Здравейте! Аз съм clock!

[wenche]

Привет, Clock! Благодарим ти, че ни въвличаш в твоето градинарско приключение.
Опитът показва, че размерът на градината не влияе на удоволствието, а в края на краищата мястото все не достига.
Ще наминавам редовно тук

[clock]

Венче, благодаря ти!

[daneda]

Добре дошла и от мен, Clock ! Градинките ти са прекрасни, като стопанката си! Нямам търпение да я видя на пролет, когато всичко е зелено и нацъфтяло.
И няма нищо по- хубаво от това да оставаш удовлетворен и щастлив от работата, която вършиш - в случая в градината! Дерзай, момиче!

[лалесъм]

Да, ще е чудно бяла фигурка на повдигнатото място в сенчестата част - изящна ограда с изящна фигурка А може и в по-дълбоката сянка да я сложиш, за да не заема мястото на растенията в по-светлите участъци. Здравеца запази ли го Чимширът е чуден , но май пречи на пътеката или нарочно е така. Ако искаш да го оформяш трябва да започнеш още от сега и всяка година малко по малко да придобива желаната от теб форма. При мен подобен стар чимшир беше драстично орязан принудително след една много снежна зима - снегът го беше ошмулил яко - и впоследствие си замина. Пишеш, че обичаш зеленината - само зелено ли ще бъде в сенчестата част? Аз от други цветове бих се отказала, но не и от бялото - свети в тъмното - бяло цъфтящи анемонета, лириопе, хойхери, тиерели, дигиталис (това предстои да го пробвам). Напоследък сенките са ми доста интересни - експериментирам си с тях

[Lois]

добре дошла и от мен, ще те наблюдаваме от близо какви ги вършиш

[kim]

Добре дошла clock

[serena]

Здравей, Лили О какви прекрасни котаци като огромен почитател на котешкото племе се впечатлих най-много от тях, но също много ми харесаха глицинията и магнолията. Сигурна съм, че ще направиш кътовете в градината красиви. Нещо за отделен двор за котките прочетох, само вътре ли ги гледаш, макар че първите двама ги видях навън. Фигаро е прелест, и Роша също, трицветките са ми слабост

[clock]

Благодаря Ви, момичета!

Daneda, абсолютно си права! Колкото и да е била тежка работата в градината удовлетворението накрая е в пъти по- силно! А това вече си струва!

Лаленце, не се бях сетила за бялото! Идеята ти е блестяща! Веднага си го представих и страшно много ми хареса! Благодаря ти! Този стар чимшир навремето го оформях като три топки на клечки И тогава си беше стар и проскубан, но пак малко от малко се поддаваше. Сега вече няма надежда да заприлича на нещо прилично. Трябва да го махам, но честно казано ми е жал. Харесвам чимширите. И онези градини - формираните. Пак на времето, може би преди десетина години, бях се хвърлила да вкоренявам чимширени клончета, за да си направя малка формирана градинка - ромб в средата и бордюр по края. Лудости разни, ама заразни Едни комшии си бяха изкоренили чимширите и аз, за да не отиват зян, си накърших колкото можах клонки. Сигурно бях набола в земята около 500 стръкчета. И от всички тях едно единствено оцеля. Още си седи близко до магнолията. Смешна работа, но тогава нито знаех как се засаждат, нито кога. Не че сега знам повече или пък имам повече опит, но докато четях някъде тук срещнах напътствия на Calico как точно да си засадя чимшир. Та ще изчакам докато дойде времето за резници и тогава ще подхвана тоя стар чимшир. Дано успея да прихвана нещичко от него, да не отиде бадева растението.
А за бялото в тъмната градина още веднъж от сърце ти благодаря за идеята!

Lois! Аз точно такива наблюдаващи желая да ме наглеждат!

Kim, благодаря ти!

[clock]

Serena, котките са най - голямата ми слабост! Цялото котешко семейство у нас тръгна от любовта между обикновеното момиче

Пипи


и благородника Мъро


Дадох на добри хора три от децата им, но за другите три нямаше желаещи. Тогава бяхме в Стара Загора и така котките станаха граждани. Като поотраснаха малко ги пратихме на село, но двете момченца изчезнаха скоро след това, остана само момиченцето. Роша и Чарита

са нейни дъщери. Макс го взехме, защото стопаните му заминаваха за Англия и му търсеха дом

При инцидент Мъро почина, а той беше котарака на дъщеря ми. Много плакахме всички,но тя най - трудно се раздели с него. И малко след това взехме Фигаро. Така малко по малко котешкото семейство нарасна. Но са градски котки, пусна ли ги в двора няма да оцелеят. Постоянно изчезват от котките, които живечт на двора. затова решихме да м направим котешки двор. По света не е нещо ново и си мисля, че и за моите ще им е добре. Те освен мухички и лястовички през прозореца друго не са виждали. Дворът още не е готов, но до напролет трябва да стане. Тогава ще го покажа. Котките и те като цветята неусетно влизат в душата и там си остават.

[serena]

Идеята за котешки двор е супер - хем ще са на въздух, макар и на ограничено пространство, хем няма да излизат извън двора и да изчезват. Виждала съм в документални филми за котки такива ограждения в по-големи дворове, за да могат да излизат навън и да са в безопасност, ако не може да бъде обезопасен целият двор. За мен котките са любовта на живота ми, аз живея с пет, опитвам се да се грижа и за няколко навън и като цяло просто ги обожавам