Липсва ми

[clock]

Браво! Браво! Браво и от мен! Момичета, велики сте!

[milena02]

Бре почерпете гостите, бре! На крака са ви дошли, па и с подарък! Вземам ги с мен в бара и местим купона там! Само Лизи и Дора да не се сбият, като ударят по едно...

[Гео, граф]

Класиците са си класици, какво да каже някоя проста графиня !!!

Пак съм бляла нейде, докЪт вий сте трошили чаши в бара ...

Я кажете онез двенките, Лиза и Дорето, степАха ли се? Напраиха ли барем един як въргал след шотовете или само скубаха перуки ...

[milena02]

Всичко имаше, Гео! Роби викна Клокчето навън да се разберат като мъже, понеже тя му каза, че българските гайди са по-убави от шотландските; Лиза и Дора се степаха докато си пудреха носовете в тоалетната - този път за Данчо Алигиери; Хамлетчо, момчето, пи от черепа на татко си, понеже някъде бил чел, че един български владетел така правел; Еди домъкна един Гарван и го оскуба пред всички, после го измезихме; за чичо Чосър аз не искам да говоря, понеже ми е неудобно...; Емито се съгласи да стане кралица датска, та и годеж правихме; Сашо се напи по руски; цъфналата ръж най-после беше раздадена до шушка... Омир прогледна моментално, след като изпука половин литър ракия. Бе вакханалия най-ужасна!

[Гео, граф]

Доволна съм от новите попълнения, отлично се справят във всяка ситуация ! Ше ги бъде !

[Гео, граф]

Живял дядо със своята баба
накрай селото до зелената гора;
те живели в схлупена къщурка
цели тридесет и три години.
Старецът копаел с бел градинка,
бабата си прела свойта прежда.
Копнал той веднъж в полето
с бела си - извадил глина.
Втори път с лопатата загребал -
тя попаднала на камънаци.
Третом бела си забучил
и извадил къртичка,
но не кат другите, а златна.

Молела се таз къртичка
и с човешки думи промълвила:
''Я пусни ме, дядо, пак в полето,
ще ти заплатя безценен откуп:
ще ти дам каквото пожелаеш.''
Старецът, учуден, се изплашил:
толкова години окопавал,
не е чувал къртица да говори.
Пуснал дядо малката къртичка,
пуснал я и галено й рекъл:
"Хайде сбогом, малка ми къртичке!
Твоят откуп мене ми не трябва;
в зеленото поле си поминувай,
в зеленото поле спортувай."

Старецът при бабата се върнал,
казал й за станалото чудо:
"Днеска хванах чудничка къртичка,
златничка, а не обикновена;
тя по нашенски ми проговори,
да я пусна във полето ме помоли,
откуп ми къртицата предложи:
даваше ми що си пожелая.
Откупа й не посмях да взема;
в ширното поле аз пак я върнах.''
Бабата подхванала старика:
''Глупав си като трева острика!
Не си поискал ти от кърта откуп.
Да бе взел поне едно корито,
нашето е цялото пробито.''

Уф, я устал ! Извините, друзя мои, муза посидела и ушла... Завтра будет продолжаться

Ваш Саша Пушкин

[milena02]

Уф, първо се притесних, че Сашо така се е натряскал оная вечер, че си е изпуснал сутринта райския самолет, понеже групата си замина. Но после се сетих, че обеща да е ментор на поетичния кръжец и затова е останал. До ден-два чакам следващ набег от височайши кандидат-форумци.

[Гео, граф]

Той в зеленото поле се върнал;
гледа - то се леко разлюляло.
Взел да вика златната къртичка;
тя изскочила и го запитва:
''Ти какво тъдява дириш, старче?''
Старецът с поклон й отговорил:
''Пожали ме, златна господарке,
страшно ме нахока мойта баба,
кара ми се, мира ми не дава:
трябвало й новичко корито,
нашето било съвсем пробито.''
Къртицата му казала тогава:
''Не тъгувай, иди си със здраве,
тя корито ново вече има.''

Старецът при бабата се върнал,
гледа — новото корито в къщи.
Бабата му креснала по-люто:
''Ах ти, глупчо, тиква изкуфяла!
Само туй корито ли измоли?
Каква полза само от корито?
Пак с къртицата се виж, глупако,
поклони се, измоли ни къща.''

Той в зеленото поле се върнал
(а полето глухо зашумяло).
Взел да вика златната къртичка,
тя изскочила и го запитва:
''Какво още ти е нужно, дядо?''
Старецът с поклон й отговорил:
''Пожали ме, златна господарке!
Скара ми се бабата по-люто,
скара ми се, мира ми не дава:
къща иска бабата свадлива.''

Къртицата му казала тогава:
''Не тъгувай, иди си със здраве.
Тъй да бъде: имате си къща.''
Тръгнал той към своята къщурка,
а от нея нямало ни сянка;
гледа - къща с горна, светла стая,
на върха - кирпичено коминче,
дъбови врати с ковани панти.
Седнала е бабата на прага
и мъжа си пред света ругае:
''Ах, простако, глупава кратуно,
ти измоли, глупчо, само къща!
Я върни се, кърта да помолиш:
черна селянка не ща да бъда,
искам да съм истинска дворянка.''

