Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Модератор: Миша
- polyabs
- Кафе машина
- Мнения: 3446
- Регистриран на: Юли 13, '13, 18:15
- Местоположение: Бургас
- Дал благодарност: 196 пъти
- Получил благодарност: 102 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
По описанието в нета, изрязват се всяка година тези клони, които са плододавали четири години и се остават по младите леторасли с цел подновяване на храста. Ако формировката и младите леторасли не излизат директно от земята след години храста се реже до земята с цел стимулиране израстване на нови издънки. Четири годишните клони могат да се познаят по цвета и дебелината на дървесината. И моите касиси са млади и до сега не съм ги рязала ....
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Благодаря, Поля! Ягодите ги засадих, като първо премерих разстоянието между дупките. Така, като се сложи фолиото, всичко ще си пасне.
За сега още умувам кога да ги завия.
За сега още умувам кога да ги завия.
- polyabs
- Кафе машина
- Мнения: 3446
- Регистриран на: Юли 13, '13, 18:15
- Местоположение: Бургас
- Дал благодарност: 196 пъти
- Получил благодарност: 102 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Натали найлона е тънък и зимата вятъра може да го накъса, аз правих пролетта така лехите с домати, краставици, тиквички, дори бостана насях с найлон в дълги лехи, като пробивах и слагах по няколко семена - получи се супер... моя беше без отвори ... но до края на лятото найлона обгоря от слънцето или вятъра го накъса на места, ако почвата не е достатъчно обработена и мека също се надира от буците ....за това всяка година май трябва нов ...
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Момичета и момчета, затрих си всички ягоди (или по-точно баща ми е виновен). Та сега си издирвам разсад за ягоди, но не откривам производител. Моля ако някой знае от къде да си закупя да пише.
- peterstamov
- Кафевар/ка/
- Мнения: 976
- Регистриран на: Яну 28, '14, 00:33
- Местоположение: Свиленград
- Получил благодарност: 2 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Взимал съм от тук Белруби. Питай и за София и Биляна. Имат ги, но май не предлагат от тях! Взимал съм такива от Вискяр!
http://www.iz-kyustendil.org/index.php? ... 95&lang=bg
http://www.iz-kyustendil.org/index.php? ... 95&lang=bg
May the Force be with You!
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ох аз там първо звъннах, после и в Пловдивския университет, казаха че вече не произвеждали разсад.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31649
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 977 пъти
- Получил благодарност: 2224 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ягодите-корени с история вече са пратени.
А ето и историята.
Алана, станала съм, без да изпратя първото ЛС.
Първо се отказах от шишето вода, влязох в градинските си шарени гумени ботушки и... чак след 10 мин. път се сетих, че тръгнах без да взема лопатката за изтъргване на калта от мотичката. Казах си, че ще преживея и без лопатката. По пътя от една пощенска кутия взех две рекламни брошури на Била и си харесах едно парче камък, с което да стържа калта - вместо забравената лопатка.
След 1 час вече стъпих на кърския черен път. Нали съм хитра, реших да карам направо през нивите и напуснах черния път. Виждаха се тук там в началните 2-3 метра изчезващи локви, но ще ги прескачам и ще стъпвам само на високото, сухото.
Да, ама не!
Както си стъпих на "високото, сухото", на втората крачка внезапно се озовах затънала в кал.
Моментално се обърнах д лице към напуснатия черен кърски път. Обаче, оказва се, че с каквато сила дърпам единия затънал до ръба ботуш, със същата сила се натиска надолу хуууубавичко в калта другия ботуш. На втората стъпка обратно към пътя, се оказах с измъкнат от ботуша десен крак. Опирам се на дългия сап на мотичката, но в един момент крехкия баланс не знам как се наруши и обутия в хавлиен чорап десен крак се озова в калта.
Както казваше от трибуната на парламента едно време Гиньо Ганев "бития бит и така нататък".
Да извадим ботуша!
Само след някакви си 5-6 минути гъзурчене, пазене на баланса и напъни, ботушът е изваден и е здраво стиснат в ръка, а борбата продължава за стигна до пътя без да ми се събуе и втория ботуш.
Мислех, че никога няма да измина тези 2-3 крачки обратно до пътя, но ги изминах!
Тук рекламните брошури се оказаха нечувано полезни! С 1 литър вода нищо нямаше да мога да изчистя.
Сега започна епичната борба са вкарам тапицирания с дебел пласт кал хавлиен чорап обратно в ботуша. След четвърт час мъки вече обута, реших, че след цигарата поемам обратно към града. Край!
След цигарата поех към ягодите.
