Градинката на Миша

[Миша]

Продължавайте,хич не спирайте да ме Фалите ,много ми харесва ,носът ми се вдигна до небесата,трябва да внимавам при следващия дъжд,а в къщи вече официално са предупредени,че съм светулка-човек,Дал ,да внимават да не помрачат вълшебното ми пламъче

Шегата настрана,наистина съм дълбоко трогната и не знам как да ви благодаря

Мама Ли,това е една от любимите ми снимки,колко си играх,докато я направя,залягах под какъв ли не ъгъл,но си заслужаваше



Поздрав за всички с една не по-малко любима моя снимка,дано чистотата,която сруи от нея,ви бъде весел спътник в студеното утро

[Мария Николова]

Благодаря, Мише!

[estrella74]

Мише, и двете снимки са много хубави!!! Толкова свежи и цветни! Ще си ги сваля за тапет на десктопа.

[dora]

Мише, благодарско ,че окрехна портата на твоята къща и ме покани в тази цветна прелест.
И по-хубави дворчета съм виждала ,но тук открих това ,което там не виждах - душа и топлина.

[Neli]

Миша,
Едва днес видях снимките от градината ти.Страхотна е , красота без край!!!

[gabi123]

И аз сам от новите вьв форума ,4ета много ,но сега я видях !!!!!!Браво!

[ljuboznatelna]

Градинка с характер Много уютна, с много настроение!

[Миша]

Еееех, колко отдавна не съм писала тук и колко ми се стопли сърчицето, когато прочетох милите ви коментари . Колко вода изтече оттогава, толкова планове се измениха, толкова неща се случиха, едно го мислиш, друго ти поднася животът. Важното е, че оцеляваме, след поредица от тежки години планирам отново да се развихря

Градинката ми отдавна я няма, доста години не е пипана и е потънала в бурени, ядосвах се, тропах с крака, плаках , не съм права,разбира се, домашните правят каквото могат, поеха всичко , когато не виждах и не можех да се движа като хората, сега още не съм този човек, който бях преди и това на моменти ме побърква, но реших радикално проблема- напролет махаме всичко и евентуално започвам отново. Евентуално, защото работата по оранжериите и зеленчуковите градини отнема страшно много време за сметка на цветното ми градинче, решила съм да отложа и максимално смяната на коленната става и за сега планът върви успешно,но и това изисква всекидневни тренировки, поне на този етап, не мога обаче да не се похваля, според ортопеда съм един от двамата му пациенти, който се бори да си спаси коляното, по думите му още преди две години е трябвало да замине , а аз есента вече успях да се кача до една крепост високо в планината, ще ви разкажа и за това, невероятно усещане, пролетта не можех да мина 10 метра с наклон без всичко вътре да се разтропа и заскърца , съответно да се възпали , а сега само с помощта на шина и укрепването на мускулите мога да ходя в любимата ми планина, хора, движението не е само здраве, то е самият ЖИВОТ. А аз съм човек, който е свикнал да се движи от сутрин до вечер, бездействието ме побърква, най-тегавия сезон винаги ми е бил зимата, късичък ден, затворен вътре, мрачно , ами явно съм растение , защото ако не мога да фотосинтезирам на слънчице тежкО им на околните . А не можех да движа освен куцук- куцук и....до тук . И сега съм щастлива, не знаете какво е да сънуваш как се катериш по росни пътечки сред дъхави гори, а камъните светят сякаш са покрити с лунно сребро от едва процеждащите се през тях капки. Не че знам какво е лунно сребро, но така си го представям и така го сънувам, толкова детайлни са тези сънища, че почти мога да ги нарисувам. И се събуждаш и гледаш планината само отдалеч и единствения досег до нея е разходката по равен асфалтиран път в покрайнините на някое планинско село . За това и изчезвах последните години, понякога ми е толкова криво, че искам единствено да остана сама.

Тук искам да благодаря на всички другарчета, които ми се обаждаха, момичета, не знаете колко сили ми дадохте и продължавате да ми давате, благодаря от все сърце!

Но стига толкова съм се оплаквала, това обяснение беше основно защото тук имам толкова много близки хора и им го дължа , липсвахте ми , но някак се бях затворила в себе си и нямах сили да пиша. Отделно все още не мога да стоя много време седнала, така че и писането е трудно. Нещата вървят на добре, малко постоянството чат пат ме изоставя , но мисля, че напипах верния път.

Край.
Настъпва нова ера.
По-добра.

Следващият пост ще е на съвсем друга тематика, захванали сме с една щуротия, която отнема страшно много време и сили, и ще имам нужда от много , ама наистина много съвети, разчитам на вас да помагате.

[Мария Николова]

Мишонка, не съм от другарчетата, които са се обаждали и са те подкрепяли.
От другите съм - които много се радваме, че отново си сред нас!
Затварянето в черупката на свърхчовек само пречи, не помага на никого.
Остани с нас със силата си, и със слабостта си, и с цялата си човечност.

[Emilly1212]

Много се радвам, че си тук, Мише!
Мария го е казала много хубаво, присъединявам се към казаното от нея!
Ще те следя с интерес!