, че българското село ще съществува, но не в онзи вид, който го помним. Да, няма масово да има овце, крави, кози, а магаретата ще са си екзотика, но пък....вижте какви чудесни градини имате всички вие и с всички тия рози с английски, френски и холандски корени, всякакви други растения, на които се опитвам, но никога няма да науча дългите латински имена -всички те ще обогатяват и променят флората ни и ни карат да се усмихваме. А пък там, където селата са изчезнали, природата настъпва и се завръща дивото - растения, но и животни. Това не е непременно лошо, може би е компенсация за многото бетон, където е "цивилизовано". Та те така - дайте да не се отчайваме и да си казваме, че няма надежда, а да я търсим и подкрепяме, където я има, за да ни има и нас.

[Deleted User 5091]

bettym, Цитат-Явно не съм само аз стигнала до този извод, защото заклетите "софиянци" са изкупили селските къщи в огромен периметър около София, качили са цените до небето и продължават да купуват даже доста далече от София.
Винаги съм се питала какво имате предвид с тези кавички и израза заклети "софиянци"?
Нали не си мислите, че София в далечното минало е била безлюдна, та няма как да има софиянци-кореняци?!