Спомени, превърнати в мечти, мечти превърнати в реалност
Спомени, превърнати в мечти, мечти превърнати в реалност
На тази импровизирана скамейка събрах смелост да се представя
Слънчев, топъл декемврийски ден-радващ, вдъхновявящ.Пиша чернова ...пиша за да отсея нещата, да споделя радостта, да пропусна тежките моменти.
До мен The Generous gardener с цялата си мощ-първата, голямата любов към розите на Austin.
Именно тази роза събуди чувства, които бях подтиснала, а може би дори забравила.
Полагам усилия да бъда кратка. Ще разказвам по малко-да не стане досадно
Израснах в стара градска къща с не голям двор. Рози, момина сълза, хибискус, кипарис, липа, лешник, дрян, праскова....спомени...снимки нямам, само спомени. Обичах го тоя двор!!!! Обичах го!!!
До прозореца на детската стая извиваше клони еднократно цъфтяща роза-катерач, с тъмно червени, кадифени, силно ароматни с дъх на малини цветове (не помня формата на цвета, но аромата...аромата!!!). Цъфтеше през май-обилно и продължително. Татко все казваше, че това е моята роза, защото цъфти за рождения ми ден
Къщата ни беше на най-красивата улица в Ст.Загора, в непосредствена близост до парк"Аязмото".
Баба беше билкарка-научи ме да ценя даровете от природата. Обожавах дните, в които обикаляхме гори и поляни. Още помня красивите ароматни букети.
Тук ще съкратя черновата ще пропусна подробности, които ме натъжават...само ще кажа , че настъпиха времена, в които спомените от детството се превърнаха в мечти
И такааа...
20април 2012-5 1/2 години след като татко ни напусна, на неговата рождена дата станахме собственици на къща с двор . В двора отново имам и рози, и хибискус, и малини ....мечтите станаха реалност
Re: Спомени, превърнати в мечти, мечти превърнати в реалност
Отново се сблъсквам с проблема-Tiny завърта снимките по свое осмотрение....
Re: Спомени, превърнати в мечти, мечти превърнати в реалност
В долния ляв ъгъл се вижда розичка, която си беше в двора-в последствие беше най-безцеремонно премазана от огромните машини , които извозваха строителните отпадъци. Сърцето ме забола като я видях прекършена от основи...но както казват, надеждата умира последна. Орязах я, оградих я и се превърна в най-пазеното растение
Майсторите ме намразиха, но розето оцеля