Сеене на пеларгониуми и семенаци
Публикувано на: Мар 25, '16, 19:04
Плодът на пеларгониумите представлява суха кутийка, която се разпада на 5 едносеменни дяла. Тези дялове се наричат мерикарп и представляват люспичкa, която подобно на джоб обгръща семенцето. Мерикарпите имат дълъг силно хигроскопичен осил с власинки, който играе много важна роля в разпространяването на семената. Когато плодът узрее той става кафяв на цвят и изсъхва. От сушенето хигроскопичният осил се навива спираловидно разпервайки власинките по него в различни посоки, така че по-лесно мекрикарпа да се подеме от вятъра. Силната хигроскопичност на осила позволява бързи движения при наличие или отсъствие дори на малко количество влага, така например в случай, че мерикарпа се закачи някъде високо, вечерната влага може да изправи осила и така по-лесно мерикарпа да падне върху земята. Това движение позволява също така и забиването му в почвата.
Функциите на мерикарпа са наистина много интересни, но те се отнасят за в дивото. Щом семената са прибрани от нас тази люспичка вече губи своята полезност, започва да пречи на по-нататъшната обработка на семената, заема излишно място и за това обикновено се почиства от семената. Промишлените семена са с вече почистен мерикарп, а дивите семена и тези, които са се получили при нас, ние сами трябва да ги изкараме от това джобче. Понякога ръбовете на люспичката може да се припокриват и да не се вижда отвора, понякога отвора от където излиза семенцето се вижда, но при всички положения изкарването му става лесно и бързо. Аз лично си ги чопля едно по едно за да съм сигурен че всеки мерикарп съм опразнил от семенце, но съм виждал хора, които слагат мерикарпите в шепата на едната ръка, след това с един или два пръста от другата ръка ги разтъркват и семенцата изпадат. Отделят празните мерикарпи и падналите семенца, а ако има все още неизлезли от джобчето повтарят процедурата. Препоръчително е след почистването семената да се обеззаразят. Тези действия няма как да повредят семената тъй като те са с много твърда обвивка. Толкова твърда, че понякога дори пречи въздух и вода да достигне до зародиша, а ако това не стане той няма как да се събуди и да покълне.Тези семена се наричат твърди и те ще покълнат след много много време (евентуално) в случай, че не се обработят предварително. Тази особеност предпазва пеларгониумите в дивото от едновременно покълване на много растения.
Определянето на това дали едно семе е меко или твърдо става като ги накиснете във вода за една нощ (за всеки случай). Обикновено меките семена до няколко часа видимо набъбват и цвета им избледнява. Тях спокойно може да засеете, тъй като те ще покълнат следващите няколко дни до няколко седмици (обикновено 1-2). Твърдите семена обаче си остават точно такива каквито са били в началото независимо, че са седяли толкова време под вода. Тези семена се налага да се скарифицират за да може да се изтъни/продупчи твърдата обвивка която пречи на навлизането на въздух и вода до зародиша.
Има различни методи за скарификация. Промишлените семена стигат до нас вече скарифицирани, така че обикновено те нямат нужда от допълнителна обработка. Там се ползва химична скарификация, при която най-често се използват силни киселини. Няма видими белези по семената, но киселината разяжда част от твърдата обвивка и така я разхлабва. В домашни условия този тип скарификация не е препоръчителен за това се използва механичната, при която семенцето се надрасква с шкурка. Прави се с най-финната шкурка и семенцето се надрасква само от страната на семеделите (познати още като първичните листа и котиледони). За щастие семенната обвивка на пеларгониумите е много впита и се вижда съвсем ясно кое е пърчиният корен и кое са котиледони. Скарификацията се прави само от страната на семеделите тъй като те обикновено са чифтен орган и в случай, че ги повредим няма да бъде фатално за бъдещото растение. Все пак трябва да се внимава да не се засегне зародиша.
