Липсва ми

[Гео, граф]

За себе си мога да кажа същото като Миленски, аз дефицити нямам, само много обичам да се жуберкам

[viktoriaivanova]

На мен ми липсва това, описано в стихото.

Честит Световен ден на поезията - 21 март!

Астрогнозия
Спомените са премръзнали кокичета,
пъхнати сред пожълтели некролози.
Никоя любов не свършва с безразличие.
Всъщност, любовта е диагноза...
Пролетта долита в точен ден от календара.
Празник светъл като Коледа, Великден.
Ако можеше и Любовта да ми подскаже дата,
нямаше да я издирвам със полиция...
Разминаваме се като бързи влакове,
композирани в различни коловози.
Ще се срещнем ли изобщо някога
на случайна гара с разцъфтели рози?
Някой ден ще вливат любовта венозно,
ала днес без теб не бих могъл да дишам.
Няма нужда да гадаеш с астрогнозия
смисъла на моите четиристишия...
Спомените са хербарий от кокичета.
Без любов животът е досадна проза.
Ти си моето измислено момиче...
Аз съм твоята фатална диагноза.
Ивайло Диманов

[Гео, граф]

Мерак за цветарска революция има и класика Ботьов. В село Задунаево, в Бесарабия, бил направил чудна градина, но се заел с Освобождението и като истински хъш, след сбиване с група турци в градския парк на Букурещ, се укривал във вятърна мелница и отглеждал мушката, пишейки острата си публицистика в Дума на българските емигранти. Не мога да спра да плача над тези редове:

Жив е той, жив е! Там във тревата,
потънал в скърби лежи и пъшка
цветар с тежък на гърди тример
цветар във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил бела,
на друга кирка на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклина цяла вселена!

Лежи цветарят, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
Розарка пее нейде в дерето,
а мАслото още по–силно тече!

Пролет е сега... Пейте, кундрили,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз кърска земя! Ще да замине
и тоя цветар... Но млъкни, сърце!

Тоз, който седне да копа боба,
той не заспива: него милеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му щерка носи водица
и син му кротко бобеца ниже,
над него остинка - нежна кралица
и тя се за брат, за цветар грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,
а кърът пее цветарска песен!

И стрептовъдки в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат,
тихо нагазят трева зелена
и при цветарят дойдат, та седнат.

Една му с върви тримера върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже,
и той я гледа – мила, засмена!

"Кажи ми, сестро де Светлината?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, там да замина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Светлината.

Но съмна вече! И из тревата
цветарят лежи, маслото тече,
светът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

[milena02]

Ма то верно, бе! "21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН" А аз се чудя какъв е тоя наплив от гости, все мастити класици от по света и у нас... Че те хората на празник дошли! Подозирам, че ни готвят някакъв колективен подарък, както си му е редът. Отивам да точа баница, та да се не изложим пред Данчо, Бил, Омирчо, Чоската, Еди По, Емито и прочее. Нашите момчета - Димчо, Ванката, Босилека, Ицето и бай Славейков няма да ни вържат кусур, но пред чужденците не мое са позорим! Довечера се заформя здрав купон!

ПП Някой да иде да посрещне леля Лизи Багряна и Дорето Габе, че ако се засекат на гарата, ще се степат моментално. Пусти Боян не могат и в отвъдното да го прежалят!

[Гео, граф]

За Лизавет съм се погрижила, Миленко, да немаш ядове . Забързах се, затичах се, да не би от другия край на перона да се зададе Дора и все се оглеждах като ощипана да не се яви и професора, че женски бой на Подуенската гара не ми се гледаше. Тез девойки как па не се разбраха, ами си скубят перушината зарад всеки по-засукан мъШ от столичния Ентелектуален хайлайф. Зарад китка да беше, зарад Дарби да беше, зарад някой сърцеразлупващ клематис да беше - да ги разбера! А те зарад мъжове моля ви се ... Малко ме страхува да не би и тука като зърнат наш Трольо или Пенков, недай боже, да извадят калъчките и да почнат да се кълцат. Знаеш ли ги тия улави жЕни ...

