Моята любов, моята борба и мечта

Началото, перспективи, развитие, до къде стигнахме, с какво можем да се похвалим
Аватар
mariana51
Дълго кафе
Мнения: 123
Регистриран на: Окт 18, '14, 08:44

Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от mariana51 »

Не бих си позволила да показвам моята скромна градинка, но имам много въпроси, а ми се струва нахално само да искам и нищо да не давам, а много, ама много искам да питам. И за това срам не срам се престрашавам и почвам.
Една обикновена често срещана история.
Къщата, която моят мъж наследи ремонтирахме бавно и продължително няколко години, но дори и мисъл за градина не ме и спохождала. Единствено пред нея бях насадила няколко туфи с перуники, попаднали случайно в двора – някой ги беше изхвърлил край канала. /Смятам, че е кощунство да се изхвърлят цветята, които са те радвали и омръзнали вече. И до сега като видя изхвърлени цветя, ги прибирам и им търся място./
Началото беше, когато попадайки най-случайно във форума и четейки, реших да преместя 6-те туфи с перуники, насадени пред къщата и лятната кухня и да ги метна извън двора, пак пред къщата, но към улицата. Беше есента на 2014 г. - тогава насадих и първите 6 -7 рози и няколко други растения, вече не си спомням какви. Всичките рози бяха чаен хибрид, но любими и сега – Albrecht Durer, Double Delight, Frederic Mistral, Apricot Clementine /не знам защо не харесвам много флорибунди – а тя милата, след местене миналата есен, сега имаше над 20 -30 пъпки/. Е ... пепел ми на устата и на ръката дето ги пише тези недомислици – как да не я обичаш с толкова цвят.
Забравих Sombreuil катерача, който ме шокира пролетта, но това – после.
Мислех си 2014 г. горе долу това да бъде градината, но ме пипна болестта. А рози - защо се спрях на рози – защото мислех си, може да не ги поливаш постоянно и не изискват кой знае какви грижи. Боже, колко съм била наивна, да не кажа глупава, защото съм убедена че не съм. А сега–зазимяване, рязане поливане, торене, пръскане срещу въшки, мани, охлюви и какво ли не още.
Правех всичко без никакъв план, съобразявайки се с насадените лози, коловете около тях, овощните дървета, обратно на правила и без никакви, ама никакви знания за цветя, съчетания, композиции /какво ли пък е това/ и почти без ничия помощ и ми беше трудно. Вие си го знаете. Сега имам още рози, храсти, многогодишни, всякакви, но всичко е от година и половина и не е добре, въпреки че ми е мила всяка тревичка. Обичам всичко, което съм сътворила. И това го знаете. Мечтая и се надявам, да се гордея след 3-4 години.
Стига да сме живи и здрави както се казва!
Извинявам се, ако съм ви досадила!
Първите снимки от април 2016
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И опита ми да направя нещо като скален кът:
Изображение
След събиране на камъни из ливадите:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето и "изхвърлените" ми перуники
Изображение

Малко снимки от май 2016:
Изображение

Изображение

Изображение
Изображение

Изображение

Първите ми рози насадени ноември 2014:
Изображение
Albrecht Durer

Изображение
Double Delight

Последните розички купени м. март 2016 г. от първата ми поръчка /Боже какви съмнения, колебания, чуденки как ли да я направя, пък дали ще се съгласят момичетата да приемат поръчката ми и още веднъж благодарности към организаторките на поръчката на холандски рози 2016 г./
Annapurna и Polar Star
Annapurna е още мъничка, а звездата си е звезда и е вече цъфнала1
Изображение

Звездата:
Изображение
Още малко рози
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Розите от есента на 2015, които в края на м. май не бяха много цъфнали.
Изображение

Кладенецът на ММ още не е довършен.
Изображение

Изображение

Ето така пътуваме към село пролет и есен. Катуна се пренася – чак ме е срам на бензиностанциите.
Изображение

А сега моля, извинете ме за въпросите:
1.Чемширът на свекърва ми – искам да го запазя, защото беше добра свекърва, а аз не толкова добра снаха. Знаете сигурно приказката - „Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши станаха снахите„.
И как хората не ценят това което имат.
Кажете ми как да го оформя, защото е малко, много опърпан. Дали да го отрежа ниско долу, но не искам да го вадя, нито да го моря.
Изображение

2. Какво става с моята Сомбрейл – много шишове, въпреки, че бях оставила 3 водещи клона след пролетното подрязване, а сега – стотици малки цветчета на грозд, нищо общо цвета на розата от книгите и от миналата година. Какво сбърках? Какво да правя?
Изображение

Изображение

3. Много ми се искаше около Сомбрейла да имам арка, /нали гледам вашите арки / , както се казва и аз „барабар Петко с мъжете”. Още от зимата подготвям ММ за това и той милият се съгласи да я направи, даже май месец, купи материали и ......аха, аха да я почне и аз го спрях – и той е човек, нека си почива.
Е ...не го спрях да си почива, просто започнах да чета повече за арките, растенията около тях и прецених, че буйно растящата роза, може да затвори пътеката, и аз както продължавам да пълнея няма да мога да минавам оттам. Все пак по-добре късно, нали? Сега се чудя къде да измисля място за арката. Някакви съвети?
Ще ви питам и още неща, но вече се изморих, а сигурно и вие, а и ще ви досадя, затова спирам.........но само временно.
Благодаря ви за всичко!
Аватар
venetka70
Кафе машина
Мнения: 3610
Регистриран на: Май 21, '15, 12:17
Местоположение: Белица, Силистра / Пловдив /Момчиловци / Чирчик, Узбекистан и накъдето ме отвее вятъра
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 36 пъти

