Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
- daneda
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2210
- Регистриран на: Мар 14, '12, 11:23
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 1332 пъти
- Получил благодарност: 516 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Е не, Ленуз ти взимаш приза за първо място в тази тема!!!
- Tanet
- Кафе машина
- Мнения: 4787
- Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
- Местоположение: Севлиево 5-а зона
- Дал благодарност: 2 пъти
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Ленуц, я го кажи кой е тоя прах за глава, че мен често ме боли да си имам и аз, пък и не шофирам няма страшно
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
- lenuza73
- Кафе машина
- Мнения: 3700
- Регистриран на: Окт 3, '10, 18:27
- Дал благодарност: 14 пъти
- Получил благодарност: 18 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Е сега ще направя реклама Ирландците трябва да ме вземат за рекламно лице на техният СолпадеинTanet написа:Ленуц, я го кажи кой е тоя прах за глава, че мен често ме боли да си имам и аз, пък и не шофирам няма страшно
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31649
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 977 пъти
- Получил благодарност: 2228 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.ph ... 10#p775910" onclick="window.open(this.href);return false;
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7268
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 710 пъти
- Получил благодарност: 1277 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Аз ще съм много кратка - миналата седмица обясних на продавачката, че искам пижама като рокля
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Ейййй, от един час сама се хиля в тази темичка! Чудна!
И аз имам цяла торба с нелепи случки, но сега имам време и ще ви разкажа една от любимите ми. Аз, студентка I курс - млада, засукана, работя в магазин на Витошка. Магазинът голям, скъп, имаме и охрана - здраво, хубаво момче на моя възраст - Сашо (бяхме станали добри приятели) . Една вечер след работа колежка черпи за рожден ден. Пихме по чаша винце, шеги, веселби... По едно време Сашо разнася белезници. Яааа, питам го, истински ли са? Докато се усетих, белезниците на ръцете ми. Истински. Ааааааа, интересно! Хайде, Сашо, махай ги. Вади той портмоне - вътре бил ключа. Да, ама не. Няма го ключа. Никъде.... И започват едни опити за отключване - Сашо, шеф, колежки всеки чопли с каквото се сети. То не бяха кламери, фиби... След всички тези опити белезниците не само че не бяха отключени, но се затегнаха здраво за китките ми и болката стана непоносима. Какво ще правим? Изведнъж някой се сети, че трябва да намерим полицай да ги отключи. Е, да, ама от къде са тез белезници, какво да обясняваме! Аз разревана вече, Сашо казва "Ще измислим нещо" . Тръгваме с него. Зима, студено, тъмно, ама аз по една ризка, къса пола и без палто, защото няма как да го облека. Намираме полицаи. И чувам Сашо: "Абеее, господин полицай, с гаджето ми малко се заиграхме, май прекалихме и сега не мога да ѝ махна белезниците." Полицаите се втренчват невярващи в мен, аз още повече от тях. "Сашо, не те ли е срам, бе! Защо лъжеш!" - пелтеча от болка, срам и студ. А той " Гледай сега няма смисъл да лъжем хората! Аз ѝ казвам, че не е шега това, ама тя моля те окови ме! " Не знам на кой свят съм, умирам от срам, чудя се дали да не побегна обратно с белезниците, вече не ме и боли! От там полицаите се развеселяват, започват да разпитват за още подробности и ги получават а-ла " Девет седмици и половина ". Колкото повече твърдях, че не е вярно, историята течеше по-засукана...."И какво стана с ключа?", питат го. "Ееее, ами то не беше мяткане, туй-онуй, един час.... Кой знае къде се е отърколил...." Накрая ме отключиха, пожелаха ми да бъда малко по-кротка, а на момчето казаха "Късметлия!"
