Липсва ми

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

:lol: :lol: :lol: Геоооооо! Напишках се от смях! :lol: Бай Елин Пелин направо го разкостихме... :lol: :lol: :lol: Ей сега отивам при Щатливеца, че от оня ден е тука и не можем да се срещнем, та вече не е много щастлив...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

Е, много сте любезни няма що... :svekurva: Поне пообиколих планините на родината, докато два дена ме държахте извън форума. Аз съм Алеко Константинов, с никнейм Щастливеца, и наскоро имах среща с един от нашите, за която много искам да ви разкажа.


Бай Трольо в разсадника

- Чакайте аз да ви разкажа последната ми среща с Бай Троля – започна Алеко.
- Хайде, разказвай - извикахме всинца, защото знаем, че Алеко го бива да разказва таквизи резили.
- И това беше в разсадника „Зелена пролет“. Седя си един обед в кръчмата на село Негован, поръчал съм си мастика и взех да прегледам таблета за новини от ХобиКафето. Бях се вдълбочил в един много интересен пост, в който се разправяше начинът, по който листната въшка може хепидже да се покътне с Би58, даже съвсем да се изтреби и пак да си бъде непокътната... Чета си така, увлякъл съм се, по едно време като кресна над ухото ми едно: "О-о-о! Гуууд афтернууун!" - и една ръка в градинарска ръкавица сграбчи десницата ми. Дигам си очите: един поодран по лицето, тъмноок, напорист и даже леко маниакален господин, с разчорлена коса, с безумен блясък в погледа, с изгорял нос, с небръсната петдневна брадица, облечен (в какво мислите?) в канадка, не закопчана, анцунгът му целият съдран, с мърлява (по нашенски мърлява) тениска, ама с вратовръзка, с шапка, направена от вестник, с гумени ботуши и един голям храсторез под мишница. Млад човек: да има, да има най-много петдесет години.
- Извинете, господине - казвам му аз със смирено учудване, - аз нямам удоволствието да ви познавам.
- Уот? Не ме познавате ли, кайш? Ти нали си форумец ?
- Форумец съм.
- Е?
- Е?
- Е хайде, ставай да търсим нови сортове. Какво ще киснеш тука? Мен ме казват Трольо. Ставай!
Нямаше нужда да ми казва, че е Трольо.
- Извинете, мистър Трольо, аз чета за листните въшки сега.
- Ами че какво правиш в кръчмата, вместо да идеш да ги опръскаш?
Опитах се да му обясня, че за да пръскаш, първо трябва да се научиш да не пръскаш. Но той не показваше ни най-малко желание да ме остави на мира и току ми изтърси:
- Ставай да ме водиш в разсадника. Уер е тук разсадника?
О-хо! Да го водя в разсадника! Мен ме чакат у нас неокосена трева и неоплевени домати, ама се сдържах, и не само че се сдържах, ами се и притесних. Види се, че бай Троля имаше действителна нужда от разсадник: стискаше в ръка една изсъхнала рудбекия. Нямаше какво да правя. Форумец - трябва да му служа. Па помислих си, и аз ще се възползувам от случая, ще взема някоя и друга петуния. Беше горещо. Тръгнахме и се упътихме към „Зелена пролет“ с широките му градини. Из пътя, като срещахме някое по-така полско цвете, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Троля, но забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое "А, това е Leucanthemum maximum"­ или "Знам аз - Achilea millefolium ", с което, види се, искаше да ми се препоръча, че не е прост. Или пресичаше думата ми с някой въпрос, съвсем неподходящ с това, което му обяснявах. Разказвам му например нещо за Equisetum arvense, дето расте измежду царевичака, а той ме дърпа за ръкава:
- Я виж, онази там Hypericum perforatum, а? Как ти се вижда? А бе я ми кажи, как ги познавате вий кое ще се прихване в градината, кое не? Аз много пъти съм се бъркал, а? - Бай Трольо допълва въпроса си с едно „mother baster“.
Пристигнахме в разсадника. Сърцето ми се стягаше - то като че предчувствуваше това, което ще стане. Влизаме, „Добър ден – добър ден!“ Бай Ганьо иска "рудбекия" с лозарска ножица, опряна в гърлото на любезната собственичка. Градинарката му подава усмихнато рудбекията, бай Трольо се впива в растението с маслени очи, поемва саксията и с още едно mother baster се оплаква от плитките корени. Тя зяпва от възмущение, бай Трольо, разлютен, вади един бръмбар от косата си и си заклатва главата:
- Че това няма да се хване, няма да се хване. А бе, Алеко, я попитай дали знае английски. – Ду ю спиик инглиш? - пита сам бай Ганьо.
