Да готвим здравословно

[wenche]

Хит сред анти-тефлон-маниаците са кованите чугунени тигани.
В това филмче е показано как ги правят. Особено ме впечатли начинът на получаване на незалепващ слой - пържат се до загаряне картофи с много сол, след което тиганът не се мие, само се забърсва и се намазва с мазнина.
Синът ми се е снабдил и твърди, че всичко сготвено в този тиган е много вкусно.
https://www.youtube.com/watch?v=wGL7nok8CDQ

[hinotori2772]

Това е интересно, но е по-скоро ковано желязо, а не чугун. Също нищо чудно че ги държат мазни - желязото ръждясва под действието на влагата и въздуха и най-сигурният начин да се предпази е да се покрие с нещо - в кухнята е най-практично това да е някаква мазнина

[Мария Николова]

Това е интересно, но е по-скоро ковано желязо, а не чугун. Също нищо чудно че ги държат мазни - желязото ръждясва под действието на влагата и въздуха и най-сигурният начин да се предпази е да се покрие с нещо - в кухнята е най-практично това да е някаква мазнина

Точно! От чугун само се изливат в готови форми различни изделия. Например най-хубавата, здрава печка за твърдо гориво е чугунената. Чугунът не може да се кове, защото е крехък материал.
Това си е много хубав кован железен тиган. Като хубавите ковани мотики.

[Гео, граф]

Впечатлих се от дълбокия духовен катарзис на Ивета - познавам я лично, така че безсрамно копирам поста й от фейсбук

''Еко

Стана тя, каквато стана! Цял живот съм се търкаляла елитаристка, надменна гражданка, при това централна, не от кварталите. И как се обърнаха нещата? С помощта на маркетинга и алчните хранопроизводители цената на селските пичове се покачи до небето. Станахме си, както шопите някога са ни наричали презрително, „гражданя”. И са мятали камъни като е минавал влака от София, пълен с въпросните.
Какво имам предвид: знаете, уважаеми, че храната, безценната храна претърпя ужасни метаморфози. Понякога е неразпознаваема. Понякога мирише на малебито в детската градина, а на нея пише „пиле”, например. Понякога ти трябва лупа да изчетеш съставките, после два-три часа гугълване, че тогаз ти става ясно, че ядеш нещо, дето принципно трябва да е в боята за обувки. Най-много в шампоана. Не че той не ти се просмуква в мозъка де, ама за да го знаеш, трябва да си ровил специалицзираните сайтове, а пък там те хваща параноята, та си се отказала. Та храната от удоволствие и приятност стана мутагенна смес. Кой знае какво се въди в каналите, дето хвърлят остатъците от някой ресторант. Най-малко костенурките нинджа, които още си спомнят, че са се казвали Мишо и Спас и са били втора група в близката детска градина.
И тука иде ролята на селото. По-скоро на селския пич. Да, той все още ходи с подпетени маратонки и прашен анцуг. Като пресича не се оглежда, защото овцата и да те блъсне, най-много да те налепи с косми. А пък ТИР-ът фучи само през централната селска улица. Знае, че няма образование, за това пък има разбиране. За цялото световно устройство. И покрай това започва да научава, че стиска няколко много яки коза, които могат да му спечелят играта. Първият коз са, разбира се, една краставица с два домата. И чушки. И селско сирене. И лук няколко вида. Какво прави туй? Шопска салата, дето надали тия, гореспоменатите шопи са я измислили. Ама не каква да е, ами еко, био, натурална салата, дето ти разлива вкус из устата, от който се просълзяваш и се озоваваш на масата, отново малка, наоколо е соц и майка ти е поканила гости.
Освен туй има и още козове. Те блеят, мучат, квичат, съскат, квакат... селският чист добитък, мечтата на гражданята! Много може да се говори за цвърнали натурални пържоли с препечено мазничко по края. За домашно забъркани и още по-домашно натъпкани в еко черва селски суджуци, които се ветреят под стряхата. За тлъста, жълта, уханна и с дробче вътре кокоша супа. За домашни бабеци, та дори и осолени сланинки без нищо. Кървавици. Пастърми. Кавърми. Заешко в буркани с паприкаш. Пуйка с кисело зеле. Пръжки за качамака. Да не говорим за домашното масълце, млекцето с дебелия каймак (що съм му се мръщила едно време?!), жълтите яйчица....
И накрая, но не и по важност, селският пич има достъп..., по-скоро умее да осигури... най-вече да те снабди с домашни, приказни, уханни, хептен натурални домашни алкохоли. Кой е тоя будала гражданин, който още пие купешка ракия? С нейните карамелени аромати и фалшиви съставки. Не! Ценителят знае. Търси. Намира и потребява домашната ракия. Дето покрай казана, дето е текла са се водили най-дивите и безпросветни, чужди за ума граждански разговори. Ама от туй сякаш ароматът се е вдигнал.
Ами вината? Тия гъсти, наситени, от истинско, зряло грозде вина? Как се плъзгат те покрай същите гореспоменати мезета от еко добитък! Как стоплят вечерите и изкарват блясък в очите граждански!
А на другия ден, дори попрекалили, гражданите са се научили, че няма по-питателно и изтрезвително шкембе от онуй с домашно мляко, от онуй, забъркано с домашен лют чесън и домашен, стрит пипер от люти чушки.
Помамих се да изреждам всички био благини, всички еко и без ГМО хубости, които селският пич би ви осигурил. Ако съм изпуснала, добавете и поправете ме. За туй са коментарите. Ала разберете, че загуби своя чар бледият гражданин с вталеното пардесю и кожената чанта. Заминават в забрава министерските чиновници, учените от БАН, юпитата в новите стъклени сгради. На преден план излиза оня, що в една ръка държи еко пушен бут, в другата ретро дамаджана и сутрин ти подава един домашен айрян, забъркан с домашен компот, та белким изтрезнееш от прелестната му домашна ракия. Мда. Натам отиват нещата.....