P. S. Сашо оживя, нямаше как да го убия пред полицаи...
И аз имам цяла торба с нелепи случки, но сега имам време и ще ви разкажа една от любимите ми. Аз, студентка I курс - млада, засукана, работя в магазин на Витошка. Магазинът голям, скъп, имаме и охрана - здраво, хубаво момче на моя възраст - Сашо (бяхме станали добри приятели) . Една вечер след работа колежка черпи за рожден ден. Пихме по чаша винце, шеги, веселби... По едно време Сашо разнася белезници. Яааа, питам го, истински ли са? Докато се усетих, белезниците на ръцете ми. Истински. Ааааааа, интересно! Хайде, Сашо, махай ги. Вади той портмоне - вътре бил ключа. Да, ама не. Няма го ключа. Никъде.... И започват едни опити за отключване - Сашо, шеф, колежки всеки чопли с каквото се сети. То не бяха кламери, фиби... След всички тези опити белезниците не само че не бяха отключени, но се затегнаха здраво за китките ми и болката стана непоносима. Какво ще правим? Изведнъж някой се сети, че трябва да намерим полицай да ги отключи. Е, да, ама от къде са тез белезници, какво да обясняваме! Аз разревана вече, Сашо казва "Ще измислим нещо" . Тръгваме с него. Зима, студено, тъмно, ама аз по една ризка, къса пола и без палто, защото няма как да го облека. Намираме полицаи. И чувам Сашо: "Абеее, господин полицай, с гаджето ми малко се заиграхме, май прекалихме и сега не мога да ѝ махна белезниците." Полицаите се втренчват невярващи в мен, аз още повече от тях. "Сашо, не те ли е срам, бе! Защо лъжеш!" - пелтеча от болка, срам и студ. А той " Гледай сега няма смисъл да лъжем хората! Аз ѝ казвам, че не е шега това, ама тя моля те окови ме! " Не знам на кой свят съм, умирам от срам, чудя се дали да не побегна обратно с белезниците, вече не ме и боли! От там полицаите се развеселяват, започват да разпитват за още подробности и ги получават а-ла " Девет седмици и половина ". Колкото повече твърдях, че не е вярно, историята течеше по-засукана...."И какво стана с ключа?", питат го. "Ееее, ами то не беше мяткане, туй-онуй, един час.... Кой знае къде се е отърколил...." Накрая ме отключиха, пожелаха ми да бъда малко по-кротка, а на момчето казаха "Късметлия!"
P. S. Сашо оживя, нямаше как да го убия пред полицаи...
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15866
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 832 пъти
- Получил благодарност: 1672 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Върна ме от вратата, за да прочета историята ти, Ели! Сега размазах грима, а отивам на подгряващата среща за утрешния купон. Та да знаете защо съм с чернилка около очите - Еличка е виновна
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Срам и резил... Графиня с размазан грим! Какво доживяхме! Я да се понагласиш! И защо обу равни обувки, а?... Графиня!!!
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- Tanet
- Кафе машина
- Мнения: 4787
- Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
- Местоположение: Севлиево 5-а зона
- Дал благодарност: 2 пъти
- Получил благодарност: 1 път
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Пътуваме ние с колата и следваме гласовата навигация. По едно време каката казва "сега завийте наляво" , завиваме " след 20м завийте на ляво и после веднага надясно" . Накрая с озоваваме в една кариера. Слизаме, гледаме, черни пътчета се кръстосват отвсякъде. Обръщаме, следва "преизчисляване" и пак наляво, надясно ама все около кариерата се въртим. Накрая Деничка изнервена вика "абе мамо, тази няма ли най-накрая да каже спрете и попитайте някой къде на вървите."
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
- vanina_g
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1463
- Регистриран на: Апр 5, '16, 09:03
- Местоположение: Пловдив
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 9 пъти
Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Tanet написа:Пътуваме ние с колата и следваме гласовата навигация. По едно време каката казва "сега завийте наляво" , завиваме " след 20м завийте на ляво и после веднага надясно" . Накрая с озоваваме в една кариера. Слизаме, гледаме, черни пътчета се кръстосват отвсякъде. Обръщаме, следва "преизчисляване" и пак наляво, надясно ама все около кариерата се въртим. Накрая Деничка изнервена вика "абе мамо, тази няма ли най-накрая да каже спрете и попитайте някой къде на вървите."
Този филм и ние сме го играли и то в Ксанти! Забихме се в задния двор на някакъв блок, едвам се върнахме на правилния път!