В това време влиза друг посетител и ний се намъкваме сред лехите да гледаме. Градината огромна. Наоколо редове разсади, някои прикрити с агривело. В средата голяма леха, отделена от другите с ниска дървена решетка. В лехата се влиза през малка портичка. Бутнахме я с бай Троля и се намъкнахме вътре. Аз щипнах три-четири петунии набързо и тръгнах да излизам. Там мирно и тихо на разсадите се любуваха няколко други посетители. Бай Трольо се бави дълго време и откъм лехата се носеха пъшкания и се тракаха някакви метални предмети; най-сетне отвори поротичката и се яви в натура - с мазолести ръце и с окаляни от поливната система нозе - като държеше в ръка един чувал: това бяха драгоценните растения, напъхани както са си с калта по корените, които той беше изкопал. "Отде знаеш, че ще ти извадят баш най-хубавия разсад, ще ти откопаят някоя хилава краставица, иди, че се дави подир." Той се огледа по лехите на разсадника, потърси някое Дарби да го помирише и да се услади; той мисли, че щом е градина, трябва да има и Дарби из нея, и се обръща към мене:
- Ама проста работа тези агрономи, едно Дарби не им стига ума да засадят, па казват, че ние сме били любители.
Като се убеди окончателно в простотията на агрономите, бай Трольо сложи нерешително чувала си с разсадите връз току-що поникналите тагетиси, за да му са пред очите, дорде се огледа за някое примамливо стръкче.
- Ти я чуй, братле - обърна се той към мене, - ти хем си брой петуниите, хем понаглеждай разсадите ми, па гледай и мен какво нещо ще изскубя. - И с тия думи бай Трольо дигна единия си крак и стъпи всред кандилките... - Ти само гледай... Извади лопатка, тури и другия крак, изправи се да му почине кръста и извика:
- Гледай...Елате кандилчиции при батко... Хоп!... - И взе да ги измъква по пет наведнъж с изкривено от градинарска лудост лице и - бух! – в чувала.
Снопове помляни листа се разхвърчаха нагоре и се и се посипаха по главите на вцепенените от потрес агрономи: цели тонове пръст отскочиха от лехата с кандилките, затрупаха пътечката, засипаха младия пипер и когато пръстта след няколко секунди се слегна и взе да засъхва, всякой от находящите се в разсадника можеше да види тържествените жестикулации на бай Троля сред цветята. Той вдигна пълен чувал с кандилки, разкрачи си нозете, прекрачи оградката, изправи се с безумни очи и земя във ушите, изтърси се от калта - пуф! - и пръсна кал от омърляните си ръкавици - пуф! - и изцеди калта от канадката и анцунга си, погледна ме и се засмя:
- Ха, ха, ха... а? Какво ще речеш?...
Аз не успях нищо да река, защото той се просна хоризонтално в лехата с луковичните и почна с ръце да ги измъква и тъпче в чувала, почна да ги „пензира: прас! - с ръката си изскубе две бегонии, прас! - с другата ръка и още два лилиума. Целият разсадник се втрещи. Като че бяхме под някой луковичен дъжд. Коренища се разхвърчаха към крайщата, потоци от кал бризнаха чак до касата вътре.
- Туй се казва "да пензираш" - извика от лехата тържествующият бай Трольо; - чакай сега да им покажем "колтучене" на кое викат.
И като нахлу сред доматите, той почна да го кърши така немилостиво тоз зеленчук, щото стеблата и листата се разлетяха чак до оградата. Той чупеше колтуците бързо и с двете ръце, за да изрази майсторлъка на градинаря: "Тука има, тука нема, фйюууу" - и бай Трольо изсвири с уста. Агрономите окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя съфорумец за някой чужденец, току-що излязъл от лудницата канадски човек и аз забележих по лицата им не толкова потрес, колкото страхопочитание. А бай Трольо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно уважение на градинарското му изкуство и затова нагази и в лехите с циниите, помля половината разсад, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно агрономите, почна да се удря с калната ръкавица по мръсната тениска и извика победоносно:
- Цветар! Цве- тааар! - и довърши с гумените си ботуши де що бе останало стръкче. Заваленият български език, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този език казваше: "Ето го, видите ли го емигранта! Градинар е той, такъв е той! Вий сте го чували само, примерният съпруг, компютърния гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък Трол, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи с една лопатка! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Почужбинчили се били емигрантите, а! Гиди, кукундрили с кукундрили!"
- А бе я попитай има ли фунгиицид - казва ми бай Ганьо, след. като поизстина малко градинарският му възторг, - я виж тия рози май мана имат...
И наистина, розите, които посочи, представляваха най-подходящ модел за брашнеста мана. Листата им бяха като топнати в кисело място – па и бурени ги бяха пообрасли. Впрочем с маната не можем зачуди форумците: не можем накара и най разпалената фантазия да си представи нещо по-маносано от туй, което може да ти представи една непръскана два месеца градина...

