Стилове - Японска градина

[РОУЗ]

Люб, вижда се фенерът и е страхотен.

[ljuboznatelna]

Камъкът в Японката градина.

Камъкът е част от религиозната култура на японците и в миналото му се покланяли, в началото на мястото му сред природата, а по-късно е пренесен и в градините. Ограждали са ги с връв и свещенните камъни наричали Ивакура, а мястото Ивасака.



В Япония не записват годините като нас, а те са свързани с времето на господството на някой император. Затова и се споменават епохи, а не години. Та през епохата Хейан, което идея си нямам кога е, подробни указания имало вече за това как да се избират камъните и как да се разположат, за да се подчертае красотата и индивидуалността им. Ръководството включвало и грешките, които трябва да се избягват. Например камйък, който е стоял вертикално, не трябва да се поставя хоризонтално и обратното. Или да се поставя камък върху камък. В наши дни това вече не е задължително, но е свързано с историята на японската градина.
Отдъхнах си. Сега мога да мина и без това ръководство

В разцвета на Дзен будизма се създавали каменни градини. Водата била заменена със ситен светъл чакъл, на който с гребло му се придавала форма на вода. В сухите градини се използвали се лаконични форми на изразяване, което помагало без да се разсейваш от външното да вникнеш в същността на нещата. Отсъствали цъфтящи растения и тези картини били предназначени да се гледат само откъм храма.

Ето тук сега - едни камъни и чакъл, а каква естетика!!! Сух водопад.



Обикновено ситния чакъл е бял, което символизира чистотата. Когато се наподобява вода, чакълът може да бъде и по-тъмен, например сив.

Една от най-известните сухи храмови градини е тази по-долу, където са разположени 15 камъка. Градината е оградена от 3 страни, а четвъртата е верандата на храма. Интересното тук е, че от какъвто и ъгъл да се погледнат камъните, винаги единия остава скрит от погледа.



Тук публикувам снимки само от японски градини (от Япония), като най-автентични. Още няколко каменни градини и каменни ручеи.






Най добре е в собствената градина да се използват ръбати камъни, защото такива са камъните в планините в Япония. Гладките, кръгли камъни се разполагат там, където има вода. Желателно е да са сиви, а още по-добре ако са обрасли с мъх.





В композицията винаги се започва с най-големия камък. Независимо от големината на групата, камъните трябва винаги да са нечетен брой. Трябва да се избягва симетрията. Ако се измери разстоянието от точката на съзерцание до всеки един елемент в градината - камък, растение, фенер и т.н., то това разстояние трябва да е винаги различно.
Камъкът може да бъде пътека, стълба или мост, но като цвят и структура трябва да е в хармония с останалите елементи.





Това последното не е в Япония, а в Москва, и личи, нали?

[ljuboznatelna]

Пепина, аз поне имах предвид тръстикови стебла, навързани като рогозка. Не си спомням имаше ли край морето, но тук край канала има тръстика да огради цял Пловдив Обаче още не е пораснала за тази година
Не ти препоръчвам да я садиш, после ти трябва багерче да я изкорени Имахме в езерото в единия джоб, хем е само 15-20см дълбок, ММ едва я изкара от там. Беше започнала да пробива и мушамата. И бамбук не ти препоръчвам да садиш, макар че изглежда страхотно! Той е като тръстиката, неизтребим Може би ако имаш някоя непотребна кофа, за го заровиш с нея, че по-лесно да го извадиш после
Бамбукът наистина е много скъп, спомням си в Бриколаж един 3 метров с 10см диаметър, беше 70лв и то преди няколко години.

[РОУЗ]

Да, да, и аз.
От най-простите тръстики, не са скъпи колкото бамбука.

Бамбук съм насадила, нали е агресивен, та първо го насадих между подпорна стена и бетонните паркинг елементи, да го огранича като се разрасне, но 2-3 години не помръдна, преместих го до една друга подпорна стена , на слънце, в една голяма пластмасова саксия и в земята, още 2-3 години не мръдна, сега го преместих пак на по-сенчесто, ще видим дали е оживял.
Един познат води неравна борба с неговия, няколко години вече, явно е от "тичащия" бамбук, моят може би е някакъв по-кротък.

Няколко картинки от тук http://www.gojapango.com/travel/japan_p ... oi_id=1094" onclick="window.open(this.href);return false;:








Поддръжката с греблото ми изглежда голям гърч.