Стигнах след 1 час и след обмисляне, реших да търся корени край килналия се вече изоставен навес. Смоковете трябва да помнят, че вътре често има хора и да странят от него и от пътя. Миналата година са вадили коренища, купища и огромни найлонови торби пълни с коренища ягоди. Загинали... Тракторът е идвал до навеса поне 100 пъти, обръщал е и да, много е отъпкано. Но изсъхналата трева е наистина с моя бой... Тук коренче, на метър-два друго - цял час. На два пъти отброих по 20 корена. Няма да са 100, но поне 60 трябва да има. Мотичката се изкриви и към 1 часа се изправих на пътя и изпуши цигара. Разпределих в 2-те торби корените и вързах дисагите. След час стигнах до мястото на позорно-глупавото си преживяване.
"""""""""""""""""""""""
Истината е, че това преживяване веднъж вече съм го преживяла и ми е за втори път.
На връх Коледа през 1992 г. моите 27 крави останаха без ярма, която докарваха от фуражен завод в Ст.Загора. Малкият фуражовоз се счупил и ... изпадам в голяма паника. Внезапно някъде много далеч разпознавам шума на разтоварващ фуражовоз и през глава хуквам към шума. Минавам зад огромния (за 20000 бройлерчета) пилчарник и тичам по леда. Под него е езеро от размити с вода куришки. Ииии ледът се счупва и всичките вонящи ледени куришки на света навлизат в гумените ми ботуши, заедно с парчета лед.
Стигнах до фуражовоза и заръчах на шофьора да предаде, че утре или ще изпратят фураж за животните ми, или ще ида да подпаля всички мелници в завода!!!!
Върнах се с ботушите в ръце в обора и веднага се изкъпах, та се загрях хубавичко. Даже и хрема нямах!
""""""""""""""""""""""""""""""
Като остана зад гърба ми черния кърски път, срещу фабриката да олио ме очакваше такава красота, че оставих дисагите и мотичката на земята върху тревата и се прехласнах.
Младо конче пасеше трева отвъд асфалтовия път!
От толкова изящество и красота, просто се просълзих. Гривата му има-няма 4-5 см. Прилича на момче с едва набол мъх. Цялото топло кафяво, аха-аха ще почервенее. Изглежда сякаш е осветено в червено от залязващо слънце. На предните крака има светли "чорапки" - почти като моите хавлиени. И бяла звезда на челото. На 50 м. от него навътре, белее голяма бяла звезда, край която очите на майката изпитателно ме наблюдават. Ще доближа ли рожбата й и трябва ли да се втурне да ме нарита здравата, или също като нея мисля, че нейното конче е най-хубавото на света и няма да го доближавам.
Няма по-елегантно животно с толкова красиви линии и хармонични пропорции!
Ако можех да се родя като животно, щях да искам да съм кон. (То даже се вижда в "конски" дългия ми лик - може да е обещание...Хахахахаха, обещание - как пък не! )
Заслужаваше си цялата кал заради тази награда!
Утре търси кашон 3 кила в офис Аксаков.
Дано всички коренчета да се хванат!!! Да са живи и здрави дечицата да се радват на ягодките! Ще чакам в тази тема снимки на децата с кошничките с ягодки и муцунки в ягодово розово!
Мария[/quote]
А ето и историята.
Алана, станала съм, без да изпратя първото ЛС.
Първо се отказах от шишето вода, влязох в градинските си шарени гумени ботушки и... чак след 10 мин. път се сетих, че тръгнах без да взема лопатката за изтъргване на калта от мотичката. Казах си, че ще преживея и без лопатката. По пътя от една пощенска кутия взех две рекламни брошури на Била и си харесах едно парче камък, с което да стържа калта - вместо забравената лопатка.
След 1 час вече стъпих на кърския черен път. Нали съм хитра, реших да карам направо през нивите и напуснах черния път. Виждаха се тук там в началните 2-3 метра изчезващи локви, но ще ги прескачам и ще стъпвам само на високото, сухото.
Да, ама не!
Както си стъпих на "високото, сухото", на втората крачка внезапно се озовах затънала в кал.
Моментално се обърнах д лице към напуснатия черен кърски път. Обаче, оказва се, че с каквато сила дърпам единия затънал до ръба ботуш, със същата сила се натиска надолу хуууубавичко в калта другия ботуш. На втората стъпка обратно към пътя, се оказах с измъкнат от ботуша десен крак. Опирам се на дългия сап на мотичката, но в един момент крехкия баланс не знам как се наруши и обутия в хавлиен чорап десен крак се озова в калта.
Както казваше от трибуната на парламента едно време Гиньо Ганев "бития бит и така нататък".
Да извадим ботуша!
