Днес

[маргото]

Добро утро! Защо да пием кафето си чисто?...Защото не е само по-хубаво, но и много полезно.
Чистото кафе е по-вкусно, по-добро и определено запазва качествата си такива, каквито трябва
да са...Нека се насладим на горещото кафе, което обожаваме да пием всяка сутрин.
Така ще сме здрави и бодри! Какво по-хубаво?!

[Миша]

Миналата седмица една дружка ми подари стихче , иска ми се днес да ви подаря и на вас същото изживяване

Ако някога срещнеш ярка дъга,
с цветна снага, над земята извила,
поздрави я сърдечно, махни й с ръка
и ще имаш частица от нейната сила.
Ако някога срещнеш пенлива река,
целуни ѝ сърдечно с нежност водите,
разходи се в реката с боси крака
и ще имаш мощта ѝ до края на дните.
Ако някога срещнеш гъста гора,
разходи се сърдечно в недрата ѝ ведри,
там ще изчезне всяка твоя тъга
и мрачният спомен за дните ти бедни...

[маргото]

Добро утро! Да започнем нов живот от понеделник! Цветна седмица ви желая!

[Гео, граф]

Ако някога срещнеш ярка дъга,
с цветна снага, над земята извила,
поздрави я сърдечно, махни й с ръка
и ще имаш частица от нейната сила.
Ако някога срещнеш пенлива река,
целуни ѝ сърдечно с нежност водите,
разходи се в реката с боси крака
и ще имаш мощта ѝ до края на дните.
Ако някога срещнеш гъста гора,
разходи се сърдечно в недрата ѝ ведри,
там ще изчезне всяка твоя тъга
и мрачният спомен за дните ти бедни...

Ооо, Мише, това е вълшебно !!!
Може ли да го сложа в профила на Хоби във фейсбук?

И тъй като ми се забиха в сърцето тези стихове, днес ще сложа моя снимка да илюстрира ''недрата ведри на гъстата гора''

[Малката Ида]

Мише стихчето е превъзХОДИТЕЛНО!!!Благодаря ти че го сподели,и накара сърцето ми да тупне един път отгоре!

[Deleted User 2919]

Терасата на Дал..

[Миша]

Мише стихчето е превъзХОДИТЕЛНО!!!Благодаря ти че го сподели,и накара сърцето ми да тупне един път отгоре!

Да, и аз така се почуствах, а нали съм си ревла, очите ми се напълниха със сълзи, а физиономията ми се разтегна в усмивка , не, наистина, докосна ми душата много надълбоко, така, както отдавна не ме беше докосвало нещо, в последно време усещам как лека полека се затварям в себе си, сякаш по-рядко започнах да поглеждам изгревите и да се усмихвам на първите слънчеви лъчи , и това не ми харесва Това стихче дойде в точния момент, да ме върне към земята, да ми припомни, че ние сме едно с нея и тя е мястото, което ще ни отнеме грижите и ще даде отново полет на сърцето, няколко пъти ми се е случвало осезаемо да почуствам силата на природата, буквално, когато сърцето ти трепва от неясен възторг и усещаш как смазващата умора изчезва и те обзема лекота и спокойствие, всъщност само 3 пъти съм почуствала това, разказвала съм ви, в полето с нацъфтелите слънчогледи, когато незнайна сила ме накара да се завлека,прималяла от умора и грижи,после при Боженишки Урвич на върха , и после в планината към Варовитец .

[Гео, граф]

Мише, !!!

[Миша]

Ако някога срещнеш ярка дъга,
с цветна снага, над земята извила,
поздрави я сърдечно, махни й с ръка
и ще имаш частица от нейната сила.
Ако някога срещнеш пенлива река,
целуни ѝ сърдечно с нежност водите,
разходи се в реката с боси крака
и ще имаш мощта ѝ до края на дните.
Ако някога срещнеш гъста гора,
разходи се сърдечно в недрата ѝ ведри,
там ще изчезне всяка твоя тъга
и мрачният спомен за дните ти бедни...

Ооо, Мише, това е вълшебно !!!
Може ли да го сложа в профила на Хоби във фейсбук?

И тъй като ми се забиха в сърцето тези стихове, днес ще сложа моя снимка да илюстрира ''недрата ведри на гъстата гора''

От мен пенливата река
Лакатник

[маргото]

Заваля...С дъждовно следобедно кафе, да се отпуснем с хубава книга...