Свободата, Санчо ...

[Гео, граф]

''Едва когато загубим всичко, сме свободни да направим каквото искаме'' ... цитата е от Пилето, на Уилям Уортън.

Та ! Думата ми е за свободата. Не физическата, духовната свобода. Тази на избора. Тази да можеш да казваш ''не'' когато си принуждаван към обратното. Тази на вътрешния баланс и на живота в мир със себе си ... По начало всеки е свободен да направи каквото и да е. Всичко. Дори да открадне, дори да убие. Стига да е готов да си плати за това - да си изтърпи наказанието. Това е достойният начин. Проблемът идва когато искаш да направиш това-онова, но да минеш гратис !

В същност не по-малко интресно е как хората възприемат самите понятия "свободен" и "несвободен". Тези думички са много известни в света. Човешката история е пълна с примери за борба "за свободата". Като започнем от дълбока древност, минем през Спартак, Английската буржоазна революция, Войната за независимост на САЩ, Френската революция с нейното мото - свобода, братство, равенство и стигнем до ВОСР ( Великата октомврийска социалистическа революция ) в Русия и режимът на Хитлер в Германия, с който той иска свобода за германците и ги "освобождава" дори от "тази химера, наречена съвест". А и в наши дни, тази борба продължава. За какво се бори в същност човека ? С другите и със себе си. Къде и какво е тази свобода.

[Гео, граф]

За свобода-несвобода мислят хората...

" Да обърнем внимание на костенурката и орела.
Костенурката е твар, която живее на земята. Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея...Оцеляла е, докато еволюцията преминавала край нея, преди всичко защото не е заплаха за никого и е трудничко да я изядеш ...

Също може би защото не са й завиждали. Или завистниците са били малко на брой ? Живяла е свободно и е била зависима единствено от земното притегляне и от възможността/невъзможността да си намери храна, както и недай си боже да се срещне с хомо сапиенс - тогава свободата й свършва - превръщат я на супа или започват да я отглеждат в плен - като домашен любимец. А може да я срещне и орелът...

'' Ето го и орелът. Създание на въздуха и висините, чийто хоризонт се простира чак до ръба на света. Целият е сила и власт - светкавична смърт с криле!... Щом забележи движение някъде далеч, съсредоточава се... съсредоточава се и върху малката черупка, която се тътри там долу ... и се спуска !
След минута костенурката ... за пръв път вижда света не от разстояние един пърст, а от цели петстотин стъпки и си мисли "Какъв приятел ми е орелът!"

Костенурката има усещане за СВОБОДА - тя лети, светът става огромен и друг. Всъщност тя е в ноктите на орела - това е НЕСВОБОДА, която тя не съзнава, възприемайки я като СВОБОДА и която неминуемо я води към гибел.

'' Тогава орелът я пуска. Костенурката пада към смъртта си ... Прави го, защото не може да се отърси от притеглянето ... А защо го прави орелът? Костенурката е вкусно ястие, но са необходими усилия, за да я изядеш ... Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките ???!!!
Разбира се, орелът не осъзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети ...''

Орелът има усещането за СВОБОДА - това усещане е свързано и с усещането за сила и власт - може да се кефи, тормозейки костенурката. Може дори да я изяде след като корубата, която я пази, вече е разтрошена. Но и орелът ще си намери майстора - човекът с пушка. А може би и някоя мутирала костенурка да се превърне в по-силен и мощен орел, да го грабне в ноктите си и ...

Всички цитати са от Тери Пратчет.
Свободни сме - раждаме се свободни, но бързо разбираме, че свободата ни има граници ...
Свободен остава може би само духът ни - но и той става подвластен на страх,омраза, завист, подлост ...
При това ставаме подвластни, т.е. несвободни, защото сме в плен на наши, собствени чувства.
По-свободни ли ще бъдем, ако обвиним другите ?
По-свободни ли ще сме, ако се кефим като тормозим или издевателстваме, шантажираме, интригантстваме или по някакъв начин унизим, оскърбим, дори може би унищожим себеподобните си ?
По-свободни ли сме, ако имаме влас т? По-свободни ли ни прави чувството за сила и превъзходство?
По-свободни ли ще бъдем, ако разчитаме на себе си?
По-свободни ли ще бъдем, ако се уповаваме на Бог/Велик Разум ?