С тези думи свърши разказа си Алеко.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Гео, граф »

Девушки и мальчики, товарищи-флористы, не знаете откога с притеснение и вълнение мечтая да стана част от този форум и да се вълнувам с вашите цветарски вълнения. Това го казвам аз, Вова Висоцки, оня поета с китарата, знаете, певеца и артиста от Таганка, барда-говорител на народа, руския Хамлет... Е, ако досега не сте ме познали, да си ходя, а?... Написах това на коляно, докато чаках в приемната, така ме беше напънала Музата...


Ще се взривя кат триста-тон тротила,
във мен зарядът творчески гори,
че днеска Музата ме беше посетила -
погледа ме, подсмихна се, ала отиде си - уви!

Тя имаше си основателни причини
и да помрънквам нямам право аз.
Как тъй: Муза нощем в буйните треви!
Бог знае колко китки мъкне тя!

И пак ми е досадно и сиротно,
та туй е Муза - всички ми твърдят,
че цели дни при Бел седи охотно,
с Калико ката ден кафенце си пиЯт.

В градината се метнах с настървение,
но... Господи, помилуй и спаси!
Ах, тя си тръгна - няма вдъхновение,
и три хойхери в мене изгаси.

Във бяс въртя се, като звяр в лехата,
Но Бог със нея, с Музата - простих ѝ!
При друг цветар отиде, блъскам си главата,
защото май аз лошо нагостих я.

Огромна туфа хости, цял плик с лалета
да съхнат в мъка - колко съм изчерпан пак.
Посях във парка там отсреща
за Музата приготвения шмак.

Годините отлитат кат цъфтежи,
прозявам се от скука аз сега.
Без звук и по английски тя изчезна,
останаха от нея само корен-два.

Тез корен-два са гениалната концепция
(ти дай възторзи, лаври и цветя!)
в градината пред блока като опция
когат пред мен тогаз яви се тя.

И нека да съм аз от вдъхновените цветари,
че веч писнА ми, колко се жалвАх!
Ах, мила Музо, аз благодаря ти
за тези незабравими корен-два.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от Tanet »

Гео, сега очаквам това и да ни го изпееш на следващия РД като Висоцки :hihihi: ,много добре се е получило.
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
Daniela Pargu
Чист кофеин
Мнения: 5252
Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
Местоположение: В.Търново
Дал благодарност: 67 пъти
Получил благодарност: 90 пъти

Re: Липсва ми

Мнение от Daniela Pargu »

Гео, достойно,достойно!
И аз го чувам в " стил Висоцкий"! :daaa: :lol:
Чакам записи на парчето! :hihihi:
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

Бе някой в този форум свири ли на китара, че да го изкараме шедьовъра на Вова на ЧРД есента?
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Липсва ми

Мнение от calico »

milena02 написа:Бе някой в този форум свири ли на китара, че да го изкараме шедьовъра на Вова на ЧРД есента?
ааа, все някой ще свири. Тук има хора за всичко :ieeemyzh:

Гео, брилянтно :liubov2:

мда....трябва цяла програма да се направи по тез произведения. Милена ще рецитира "Опълченците", Гео ще е Висоцки с Музата,
трябва някоя сценка да се представи- и актьори ще се намерят.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Липсва ми

Мнение от milena02 »

Ей, позабравихме класиците! Бай Чудомир иска да сподели последните клюки.


