Кучета, котки и други любимци

[Силвия]

Ив, в първия момент, като погледнах първата снимка на кучо, реших че е на Нора - нейните са такива артисти много е сладък
Нини, колко са прекрасни пухчовците, особено малчо

[serena]

Ах Нинииии, какъв купон а Рики е просто прелест прекрасен котарак той излиза ли често навън? Фъстъците и те големи сладури, при вас ли ще останат

[Deleted User 1445]

Серенка, това лято голям зор с Рики, непрекъснато бяга от къщата през комарниците на прозорците. Обезопасих всички с изключение на един, който отваряме по няколко пъти на ден и въпреки дисциплината да не оставяме прозореца отворен, все ще се намери някой да го забрави, последния път аз и той за секунди скача, с цялата си тежест се блъска в комарника и беж. Такъв цирк сме, гоним се по махалата, ако го хвана без да се е въргалял, минаваме с миене на лапички, но ако се пльосне, а той не пропуска, следва къпане. Така след шесткратно къпане реших да го оставя малко да му мине мерака и ще го прибера скоро.
Личи му, че се чувства много добре, играе с другите котки – такова гонене и търкаляне пада, сби се, силно казано бой, с няколко съседски – те просто лягат , мяучат и бързат да избягат – той е два пъти по-голям от тях. Аз си мислих, че като е кастриран няма да пази територия и да се бие, но не, чувства се като господар на градината. Нашите не ги закача, сякаш знае, че са от семейството.
Много е смешен като ги храня, другите си изяждат порциона за отрицателно време, той аристократичто и много бавно си похапва, те съответно му нападат чинийката и той, толерантния, се дърпа и дреме.Налага се да го храня тайно.
Малчовците си остават при нас, само едно коте от това котило, дадох на едни приятели и децата ми изкараха душата, че съм го дала. То беше двойник на сивия малчо, много красив, но там, където отиде си грижат добре за него.
И тъй като навън са вече 6 котки тази есен ще закарам мамата на операция останалите са момчета. Едното момче от миналата година се изживява като втора майка на малчовците, мие ги, гушка ги, те търсят да сучат от него, странна работа, аз за първи път виждам такова чудо. А майка им не ги е отбила още .

Как е твоята банда

[ljuboznatelna]

Нини, ама той прекрасен! Оранжев вариант на наш Писан И характера, както го описваш, същия. Само е по-пухкав лятото, може би защото не скитосва? И сивушко е голямо сладурче!
Другия ни котарак също не е кастриран, но Писан е алфа мъжкаря, и Гошко не ходи по котки, стои само в двора и се пробва да качва Котана, която е кастрирана Затова си мисля, че подтиснатите котараци са и с подтисната мъжественост.

[serena]

Бре какъв хаймана бил Рики. Ама пък как да не си пази хубавия двор признавам, че мен ще ме е страх да го оставям да хойка навън, дано нямате лоши съседи. Виждала съм преди такива гальовни котараци, дето са мили с по-малките.

Бандата е добре, в жегите спане, ядене и малко развижване, само двете малките повече потърчават и си играят и Пухи често се включва и той. Макс и Чуча са достолепни мързели, но откакто не е чак толкова горещо, и те поиграват. Често поспиват заедно



така се дебнат гларуси



Джода и Меги навършиха годинка в началото на май, като цяло са малко по-дребни засега и все така страхотни дружки Не знам с какво заслужих да живея с таз чудна пухена прелест Джоджо - невероятно коте


двете с Меги много се обичат



Моите ангели са те петимата половината ми сърце е с тях, другата половина с онези долу, за които се грижа, там пък какви терци има, такива прекрасни душички, че понякога не ми се прибира. Някои от старите вече ги няма има и новопоявили се, тука това лято имаше няколко изхвърлени малки едната женска доведе трите си момченца, ах такива юначета са, ако нямах пет у дома, едното щях да си го взема да си го гледам, все накачулен отгоре ми да го гушкам. Живеят в съседен двор, в къщата не живеят хора, много рядко идва някой. Баткото, който скоро ще стане на годинка, ги прие много добре и си играят, присламчи се и още едно мъниче, та стана солидна мъжка компания. Женските идват за храна, влизат в двора, но не седят дълго там. Като си тръгвам, и те след мен, та ги завръщам обратно. Все ги мисля, дано не им се случва нищо лошо.

[Deleted User 1445]

Макс, ах този Макс Чери и тя доста е наедряла сладурката, а Джоджо ти е чаровник голям Късмет имат котаците с теб, Серенка, личи им колко обичани и обгрижвани са. Рики верно е хаймана, но съседите знаят, че е домашния ни котарак, нали ни гледат сеира как се гоним. Тези, които са точно до нас имат същия проблем с тяхното куче, малък сладур, който намира всевъзможни начини да избяга, вкл. прескачайки оградата, куче-скачач
С Рики на първа среща се гледаха странно, после няколко котешки шамара и сега се гонят като се видят, но добронамерено. Ще го прибирам тези дни, стига скитосване.