Та докато я съпровождах до хотела, надраска набързо връз един флаер на Делимано те тва:

ЦВЕТЯ МОИ

Цъфтете - радостни или омразни,
И делници и празници.
Цъфтете - няма да ви смятам,
Дни мои на земята.
Вий, сини люляци и бели,
Разцъфнали във моите ръце
И някъде в безкрая прецъфтели
Както предначален цвят...

На клонките ви малките листа
Погалени от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време,
достигнали едва сред път?
Или ръка коварна ще прекърши
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?

Цъфтете - няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И цъфнали навеки от ръцете ми -
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно -
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.

[milena02]

Ох, щях да я оскубя оназ никаквица на гарата, само ако я бях мернала! Разбрах от Графинята, че сте ни турили в различни хотели. И докато грозницата си пудри кривия нос, аз ще избързам да напиша още един стих, та да види Дора коя е Лиза Багряна!. Навремето й взех Бояна, щото съм по-хубава. А сега и първото място в поезията ще й грабна, понеже съм по-талантлива.


Кукундрила

Ходиш, гледаш дворове несвестен,
после от мерак не спиш по цели нощи,
и разсадникът ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Форумът ти каза и повтори:
"С луковици цялата ще те засипя".
Кой каквото иска да говори -
няма нивга аз да се наситя
китки всякакви да гледам,
аз съм се родила чисто луда
и не чакай край огнището да шетам.
Дай ми мен мотиката и плуга,
дай ми сборове, купон, задевки -
форумките тук да слушам без насита
и сама да пиша рими и припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Щом си видя дружките събрани
и ръцете ми сами ги гушват,
а в душата ми звънят камбани.
И така живота ще премина
влюбена в цветята и пияна.
А кога е зима и пламти камина,
кукундрила-бродница ще стана.

[milena02]

Приятно ми е - Дора Габе! Аз поне имам възпитанието да се представя, за разлика от онази кучка! От тази нахалница човек не може спокойно душ да си вземе в хотела. Тя като се е юрнала чорлава и некъпана да пише по форумите, аз съм дама. Затова и Боян първо в мен се влюби. Но какво да ги правиш мъжете, все по леки жени залитат...


Почакай, Лизо,
аз не съм готова
за празничната нощ –
че тоалетът ми е недовършен още!
Не се преборих с тебе за Бояна,
но тази вечер ще те насиня от бой.
Току-що ме научиха да боравя
с трънака, камъните, дървесата,
мотика дадоха ми, бел и търнокоп,
падни ми само!
Че ти ме караш да се нервя
и ме преварваш тъй нахално
и страхливо
се криеш в шубраците на Витоша
и всред огрените от залеза селца,
с илюзии, че си по-хубава от мен!
Почакай, дай ми време
да начервя аз сочните си устни,
които, помниш ли, целуваха Бояна,
но щото дърта си и нямаш съвест,
ще срещнеш мен.
Почакай, Лизо!

[milena02]

Честит празник на поезията, мили момичета и момчета! Това е колективният подарък от нашата група в знак на благодарност, че ни допуснахте до форум ХобиКафе. Смирено се надяваме да ни приемете за постоянни членове!

"Надежда всяка тука намерете",
че вече "люлека ми замириса"
"От теб оставената китка цвете"
е "вечната и святата" ми мисъл.

"Почакай, слънце! Пролет е дошла!"
"О, Музо, възпей тоя форум във рима".
"Когато няма детелини и пчела,
мечтата само стига за градина".

"О, миг поспри!" край "цъфналата ръж".
и виж как "вечерта смирено гасне".
"Аз помня в онзи миг чудесен" как
видях, че този свят е тъй прекрасен.

"Като не даваш друго, дай любов поне",
тук всеки има нужда от простор.
Не се се чуди "да бъде или да не"
и никога не казвай „Nevermore!“


По ред на участието ни в подаръка:
Данчо Алигиери, Ванката Вазов, дядо ви Пенчо Славейков, Лизи Багряна, Дорето Габе, Омирчо, Емито Дикинсън, Йошко Гьоте, Роби Бърнс, подпоручик Димчо, Сашо Пушкин, чичо ви Чосър, Бил Шекспир, Еди По.

Може ли сега вече да се почерпим?

[Малката Ида]

[mama_li]

Много малко туй човече!