Само след някакви си 5-6 минути гъзурчене, пазене на баланса и напъни, ботушът е изваден и е здраво стиснат в ръка, а борбата продължава за стигна до пътя без да ми се събуе и втория ботуш.
Мислех, че никога няма да измина тези 2-3 крачки обратно до пътя, но ги изминах!
Тук рекламните брошури се оказаха нечувано полезни! С 1 литър вода нищо нямаше да мога да изчистя.
Сега започна епичната борба са вкарам тапицирания с дебел пласт кал хавлиен чорап обратно в ботуша. След четвърт час мъки вече обута, реших, че след цигарата поемам обратно към града. Край!
След цигарата поех към ягодите.
Стигнах след 1 час и след обмисляне, реших да търся корени край килналия се вече изоставен навес. Смоковете трябва да помнят, че вътре често има хора и да странят от него и от пътя. Миналата година са вадили коренища, купища и огромни найлонови торби пълни с коренища ягоди. Загинали... Тракторът е идвал до навеса поне 100 пъти, обръщал е и да, много е отъпкано. Но изсъхналата трева е наистина с моя бой... Тук коренче, на метър-два друго - цял час. На два пъти отброих по 20 корена. Няма да са 100, но поне 60 трябва да има. Мотичката се изкриви и към 1 часа се изправих на пътя и изпуши цигара. Разпределих в 2-те торби корените и вързах дисагите. След час стигнах до мястото на позорно-глупавото си преживяване.
"""""""""""""""""""""""
Истината е, че това преживяване веднъж вече съм го преживяла и ми е за втори път.
На връх Коледа през 1992 г. моите 27 крави останаха без ярма, която докарваха от фуражен завод в Ст.Загора. Малкият фуражовоз се счупил и ... изпадам в голяма паника. Внезапно някъде много далеч разпознавам шума на разтоварващ фуражовоз и през глава хуквам към шума. Минавам зад огромния (за 20000 бройлерчета) пилчарник и тичам по леда. Под него е езеро от размити с вода куришки. Ииии ледът се счупва и всичките вонящи ледени куришки на света навлизат в гумените ми ботуши, заедно с парчета лед.
Стигнах до фуражовоза и заръчах на шофьора да предаде, че утре или ще изпратят фураж за животните ми, или ще ида да подпаля всички мелници в завода!!!!
Върнах се с ботушите в ръце в обора и веднага се изкъпах, та се загрях хубавичко. Даже и хрема нямах!
""""""""""""""""""""""""""""""
Като остана зад гърба ми черния кърски път, срещу фабриката да олио ме очакваше такава красота, че оставих дисагите и мотичката на земята върху тревата и се прехласнах.
Младо конче пасеше трева отвъд асфалтовия път!
От толкова изящество и красота, просто се просълзих. Гривата му има-няма 4-5 см. Прилича на момче с едва набол мъх. Цялото топло кафяво, аха-аха ще почервенее. Изглежда сякаш е осветено в червено от залязващо слънце. На предните крака има светли "чорапки" - почти като моите хавлиени. И бяла звезда на челото. На 50 м. от него навътре, белее голяма бяла звезда, край която очите на майката изпитателно ме наблюдават. Ще доближа ли рожбата й и трябва ли да се втурне да ме нарита здравата, или също като нея мисля, че нейното конче е най-хубавото на света и няма да го доближавам.
Няма по-елегантно животно с толкова красиви линии и хармонични пропорции!
Ако можех да се родя като животно, щях да искам да съм кон. (То даже се вижда в "конски" дългия ми лик - може да е обещание...Хахахахаха, обещание - как пък не! )
Заслужаваше си цялата кал заради тази награда!
Утре търси кашон 3 кила в офис Аксаков.
Дано всички коренчета да се хванат!!! Да са живи и здрави дечицата да се радват на ягодките! Ще чакам в тази тема снимки на децата с кошничките с ягодки и муцунки в ягодово розово!
Мария[/quote]
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафе машина
- Мнения: 4885
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 337 пъти
- Получил благодарност: 278 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Ей, Мерко видно чудо си ни ти! А едно винце пи ли, като се прибра, за да стоплиш хем краката, главата?
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5264
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 88 пъти
- Получил благодарност: 98 пъти
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
Re: Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.
Аз онзи ден си присаждах едни ягоди в градинатаDaniela Pargu написа:И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли
За ягоди между ниски иглолистни съм категорично НЕ - иска си голяма поддръжка, за да са добър фон-килим на иглолистното. Ако са питомни се получава още по зле - при мен поне - едни големи листаци развиват и като почнат да съхнат - грозна работа. Дивите ягодки стоят добре, но си искат почистване. Много ми е субективно мнението, но пък и мнооого изстрадано