Isa Bel за кратко наричана Руми

[Гео, граф]

и .... що бе Гео ? - що пак ти бе? - как оцелих пак теб бе?
ми ти си навсякъде бе ... ми земи се прибери малко - разпростряла си се из целия форум

та така... можеше и сериозно да го разкажа ама Графинята избра тоя начин ....

Ми що... знам ли и аз ... щот съм семка, дето ти застава между зъбите и ръчкаш, ръчкаш, не мож я извади. Щот съм дълбоко-дългоооко законспириран шут и никой не знае това ... Щот най-обичам да се излагам и да карам хората да се смеят, най-обичам усмихнати не, ами направо ухилени хора ... Щот така съм устроена... знам ли що ... Простирам се като една фитолака из форума (и това е вътрешнофорумен фолклор, ама много трябва да ровя да го търся) и няма отърване от мен. В тоя ред на мисли много внимавай да не си отвъдиш фитолака в градината - многу е убаво, ама корена му е като на Хималаите, нема ваденье ... Ох, как обичам такова ''л и р и ч н о .... о т к л о н е н и е'', Изи ...

И тъй като пишеш много яко, и тъй като използваш моите безкрайно любими и многозначителни многоточия, и тъй като си очевиден графоман (какъвто съм и аз), моля те, прочети форумния Роман с продължение ... и, будь добрая, включи се в писането му - липсва ми вдъхновение, а ме сърбят логорейните пръстенца!

Гуш и целуф

[tili]

Как ще си ходиш без дъските, бе! Аз тук имам абонамент дългосрочен и един вагон пуканки След представлението на Маруис Куркински, тук ми е най-свежо. То при него няма нито една снежинка, да не говорим за котаци и пуканките не вървят.
Графинята е дребничка на ръст, но става за делене. И аз си имам парченце от нея в сърцето пък
Няма да мръдна от балкона

[Noel]

Никой няма да си ходи
Аз тъкмо си дойдох и имам нужда да ви попия всякак.
И Бел ще си дойде Понякога така се случва-сблъсък на вселени в човешки тела.
Зимата е коварен сезон,извлича от нас и топлото,и онова....другото.

[Малката Ида]

Руми,една идея по близо

[Isa Bel]

и тъй като си очевиден графоман (какъвто съм и аз)

да цитираме Укипедия "Графомански прояви понякога се наблюдават при наличие на психопатични и шизофренични състояния." - баш в десетката!!!!

Няма да мръдна от балкона

Тили - захладня нещо .... земи си юрганче или нещо такова .... на балкона не съм пускала парното ...

И Бел ще си дойде

дано

Малка Ида ... изумително е таз люта македонка да позволява тия манипулации супер е - обожавам и очите на Джи Джи

kannamy тя излагацията е голяма мила ... от няколко дни вече тотално ми падна пердето и ... направо се изненадвам че все още има приятели тук ... това говори само - колко е изтрещял народа ... тихо, тихо!...

[Гео, граф]

Ох, Ида! ..........

Руми,една идея по близо

[сюзан]

Иза, тука няма вредни и няма нужда от тях. Тук, във форума, си лекуваме душите...Сигурно вече си го разбрала.

[Isa Bel]

да Сузи ... ... това беше просто шега
разбрах го защото излекуваха и моята

[Isa Bel]

ох не мога да си намеря темата отнесоха ми главата тез кукундрили....

Как ще си ходиш без дъските, бе! Аз тук имам абонамент дългосрочен и един вагон пуканки
Няма да мръдна от балкона

абе Тили бе къде си бе мила, аз заради теб дойдох в таз прашасала тема .... ма не стой сама тука в тъмното бе .... те хората от балкона се изнесоха в другата тема ... айде сега земи си юрганчето и вагона с пуканки и ела там - там е по-топличко и питиета раздават ...
то тука от как се влюбих в Графинята - все едно бомба е паднала /ма така е в любоФта/
айде да ходим, че ми измръзнаха и на мен краката тука .... аз забравих вече за какво дойдох, какво щях да показвам и да разказвам .... Айде Тили .... аз когато се върна ще порзчистя тука, ще понаредя и ламбите ще пусна ...

виж на кво си заприличала - ще измръзнеш тук

[Гео, граф]

Имаше едно време един гарван. Той се казваше Албърт и беше изключително мързелив. Понякога заспиваше, дори както си лети и сънуваше най-различни странни сънища.
Един път той заспа тъй дълбоко, че взе да лети с главата надолу. Сънят му също беше обърнат наопаки. Ето го и него.
Един котарак на име Марми обичал да лови мишки. Веднъж той видял две мишлета в коша с прането. Тъкмо щял да ги погне, когато чул едната да казва:
— Виж, котарак. Хайде да се позабавляваме с него и да го подгоним.
Марми останал безкрайно учуден.
— Ама, че глупост! Мишки да гонят котки — помислил си той, но мишките наистина го подгонили, а Марми така се изненадал, че хукнал с все сила.
— Светът се е обърнал наопаки! — рекъл си котаракът.
Тогава се появил Бъч. Бъч бил едър пес, затова изръмжал срещу Марми.
Марми понечил да побегне и да се покатери на близкото дърво, но си помислил: „Ако светът наистина се е обърнал наопаки, може би кучето ще избяга, щом го подгоня“.
И Марми погнал Бъч, а той наистина си плюл на петите и хукнал да бяга.
— Смешна работа! — рекъл си Марми. — Котките гонят кучетата, а мишките преследват котките. Досега не бях чувал такова чудо.
В това време по пътя се задал млекарят с коня и каруцата си.
Само че, за най-голяма изненада на котарака, млекарят теглел каруцата, а конят седял на капрата и подвиквал: „Дий!“ към млекаря, който препускал по пътя.
Сетне Марми видял две дечица, които вървели с майка си и баща си. Децата се карали на родителите си:
— Ама че сте непослушни! Щом се приберем, веднага си лягате и то без вечеря!
— Моля ви, не ни наказвайте — хлипали майката и бащата.
Взело да се стъмва, но вместо луната и звездите, на небето изгряло слънцето.
— Но сега е нощ — учудил се Марми. — Нощем трябва да светят луната и звездите, не слънцето. Залязвай, Слънце!
— Няма — отвърнало Слънцето. — Това е Обърната наопаки страна, затова аз ще светя цяла нощ. После мога цял ден да си играя.
— Какво ли още има да видя? — помислил си Марми, вдигнал очи и забелязал Албърт, който летял с главата надолу. — А, Албърт е заспал дълбоко и вероятно сънува сън, обърнат наопаки. Хей, Албърт, събуди се!
Албърт се събуди, обърна се и полетя както трябва. След миг слънцето залезе и на небето се появиха луната и звездите. Конят на млекаря взе да тегли каруцата, а Бъч подгони Марми. Котаракът пък погна мишките и ги гони по целия път до коша с прането. След това огладня и отиде в кухнята да си хапне вкусна рибка и мляко.

Край