[Гео, граф]

Сещам се за детството си - непрекъснато ме хвърляха в противоположни състояния с думите : ''Още си малка !'' или ''Вече си голяма !'' ... много мислех над странните кривулици в мненията на възрастните и защо така все се случваше да съм малка за интересните неща, а голяма за досадните такива ... Е, пораснах и постепенно вденах за какво ставало дума - относно дължината на въжето, с което сме вързани или с което сами сме се вързали. Имам предвид духовното усещане за свобода. Няма как да липсват рамките, границите, мярата в чувството ни за свобода, защото ако липсват, нещата замирисват на социопатия. А хората са социални животни и имат нужда от общността на себеподобните - семейство, компания от приятели, колеги, съфорумци , случайни познати ... - с една дума ''общество''.

Ерих Фром разчепква прелюбопитно темата и много убедително доказва, че всъщност повечето хора се страхуват и избягват свободата, дори с въздишка на облекчение я жертват в името на удобството и спокойствието на охолния живот ...

Как мислите вие ?

[dal]

хубава тема и хлъзгава....тъкмо се засилиш и си се разчекнал отгоре и...
няма да цитирам никого , ама от личен опит съм виждала , че свободата е една куха ефимерна кутия , поставена много нависокото
хората я зяпат , докато си изкълчат вратовете , също добре се вижда като те тръшнат по гръб , в туш -е тогава най личи отгоре , лъскава и люшната
в нейното име колкото кръв се е проляло , толкоз дъжд по земята не е падал
свободата е еманацията на човешката глупост , защото повечето хора не знаят какво да я правят , не умеят да я впрегнат и заебеш ли се с нея надълбоко -изпадаш в множествени поледици , в сериен шпагат
хората нямат нужда да са истински и абсолютно свободни , защото не им е нужно всъщност-жените се възпитават от стадий зигота да са несвободни , а слугуващи , социализиращи се /демек нагъзени/ , премълчаващи , преглъщащи , неравни , подгънати и многопрофилни.
мъжете пък се възпитават в обратното , но те по природа мрат 10 години по рано , боледуват от три пъти повече болести и са несвободни завинаги , защото зависят от жените-да ги пръкне , да ги друсне , да ги дондурка , да им обърше сополя , да го зашлеви след родителска среща , да му направи яйца на очи , да го учат даскалиците , да го опъне първото гадже , да го поеме жена му , да му народи дребни дечиня , накрая да му бие шута и разбие сърцето , да го придружи сестра в линейка при инфаркта и да го ореват десетина комшийки + дъщеря.Евентуално.
Свободата е зло , защото стремежът към нея пълни оперетите , картинните галерии ,библиотеките , обаче и гробищата.
Няма по дъвкано и обругано понятие и по меркантилна използвана от всеки злодей примамка , под която да се скрият нечистите намерения.
Свободата е знаме под което мършеруват напълно предимно и изцяло несвободните.
Малките са несвободни щото нямат история и са кухи лейки още
Възрастните са несвободни защото мозъчните клетки бърже мрат , а склерозата тича насреща със зачервени бузи
Зрелите са несвободни , щото гонят баирите нагоре и не знаят какво търсят , а докато го стигнат -вече са в предното ниво
Ако си цар над тебе има господ , под тебе везир да те прецака
Ако си просяк под тебе няма нищо , над тебе са всички останали
Ако си умен си нещастен , щото слугуваш на модела обществото и се съобразяваш с всички и накрая за тебе си сили нямаш
Ако си глупав си щастлив , щото цялата тази тема Гео, хич не ти минава през акъля

Ще ме прощаваш за древногръцкия....

