Липсва ми

[naska50]

Миленче, голямо браво заслужаваш!

Талант си неоспорим! Винаги ти се възхищавам на гениалните превъплъщения!
Бъди жива и здрава!

[Гео, граф]

Ех, съдба, съдба, осъден съм на Вазова вечно да му дишам прахта. Ем по-млад е от мене, ем таланта муй за три поколения стига. Туйто! Ще си чопля скромно в кварталната градинка, ще предъвквам завистливо баталията на Епопеята Дарбена, ще боцкам луци, белким те ме прославят и ще си дращя посредствени стихчета

Хубава си ми, градино,
лехи гладки, рози - рай,
сърце зряло и невинно
за теб тупка и мечтай.

Мили ми са и тревите
и на север, и на юг,
драги ми са папратИте,
напоени с канский труд.

На сърце ми сладка нега
ще да бъде този кът,
дето Дарби, Файри, Крейзи,
че и Крокус си цъфтят!

Дор ръцете копат бърже,
дор гърба се къпе в пот,
ще обичам аз от сърце
таз леха и тоз хомот.

Ваш Петко Р. Славейков

[лалесъм]

Агенте02, чудя се как си устискала да го докараш до края

[Di_Va]

Е, Гео, тук с Миленка02 голяма поетична надпревара сте захванали! И теб си те бива ! Браво на поетичните наши таланти !

[milena02]

Пак не разбирам защо сте решили, че аз пиша нещо... Моя милост е само организатор на поетичните поръчки. Кой още искате да поканим? Вече имаме твърдо присъствие на нови форумци, но може някой от класиците да се свени да кандидатства и да му изпратим покана.

[Tanet]

Милен, дай нещо по Елин Пелин - "На браздата" например да сменим стила

[viktoriaivanova]

* * *
"Комшиите тръпнат, друг път не видели
толкоз ненормални живи кукундрели," - milena02



Аз съм кукундрилка и обичам
градини прекопани и зелени.
Кукундрилка аз да се наричам –
е розарска и висока чест за мене.

Аз получих славното си име,
щото ДАРБИ с хъс и зор засадих.
А Калико ще има да взима,
ако от списък "Кукундрил" ме извади.

С Хоби-то Кафе и аз поснаснах -
в дните лозарски, в цветното време!
На сър Остин съм фенка прекрасна!
Щот мога рози да копам. Не дрема!

[milena02]

Милен, дай нещо по Елин Пелин - "На браздата" например да сменим стила

Нямаш проблеми,Танче! Вашият агент моментално ми би телеграма и ме хвана тъкмо в момента, в който пренаписвах този си разказ. А го пренаписах, заради учениците, които, според мен, трябва да се запознаят отрано с реалността. Те крави и волове не са виждали в живота си и моето послание не стига до тях.
Елин Пелин


