Ягоди, малини, къпини, касис ...........и др.

[polyabs]

По описанието в нета, изрязват се всяка година тези клони, които са плододавали четири години и се остават по младите леторасли с цел подновяване на храста. Ако формировката и младите леторасли не излизат директно от земята след години храста се реже до земята с цел стимулиране израстване на нови издънки. Четири годишните клони могат да се познаят по цвета и дебелината на дървесината. И моите касиси са млади и до сега не съм ги рязала ....

[НаталиГ]

Благодаря, Поля! Ягодите ги засадих, като първо премерих разстоянието между дупките. Така, като се сложи фолиото, всичко ще си пасне.
За сега още умувам кога да ги завия.

[polyabs]

Натали найлона е тънък и зимата вятъра може да го накъса, аз правих пролетта така лехите с домати, краставици, тиквички, дори бостана насях с найлон в дълги лехи, като пробивах и слагах по няколко семена - получи се супер... моя беше без отвори ... но до края на лятото найлона обгоря от слънцето или вятъра го накъса на места, ако почвата не е достатъчно обработена и мека също се надира от буците ....за това всяка година май трябва нов ...

[allana]

Момичета и момчета, затрих си всички ягоди (или по-точно баща ми е виновен). Та сега си издирвам разсад за ягоди, но не откривам производител. Моля ако някой знае от къде да си закупя да пише.

[peterstamov]

Взимал съм от тук Белруби. Питай и за София и Биляна. Имат ги, но май не предлагат от тях! Взимал съм такива от Вискяр!


http://www.iz-kyustendil.org/index.php? ... 95&lang=bg

[allana]

Ох аз там първо звъннах, после и в Пловдивския университет, казаха че вече не произвеждали разсад.

[Мария Николова]

Ягодите-корени с история вече са пратени.
А ето и историята.

Алана, станала съм, без да изпратя първото ЛС.

Първо се отказах от шишето вода, влязох в градинските си шарени гумени ботушки и... чак след 10 мин. път се сетих, че тръгнах без да взема лопатката за изтъргване на калта от мотичката. Казах си, че ще преживея и без лопатката. По пътя от една пощенска кутия взех две рекламни брошури на Била и си харесах едно парче камък, с което да стържа калта - вместо забравената лопатка.
След 1 час вече стъпих на кърския черен път. Нали съм хитра, реших да карам направо през нивите и напуснах черния път. Виждаха се тук там в началните 2-3 метра изчезващи локви, но ще ги прескачам и ще стъпвам само на високото, сухото.
Да, ама не!

Както си стъпих на "високото, сухото", на втората крачка внезапно се озовах затънала в кал.
Моментално се обърнах д лице към напуснатия черен кърски път. Обаче, оказва се, че с каквато сила дърпам единия затънал до ръба ботуш, със същата сила се натиска надолу хуууубавичко в калта другия ботуш. На втората стъпка обратно към пътя, се оказах с измъкнат от ботуша десен крак. Опирам се на дългия сап на мотичката, но в един момент крехкия баланс не знам как се наруши и обутия в хавлиен чорап десен крак се озова в калта.
Както казваше от трибуната на парламента едно време Гиньо Ганев "бития бит и така нататък".
Да извадим ботуша!
Само след някакви си 5-6 минути гъзурчене, пазене на баланса и напъни, ботушът е изваден и е здраво стиснат в ръка, а борбата продължава за стигна до пътя без да ми се събуе и втория ботуш.
Мислех, че никога няма да измина тези 2-3 крачки обратно до пътя, но ги изминах!
Тук рекламните брошури се оказаха нечувано полезни! С 1 литър вода нищо нямаше да мога да изчистя.
Сега започна епичната борба са вкарам тапицирания с дебел пласт кал хавлиен чорап обратно в ботуша. След четвърт час мъки вече обута, реших, че след цигарата поемам обратно към града. Край!
След цигарата поех към ягодите.
Стигнах след 1 час и след обмисляне, реших да търся корени край килналия се вече изоставен навес. Смоковете трябва да помнят, че вътре често има хора и да странят от него и от пътя. Миналата година са вадили коренища, купища и огромни найлонови торби пълни с коренища ягоди. Загинали... Тракторът е идвал до навеса поне 100 пъти, обръщал е и да, много е отъпкано. Но изсъхналата трева е наистина с моя бой... Тук коренче, на метър-два друго - цял час. На два пъти отброих по 20 корена. Няма да са 100, но поне 60 трябва да има. Мотичката се изкриви и към 1 часа се изправих на пътя и изпуши цигара. Разпределих в 2-те торби корените и вързах дисагите. След час стигнах до мястото на позорно-глупавото си преживяване.