Той в зеленото поле се върнал
(а полето тъмно се стъмнило).
Взел да вика златната къртичка.
Тя изскочила и го запитва:
''Какво още ти е нужно, дядо?''
Старецът с поклон й отговорил:
''Пожали ме, златна господарке!
Още по се бабата разлюти,
кара ми се, мира ми не дава:
не ще веч селянка да бъде,
иска да е истинска дворянка.''
Къртицата му казала тогава:
''Не тъгувай, върви си със здраве.''

Старецът при бабата се върнал.
Що да види? Цял дворец с чардаци,
на един чардак — самата баба
в скъпо марково костюмче,
с чудна сламена капела на главата,
с елмазена огърлица на шия,
с пръстени от злато на ръцете,
с лачени ботушки на нозете.

А наоколо — слуги усърдни:
тя ги бие, дърпа им косите.
Рекъл старецът на свойта баба:
''Добър ден, дворянке господарке!
Май душицата ти е доволна.''
Бабата му силно изкрещяла,
да мете гаражите му рекла.

Седмица изминала и втора,
повече се бабата вбесила;
дядо при къртицата изпраща:
''Пак при кътра ти с поклон отивай:
не ща да съм родова дворянка,
искам да съм истинска царица.''
Старецът й рекъл разтреперан:
''Ти комай си, бабо, пощуряла!
Нямаш нито говор, ни походка,
ще ти се присмива цяло царство.''
Бабата се още по вбесила,
плеснала по бузата мъжа си.
''Как, селяко, смееш с мен да спориш,
с мене, важна родова дворянка?
Да вървиш веднага във полето,
иначе под стража ще те пратя.''

Старецът потеглил към полето
(а полето росно потъмняло).
Пак повикал златната къртичка,
тя изскочила и го запитва:
''Какво още ти е нужно, дядо?''
Старецът с поклон й отговорил:
''Пожали ме, златна господарке!
Бабата ми пак се разлудува:
вече не желай да е дворянка,
иска да е истинска царица.''
Къртичката му казала тогава:
''Не тъгувай, иди си със здраве!
Тя ще бъде истинска царица!''

Старецът при бабата се върнал.
Гледа — царски истински палати.
Вътре зърнал своята старица
на трапезата като царица,
служат ѝ политици, депутати,
и задморско вино ѝ наливат;
дъвче тя чудесни курабии,
а край нея щъкат страшни мутри,
всеки носи на гърба Калашник.
Влязъл старецът и се изплашил:
На старицата поклон направил.
Рекъл: ''Добър ден, царице страшна!
Днес душицата ти е доволна.''
Бабичката, без да го погледне,
заповядала с очи да го изгонят.
Скочили политици, депутати,
и изхвърлили старика грубо.
Мутрите го погнали през прага,
Калашниците си едва не потрошили.
А навън народът му се смеел:
''Пада ти се, оглупяло старче!
Нека да ти бъде туй поука:
ти по чужди ум да се не водиш!''

Седмица минава, почва втора,
бабата се още по вбесява.
Пратила придворни за мъжа си —
бързо да го доведат при нея.
Рекла му сърдитата старица:
''Поклон на кърта ти да сториш.
Не желая все да съм царица,
искам аз полето да владея,
да живея сред поле широко,
за да може твоята къртица
да ми бъде винаги слугиня.''

Да откаже, старецът не смеял,
думичка не дръзнал да отвърне.
Към зеленото поле потеглил;
гледа — ври полето в черна буря,
бучат вихрушки зли, сърдити,
бягат, силят се и страшно вият.
Дядото къртичката повикал,
тя изскочила и пак го пита:
''Какво ти е нужно още, дядо?''
Старецът с поклон ѝ отговорил:

''Пожали ме, златна господарке!
Що да сторя с тази лоша баба?
Вече не желай да е царица,
иска да е полска господарка;
иска да живее сред полето,
та да може, златна ми къртичке,
да й бъдеш лично ти слугиня.''
Къртичката не казала ни дума,
само плеснала веднъж със лапка
и в широкото поле се скрила.
Старецът напразно дълго чакал,
пак при бабичката се завърнал.
Що да види? — Старата къщурка,
бабата седи сама на прага,
а пред нея — вехтото корито.

Вот так. Мне удалось это сделать. Я надеюсь, вам понравился мой стих и вы будете принять меня в вашей компании

Ваш Саша Пушкин

[milena02]

Саша, о чем речь, дорогой?! Ты уже принят! Мы надеемся, что ты станешь наш метр. На днях приезжает новая команда цветоводы из иных миров и мы должны их встретить по людски - тоесть писать стихи и веселится.

[bettym]

Липсва ми!
Липсва ми поетичното вдъхновение на Агент 02 и Графиня Софийска!
Къде са ви международните гости, а нашите?
Ръката навехната, косата - разчорлена, ама......нали най-великите творби се раждат насред катаклизми?!!
Ако съм на мястото на Дорето и Лизито, ще се фръцна и навирча нос, пък Чосър, Пушкин и Омир ще отидат да се почерпят в друг поетичен бар
Така добре започнахте, ама, моля ви се, не оставяйте някакви си нефризирани рози да ви спрат вдъхновението!