Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Вчера си изпуснах джи-сема в кофата с вода за поливане на цветята. Снощи голямата снаха дотърча да ми остави втория си апарат, докато си купя мой. Страааашно важен, не смея да го пипна, държа го само, ако някой ми звънне, щото и контактите ми не са в картата, а в удавения апарат... Ама никой не ми звъни, оплаках се на приятелка. Тя го взе и му усили звука, разгледа и 8 пропуснати обаждания... Ми като не звъни, а е на вибрация в чантата, как да го чуя? Реших да си го държа в ръката и пред погледа, нищо че вече има звук, като идиотите дето не си говорят на живо помежду си, а си гледат в джи-семите, като зомбирани. Сега ги разбрах, сигурно и техните телефони за кратка връзка са удавени или по друг начин повредени.
Ама приказката ми не е за това. Отворила съм си тая вечер http://hobbykafe.com/" onclick="window.open(this.href);return false;, http://www.facebook.com" onclick="window.open(this.href);return false;, два сайта за африкански теменужки, един за възпитание на деца от 0 до 5 години, един преводач и една търсачка, и си разглеждам, и си се кефя. Изведнъж, О ужас! Компютъра ми почва да пее силно някаква отвратителна мелодия... Опипках се, ама яко, щото преди две седмици пипнах гаден вирус. Сина ми два часа го чисти от компа и през цялото време дудна, че отварям де що някой ми прати, а аз и тогава пак некви цветарски неща си гледах... Изпотих се от притеснение и панически изключвах сайт подир сайт, ама натрапчивата мелодия не спираше... Накрая съкрушена, загасих компа. И тя спря.
Ами сега... След кратък размисъл, реших, все пак да пробвам „вируса”, преди да звънна на сина ми за помощ и ново нравоучително слово. Включвам... няма песен! Нахълтвам във ФБ и почва да пее много силно! В това време с крайчеца на окото забелязвам съобщение от един приятел, който знаеше драмите ми с телефона от предния ден: „Вдитни си телефона, звъня ти втори път вече!!!”
А телефона си стои до клавиатурата, ама приятелката ми, като включила звука, изключила вибрацията.
Ама приказката ми не е за това. Отворила съм си тая вечер http://hobbykafe.com/" onclick="window.open(this.href);return false;, http://www.facebook.com" onclick="window.open(this.href);return false;, два сайта за африкански теменужки, един за възпитание на деца от 0 до 5 години, един преводач и една търсачка, и си разглеждам, и си се кефя. Изведнъж, О ужас! Компютъра ми почва да пее силно някаква отвратителна мелодия... Опипках се, ама яко, щото преди две седмици пипнах гаден вирус. Сина ми два часа го чисти от компа и през цялото време дудна, че отварям де що някой ми прати, а аз и тогава пак некви цветарски неща си гледах... Изпотих се от притеснение и панически изключвах сайт подир сайт, ама натрапчивата мелодия не спираше... Накрая съкрушена, загасих компа. И тя спря.
Ами сега... След кратък размисъл, реших, все пак да пробвам „вируса”, преди да звънна на сина ми за помощ и ново нравоучително слово. Включвам... няма песен! Нахълтвам във ФБ и почва да пее много силно! В това време с крайчеца на окото забелязвам съобщение от един приятел, който знаеше драмите ми с телефона от предния ден: „Вдитни си телефона, звъня ти втори път вече!!!”
А телефона си стои до клавиатурата, ама приятелката ми, като включила звука, изключила вибрацията.
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Така е, Си, много напрежение образуват новите телефони
"Ако се съмняваш, направи още една крачка напред!"
- Tanet
- Кафе машина
- Мнения: 4787
- Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
- Местоположение: Севлиево 5-а зона
- Дал благодарност: 2 пъти
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
От вчера в главата ми се въртят спомени с любимата ми баба, на която съм кръстена. Тя беше много колоритна и редовно ръсеше някакви смешки. Та един ден на гости ми беше една състудентка. Бяхме завършили отдавна и просто дойде да се видим. Ние сме 32-33г тогава , седим в дневната и си говорим. Баба и тя уж слуша пък по едно време вика: "Що не одити да си търсите мъже ами сте кукнали тука като стари моми." "Ами бабо къде да ги търсим, то няма, не ни харесват" "Ни шъ та харесват , ти нъл знайш куей туй нещу дет расте най-бържи на тоз свят? " "не бабо, не зная, кажи кое е /и двете вече ще избухнем в смях/", "ааа - казва баба подсмихвайки се и повдигайки едната си вежда - знайш ти знааайш, кат го побутнеш, побутнеш и са ококоря..." Тук вече не издържаме и прихваме.
Тя обичаше да седи на стол до кюмбето - имахме печка на брикети, пълен кошмар. Аз гледам някакъв екшън. В един момент почва яка стрелба и ...баба пада от стола. Печката и нагряла кокалите и тя заспала, добре не падна върху нея.