При сеенето по принцип семената се покриват със субстрата по правилото "колкото е семето - толкова отгоре", но аз предпочитам да ги сея повърхностно за да мога да наблюдавам как се развиват. За да запазя влажността около тях поръсвам съвсем тънък слой ситна фракция вермикулит. Дори и скарифицирани семената пак може да не покълнат едновременно за това щом видя, че корена започва усърдно да расте пикирам в самостоятелна чашка, вместо да засипвам със субстрат. Не би било лоша идея субстрата да се обеззарази термично и да се остави да изстине преди сеенето. Оптималните температури за покълване са 21-24 градуса че и отгоре. Под парник.
Функциите на мерикарпа са наистина много интересни, но те се отнасят за в дивото. Щом семената са прибрани от нас тази люспичка вече губи своята полезност, започва да пречи на по-нататъшната обработка на семената, заема излишно място и за това обикновено се почиства от семената. Промишлените семена са с вече почистен мерикарп, а дивите семена и тези, които са се получили при нас, ние сами трябва да ги изкараме от това джобче. Понякога ръбовете на люспичката може да се припокриват и да не се вижда отвора, понякога отвора от където излиза семенцето се вижда, но при всички положения изкарването му става лесно и бързо. Аз лично си ги чопля едно по едно за да съм сигурен че всеки мерикарп съм опразнил от семенце, но съм виждал хора, които слагат мерикарпите в шепата на едната ръка, след това с един или два пръста от другата ръка ги разтъркват и семенцата изпадат. Отделят празните мерикарпи и падналите семенца, а ако има все още неизлезли от джобчето повтарят процедурата. Препоръчително е след почистването семената да се обеззаразят. Тези действия няма как да повредят семената тъй като те са с много твърда обвивка. Толкова твърда, че понякога дори пречи въздух и вода да достигне до зародиша, а ако това не стане той няма как да се събуди и да покълне.Тези семена се наричат твърди и те ще покълнат след много много време (евентуално) в случай, че не се обработят предварително. Тази особеност предпазва пеларгониумите в дивото от едновременно покълване на много растения.
Определянето на това дали едно семе е меко или твърдо става като ги накиснете във вода за една нощ (за всеки случай). Обикновено меките семена до няколко часа видимо набъбват и цвета им избледнява. Тях спокойно може да засеете, тъй като те ще покълнат следващите няколко дни до няколко седмици (обикновено 1-2). Твърдите семена обаче си остават точно такива каквито са били в началото независимо, че са седяли толкова време под вода. Тези семена се налага да се скарифицират за да може да се изтъни/продупчи твърдата обвивка която пречи на навлизането на въздух и вода до зародиша.
Има различни методи за скарификация. Промишлените семена стигат до нас вече скарифицирани, така че обикновено те нямат нужда от допълнителна обработка. Там се ползва химична скарификация, при която най-често се използват силни киселини. Няма видими белези по семената, но киселината разяжда част от твърдата обвивка и така я разхлабва. В домашни условия този тип скарификация не е препоръчителен за това се използва механичната, при която семенцето се надрасква с шкурка. Прави се с най-финната шкурка и семенцето се надрасква само от страната на семеделите (познати още като първичните листа и котиледони). За щастие семенната обвивка на пеларгониумите е много впита и се вижда съвсем ясно кое е пърчиният корен и кое са котиледони. Скарификацията се прави само от страната на семеделите тъй като те обикновено са чифтен орган и в случай, че ги повредим няма да бъде фатално за бъдещото растение. Все пак трябва да се внимава да не се засегне зародиша.
При сеенето по принцип семената се покриват със субстрата по правилото "колкото е семето - толкова отгоре", но аз предпочитам да ги сея повърхностно за да мога да наблюдавам как се развиват. За да запазя влажността около тях поръсвам съвсем тънък слой ситна фракция вермикулит. Дори и скарифицирани семената пак може да не покълнат едновременно за това щом видя, че корена започва усърдно да расте пикирам в самостоятелна чашка, вместо да засипвам със субстрат. Не би било лоша идея субстрата да се обеззарази термично и да се остави да изстине преди сеенето. Оптималните температури за покълване са 21-24 градуса че и отгоре. Под парник.