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от venetka70 »

Еха, та то е взело вече да се оформя. Със съвети не мога да помогна, защото и аз съм с градина само от година и половина. По-опитните да помагат, а при теб има доста място и потенциал за развитие и съм сигурна, че ще успееш да подредиш красив двор. Нали вече си член на форума, пък това само по себе си действа стимулиращо.
Flowerlover
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от calico »

Здравей Мариана и добре си дошла :tzvetentze:
много обич към цветята струи от думите ти, личи си че си грижовна към тях. А ирисите отвън на пътя са ти страхотно попадение, поздравления
И направо ме респектира - знаеш имената на розите, пък уж си новак :sbow: Още поздравления от мен :daaa:

подробности по нататък ще пиша, че буквално заспивам пред екрана, обаче Сомбрерото ти е за хвърляне, :snif: много съжалявам - избила е шипката отдолу, и то много клони, не знам ще можеш ли да ги очистиш. Но не ги режи в никакъв случай
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от Мария Николова »

Добре дошла при нас, Мариана! :tzvetoman:
Изображение
Подмладяването на чемширите не става за една година.
Тази година изрежи от горе надолу 15-20 см. Ще порасте нагоре, но ще се появят и от долу нови леторасти, които са главната ти цел. И ще има достатъчно листна маса, която ще стимулира кореновата система.
На следващата година изрежи още 10-15 см. и ще видиш колко много ще се облисти долу.
На следващата година вече можеш да започнеш да оформяш фризурата на чемшира, който ще е напълно подмладен. :mrgreen:
Отпадналия материал можеш да вкорениш, ако се нуждаеш от повече екземпляри. Най-успешно стана, като оголиш клечката, да няма нито едно листенце. Правиш в земята канал с повдигнати брегове по дължината и в двата края, в който нареждаш клечките. Засипваш с пясък и жестоко тъпчиш пясъка. Клечките да стърчат около 2/3 нас отъпкания пясък. Поливаш непрекъснато и в канала да се задържа водата, докато попие. Изчакваш добре да се облистят клечките, но и 1 година да изчакаш, ще имаш много добри корени за успешно разсаждане.
Може и в големи саксии, за да си ги местиш на различни места. :dovolen:
Успех! :daaa:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
маргото
Наркоман
Мнения: 10915
Регистриран на: Окт 24, '15, 22:43
Местоположение: Бяла Слатина
Дал благодарност: 170 пъти
Получил благодарност: 1316 пъти

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от маргото »

Привет и добре дошла, Марианка! :shi: Много ми харесва градинката. Имаш и доста растения,
разнообразни и красиви. Но щом вече си тук, няма начин да не стане още по-красива. Тук има
доста идеи за оформяне. Ирисите на улицата са доста красиви, а и хубави рози имаш! :daaa:
Относно чимшира - бих оформила на топка по- голямата част, а другата, по-малката - на факла.
Не го режи ниско, толкова бавно расте, кога ще достигне тези размери отново?! Но и предложението
на Мери е чудесно! И аз ще се възползвам от него, че моят го потроши падащия сняг от покрива на
къщата. Благодаря, Мери! :tzvetentze:
Аватар
mariana51
Дълго кафе
Мнения: 123
Регистриран на: Окт 18, '14, 08:44

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от mariana51 »

Закъснях с благодарностите,но тези дни бях заета с най-хубавите ми цветя -моите внуци.
Затова сега среднощно благодаря на всички, които ми писаха- благодаря им за насърченията, за вниманието, за хубавите, положителни думи и емоции.
Специални благодарности на Мария, която като учителка на първолак ми предаде урока за чемшира. Ще се постарая да го направя точно и на практика. Поздравления и с една страхотна песен:http://vbox7.com/play:05a16f29
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от Мария Николова »

Благодаря за клипа, Марианче! :gush: Компа ми е глухоням, но я "слушам" на ум, познавам изпълнението на Синатра - песента е емблематична за него! :daaa:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1105 пъти

Re: Моята любов, моята борба и мечта

Мнение от ljuboznatelna »

Ирисите пред къщата са мечта! Приказно красиво! А на мен къщите са ми голяма слабост, а твоята много ми хареса :liubov:
За розичката не мога да дам съвет, но чемшира си ми харесва така. Ако го искаш "по-дебел" , постригвай с ножицата отгоре по-редовно, и съвсеееем малко встрани, постепенноще се сгъсти. Ако поливаш и ториш, ще расте повече.
Аз имах едно малко чемширче от един не толкова близък приятел, но той за съжаление почина внезапно, и чемширът му винаги ми напомня за него. Иначе сигурно щях да забравя за нашето познанство. Затова и точно този чемшир най-стриктно следя как се развива. :dovolen: Все имам чувството, че този познат ме наблюдава отгоре как се грижа за храстчето му :)

Арката - на пътеката, къде другаде :) Остави си 2м , както и да се вихри розата, няма да пречи. Моята е 150см, но не се бода, въпрос на навик. Изрових една снимка отпреди 6 години http://lh6.ggpht.com/_bLRnegrIfc8/TAGHz ... 017170.JPG" onclick="window.open(this.href);return false; Сега между нея се вижда входа на къщата. http://prikachi.com/images/744/8822744B.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;
Публикувай отговор

Обратно към “Нашите албуми”