Смешки

[маргото]

[scleri]

[scleri]

Свекървите мислят, че на снахите в главите има само алкохол, купони и мъже!
Помнят, гадините, своята младост!…


– Скъпи, нали помниш, че утре мама има рожден ден!
– Ееее, как не ѝ омръзна, бе!


Попитали Радио Ереван: - Възможно ли е филмът да бъде с хепиенд, ако в края главният герой загива?
Радиото отговорило: – Да. Ако главният герой е тъщата.


Попитали Радио Ереван кога идва средната възраст.
Радиото отговорило: – Когато не можеш да разбереш кое повече ти се иска: сладолед или бира.


Питат Радио Ереван: - Защо само 30 процента от жените попадат в рая?
- Защото, ако бяха повече, това щеше да е адът.


- Какво е това "брак"?
- Бракът е това събитие, след което мъжът престава да купува цветя и започва да купува зеленчуци.

[scleri]

[scleri]

[kim]

Селски туризъм- само за ценители

"Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.
ЦЕНОРАСПИС
Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)
Ядане
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено ебаси.
Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)
Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.
Добре дошле у назе!
Опознай селото та да обикнеш градо!
Язе сметам че като туриш едно връз друго не излиза скъпо ебаси."

[zeleno]

чета си аз как да поставя бетонни ограничители за коли на тротоара и попадам на това

пп не може всеки , който реши , да си постави такива , трябва разрешение от общината или пък да чакаш тя да реши да ти ги постави
връщаме се на варианта с кабъри за гипсокартон

[prijatel62]

[video][/video]

[scleri]

- Дааа, в петък до късно поседяхме, добре хапнахме и бая ракия изпихме, обаче никакъв махмурлук нямам, и два почивни дни има пред нас... - мислеше си Георги, без да подозира, че вече е вторник!


Гледам кварталният алкохолик се е покатерил върху ракетата на детската площадка и с викове:
- "Нищо не ме задържа на тази планета!" - радостно ни маха за сбогом...


Обикновено като пийна здраво след това ми се губят няколко часа. Обаче никакъв алкохол не може да се сравни с майчиното мляко... До ден днешен не помня първите години от живота си!!!


Един съвет от мен. Като си лягате задължително си сваляйте обувките. Забелязал съм че събудя ли се с обувките в леглото страшно ме боли главата.


Обичам да пия, не защото искам да съм пиян, а защото искам да сте красиви!


- Какво съдържа нашенското седем степенно меню?
- 6 ракии и една салата!


Само българинът може да пие едно питие за апетит така, че после три дни да не е в състояние да погледне храна.


Швейцарските учени открили че черния шоколад повишава настроението. Явно не са опитвали от сливовицата на тате.


Пернишките учени пък открили още един повод за напиване.


Един мъж всяка трета седмица от месеца, в петък, влизал в едно заведение, поръчвал 4 ракии, изпивал ги и си тръгвал. След време барманът го попитал, защо прави това и мъжът отговорил:
- Ние сме четирима приятеля, но се разпръснахме по света и се разбрахме, където и да сме, по това време всеки да влиза в заведение, да поръчва по четири питиета, да ги изпива и така ще се чувстваме заедно. След време мъжът влезнал в заведението, поръчал 3 ракии и запил. Барманът се приближил и изказал съболезнованията си за приятеля му.
- А, не, казал мъжът, благодаря, всички сме живи и здрави, само, че аз отказах пиенето.

[dodo74]

Не мога да не се ухиля , когато чета нещо от Никола Крумов .


Мъж готви палачинки

Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...