Гледа ме, че вземам дрехи за пералнята и вика "Тучка, ти подклади ли пиральнята"
Карам и се ,че плюе по килима семки все едно е на пейката на село - тя обичаше да яде фъстъци и семки, пък тя вика "айди , айди, стига си лопала кат мокра полъ у гъз".
Тя говореше по селски, но пишеше вярно, още си пазя писмата и през студентските години и едно с изпратени в него здравец, иглика , цвят от мушкато и теменужки - дето съм ги садила пред портата. Всяко писмо започваше със "Здравей мило и никога незабравимо Танче" и завършваше със "Червена бука, зелен бор, по-скоро очаквам отговор"
Колкото сме се ядосвали - щото то като остарее човек прави напук и бели, толкова и ни е било весело с нея.
Тя обичаше да седи на стол до кюмбето - имахме печка на брикети, пълен кошмар. Аз гледам някакъв екшън. В един момент почва яка стрелба и ...баба пада от стола. Печката и нагряла кокалите и тя заспала, добре не падна върху нея.
Гледа ме, че вземам дрехи за пералнята и вика "Тучка, ти подклади ли пиральнята"
Карам и се ,че плюе по килима семки все едно е на пейката на село - тя обичаше да яде фъстъци и семки, пък тя вика "айди , айди, стига си лопала кат мокра полъ у гъз".
Тя говореше по селски, но пишеше вярно, още си пазя писмата и през студентските години и едно с изпратени в него здравец, иглика , цвят от мушкато и теменужки - дето съм ги садила пред портата. Всяко писмо започваше със "Здравей мило и никога незабравимо Танче" и завършваше със "Червена бука, зелен бор, по-скоро очаквам отговор"
Колкото сме се ядосвали - щото то като остарее човек прави напук и бели, толкова и ни е било весело с нея.
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7292
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 742 пъти
- Получил благодарност: 1344 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Мили спомени...
Моят дядо един ден ми обясняваше, че в стопанския двор сложили бодиГАРГИ , на него му беше непонятна думата Бодигард
Моят дядо един ден ми обясняваше, че в стопанския двор сложили бодиГАРГИ , на него му беше непонятна думата Бодигард
- katina
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1437
- Регистриран на: Юни 7, '12, 18:46
- Местоположение: Хасково
- Дал благодарност: 81 пъти
- Получил благодарност: 33 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Танче, голяма скица е била баба ти, симпатяга И моята баба беше много сладкодумна, много приказки ни е разказвала и истории от нейното детство, все в устата я гледахме Почина на 90 год. без да боледува сериозно. Бяхме на гости за Коледа, изпрати ни до вратата на двора с пожелание пак да дойдем. След два дни отидохме да я погребем, не можехме да повярваме, че я няма вече Днес е задушница, Бог да я прости и всички наши близки
Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Е няма как да не копирам поста на Калико тук, още се смея с глас .......
calico написа:Абе девойки млади и умни, аз на кого казах, че нося самардала - сол, за Ноелче като дойде да й я дам, и че имам още свободни пакетчета, ако някой иска. И някой тогава поиска. И защо не ми напомнихте после, ами аз да разнасям всичката сол из половин България, и да си я върна всичката , и даже да ми се разсипе из багажа
ми аз самардала си имам
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Писахме си с Магдалена днес и й разказах последната ми ''гениална'' изцепка и тя ме нави да я публикувам. Ето я без съкращения:
''Аз със семената съм на "вие'' . Хич ме няма с други думи. А най-лошото е, че и да засея нещо някъде, в 90% от случаите забравям или какво съм сяла, или къде съм го сяла . Обикновено резултата е плачевен, а още по-често - никакъв. Та твоето предложение за разсад го прегръщам горещо, както и теб, че го правиш ... Което ме подсеща за последния ми гаф. Ще ти го разкажа, ама само на тебе, че ш'умра от срам да го разправям на всички в съответната тема. Пролетта намерих семена някакви - кой ми ги е дал, откъде, не ме питай. Насях ги прилежно на три-четири места, даже почти помнех къде... Е, поникнаха. Хм, едни ми ти хубави зелени листа, бързо растат. И все по-малко ми приличат на цветя ... Ей тук около цъфналите дребосъчести агератумчета:
Преди време минава покрай мен една съседка и вика: Абе, комши, няма ли да оплевиш тоя троскот? А аз стоя като тресната и мънкам, че не е троскот, че трябва да е китка някаква, обаче ме гложди отвътре... Минаха няколко дни, аз внимателно наблюдавам развитието на така набедената ''китка'' и когато видях оформящото се характерно съцветие, бързо-бързо започнах да плевя. Ама ти плевила ли си троскот? Той брати ! Ама как само брати - на 20, на 30 см от растение до растение... Е иде ми да фана лопатата и да изрина цялата леха И не съм сяла на едно място, естествено... Да се смееш ли, да ревеш ли ...''
