Мечтаната градина

[мечтица]

Здравейте мили съфорумци!
Вече повече от 3 години се мяркам на страниците на форума!Открих го в търсене на информация за някакво растение.Почувствах се толкова уютно и задушевно сред вас,че реших да се регистрам.И сега след като се запознах с някои от вас на рождения ден на Хоби кафе,мисля че отдавна е време да ви се представя.
Че съм рускиня отдавна сте го разбрали,макар че не можете да ме чуете моя руско-сибирския акцент,но правописни грешки и начина на писане се усеща. Казвам се Олга,или както ме наричат близки хора-Оля.Нищо че съм в златна възраст,или както писа Гео, все тъй се останах голям романтик,оптимист и мечтател.Затова избрах тоя ник-Мечтица,а ето ви и предисловие за моя ник:-

Мечтица в цветния свят

Живяло някога момиче на име Мечтица. Мечтица била винаги усмихната, много лъчезарна и с голяма вяра - в себе си, в хората, в доброто и красотата. Където минела, всичко се озарявало с усмивка. И хора, и животинки, дори природата ликувала с нея. А най-добър приятел й бил Слънчо - заедно греели така силно, че светлинката и топлинката им сгрявала и най-студеното кътче от нечия душа.

Мечтица обичала всичко в живота - и радостите, и трудностите. Справяла се някак и осъзнавала своите поуки. Така постигала удовлетворение и трупала по мъничко опит за следващото преживяване. А радостите - те били глътката вдъхновение, което крепяло всичките й надежди и мечти. И тези мънички радости тя събирала като открити дарове, грижливо пазела и винаги си спомняла за тях.

Едни от най-милите радости на Мечтица били празниците. Тогава не само тя била щастлива, а и всички останали. Някак доброто и красотата се прераждали и се преобразявали в нови премени - по-пъстри, по-ярки, по-внушителни.

А как обичала пролетта... Мечтица с нетърпение очаквала този най-любим сезон с цялата му прелест. И когато пролетта тихичко почуквала на вратата й, Мечтица великодушно и въодушевено я посрещала. И не искала да я пуска никога... Ала винаги идвал и този момент - на раздялата, предвещаваща ново очакване.

Но днес не бил ден на раздяла. Днес Мечтица отново посрещала пролетта в дома си за пореден път - за да празнуват заедно Деня на цветята. А цветята... Тези малки бисери на пролетта, тези малки слънца на природата, тези омайни създания... Мечтица обожавала красотата и безбройните им аромати - така пленителни и магични. А днес, днес цветята били толкова щедри и раздаващи от своята прелест. И как иначе - бил техният ден!

Мечтица хванала за ръка своя Слънчо и заедно поели на дълго приключение. Обходили цялата Земя, а техен предводител била пролетта. Задружно се наслаждавали на картините, които се откривали пред тях. Пролетта разкривала всяка своя тайна, Слънчо й придавал още повече величие, а Мечтица попивала всичко преживяно, за да го запази чисто и непокътнато в малката си душица.

Пристъпвали развълнувано и внимателно. Радвали се на всяко цветче, а то отвръщало с щедрост. Разказвало своята история, приказката му омайвала неусетно, а Мечтица тръпнела от вълнение.

Когато денят си отивал, Мечтица го изпратила все със същата топла усмивка. И си обещали - догодина отново.

- Пролет, а ти отиваш ли си? - попитало мечтаещото момиче.

- Не, малка моя, аз едва започвам своята надпревара с времето. Очаквам те в моя свят, нека заедно го преоткрием отново!

- До нови вдъхновения, моя Пролет! – прошепнала Мечтица, хванала Слънчо за ръка и заедно поели по своя път.

От Варна съм,по точно съпругът ми беше от там,а аз като декабристка,от голямата любов го последвах ,само че обратно от Сибир към морето.В тоя град щастливо прекарах повече от 30 години.Със съпруга си обичахме да обикаляме България за да я опозна, влюбена съм в Родопите,винаги ги представям с песента на Валя Балканска и гайда,обожавам песните ей.
По стечение на обстоятелства,сега живея в добруджанско село близо до Добрич.Преди 3 години купих там малка къщичка с огромен двор близо 4 декара плодородна земя с кладенец.Обичам да човъркам в градината,да се радвам на сътвореното с ръцете си и да се наслаждавам на цветята.През ноември вече уморена от градинската работа,почвам да чакам зима,ето и сега искам да натрупа много сняг, (все пак съм сибирска душа)да гори камината ,да чакам Коледа и коледни вълшебства,тогава пристигат децата ми от чужбина,а това е най големия ми подарък!
Сега ще ви покажа снимки на градината ми до и после,4 декара земя,всичко беше в ужасен и занемарен вид.Основното почистване на градината не мина без помощта на други хора, но всичко останалото мина през моите ръце.Има още много работа,чакам да пораснат декоративни храсти ,иглолистните,ацери,люляци и други растения.Нямам търпение да видя розите в пълния им блясък,това лято първите от тях ще навършат 3 години и макар че зимата сега започна,аз почвам да мечтая за пролетта.
Градината в начало ,пристъпвам портата-