ааа , Фром го не чети хич по темата , той не разбира свободата -нищо че е писал за нея доста -за свободата му е разказвал един приятел на 4 бири и то при положениече музиката свири. Високо -та не го е и чувал

Натисна ме муза . В името на свободата се водят всички войни .Всички демокрации + нашата включително . Национализациите. Приватизациите после. Конституциите , дето никой ги не спазва. Ми църквата? Ами всички видове сдружения на всякакви принципни и безпринципни позиции , от партиите до отбор ягода в детската градина и от манчестер юнайтед до МОСАД? Ти знаеш ли кое е било първо преди шумер , сделката или браковете? Обаче ще млъкна

[orkud]

Робувам на това да съм свободна, защото по природа не търпя някой да ме направлява и диктува какво и как да правя с живота си.... това доскоро, докато ви прочета....и си седнах на трибуквието И затова почнах изречението с робувам ...
Само да добавя, че темата включва и разтегливата думичка сЛободия .
Разсъжденията ви ме карат да се замислям, усмихвам и отново замислям и усмихвам. Благодаря

[denitsavm]

Гео, влизаш в критическата.... или се връщаш в пубертета Темата наистина е много хлъзгава и Дал е напълно права....

Ако си глупав си щастлив , щото цялата тази тема Гео, хич не ти минава през акъля

- за мен това е истината Въпросът за личната Свобода винаги е съпътстван от въпроса за Отговорността и Личното усещане за Щастие.... и в този смисъл, когато се зачекне подобна тема винаги си мисля защо хората толкова я искат тази химерна свобода.... От друга страна съм благодарна на Съдбата, че не съм жена в арабския свят , но пък те кой знае какво си мислят за нас, може и да нямат никаква свобода, но и не са отговорни за нищичко А за децата? - склонна съм да приема, че им отнемаме правото на избор и ги блъскаме в света с разни правила и ограничения... но пък иначе на голо поле ли да ги оставим... и кой оцелее....
Едно време казвах на преподавателката ми по Екзистенциална психология, че това са глупости...ако се приемат насериозно и изолирано. Тези мисли се появяват най-силно през пубертета и след това при всяка житейска криза, като това стимулира израстването и промяната на личността за да можем да се справим с новите условия - социални или емоционални. Все още си мисля, че в рамките на обществото не можеш да имаш свобода, а свободата не ти е необходима извън обществото..., мисля, че тези, които все пак излизат от обществото не са щастливи от свободата, а тези които никога не са били част от обществото, толкова силно се стремят да са там, че въобще не приемат свободата си като такава... и пак не са свободни Все пак във рамките на нашето общество/каквото и да е то/ и въпреки ограниченията, човек е свободен да направи избор, понякога може и да си промени избора и да се стреми към собственото щастие и усещане за баланс... това е достатъчно

[gonel]

И аз, мисля, че съм от чуствителните към тази думичка!
Мислила съм, че живеем в рамки, те са най-различни и са поставени една върху друга и ние можем да живеем само в полученото пресечно пространство - рамка на държавата /език/, рамка на религията/щото все по някой начин трябва да ни погребат/, рамка на родата, рамка на майка ми, рамка на свекървата, рамка на мЪжо, рамка на децата, рамка на парите, рамка на СЪВЕСТТА/много дебело очертана/, та дори и рамка на музикалните възможности и таланта за рисуване...
И в едно тясно останало място /има една турска приказка - място, колкото вътре в задник /, та в полученото пространство живеем ние и утешително си мислим, че сме относително свободни! Да, в сравнение с жените от арабския свят, където им правят обрязване!!!

Блу беше пускала един линк, в него намерих формулирани много от нещата, до които не съм достигала в мислите си...
http://zashto-kak.hit.bg/sporazumeniq.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Особено ми харесва частта за Самоопитомяването...
Там намирам отговора и на моята промяна от:
"Ама как така, всеки ден ще ходя на работа, като робот - ставаш, отиваш, работиш, купуваш хляб, прибираш се, лягаш, ставаш, отиваш...."
До "Да има работа, че да работим!"
ГАДОСТ!!! Къде остана в мен вироглавото???
Сега виждам вироглавото в дъщеря си и много, много ми е мъчно, че ще го убие!!! Както съм го убила аз!!!
Искам да й обясня за всички тези рамки! Да не ги ебава...
Но без тези рамки ще остане, като свободен електрон, без да може да се впише в никоя общност, защотото сме социални животни!!!
Мислила съм да отидем в някой безлюден кът и да живеем без рамки...
Но децата ми няма да имат възможност да се влюбят, да им разбият сърцата, да бъдат първи в нещо, да бъдат победени... И особено да виждат всичките различни хора с различните мисли, държане, таланти, мерзости - въобще цялата пъстрота на света...
Свобода няма! Свободата е, както казва и Дал, една думичка... Думичка, заради която са умирали толкова хора, оставали са деца без никого, или са се осакатявали - въобще мъка, мъка без особен смисъл!
И думичка, която ни тормози и нас!!!
Гео, много хубава тема!!! Харесва ми да ви чета!!!!!