Размислих се по казуса и май се сетих нещо - пролетта една колежка ми даде някакви семена да си подсея оплешивялата тревица, дето се бори с мъха след ланшните дъждове. Та май това съм насяла...
''Аз със семената съм на "вие'' . Хич ме няма с други думи. А най-лошото е, че и да засея нещо някъде, в 90% от случаите забравям или какво съм сяла, или къде съм го сяла . Обикновено резултата е плачевен, а още по-често - никакъв. Та твоето предложение за разсад го прегръщам горещо, както и теб, че го правиш ... Което ме подсеща за последния ми гаф. Ще ти го разкажа, ама само на тебе, че ш'умра от срам да го разправям на всички в съответната тема. Пролетта намерих семена някакви - кой ми ги е дал, откъде, не ме питай. Насях ги прилежно на три-четири места, даже почти помнех къде... Е, поникнаха. Хм, едни ми ти хубави зелени листа, бързо растат. И все по-малко ми приличат на цветя ... Ей тук около цъфналите дребосъчести агератумчета:
Преди време минава покрай мен една съседка и вика: Абе, комши, няма ли да оплевиш тоя троскот? А аз стоя като тресната и мънкам, че не е троскот, че трябва да е китка някаква, обаче ме гложди отвътре... Минаха няколко дни, аз внимателно наблюдавам развитието на така набедената ''китка'' и когато видях оформящото се характерно съцветие, бързо-бързо започнах да плевя. Ама ти плевила ли си троскот? Той брати ! Ама как само брати - на 20, на 30 см от растение до растение... Е иде ми да фана лопатата и да изрина цялата леха И не съм сяла на едно място, естествено... Да се смееш ли, да ревеш ли ...''
Размислих се по казуса и май се сетих нещо - пролетта една колежка ми даде някакви семена да си подсея оплешивялата тревица, дето се бори с мъха след ланшните дъждове. Та май това съм насяла...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7292
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 742 пъти
- Получил благодарност: 1344 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Не прилича на троскот, ама си иска плевене
ММ ми носи от битака разни ненужни неща, един ден се връща с една поокъсана кошница от шума някаква. Оставя я на шахтата пред прозореца дето ни е, котките се редуват да спят вътре и аз по някое време забелязвам, че вътре има гумено ярко гущерче. Вечерта гущерчето вече се търкаля по земята и аз го вдигам на шахтата. И часът наближава полунощ, ММ излиза с фенера за последно да заключи, и го чувам че вика, шепнешком. Това викане не може да се опише, но ако някой ваш близък спи, а вие трябва да извикате нещо, нали знаете как се прави И вика: Елате, елате бързо да видите едно интересно животно! Аз имах работа някаква и сръгвам малкия да отива бързо и да докладва дали си струва да ходя и аз. Дребния и той "вика" шепнешком - Ела, ела да го видиш! И аз тииихичко отварям вратата, да не стресна интересното животно и гледам моите мъже насочили фенера право в очите му , наведени напред и го гледат! $Тихо, казват, да не го стреснеш! Ама гледат зеленото гумено гущерче естествено!
ММ ми носи от битака разни ненужни неща, един ден се връща с една поокъсана кошница от шума някаква. Оставя я на шахтата пред прозореца дето ни е, котките се редуват да спят вътре и аз по някое време забелязвам, че вътре има гумено ярко гущерче. Вечерта гущерчето вече се търкаля по земята и аз го вдигам на шахтата. И часът наближава полунощ, ММ излиза с фенера за последно да заключи, и го чувам че вика, шепнешком. Това викане не може да се опише, но ако някой ваш близък спи, а вие трябва да извикате нещо, нали знаете как се прави И вика: Елате, елате бързо да видите едно интересно животно! Аз имах работа някаква и сръгвам малкия да отива бързо и да докладва дали си струва да ходя и аз. Дребния и той "вика" шепнешком - Ела, ела да го видиш! И аз тииихичко отварям вратата, да не стресна интересното животно и гледам моите мъже насочили фенера право в очите му , наведени напред и го гледат! $Тихо, казват, да не го стреснеш! Ама гледат зеленото гумено гущерче естествено!
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Люб, признай си, че е било номер от тяхна страна...
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7292
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 742 пъти
- Получил благодарност: 1344 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
И аз в началото реших че ММ ме будалка, но той така изненадано ме погледна като се разсмях! Купил чантата, а гущера не видял.
Сега като чета в неуместната дизайнерска тема за игуаната на Тобо все за гущера се сещам и ме избива на смях
Сега като чета в неуместната дизайнерска тема за игуаната на Тобо все за гущера се сещам и ме избива на смях