Не обичам, как'Гео, и не съм от тия, дето се заглеждат по хорските градини, ама има едни жени, като Мама Ли, като разчекнат едни лозарски ножици - като ханджийска порта! Онзи ден, както си окопавам доматите и си сея магданоза, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, помъкнала разсади, накокошинила се с резници, с чувал коренища в ръка, и право у Калико влиза. Заета жена ма, сестро, да си седне в офиса и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя градината на мира! Година и половина я гледам, все рози сади. Какви бяха тия рози, какво беше туй чудо! И по покрива да бяха никнали, и все дупки да им беше копала, пак досега мястото щеше да свърши. Окепази големия двор, патката му с патка! Гледам комшийката й, горката - охка, пъшка, завижда, рева - па и тя почна май да си покръшнува резници: все с мотика я гледам излиза и в косата й колорадски бръмбари гнездят, като фантазия.
Не ми е работа, как’Гео, и не съм от тях, ама една изпъдена форумка разправяла на Данеда, пък тя казала на наша Ким. Ама и за нея се чува, че е луда. От два месеца била на къра и все един съсед, уж от тяхното село, се мъкнел да й помага. Остава ли ми време, сестро, от пусто плевене да разуча отде е, откъде е и дали не е някой изкукал кактусар! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските ниви! Човек да си гледа градината, да му е окосено, оплевено и орязано навред, че вчера ходих у Елена Кирилова за яра мила - пази боже! Розите им, как’Гео, от две години неподрязвани, лилиумите им пълни с акари и засадени в едно кьоше и около тях троскот. Грехота и срамота! Два пъти в годината си пазарува от Кордес и клематиси от Полша носи, а в градината им - сякаш първи ден след отпуска. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да садят, каквото си щат. Мой НЛ тъй дума: “Във всяка градина - и сеитба, всяка кукундрила - със свой мерак. Кой както иска, тъй да копае!” Я Тили пък никога не си трови охлювите в градината. Както се измъкнат сутрин, тъй си пълзят околовръст по цял ден. Рекох веднъж на Тили, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да сме екологични.” Пък то, че я мързи да пръсне вениш, мързи я, ама защо лъже форумците! В една градина, дето има химически арсенал, то си личи. И краставиците им неоколтучени, и на терасата има едно пукнато сандъче, и арката е килната накриво, а пък градинарските им ръкавици - сякаш цигани са копали с тях! Ооох, каквото, каквото - техни са си разсадите! Да си чати човек и да си следи поръчките във форума - тъй си зная аз, и кой какво е садил - той да си го плеви, ами я да ставам да си вървя, че оставих НЛ да коси ливадата в къщи: ще вземе да ми помели ехинацеите и да оръфа рудбекиите, та пак да рева на Миша да праща от нейната градина. Нали пустата им градина е на кьоше! Тя каква е градина, ама лехи има и надолу към дерето, и нагоре по склона. В едната постоянно е Мишето, а в другата - НМ и не пропускат корен да мине, докато не разчовъркат цялото му родословие. И все на нуреле мирише покрай тях. Убав човек, мари, сестро, а тръгнал по ума на жена си! Все тая циния да завъдим, онуй тагетисче да хванем - чунким форумците са полудели цяла градина с едногодишни да садят! То да не излезе като Деси-Слава? Копала, садила, щяла да сее, а и до ден днешен си блъска главата над лехите смутена и чорлава, та и Трольо Канадеца й се смее вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като кацна у Торонто къв бунак беше и какви келяви домати отчува четири месеца по-напред в задния двор!...
Снощи по тъмно, като скубах глухарчета из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ръкавиците в количката, хукнах се и - какво мислиш? На Малката Ида, новачката, на дувара от лявата страна, от Пиер де Ронсаря три пръчки отрязани. Кръст ме болеше и не можах хубаво да се покатеря, та сутринта рано още ходих и три листни въшки да лазят намерих около мястото. Попитах нея кой й офъка така Еденя снощи, а тя: “Комшията - кай, - Миленски, комшията ме замоли да му услужа и си чупна резници, че си няма...” Мари аз го зная тоя комшия, дето си има сто сорта рози и пет книфофии в къщи, па и работи в разсадника, ама не обичам да ги разправям! От друга страна, яд ме е пък, че все на невежа се прави, все във форума влиза и пита ли, пита. Ама мой НЛ знаеш ли за такива как дума: “Който пита за рози, има неврози". И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у градината всичко е оплевено, та из чужди дворове ще ровим. Един НЛ си доведох, как’Гео, господ да те пази до девета рода! Откак го взех, счупи две косачки и помля пет лопати. Тримерът му бил бавен, греблото му било халтаво, най го бивало да плеви, пък на втория ден на Великден половината нов разсад оскубал, дордето разсаждах карамфилчета! То добре, че като походвам тук-таме, та ми дават по некое коренче, инак де можем надви с разсади в къщи! Не остави ни тагетис, сестро, ни латинка, ни джоджен! Мислех си, като е селянин, поне копъра няма да бута, а то, га погледнах в голямата леха - тук-там се зеленее некое стръкче! Дума ми на мене Форума: слушай мене бре, шматко, аз да ти избера мъж, че ги познавам всичките градинари в околията. Какво ли не ми дума! Дигнах си един ден полите, че чак от царевичака го довлякох. Хората и мамул си не вземат от царевичака, а аз НЛ домъкнах! Малоумна излязох аз, на Дал съм се метнала. Не попитах да се посъветвам, да погледна чуждите градини и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли ми думахте: да ида у Сашини, да дойда у Бел, че да видя какво се казва наредба и градина! Я бат’Ботан, умен човек излезе, дето си развъжда геснериеви. Малко трудно се опрашват и не излизат от първия път как си требе, ама няма Нобелова награда да гони я! Цъфтят си му хубавичко и саксийките им подредени, и Ботан на всеки форумен празник с ново гадже, а то у нас - неокосено, неполято, една галимация!... Да започна да ти разправям, как’Гео!... Ами не ми е по характера...
Не съм от тях!...
лалесъм

Re: Липсва ми

Мнение от лалесъм »

:lol: липсваше ми, да, липсваше ми :lol:
mama_li

Re: Липсва ми

Мнение от mama_li »

:lol: :lol: :lol:
Давай още!
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”