wesselin написа:
Здравей, "ivanina"!
[/b]Tук вече съвсем не съм съгласен с теб!Всички големи пипинери(производители на лозов посадъчен материал) изпращат който каквото пожелае.Имам претенциите да познавам почти всички.А дори и в Института в Плевен ще го направят.Разбира се на пазарите са повечето прекупвачи,както и Бриколаж,Практикер,Фидус плант и още много.На Фидус плант може да им благодариш за друго,но не и за това, като производители на лозов посадъчен материал,защото не ги правят те.С теб преди време коментирахме мисля този въпрос с лозичките,но ти избра добре утъпкания грешен път
Аз не произвеждам лозички,а си избирам сортове които ми харесват,вземам резници и ги изпращам на производители.В зависимост от количеството което ми направят,посаждам нужното за мен и останалото го раздавам или продавам.Тук предложих и който пожела,му изпратих.Нищо не ми остана и не мога да помогна сега.Моя съвет е да се садят лозите есента и само в краен случай пролетта,а и есента избора е по голям.Какво те интересува от червените винени сортове и какво количество? Мога да попитам и да ти препоръчам производител.
...ами, пак здравей wesselin!
Благодаря за отделеното време , и за поучителните съвети!
Приемам ги в най- добрия смисъл, но в живота ми най- добрият учител са били неуспехът и грешката.
...което ще рече че почти нищо не правя с предварителни планове- а водена от моментния импулс, гласът на сърцето.
Минавам през Бриколаж , дето се вика да убия скуката- за нищо, погледа ми се спира на щендерите заредени с лозов посадъчен материал и някъде вътре в мен се запалва искрицата.
Казвам си не струват милион- ще опитам!....и така преследвайки собствените си огнени желания - като малка предварително не питах мама на какви игри да играя , за да не съм постоянно с обелени колене и изцапана рокличка и пораснах здраво и силно дете. След време- отново не потърсих съвет от по- големите - за това как да се влюбя в човека , без да изляза от играта с травма в душата и разбито сърце - и така се научих да обичам...
Звучи , като не по темата - но е част от нея...
Така съм със всичко- обичам неуспеха, грешките си ....от тях се нахъсвам, имат особен вкус за мен - учат ме да разсъждавам да си задавам много въпроси ...а не да чета на готово.
Обичам трънливите , а не утъпканите от наука пътечки , да се спъвам от незнанието си- да падам, да ставам - да губя - да печеля, просто да съм в постоянна борба.
Гладък е само пътят с предварително начертан план- от към правене на цветна градина , лозов или овощен масив в който аз не се вписвам поради типажа си.
И да не пропусна най- важното - търсените от мен червени винени сортове може да са всякакви - стига да са силно ароматни ...нещо като Отел.
Проявих интерес към Мавруд - с аромат на къпина , но го дават за южна България, Асеновград някъде и край морето...в Русе няма да оцелее.
За ароматни зная че е Мискета , но той е десертен мисля че
.
Подскажи нещо с твоята компетенция ...това което имаме у нас е от дядо ми - аз само режех пръчки от тях и присаждах .
Лозите ставаха но , без подложка от див вид са краткосрочни във времето - бързо умират, за това днес рязко сменям курса на плаване.