Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[GIOIA(Джоя)]

Калико,нормално,само китки са ни в главите
Ноелка веднъж ме пита с какъв парфюм съм ,казах й ,че се казва Еуфорбия ,а той е Еуфория
И Гео работи в Минерва,ако не знаете

[Миша]

Не сме само ние, да знаете , агрономката, която ми продава цветята в нейния магазин продавала цяла година грах Михаела (моето име) вместо Мануела (какъвто си е сорта), чак на другата година каза, че се усетила, когато дошли и искали отново грах Михаела

[Гео, граф]

... И Гео работи в Минерва,ако не знаете

Като каза така, Джо, та се сетих как ме изработи преди време една колежка. Тя отлично знае, че подпиквам от бяс, когато някой каже Минерва, при положение, че фирмата е Минера. Ранна утрин, току-що съм пристигнала на работа, дет се вика влизам с кафето, а телефона звъни. Вдигам и преди да кажа добро утро, рязък женски глас ме пита: Това фирма МинеррВа ли е? Овладяно и внимателно я поправям: Да, обаждате се във фирма МинЕра. А тя, скандалждийски: Не ме поправяйте, госпожо, казах МинеррВа!... Вярвате ли, че спрях да дишам, така побеснях, че косата на тила ми се изправи - къс ми е фитила. След секунда отсреща чувам: Моньо, аз съм бе, Елка, не ме ли позна... Туут, туут, туут ... Нали знаете как дава заето телефон ... Е, след седмица ѝ го върнах де, но това е друга история.

[sendi1966]

Хаха сега се сетих като ви чета.
Имаше на времето един доктор от квартала,занимаваше се човека със земеделие.
Запален земеделец.Отглеждаше оранжерийни домати и краставици.Толкоз подмаен човечеца,че като изписвал
рецепта на един пациент вместо хапове изписал нещо за пръскане на доматите.
Представете си реакцията на аптекарката. Оказало се,че не му е било за пръв пък де

[GIOIA(Джоя)]

Е,това е даже опасно Сенди,но не пречи да се посмеем

Гео,ми като те знаят ,че палиш,ще се гъбаркат къв смях му е ударила след туут,туут,а?

[Shami]

История за доброто.
Всеки разбира доброто по различен начин ,аз го разбирам така.
Правиш нещо на някого или за някого,и забравяш ,тоест не го афишираш пред никого,и не очакваш да те погалят по перото след това
Обаче какво се случва при мене.
Една приятелка ,харесва бебешкото креватче в което съм отгледала две деца и ми го поисква.Аз и обещавам.като роди ще и го дам при това без пари.
Речено сторено ,тя ражда и аз и го давам.без да очаквам нищо в замяна,но забравям да я предупредя да си мълчи за услугата.
Е почти целият квартал разбра,тя така се хвалеше на всеки ,явно не и се беше случвало да и дадът нещо просто ей така.
Всички ме хвалеха ,а аз само мънках нещо под нос и кимах с глава.Минава се седмица и леля на съпругът ми се обажда по телефона,че имат една пералня,която не им трябва,
било и се развалило бутончето дето се отваря вратичката ,но си работи и да я вземем ако искаме,че тогава бяхме без пералня.Естествено пак всички разбират за случката от моята дружка и ахкат ,как се връща доброто.
Намираме бусче и мъжът ми отива да вземе пералнята.Тя се намирала на площадката на етажа на леля му.Носят пералнята у дома и аз щастлива и се обаждам да и благодря и да я поразпитам за програмите на пране.
Обаче се оказва ,че сме взели грешната пералня Те били две ,едната била в сутерена ,другата на етажа и мъжът ми не е разбрал правилно и взел по старата.Пак се викат приятелите с бусчето и хващат в обратна посока.
Домъкват ми супер модерна пералня ,много скъпа ,съвсем нова на две три пранета.Мъж ми хвърчи до магазина ,купува копче за пет лева и воала ,Самсунгът тръгва.
Аз съм с две перални ,а всички са в шок за силата на доброто и как двоино се връща.

[Daniela Pargu]

Shami, имаш талант на разказвач
Хеле за заека
Разказвай ощее!

[Гео, граф]

Шами, къде беше до сега, та си траеше, мъ ??? ... Давай

[Shami]

Благодаря ви момичета ,стоплихте ми сърцето. Тъкмо ми се наложи да проведа няколко трудни разговора,за да защитя моята зълва,болна е със синдрома на Даун .Няма да ви натоварвам ,това е за друга тема.
Подозирам обаче ,че тук има много скрити таланти ,обичащи да пишат, а си траят.Момичета пишете смело

[Shami]

Чакайте,сега ще ви разкажа,как миналата година за първи път съжалих,че съм садила рози :lol
Един блажен ден.
До преди година през лятото ,много често,да не кажа почти през ден в нас се провеждаше,кврталния алкохолен форум.
Още от къмто обяд започваха да идват кварталните пияндурковци и се настаняваха на масата в края на двора, понякога свеки вадеше ракията, но често и те самите си носеха.
Завързваха дълги разговори от които можеше да разбереш ,кой в квартала с кого се е съвукуплявал и тем подобни .Абе бяха доста добре информирани.
Когато групичката е в нас ,аз избягвам да съм навън,неудобно ми е някак и си седя вътре.Обаче някои път ми писва и излизам на двора да си работя.Така един ден отново излизам.
взимам мотиката и почвам.Естествено никои не ми помага ,но затова пък всички ме зяпат с премрежени погледи.Забелязала погледите им,аз си викам,че тия така са се напили че сигурнио им приличам на някоя мацка от нощтния канал,такива лиги точат и решавам много ,много да не се навеждам с гръб към тях.Затова пък разговора върви и аз с мотичето леко ,леко се приближавам към тях да доловя по ясно информацията,като на моменти даже спирам
и с невярващ поглед питам,ама наистина ли се е случило и всички още по разпалено продължават да разказват клюката.
Всичко си вървеше много добре,докато мъжът ми които работи нощтна смяна не се събуди .Купил си беше наскоро пушка ,от тия ловджийските с сачми.Решава да излезе да постреля ,да си припомнел някакви казармени години.Нарежда си кенчета и почва да стреля,при което почват да хвърчат сачми навсякаде,всички котки се разбягват,кучето се скрива в колибата си,а аз се хвърлям в близкия розов храст.Тогава започвам да съжалявам за разарската си мания,ама наистина .Започвам и да се моля да не вземе да дойде майка ми точно по това време,че кенчетата така бяха наредени на ъгъла на къщата ,че ако някои влезе и не чуеш потртата да се отваря ,спокоино можеше да го уцелиш.З атова отвреме навреме се надигах от храста и се провиквах на мъжът ми да внимава да не влезе някой.Иди после обясняваи в полицията ,че зетят не е искал да уцели тъщата.Пиандурковците и те прилегнали почти на масата ,обаче не се дават ,даже сипят възклицания от рода на браво уцели от раз,макар че от такова растояние какво виждаха изобщо незнам.Тъкмо мъжът ми престана да стреля и аз се показвам от укритието и някои от компанията решава и той да опита при което аз доброволно се връщам в храста.За по точна информация ,храста е Леиди оф Шалот три годишна и много боде.Тогава и за първи път се зарадвах ,че децата не се отделят от компа и си седят вътре.
Как ми се иска да се върнат тези хубави дни .