за децата и състоянието на духа

Аватар
johnstalker
Наркоман
Мнения: 11805
Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
Дал благодарност: 145 пъти
Получил благодарност: 185 пъти
Обратна връзка:

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от johnstalker »

lila написа:... Не знам дали след време жените ще носят рокли с гол гръб или по-скоро ще е приоритет на мъжкото население. Света се променя :D а с него и ние.
Аз си падам по розовите рокли с гол гръб. В комбинация с една розова шапка и едни розови джапанки. :hihihi:
Голем Бел Нико
Дълго кафе
Мнения: 149
Регистриран на: Дек 29, '09, 16:00

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от Голем Бел Нико »

Lila,

Ами поне татуировката е на гърба, можеше да е на какви ли не други места - открити или ама съвсем скрити. Тогава може би щеше да почнеш да се чудиш дали всичко е наред с нея.

Иначе като цяло не обичам татуировки. Ето, един роднина е в болницата сега, стар мъж с татуировки по ръцете, предполагам от войната в Корея като е бил моряк. Не знаем колко още има да живее. Най-милия човек който може да си представите - дали поради заболяването или как не знам, но все едно че всичко дребнаво и глупаво в нас на него са му го изрязали от мозъка заедно с там каквото са му изрязали. Кожата му като картон със размазани сини и червени рисунки. Както и да е, исках да кажа че татуировка на стар мъж може и да не е много красиво, но ако беше жена ама съвсем щеше да е грозно. Предполагам. Май напоследък почвам да мисля че красотата идва от вътре, ама че хахава идея.

JohnStalker,

Тая снимка с в розово не си ми я пращал още на мене. А аз всичките мой ти пратих. Дори оная с новия оранжев шнорхел.

--Николай
lila
Чист кофеин
Мнения: 8112
Регистриран на: Ное 24, '09, 16:28
Получил благодарност: 1 път

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от lila »

:lol: :lol: :lol:
Аватар
orkud
Кафе машина
Мнения: 3351
Регистриран на: Дек 2, '09, 12:34
Получил благодарност: 1 път
Обратна връзка:

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от orkud »

Само да кажа, че и моята дъщеря има татуировка. На гърба до едното рамо. Роза. Не ме пита, като я направи и ми идваше ....... да направя не знам какво като я видях. Дори не запалих ;) , но не и се карах. Просто и обясних, че като всяка друга постъпка, единствения човек, който ще носи последствията от нея е само и единствено тя. И този ден дойде. Сватбата. Беше си харесала разкошна рокля с разголени рамене. На ефирната бяла рокля татуировката изглеждаше доста ..... не на място да кажем. Факта, че се наложи да се откаже от роклята, която много искаше страшно я разстрои, но не и казах,"видя ли , че бях права" или нещо подобно. Тя сама си понесе последствията.
Не знам дали тук е мястото, но ето нещо, което ми хареса ...
" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от Мария Николова »

И на мен ми хареса. Запазих си го.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от Titi »

Моята дъщеря има обица на езика. Ето това е нещо, което със сигурност ще скандализира 99% от четящите това. Беше в 9 клас, когато реши, че ще си я сложи. Бях шокирана, опитах всякакви начини да я откажа, не, та не. Най-вече бях шокирана от това, че не мога да въздействам на доброто си, мило, винаги вслушващо се в съветите ми дете. Реших, че това е края на "доброто" дете, че от тук насетне отношенията ни ще се променят и тя самата също, ще се изпълнят всичките ми страхове, дето съм ги мислела докато е расла и съм я възпитавала. Тя си сложи обицата, минаха 5 години от тогава. Остана си същото мило и добро дете, винаги споделя и търси съвета ми за всичко, което и се стори важно. Нищо в отношенията ни не се промени. Самата аз забравям за тази обица, но като се захили с широко отворена уста я мярвам и винаги потръпвам. Само дето научих нещо много важно - да не драматизирам нещата, да не смятам, че мравката ще се превърне в слон и да имам повече доверие в детето си. Тя е отделна от мен, самостоятелна личност и знае какво прави.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
lila
Чист кофеин
Мнения: 8112
Регистриран на: Ное 24, '09, 16:28
Получил благодарност: 1 път

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от lila »

Titi написа:Само дето научих нещо много важно - да не драматизирам нещата, да не смятам, че мравката ще се превърне в слон и да имам повече доверие в детето си. Тя е отделна от мен, самостоятелна личност и знае какво прави.
:D Все това си повтарям и аз. Баба казваше, че по-голям душманин от майката няма - винаги мисли най лошото :D Благодаря, Titi :tzvetentze:
Satori
Баш кафе майстор
Мнения: 2638
Регистриран на: Ное 23, '09, 20:14

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от Satori »

Titi написа:Само дето научих нещо много важно - да не драматизирам нещата, да не смятам, че мравката ще се превърне в слон и да имам повече доверие в детето си. Тя е отделна от мен, самостоятелна личност и знае какво прави.
Много е хубаво. И вярно. И полезно. :nod:
Аватар
maili
Кафевар/ка/
Мнения: 988
Регистриран на: Дек 13, '09, 13:03

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от maili »

На този свят няма нито щастие ,нито нещастие ,има само сравнение между едно състояние и друго. Нищо повече. Само ,който е изпитал безгранична злочестина ,може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре ,за да разбере колко хубав е живота. И до деня ,когато господ удостои човека да му разкрие бъдещето ,цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи:
ЧАКАЙ И СЕ НАДЯВАЙ
Едмон Дантес
Аватар
За да ме имаш
Двойно кафе
Мнения: 159
Регистриран на: Май 17, '10, 19:22
Местоположение: Пловдив

Re: за децата и състоянието на духа

Мнение от За да ме имаш »

Titi написа:Моята дъщеря има обица на езика. Ето това е нещо, което със сигурност ще скандализира 99% от четящите това. Беше в 9 клас, когато реши, че ще си я сложи. Бях шокирана, опитах всякакви начини да я откажа, не, та не. Най-вече бях шокирана от това, че не мога да въздействам на доброто си, мило, винаги вслушващо се в съветите ми дете. Реших, че това е края на "доброто" дете, че от тук насетне отношенията ни ще се променят и тя самата също, ще се изпълнят всичките ми страхове, дето съм ги мислела докато е расла и съм я възпитавала. Тя си сложи обицата, минаха 5 години от тогава. Остана си същото мило и добро дете, винаги споделя и търси съвета ми за всичко, което и се стори важно. Нищо в отношенията ни не се промени. Самата аз забравям за тази обица, но като се захили с широко отворена уста я мярвам и винаги потръпвам. Само дето научих нещо много важно - да не драматизирам нещата, да не смятам, че мравката ще се превърне в слон и да имам повече доверие в детето си. Тя е отделна от мен, самостоятелна личност и знае какво прави.

наскоро изживях същото - аз не се борих, просто приех , че тялото е нейно и тя разполага с него, както намери за добре! Но .......изяде болките, настъпиха усложнения и ....сама се отказа!!!

Не трябва да се противопоставяме на чуждото решение, когато се отнася за него самия ......трябва да го разбираме!! Най-трудно е да приемаме другостта у човека!!! От там идват всичките ни проблеми - конфликта на АЗ-а и другостта!!!Когато се научим да приемаме отсрещния като субект , а не като обект - тогава сме склонни да бъдем добри родители или просто - добри хора!!!/ дори и да не съм цветоман , все пак мога да изкажа мнението си... :tzeluvka: /
Всичко е в моите ръце!!!
Публикувай отговор

Обратно към “За децата, духа и свободата”