Ивета, 2015''

[hinotori2772]

Тая жена май не е ходила на село да види за какво наистина иде реч... само е чувала... или греша?

[Гео, граф]

Тая жена май не е ходила на село да види за какво наистина иде реч... само е чувала... или греша?

Тя сама си се определя като ''гражданЯ''

[Мария Николова]

Мила Графиньо, ти пък дай на Ивета моя тукашен отговор, ведно с поздравите ми!
За една гражданЯ, тя е навлязла много навътре в бахчата, обора, кочината, курника, мазето, ракиджийницата и кухнята в село. Браво!
Но главата си залагам, че Ивета, и селския пич хабер нямат - като мен до преди седмица време - каква, аджеба, е разликата между "еко" и "био". На мен ми я обясни моя син-ябълкар. Той черпи и от стари потомствени селяни, които са получавали знанията си направо с майчиното мляко. И от Гуглето. Та.
"Еко" е това, което той прилага при ябълките. Ползва изкуствени препарати. Но подбира производители, чиито продукти при анализ показват точното спазване на "рецептите" и ги прилага в оптимални, а не драстични дози. Защото спазва точния момент за извършване на всяка операция. Не гони "свръхвисоки добиви", държи на две неща - на създадената с толкова труд градина и на името си, което още дълго има да гради. Срещу мишките купува скъпи отрови, защото щадят цялата останала фауна над земята и под земята. Анализите на неговите плодове не са показали никакви химии и, като нашия Таралас, много се гордее, колкото и малко да е.
"Био", обаче, е производство без абсолютно никаква химия. Ни-как-ва! Произведената продукция е три пъти по-малка. Съответно, цената е най-малко 3 пъти по-висока, което я прави непродаваема на българския пазар. Негов колега-ябълкар произвежда "био-ябълки" и те отиват директно за Германия. Отглежда и...ябълки като рубик-кубче за любители на куриози. Произвежда и уникална ябълка по поръчка с изписано име на бъдещия получател. Но и тези глезотии са за германския пазар.
Селският пич също работи с химия - къде повече, къде по-малко. Както за пазара, така и за за софрата си. И той е разбрал, като мен, че човек е издръжлив като магарешки трън, тъпкан от безброй каруци и все така жив. Приспособяваме се към химиите, които гълтаме, това е успокоителното. Никой не сяда да изяде наведнъж по килограм нещо си, бъкано с химия, та да стигне до критична токсичност.