Люб, същия пух като твоя е Четох те в другата тема за полицата за котки, само да изкажа възхищението си от това, което си направила, прекрасно е станало та и при мен има стена на лапички под един прозорец и се чудя как да реша проблема. Ще ми е любопитно да го видя готово

[мечтица]

Момичета и момчета, знам че тука ще намеря разбирателство и съчувствие за моята болка,надявам се да не ви досадя много с моя проблем.Моето куче е болно,много и неизлечимо.След последните изледвания установиха му диагноза-остеракома,рак на костта.Тъжно ми е,изчетох цялата тема отново,на места порадвах се на вашите любимци и поплаках при загубата им.Трябва да взема решение за евтаназия на моя Нерон,някъде в предишните страници бях ви представила моя неуморен палавник.Преди 8,5 години децата ми донесаха малко кутре за да не съм съвсем сама,след загубата на супруга ми.Той запълни рана в душата ми с постояно искане на внимание и любов.Растеше страшно палаво куче,правеше бели,имаше нужда от дълги разходки.Забравих да пиша за незнаещи,породата на кучето ми доберман,най предани и любвеобвилни кучета.Тъй като вече живеех си на село,излизах с него до гората,там полудяваше,особено в сегашния есенен период,обичаше да дига шума от листата във въздух и ме расмиваше.Боже,как ще ме липсват тези разходки с тоя палавник…Толкова много го обичам и сега като го гледам сърцето ми се свива от болка,а с нищо не мога да му помогна.Ракът в напреднал стадий,нищо не може да се направи,освен да му притъпя донякъде болката.Макар че доктора предложи една хомеопатична терапия с екстракт от тарантула Теранекрон,който разбира се няма да го излекува,но има вероятност да спре нарастване на тумора.Веднага се хванах за тая сламка,засега ефекта е нулев,положението се влоши,вече рядко встава от леглото,гледа ме с тъжни очи,когато спира действието на болкоуспокояващи почва да скимти(сега му давам Карпрофен).Храни се много добре,все още по нужда излиза навън.Обаче тези хапчета за болка,нож с две остриета,премахват болката му ,но увреждат вътрешните органи.
Мили съфорумци,знам че някои от вас са минали през тази дилема, незнам,не ли по добре да го приспа,вместо да го убивам бавно с ежедневно приемане на тези хапчета?
Това са последните снимки на моя любимец,най преданото куче,което ме даряваше с толкова много любов без да иска нищо взамяна. през юни,още е пълен с енергия,но вече леко накуцваше. септември,вече с установена диагноза и сега
Това не са мои думи,но толкова са верни и така хубаво казани,че искам да ги споделя с вас.
"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."

[Deleted User 2919]

Боже, каква ужасна болест..не само хората засяга, а все повече животни умират от нея.Котаракът ни, кучето, двамата в течение на година един след друг отидоха..Котето беше на 19 и половина, а кучето на 15 . Бавно напускаха, ослабнаха, не се храниха.., с затворени очи отидоха..Направо не ми се говори, пак изживявам.отново. Не искам нито коте , нито куче вече..За следващата година казах на комшиите ни, че ще взема кученце, цверг шнауцер от тях от котилото на Етна. но като помисля колко им кратък живот, че сърцето ми се свива..Ще взема, но как да го гледам да не се разболява от рак..На мен ми се струва, че от купешката храната..Докато хранихме с ъс сготвеното от нас, естествено, нямаше никакви болести.Проблемите са започнали с купешкото..Май, от умрелите животни правят, там има бактерия мъртва и викат..трупна.

[мечтица]

Mила Алина,съжалявам много за твоите животинки,но на такава възраст,трябва вече да очакваш че любимеца може да замине всеки момент,мисля че не беше рак в твоя случай,правихте ли изследвания?.
Готова храна на моя Нерон никога не съм купувала.
Обикновено му варих пилешки фенери и добавях различни зеленчуци и хляб или надробен ориз.
От време на време взимах и свинско рагу,а също по нарядко преоценена риба.
Засега никой не може да каже откъде и защо се получава тая коварна болест.
Но е факт,че стана'' гостенка''почти във всяко второ семейство.

[libra]

Мечтица,аз бих давала тези хомеопатични лекарства,обезболяващи -също ,и ако много започне да страда животинката ,тогава приспиване.А може и да си издъхне в съня ,ако е рекъл Господ.Не искам да съм на твоето място.Каквото и да решиш- прегръдка от мен.