Джули - една работеща мечта!
Re: Джули - една работеща мечта!
май добре се получи.... до днес слива...от днес полилей!!!
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Джули - една работеща мечта!
Много е трудно да изберем само 9 албума...
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Джули - една работеща мечта!
Трансформации на времето...
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Джули - една работеща мечта!
Пираканта. Първо са оранжеви после червениmija написа:Снимките са прекрасни , а какво е тоя сладур с червените плодчета?
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Джули - една работеща мечта!
Честита Нова година, Джули!
Посрещни я с радост, изживей я с любов и я изпрати с успехи!!!
Късметът и здравето да бъдат постоянни гости в дома ти!!!
Посрещни я с радост, изживей я с любов и я изпрати с успехи!!!
Късметът и здравето да бъдат постоянни гости в дома ти!!!
- Тутти
- Чист кофеин
- Мнения: 5595
- Регистриран на: Ное 21, '15, 06:47
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 1670 пъти
- Получил благодарност: 1837 пъти
Re: Джули - една работеща мечта!
Джули,за теб Новата година е приготвила чудни дарове:любов,пътешествия,приятели добри и близки хора с много усмивки.Има и много здраве,много приходи и много цветя от хубави по-хубави.И фотоапарата пак няма да скучае и през 2017 .Ние ще чакаме снимки на цялата красота,която съзираш.
Re: Джули - една работеща мечта!
- Какво правиш Корморане?
- Чакам пролетта да дойде!
- Рано е още, защо бързаш?
- Уморих се от толкова студ!
- Че теб страх ли те е от зимата?!
- Зимата е красива, няма от какво да ме плаши.
...Уморих се от "Зимните хора", тия, дето виелици кътат в очите си, с лед са затрупали сърцата си...
И душите им тънат в камари от сняг. Ама не от онзи белия, пухкавия...ами в черна киша са затънали.Тази киша е много страшна...от калта е по страшна даже. Че калта един ден ще изсъхне и че стане част от земята. А от земята знаеш... се раждат цветята. Кишата е много по страшна. Като се стопи, след нея остава само мръсното. От него дълго време се чистиш. До кръв жулиш!... и пак остава.
Ей от тези хора се уморих. Дето не знаят как се вижда невидимото, как се се слуша тишина... и как сърцето трябва да гори...да носи огън. Затова сме тук на земята - огън да носим. Да го раздаваме. Няма друго...
- Но до пролетта има още много време?
- Време? Ти знаеш ли, колко е времето? Как се измерва?
Измерва се с любов, а аз от нея имам достатъчно. Ако на теб не ти стига - ще ти дам. Нали затова са приятелите. Да дават.
- Обичам те Корморане
- Дали? - знаеш ли как се обича?
- Знам Корморане...Направи ми място до теб. Ще чакаме заедно. Хайде свий се... да седна до теб на пътеката... Все ще дойде тази пролет. Пък дори и да закъснее.. Не ме е страх. Тя винаги идва. И ние ще сме тук да я срещнем. Тук на пътеката...
- Знаеш ли къде води тази пътека?
- Има ли значение?Пътищата са за това , да бъдат вървяни.
- Ама къде водят?
- Където си поискаме!
Добро утро, свят!
JuliS
- Чакам пролетта да дойде!
- Рано е още, защо бързаш?
- Уморих се от толкова студ!
- Че теб страх ли те е от зимата?!
- Зимата е красива, няма от какво да ме плаши.
...Уморих се от "Зимните хора", тия, дето виелици кътат в очите си, с лед са затрупали сърцата си...
И душите им тънат в камари от сняг. Ама не от онзи белия, пухкавия...ами в черна киша са затънали.Тази киша е много страшна...от калта е по страшна даже. Че калта един ден ще изсъхне и че стане част от земята. А от земята знаеш... се раждат цветята. Кишата е много по страшна. Като се стопи, след нея остава само мръсното. От него дълго време се чистиш. До кръв жулиш!... и пак остава.
Ей от тези хора се уморих. Дето не знаят как се вижда невидимото, как се се слуша тишина... и как сърцето трябва да гори...да носи огън. Затова сме тук на земята - огън да носим. Да го раздаваме. Няма друго...
- Но до пролетта има още много време?
- Време? Ти знаеш ли, колко е времето? Как се измерва?
Измерва се с любов, а аз от нея имам достатъчно. Ако на теб не ти стига - ще ти дам. Нали затова са приятелите. Да дават.
- Обичам те Корморане
- Дали? - знаеш ли как се обича?
- Знам Корморане...Направи ми място до теб. Ще чакаме заедно. Хайде свий се... да седна до теб на пътеката... Все ще дойде тази пролет. Пък дори и да закъснее.. Не ме е страх. Тя винаги идва. И ние ще сме тук да я срещнем. Тук на пътеката...
- Знаеш ли къде води тази пътека?
- Има ли значение?Пътищата са за това , да бъдат вървяни.
- Ама къде водят?
- Където си поискаме!
Добро утро, свят!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"