Покрай браздата

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па си взехме отпуска, измихме прозорците и пекна топло пролетно слънце. Сготвихме гювеч. Остана ни време - само за копане.
Ноел свирна пак на Рачето и Танет и тръгна за сладолед. Градината й беше в един хубав столичен квартал. От всички страни блокове и завет. Козунакът бе втасал и поръсен със захар. Тя размаха кафеварката и извика:
- Де-е, хайде, сестрици!
Форумът се обади живо из интернета.
Печената Танет награби лопатата и тръгна спокойно. Рачето - слаба форумка, два пъти по-малка от Танет - направи усилие да нарами храсторез.
Но ето че се заредиха коктейл, два, три - кафета... Угриженото лице на Ноел се разведри малко. Тя забрави градината и си подсвирна с уста.
- Не бързай толкоз с чашите, ма, Танче, че Рачето не може като тебе...Хайде, Раче, хайде, слабушке, хайде, миличка...Понапихте се, ама какво да ви правя? И аз се напих...Де-е, горе! Наздраве!
Танет, стара градинарка, пусна дим през ноздрите и пристъпи с бела като кралица. Дребното Раче напъна храстореза с всичка сила. Устата й се отворила, гръбнакът и се превил - ще се скърши, русата й косица се накокържила. Танет пристъпи еднаж, тя - два пъти. Оплезила език - подрязва!
Наоколо няма никой. Из форума пак шумолят за някакви рози и бързите нозе на куриерите им носят новите поръчки.
- Хайде, Раче, замези, мила! - подвикна Ноел и със страх загледа как дружката й все повече се напива и се изцъкля.
- Стой!...Хайде малко почивка!
Почерпените девойки се поспряха. Ноел отиде при тях и ги гушна любовно.
- Танет, ти от градинарство не разбираш, глей на кво замяза Рачето! Нали, Раче? - ухили се тя.
А Рачето и Танет надигнаха поредна чаша и я гледаха с разфокусираните си очи, като дишаха тежко. От устата на Рачето капеше пяна от бира. Тя погледна белия си панталон, видя го как е оклепан и наведе жално глава.
- Що, миличка? Кажи! Мазол ли ти излезе? Раче-слабушке! Кръстчето те боли, миличка. И днес да поработим, па утре е празник на форума и пак ще се напием. Ти какво ме гледаш, Танет? Героиня си ти - говореше им Ноел.
Но Рачето не изчисти панталона си. Думите на домакинята сякаш не бяха утешителни за нейния съсипан тоалет. Копринената й блуза също беше съдрана, чорапа й - скъсан. Краката й - кални.
- Кажи ми, Раче-слабушке, какво да ти сипя? - заговори уплашено Ноел и почна да носи шишета от бара. После вдигна чашата и подвикна:
- Де...хайде...да покопаем.
Танет се напъна да стане. Рачето направи усилие да я придружи, но не можа и двете накрая се свлякоха.
- Де! Хайде, хайде! - викна с висок и ободрителен глас Ноел.
Форумът из интернета живо се обади.
Танет тръгна пак. Рачето направи още едно усилие, но краката й не я държаха, тя се повали, падна под масата и измуча жално. Ноел захвърли уплашено бутилката, свести с един шамар Танет и застана смутена пред Рачето. Тя лежеше в несвяст, с храсторез в ръка и муцуна, заровена в купата със сладолед, като дишаше тежко.
- Стани, Раче, стани! - погали я по ръката Ноел и почна да я вдига за косата.
Рачето едвам отвори очи, погледна с молба своята другарка, като че искаше да каже: "Остави ме да си изпия спокойно кафето!", и пак си заспа.
Ноел се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Неокопаната градина буренясваше с всяка минута. Едничко слънцето гледаше от небето и клонеше зад блоковете, пък и дъждовни облаци взеха да се събират. Наблизо нямаше никой. Форумът бе глух.
- Хайде, Раче! Стани! Цял форум ще ти се смее. Стани! Не се омързелявай, мила...я виж колко е ровка земята - само за копане!
Ноел хвана дружката си за косата и полека почна да я вдига. Тя се вкопчи в краката на стола и направи последно усилие да стане, но едвам се помръдна. И отпусна пак русата си глава на сянка под масата и заспа мъртвешки.
Ноел седна пред нея, взе на колене главата й, па й отвъртя и на нея един як шамар.
- Ставай на секундата, патко! Съжали ме! Слушай! Само тая леха ни остана. Да я окопаем, да я оплевим, после почивка...До живот ще те черпя. Ще викна други кукувици от форума да помагат на Танет. Пък ти цял ден ще си лежиш на шезлонга и ще си къркаш. Форумките ще ти носят биричка с цели бъчонки, всяка сутрин ще ти правят мекици, ще ти дават луковици...Ти ще се оправиш, ще изтрезнееш и ще покопаш, нали, миличка? Тогава ние всички ще орем, а ти ще си живееш живот на курорта, ще ни гледаш и ще ни викаш: работете, работете - и ще злорадстваш. А вечер, като влезем в бара, ще ти викнем дайкири, та да го ближеш и ще ти речем: да ти е сладко, мило Раче! Стани, миличка! Стани! Хайде!
Но Рачето се не помръдна, нито отвори очите си да я погледне. Тя само поиска да я завият.
Ноел стана, отчупи парче кекс, намаза го с конфитюр и го поднесе до устата й:
- На, слабушке, хапни си!
Рачето отвори очите си, погледна умилително домакинята и пак замижа.
Ноел въздъхна отчаяно. Погледна градината, която пръхнеше, погледна форума, който мълчеше, погледна Танет, която кротко палеше нова цигара, погледна слънцето, което залязваше и видя, че е сама в тоя град, че отникъде няма помощ.
Тя пак се обърна към пияното Раче.
- Стани, миличка! Стани, че Дал е он лайн във форума, ще дойде да те навика! - почна да я плаши тя.
После взе от мазето едно вехто, скъсано агривело, наметна се с него, влезе всред розариума и почна да реве така, сякаш е видяла листни въшки там, и да лази на четири крака към бедната си приятелка.
- Ставай! Градушка! - хвърли се тя върху нея.
Заспалата отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен градинарски поглед гореше бесен ужас. Танет и тя хвърли фаса и промуча отчаяно, но Рачето пак не можа да стане. Ноел хвърли агривелото, изправи се отчаяно над мързеланите, подпря се на лопатата си и заплака.
Рачето измърмори нещо за рандъп още веднъж, затвори блажено очи и започна равномерно да диша.

[Tanet]

[quote="milena02"]ка! - почна да я плаши тя.
После взе от мазето едно вехто, скъсано агривело, наметна се с него, влезе всред розариума и почна да реве така, сякаш е видяла листни въшки там, и да лази на четири крака към бедната си приятелка.
- Ставай! Градушка! - хвърли се тя върху нея.
/quote]
Това окончателно ме довърши само като си го представих .Милен, довечера ще взема да се напия, че да се преъплатя в образа на 100%. Ама ще видите вие Ноелич като вземе наградата к`во копане ще и направим ние със Слабушка Раченушка

[mama_li]

Представих си цялата сценка и визуално, и слухово!
И Танчето, и Теди, и Рачето!