[Гео, граф]

ПИСМО

Виж тази стълба. Тя води нагоре.
Виж онази врата. Тя трябва да се отвори.
И може би това е всичко ? Всичко съществено в един човешки живот.
Или почти всичко !
Да изкачим стълбата,
да отворим вратата, която ни разделя – мен от теб, теб от мен.
И да влезем в душите си.
Ще се разхождаме там боси.

Повярвай ми, само така не ще бъдем сами.
И ще делим радостите си по равно.
Моята радост ще стане и твоя, а твоята – моя.

А болките ?

Не искам да ме нараняваш ! – казваш ти.
Не искам никой да ме наранява ! – казваш ти.
Не искам никого да наранявам ! – казваш ти.

Ако сме заедно, не може да не се нараняваме един друг, нали ? – казваш ти.
Може ли да сме заедно, без да се нараняваме ?
Защото да сме заедно, значи да се раняваме един друг, нали ?
Аз теб, ти мене, нали така ? – казваш ти.

Ако сме сами, може би ще сме вечни !
Нали не ще има кой да ни наранява,
да ни убива бавно всеки ден,
без да иска това, но всеки ден.

Не искам никого да наранявам ! – казваш ти.
Не искам никой да ме ранява,
защото цял съм пронизан от болки,
надупчен съм,
вятърът свири в отворите и вика: Ууууу ! ...
Искам да съм свободен !
И пеперудите са свободни ! ...

Но ако не сме заедно,
така цели ненаранени,
свободни ли ще сме ? – питам те.
Свободни от какво ? – питам те.

Можем ли да живеем, без да раняваме
и да не ни раняват ? – питам те.

Ще живеем ли,
ако не раняваме и не ни нараняват ?
Ако оставим някъде,
ако забравим някъде,
ако захвърлим някъде своите дългове,
какво ще остане от нас ?
В какво ще се превърнем ?
В пеперуди ?

Но пеперудите не са вечни.

Напротив,
те са много,
много
кратковременни.

Да, пеперудите са свободни.

Ние не сме.
И слава богу !

Уолт Уитман

[paju4eto_Ligla]

Ако си говорим в крайности, истински свободен ще да е само този, който не иска нищо. Аз си мисля, че дори на теория такъв човек няма.
А иначе за свободата май изобщо не съм се замисляла... сигурно не ми е нужна особено Друг въпрос е, че си разсъждаваме от гледна точка на същества, чиито поне елементарни нужди и права са зачетени.

ПП Стихотворението е страхотно

[Гео, граф]

Побъркват ме тези стихове на Уитман ...

Представям си свободата като избор. По скоро като право на избор. Един вид ''да бъдеш, или да не бъдеш''. И си мисля, че е трудно да си свободен, защото сам избираш, но лично мен ме радва именно това, да избирам сама ! Обаче ... нося отговорност за избора си ! Та в тоя ред на мисли : Свободата Санчо, е на върха на избора !

В друг момент от живота си съм приемала свободата като килия в затвор - всеки има собствена и на всеки е различна. Някои са аскетични и семпли, други са разточително обзаведени, с широки прозорци с изглед към плажа, създаващи илюзията за свобода. А свобода в абсолютния смисъл не съществува. Точка. Човек реагира според хиляди писани и неписани правила, стереотипи, клишета, предразсъдъци, народопсихологии, традиции, теории и страхове, които стесняват жизненото му пространство.

Какво слага рамките на свободата ? Мисля че това е страхът. Ерго свободата е освободеността от страховете ни !