"""""""""""""""""""""""
Истината е, че това преживяване веднъж вече съм го преживяла и ми е за втори път.
На връх Коледа през 1992 г. моите 27 крави останаха без ярма, която докарваха от фуражен завод в Ст.Загора. Малкият фуражовоз се счупил и ... изпадам в голяма паника. Внезапно някъде много далеч разпознавам шума на разтоварващ фуражовоз и през глава хуквам към шума. Минавам зад огромния (за 20000 бройлерчета) пилчарник и тичам по леда. Под него е езеро от размити с вода куришки. Ииии ледът се счупва и всичките вонящи ледени куришки на света навлизат в гумените ми ботуши, заедно с парчета лед.
Стигнах до фуражовоза и заръчах на шофьора да предаде, че утре или ще изпратят фураж за животните ми, или ще ида да подпаля всички мелници в завода!!!!
Върнах се с ботушите в ръце в обора и веднага се изкъпах, та се загрях хубавичко. Даже и хрема нямах!

""""""""""""""""""""""""""""""
Като остана зад гърба ми черния кърски път, срещу фабриката да олио ме очакваше такава красота, че оставих дисагите и мотичката на земята върху тревата и се прехласнах.
Младо конче пасеше трева отвъд асфалтовия път!
От толкова изящество и красота, просто се просълзих. Гривата му има-няма 4-5 см. Прилича на момче с едва набол мъх. Цялото топло кафяво, аха-аха ще почервенее. Изглежда сякаш е осветено в червено от залязващо слънце. На предните крака има светли "чорапки" - почти като моите хавлиени. И бяла звезда на челото. На 50 м. от него навътре, белее голяма бяла звезда, край която очите на майката изпитателно ме наблюдават. Ще доближа ли рожбата й и трябва ли да се втурне да ме нарита здравата, или също като нея мисля, че нейното конче е най-хубавото на света и няма да го доближавам.
Няма по-елегантно животно с толкова красиви линии и хармонични пропорции!
Ако можех да се родя като животно, щях да искам да съм кон. (То даже се вижда в "конски" дългия ми лик - може да е обещание...Хахахахаха, обещание - как пък не! )
Заслужаваше си цялата кал заради тази награда!

Утре търси кашон 3 кила в офис Аксаков.
Дано всички коренчета да се хванат!!! Да са живи и здрави дечицата да се радват на ягодките! Ще чакам в тази тема снимки на децата с кошничките с ягодки и муцунки в ягодово розово!

Мария[/quote]

[Di_Va]

Ей, Мерко видно чудо си ни ти! А едно винце пи ли, като се прибра, за да стоплиш хем краката, главата?

[Daniela Pargu]

И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли

[лалесъм]

И аз да питам опитните градинари :
-имам ягоди в саксии- за красота,но сега приятелка ми донесе градински,та въпросът е-
- не е ли късно да се садят /да ги сложа ли в саксия,да зимуват вътре /
или да ги насадя и дали може между ниски иглолистни?
Такава дилема ми е ,изчетох сума неща,но сама до отговор не стигам
Моля за съвет ,съдействие и направо одобрение на шантавите ми помисли

Аз онзи ден си присаждах едни ягоди в градината
За ягоди между ниски иглолистни съм категорично НЕ - иска си голяма поддръжка, за да са добър фон-килим на иглолистното. Ако са питомни се получава още по зле - при мен поне - едни големи листаци развиват и като почнат да съхнат - грозна работа. Дивите ягодки стоят добре, но си искат почистване. Много ми е субективно мнението, но пък и мнооого изстрадано