есенно настроение :)

[vodo-leika]

Все си мислех, че имаме такава тема, но явно съм се заблуждавала...
Та, отварям темата за всички любители на есенните багри, разходките в парка сред аромата на шума, топлите пуловери, ранните кафета до прозореца на топличко, докато навън вали, шапките, плашилата, тиквите и одеялата!

[Noel]

Водолейче,благодаря
Тук да пишат и тези девойки,който не я обичат.Да разберем защо така

От дете я обичам,въпреки раннопролетния ми произход.
Небето е най-синьото синьо и слънцето ти дава да го гледаш с премрежени клепачи.И са толкова гальовни есенните лъчи.Денят се скъсява ,природата затихва,а ароматите на узрели плодове галят сетивата.Затихват и човешките емоции и все по -често хората търсят нежност.Вятъра се заиграва с косите,с тревите ,с шаловете.
Всяка сутрин дърветата се багрят в различен нюанс.
А после листата заиграват като жълти пеперуди...
Даже оловното небе ми носи мир.
Добре си дошла,есен българска!


Утре ще си извадя жълтата чанта

[libra]

аУуу,щях да забравя тиквите и кестените А сега изпих цели 3 чаши чай!
За мен есента е готина:свършило е горещото лято,но все още има топли дни
септември с жълтото грозде и осите по пробитите зърна,
аромата на печени чушки,
началото на учебната година,даже и сега се радвам на суетнята
кестените натъркаляни в падналите /мокри листа,
жълтите листа ,много ясно-кой не ги обича?
аромата на изгоряла шума/от времето,когато София се метеше и листата се изгаряха/
дъждът/но аз да съм вътре на топличко и сухо/
по-късно хризантемите-защото съм родена пред октомври
идва време на царската туршия и киселите краставички
не обичам намаляването на деня и най-ми е тъпо като се стъмва в 4 часа,до толкова ме подтиска ,че в средата на октомври не искам да празнувам рождения си ден!страдам си от липсата на слънце
И така тонусът ми спада и едва изтрайвам до април!

[Noel]

Да търся узрели кестени в нападалите листа
Ах,как обичам да ги разглеждам-всеки от другия по-красив ...

[libra]

Аз си ги държа в ръката и си ги превъртам между пръстите...

[kesten]

Сигурно в предишен живот съм била прелетна птица. За мен сезоните са свързани с тях и техните преживявания. Тази година за пръв път птичета харесаха къщата ми и за техен дом. Беше нова и сигурно им е вуняла на бои и лакове и дойдат огледат и си тръгваха, но тази година имах едно гнездо на врабци и едно на лястовички. В дърво в градината свиха гнездо и щиглеци. Ех че радост. После врабците пораснаха и напуснаха гнездото си. Лястовичетата и те. Вече поне от месец не са в гнездото. Всеки ден минават рояци от лястовички да наобиколят къщата и верандата. Така беше до миналата седмица. Тези дни с тия дъждове вероятно са тръгнали. Та тъжно.. Че е красиво есента, красиво е. Как не, с тези вълшебни багри, но..о.. птиците са си отишли....

А между другото и аз съм октомврийче. Около моя рожден ден прибират люлките. /то май вече не ги прибират въобще/

[Noel]

Плетените дантели от паяжини на храстите с капки-бисерчета в тях
Първите слани,веселите чадъри,тиква с канела,ниския полет на птиците...

[vodo-leika]

Подарявам ви няколко цитата от "Вино от глухарчета" - една от книгите с най-хубаво описание на есента :

А после най-неочаквано лятото свърши.
За пръв път го разбра, като отиваше към центъра. Том го сграбчи за ръката, хлъцна и посоча към витрината на магазина, където всичко, което се продаваше, струваше по десет цента. Застанаха пред нея като заковани, защото там, подредени, спретнати, невинни и ужасяващи, се мъдреха предмети от някакъв друг свят.
— Моливи, Дъглас, десет хиляди моливи!
— Ах, дявол да го вземе!
Бележници, тефтерчета, тетрадки, гуми, водни бои, линеали, компаси, сто хиляди все такива неща!
— Не гледай нататък, може да излезе мираж.
— Да, да — мираж! — отчаяно изохка Том. — Училище. Училището ни чака! Защо, кажи ми ти, защо тези витрини показват такива неща много преди края на лятото? Развалят ти половината ваканция!

"И те се измъкнаха от меката лъчезарност на виното от глухарчета и се качиха горе, за да изпълнят един от последните ритуали на лятото, защото чувстваха, че е настъпил последният му ден, последната му нощ. Като започна да се здрачава, те осъзнаха, че през изминалите две или три вечери верандите бяха започнали да се опразват много по-рано. Въздухът ухаеше някак си по-различно, по-остро и баба им бе започнала да предлага горещо кафе вместо леден чай; широко разтворените, големи еркерни прозорци с бели пердета, стояха затворени; студеното печено отстъпваше мястото си на задушеното телешко. Комарите бяха избягали от верандата, а щом и те напускаха бойното поле, войната с времето значи бе вече загубена и не оставаше друго, освен и хората да се оттеглят. "
.........
„Всичко сега тръгва в обратен ред. Като на някои сутрешни кинопрожекции, когато героят изскача от водата върху трамплина. Щом дойде септември, затварят се прозорците, дотогава отворени, събуват се гуменките, нахлузват се тежките обувки, изхлузени през миналия юни. Хората си влизат по домовете като кукувици в часовник. Допреди миг верандите са пълни, на всяка са се скупчили по трийсет души. В следващия вратите се затръшкват, разговорите секват, а от дърветата лудо заваляват листа.“

[mimaflora]

Водолейче,благодаря за хубавата тема и настроението което внасяш с нея!

[katina]

Есента за мен е най-красивия сезон, най-уханен, най-плодороден...Но щом захладнее забравяме,че този месец е още летен, почти до края на септември, а следващия, октомври - боже, какви багри, какво чудо Обожавам да съм тогава в гората, в планината! Такава красота преди всичко да замре до следващата пролет!
Либре, за държането на кестените в ръка съм чувала, че е много полезно

Кестените могат да сбъдват желания, а енергийната им вибрация зарежда, успокоява и хармонизира тялото. Това разкриват в сезона на вълшебния есенен плод алтернативни лечители. "Флоралните рубини, падащи от дивите дървета, притежават уникална лечебна и широкоспектърна сила.

Днес вали, небето е оловно, приятно хладно е, пред погледа ми е все още свежо зелено А аз отивам да правя сладко от круши, ммм много са ароматни