Re: Нестандартни идеи и експерименти :)
Публикувано на: Яну 11, '17, 16:28
... Дзак !... тук съм ще ви разкажа днес за П Р И Я Т Е Л С Т В О Т О
Когато ви чета темите намирам толкова много единомислие - щеше ми се да напиша на всеки, който ме е докоснал с нещо - и тогава да видите какъв спам щеше да се получи ... въздаржах се постепенно всеки ще разбере ...
Но това ми припомни една случка - красива случка ... от тези които наричаме случайност в кавички
... те не са случайност а просто синхронност на 2 души - както тук я има не на 2 а на 2000
беше много назад във времето - в онова време когато нямаше интернет ... чешка група туристи беше дошла да катери Вихрен заедно с нас малка група от БГ .... катерехме и по пътечките и каманаците се раждаха приятелства ... така започна и моето приятелство с едно момче от чешката група ... разменихме адреси ... започнахме да си пишем писма - той на чешки а аз на български /всеки от нас имаше речник и си превеждаше писмото/ ...
... докато се случи СЛУЧКА ....
един ден реших да му пратя едно стихче - но понеже неможех да го преведа на чешки го изпратих на български .... запечатах писмото и ... то полетя за Чехия....писмата летяха 2 седмици ...
точно след 2 седмици аз получих писмо от Чехия /което означава, че моят приятел беше изпратил своето писмо почти в същия ден в който аз съм изпратила моето/
отварям писмото и започвам да чета ... ОНЕМЯХ ... ... в писмото стоеше абсолютно същото стихче което аз пратих на български - само че изписано на чешки ...
нашите стихчета са летели - разминали са се някъде по пътя и са долетели при нас с едно и също послание:
[video][/video]
За приятелството
/Из “Пророкът” – Халил Джубран/
ЕДИН МЛАДЕЖ помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.
Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа.
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.
Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.
И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.
~~~~~~~~~~
когато се видяхме в Чехия с него го попитах "обясни ми как точно ти хрумна да ми пратиш точно това" - ние никога не сме си споделяли какви книги четем ... и той ми отговори:
бях в къщата на сестра ми ... седях до библиотеката и ... една книжка се подаваше от там .... отворих я, разгледах я ... хареса ми това стихче за приятелството и ... просто ти го пратих ... толкоз
Когато ви чета темите намирам толкова много единомислие - щеше ми се да напиша на всеки, който ме е докоснал с нещо - и тогава да видите какъв спам щеше да се получи ... въздаржах се постепенно всеки ще разбере ...
Но това ми припомни една случка - красива случка ... от тези които наричаме случайност в кавички
... те не са случайност а просто синхронност на 2 души - както тук я има не на 2 а на 2000
беше много назад във времето - в онова време когато нямаше интернет ... чешка група туристи беше дошла да катери Вихрен заедно с нас малка група от БГ .... катерехме и по пътечките и каманаците се раждаха приятелства ... така започна и моето приятелство с едно момче от чешката група ... разменихме адреси ... започнахме да си пишем писма - той на чешки а аз на български /всеки от нас имаше речник и си превеждаше писмото/ ...
... докато се случи СЛУЧКА ....
един ден реших да му пратя едно стихче - но понеже неможех да го преведа на чешки го изпратих на български .... запечатах писмото и ... то полетя за Чехия....писмата летяха 2 седмици ...
точно след 2 седмици аз получих писмо от Чехия /което означава, че моят приятел беше изпратил своето писмо почти в същия ден в който аз съм изпратила моето/
отварям писмото и започвам да чета ... ОНЕМЯХ ... ... в писмото стоеше абсолютно същото стихче което аз пратих на български - само че изписано на чешки ...
нашите стихчета са летели - разминали са се някъде по пътя и са долетели при нас с едно и също послание:
[video][/video]
За приятелството
/Из “Пророкът” – Халил Джубран/
ЕДИН МЛАДЕЖ помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.
Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа.
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.
Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.
И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.
~~~~~~~~~~
когато се видяхме в Чехия с него го попитах "обясни ми как точно ти хрумна да ми пратиш точно това" - ние никога не сме си споделяли какви книги четем ... и той ми отговори:
бях в къщата на сестра ми ... седях до библиотеката и ... една книжка се подаваше от там .... отворих я, разгледах я ... хареса ми това стихче за приятелството и ... просто ти го пратих ... толкоз