Оформяне на първата цветна леха
След 1 година
Сега ]
Лозето около 600 кв.м беше повече от половината изсъхнало,оставих 3 реда липа,останалото изкорених,след 3 години все още водя борба с него.
На негово място насях райграс,който не стана хубав,но все пак зелена морава,някой ден ще стигна и до него.
И сега
За днес толкова,надявам се че не съм ви досадила,ще продължа утре,снимките ми са в голям формат,минавам ги през пейнт и става много бавно.
Уффф...престраших се

[Силвия]

Мечтице

[Kaira]

Мечтица, Ще чакам с нетърпение продължението на увлекателната ти история и снимки от прекрасната градина, която си сътворила!

[Димана]

Ей, Олга без Волга...Така ми хареса приказката...Толкова работа си свършила, колкото за целия китайски народ!!!
Създала си красива градина. Заслужавала си е труда! Сигурна съм, че ще я направиш още по-красива, все пак Мечтица си!
Моравата ще стане чудесна. Ти само ще стоиш на сянка с чаша чай, по руски обичай. А може и с вино, по български...
Много се радвам, че те познавам!!!!

[Миша]

Мечтице-чиста душице, радвам се, че най-сетне се престраши! Поклон пред труда ти, момиче, пред силата и волята ти! Чудно местенце си сътворила ! И още по-чудно разказваш

[Тутти]

Чета разказа ти и гледам снимките ти,огромен труд и огромен резултат.Преобразяване,направо като в онова реалити "Пълна промяна".И през цялото време виждам усмихнатите ти очи и добротата ти,Мечтице.Още имаш да разказваш,щом намериш време.Аз винаги ще намирам време да разгледам какво си преобразила още.Голямо нещо са мечтите.

[къщичка]

Колко е хубаво! Колко е хубаво!
Преобразила си такова хубаво кътче, няколко пъти разглеждах и разглеждах...
Харесват ми много сандъчетата по прозорците, и как само са разцъфтели цветенцата... Моите всички прозорци са в сянка и съм лишена от това удоволствие.
Искам да видя зеленчуковата ти градинка
Показвай още, на никого не досаждаш, нали сме всички тук заради цветната любов.
Радвам се, че те познавам Оленка, ти си рядко добър и слънчев човек.
Покланям се пред силата ти да не се предаваш, да си далеко от Родината ти и децата ти.
Лятото идвам, да знаеш!

[Deleted User 2919]

Странно ще стане за другите, че пишем на български( но и другите трябва да разбират какво пишем, нали така е прието: да се говори на този език, който разбират всичките.) . .и не общуваме ..Отдавна чаках, че отвориш страницата на своята тема. Много е хубаво при теб, доста труд си дала. Колко далеч селото от Русе(в км) и от Дунав? Комарите не беспокоят? Бяхме веднъж на гости при роднините в Видин, бре че много комари имаше..
Желая много слънце и вода в градината за да имат растения всичко, от което се нуждаят.

[къщичка]

Алина, Добрич-Русе е около 200 км. А защо точно от Русе питаш?
Добрич-река Дунав е около 80 км

[мечтица]

Момичета благодаря ви за за мили думи!
От снощи ви чета и препрочитам. Навън е доста мразовито,а на душата ми е толкова леко и топло,събудих се сутрин с усмивка на лицето,ако погледне някой отстрани, може да изглеждам глупаво,ама колко му трябва на човек,да бъде малко щастлив. Радвам се че съм частица от този форум,че успях да се запозная с толкова добри хора,благодаря!
Е,аз не съм толкова добра,имам си и доста недостатъци ,а пак в този форум сме се събрали все сродни души,обичащи цветя,а сред такива хора не съм срещала лош човек.
Влязох за кратко да ви кажа,обичам ви,останете винаги толкова добри и приветливи!
Имам за днес малко задачи,по късно ще продължа расказа си.
Алинке,надявам се някой ден да се видим,често ходя до Варна,ще се обадя,имам те телефона.
Нещо си се объркала,както писа Къщичка,аз съм на 200 км от Русе и на 45 от Варна,тъй че комарите хич не ми досаждат.