[Гео, граф]

Мимет, предадох й дословно (демек копирах те ). Тя се съгласи !

.............................................

А сега една рецепта за Гювеч по мъжки - автентично врачанска


''Гювечо, дедо, е мъжка гозба. Не е некакви женски глезотии и ении. Гювечо сака мъжка ръка! Сака акъл, не сака адет. От мене, дедо, да знааш – гювеч с гювеч еднакви нема. Никой мъж, дедо, не помни кво е турил преднио път у гювечо. Мъжете готват с кво имат. Секи път си мислат различно и оно и гозбата не става еднаква. А и готват що сакат. Не като жените – що тревба. Они ги маани жените, нек си готват, друга работа немат. На жена, дедо, дай ситна леща, много деца и мокри дръва – да не мисли за глупости. Що има ли време, она ше мисли за глупости и ше съсипе и твойо живот, па и ньойнио си. Тава жената а като рако – знаа, че и оно ше угине, ма те изеде изнътре, докъде не загинеш тизе. Те такава е и буба ти, дедо. Дип че я съм си я турил на дедовия, та ми не е зор, нека си мъмре. Я, глей кво съм намерил я – виж кво джоланче е скрила таа затра, буба ти. Лаас да мисли, че я нема го намера. Ма я го намери,а сега да а питам къ ша ми го извади из гювечо. Яла ние с тебе дидеме у зъвнико да ти кажа къ се готви гювеч.
Пръво требва ни горньо и долньо. Значи зимаме земненио гювеч с капако и го тураме на шпората да се одлади, айде на ти и пръжатницата , че и она ше ни требва. Я дай таа крошня. Тури у неги манко картофе, тури лучец – повечко тури, гозбата обича лук, даже тури и от ситнио лучец, ша туриме цели главичици. Дедо ше ти даде ти да го обелиш, да не кааш, че не съм ти дал да помагаш. Тури и тава бурганче маматарки, тава бурканче кисали крастовички. Бре, макя му, оно ше е много толик бурган! Ма и таа буба ти! Що не е турала у мининки бургане кисели крастовички? Глей съга къ ша ме накара да си наточа и една пьоска рикия, не че сакам, ма ше останат крастовички и да се не фръгат... Тава ме подсети, че у гювечо е добре да се сипне винце, я беги донеси онаа кана с бажурете къде са нарисувани на неги, да наточиме и манко винце. Такааа! Кво ни липсва? Я да щипнеме и неко чушка от връвата, да земеме неко морковче, неко коренче пащърнак, чубричка... Дали да не туриме и неко главица бели лук? Я, дай да земеме. И един бурган зелен боб зимаме и сме готови.
Така! Тури дръво у шпората да се разгори убав огин. Ше турнеме джоланчето да се вари, що оно си е тлъстичко и манко да му се стопи мазнинката. Виж, дедо, оно си е с кожицата кък е пърлено прасенцето. Като опърлиме прасето, буба ти дере целата кожа, реже а на плантики, навива ги с манко месчинка на масурчета, превръже с конец и тура у бургане. Бурганете се кипват манко време, колко да се желират и да дръпнат капачките. Ако много ги вариш, ше се свият и нема да са благи. Буба ти ги разбира тия работи, ма добре, че съм я научил, ми! Сал джоланете не давам да ми пипа. Я ги много обичам с кожицата. Да се запече, да порозовее, да се стопи мазното оздоле – мале, мале! Човек баща си е готов да прибие за един такъв джоланец. Дай докъде се обивари манко, ние с тебе да опраиме другите работи. Тизе обели лучецо, нарежи едрио, а ситнио остаи цел, обели картофчетата и ситните остаи цели, а по-едрите нарежи на едри парченца. Ше туриме маматарките манко да се препръжат. Маматарките, дедо, са дебели гъби и я ги никак не обичам коги не са напраени къ требва. Они требва манко да се препръжат, та да не са лигави като пужавци, ами да са стегнати и благи. Сеги извади гъбите из зайтино и турни картофчетата, лучецо, морковчетата и пащърнако да се обърнат у мазнината. Не, не така. Ръсни манко брашънце, та картофчетата да станат мекички и лучецо да не прегори. Тури зеленио бобец и крастовичките, сипи и гъбките, поръси с чубричката и червен пипрец, турни и солчица. А така, дедо! А така! Дай сеги да изсипеме тава у земненио гювеч. Джоланчето ше турнеме да легне у средата. Натисни го манко да се нагоди като деда ти Пръко къ се беше нагодил у ковчего между букетете. Натръка ли го с червен пипрец? Добре, добре. Неколко ситни главичици бели лук, небелени колко да му дадат мерис, неко суха чушчица. И сипи вино. Сипи, дедо, не жали матриял. Тава обича вино. Абе, знааш ли буба ти къде е денала чърнио пипер? А, те го те! И неколко зърна чрън пипер, залупи и беги допълни каната. Тамън докъде довръши деда ти втората, гювечо ше е готов. Я съм му засичал време. Две кани вино точно!''

................................................

Много ме умили ''онаа кана с бажурете къде са нарисувани на неги'', просто си я представих

[libra]

Ха-ха,много е яко,пък е и ЕКО!
Аз си представих тава:Джоланчето ше турнеме да легне у средата. Натисни го манко да се нагоди като деда ти Пръко къ се беше нагодил у ковчего между букетете

[Миша]

Мери,позволи ми да те поправя малко
Ще разясня какво означава еко и био в нашето земеделие.
За екопроизводство до сега се говореше само за екологично чисти райони,които бяха обявени по списък,само дето критериите за екология никак не бяха адекватни според мен -определена надморска височина,наклон на землището или общо и двете .Достатъчно беше да обявиш,че произвеждаш в екологично чист район и продукцията ти я водят екологична,без сертификати .
Био -производството обаче задължително е със сертификат и регулярни проверки . В биопроизводството СЕ ползват химии,но по определен списък,това са специално регистрирани за биопроизводство препарати и торове .
От тази година към екологичните райони се включват и други райони,отново спрямо определен списък,където най-общо казано има някакъв рядък вид животно/птица или бръмбър,включват се и слогове,буферни зони,тераси ,за екологични площи се определят и угари ,подготвени за зелено торене с точно определен вид култура и разни такива,които сигурно ще ви е скучно да изброявам .

Това,което Ники II прави,е да отглежда овошките по метода на така нареченото интегрирано земеделие,т.е. земеделие,щадящо околната среда,пръска се само при необходимост и по възможност с малки дози ,и не повече от 5 активни в-ва .Ние също произвеждаме по този метод и подлежим на проверки,миналата година даже изпратиха в една белгийска лаборатория контролна проба ,и българските ,и белгийските лаборатории изкараха абсолютно чиста продукцията,много се гордея с това .Не ми се говори за селските пичове(мразя тази дума,на село не съм я чула да я употребяват ),които в повечето случаи нямат никакво понятие за карантина,често смятат,че продължителността на действие на един препарат е колкото е карантината,пръска се безконтролно с едно и също и после защо ридомилът не действа ,да не говорим как се пръска червен домат с бордолезов разтвор,щото той се миел ,нищо,че карантината му е 14 дена,торят само с амониева селитра или блъскат оборски тор,а оборския тор понякога дава много повече нитрати ,отколкото някои изкуствени,да не говорим за някои безумни твърдения като "червеният домат не поема отрови",доста често го чувам това в определен регион Баба Пена гледа био продукти -това си е мит,обаче я да ви каже баба Пена като е слабо растението какво прави "Турни малко торчица,баби!" като под торчица често разбира емониева селитра,а едностранно торене с амониева селитра води да натрупване на нитрати ,не всички отглеждат по този начин наистина ,но това си е честа практика .Тази продукция не подлежи на контрол,така че не може да бъдете сигурни,друг е въпросът,че и много малка част от производителите се проверяват ,да не говорим за вноса Спирам,няма да пиша повече,че ме хваща яд