[vyara]

Харесвам японски градини. Но има такива, чиято "естетика" за мен минава границата. Имам предвид градини, които са само за гледане. И някои от снимките в темата са такива - подредено, направено, изпипано, обаче ако стъпиш върху чакълчето или недай си боже кучето ти да стъпи или буря да се извие и дзенът изведнъж изчезва и може даже нервно разстройство да се настани на мястото му. Гледах в някакъв сайт, сега не ми се рови, за един богат японец, даже може и да съм пуснала линк към снимките, който примъкнал камъни и различни видове дървета от цяла Япония и спретнал перфектна градина, обаче хората я гледат отдалеч и никой не стъпва по нея, даже през стъкла я гледат. Ми не знам. Когато нещо живо като природата се вкамени и изчезне изначалното предназначение, всичко се обезсмисля. Може би такива градини са само за монаси, които цял ден имат време да гледат отдалеч и да медитират и от време на време да минават с греблото да оправят чакъла... Вероятно за тях точно това е смисъла, да вкаменят миг от вечността, както се опитват да спрат потока на мисълта и прочие.
Нарочно изказвам крайно мнение за по-интересно. Иначе, както казах, и на мен ми въздействат тези градини, но живите, в които можеш да правиш всичко като в нормална градина, даже да градинарстваш.

[РОУЗ]

Така е, но никой японец няма да си направи сепуко заради това, че дъждът е повредил вълните в пясъка, примерно.
Ще вземе греблото и ще го направи пак, също както ежедневно си мие очите и зъбите.
И да, японските градини са за съзерцаване, самите японци не изпитват необходимост да усещат природата с ръце, да берат цветята или да търчат по тревата.
Мисля, че някъде в темата го бях споменала.

И градините им са направени така, че да се съзерцават от дома, от пейката, от някое специално уширение по пътечката, оградите им са плътни, градините им не са предназначени за минувачи, които да се дивят на чуждия Дзен, а всеки си съзерцава собствения.

И без да сме японци и ние си имаме любими места за наслаждаване в собствените ни градини, масово снимките ни са от едни и същи кътове, снимани от един и същи ъгъл, в което всъщност няма нищо лошо.

ПП. Като се сетя колко рози имам да подрязвам, да пръскам, плевели да скубя, копаене, торене, зазимяване, раззимяване..май това с греблото всъщност никак не е толкова трудоемко.
И ако ми остане време може да поседна да съзерцавам направеното.

[pepina]

Аз си мислех за практичната страна, от моята си камбанария.
1. Как изолирам тревата отдолу? Става ли с двоен слой дебел полиетилен?
2. Този чакъл колко ли често има нужда от почистване, защото няма начин да не събира прах и фини частици пръст, семена от околните треви, и ето ти - нужда от "оплевяване". Но все так едва ли е толкова често на фона на грижите за останалата трева.

На една от снимките ти, Роуз (страхотни са!) видях част от оградата с обикновен жив плет. Дали да не насадя най-банален лигуструм? Поне бързо расте и сгъстява, вечно зелен и няма много грижа. Рогозките от тръстика са хубави само първата година, тук масово ги използват в туризма. По-скоро бих се навила на живи растения (ей къде е река Ахелой ), ама казвате, че няма оттърване. Знаете ли колко са й дълбоки корените? Защото ако са до към 1 педя, мога да измисля нещо като много дълго и тясно басейнче край оградата, където да се вихри, тя нявън няма и да иска, защото ще й е ужасно сухо. Но пък изчезва зимата Затова ми се струва най-удачно някакъв обикновен жив плет - хем не иска толкова вода, хем не е инвазивен, хем е вечно зелен. Ако имаше и вечно зелена лиана, която да издържа на слънце и да е подходяща, също щеше да е добре. Но няма такава като че ли.

Друго, което заимствах като идея, е пространството като "море" от чакъл с малки леко надигнати "островчета", където ще са ми растенията. И фенерът на Люб е страхотен!

Що се отнася до съзерцанието и непипането, и аз си го мислех, та затова ще трябва да има пътечка до всички места, които ще трябва да се поддържат, или откъдето ще се "съзерцава" (ако изобщо ).

Японската градина е още един израз на култа към уединението в един народ, страдал от пренаселение през цялата си история. Как американските оградки са по 1 метър?

[ljuboznatelna]

Да, трябва да постелиш нещо отдолу, а и чакъла е добре да е към 10см. И да, ще трябва да го плевиш, поливаш с вряла вода или пръскаш с хербицид - каквото си избереш. Насяват се тревички.
В Япония бездомни кучета нямало, имало кучета, които се продавали в зоомагазините и били достатъчно скъпи, за да не може всеки да си ги позволи. А и животът в Япония бил труден за гледане на куче. И изобщо - животът в Япония не бил чак толкова скъп, но японците били изключително спестовен и икономичен народ и това им позволявало да живеят добре. На нас ни е непонятен техния поглед върху света, затова и градините им ни изглеждат неразбираемо подчинени на толкова правила.

[ljuboznatelna]

Пътеките

По повод на пътеките - първите пътеки в японските градини са били дебел слой чакъл, за да не никне трева. Често между тях се слагали и камъни. Много дълго в градините на голяма почит били водните разходки, затова и пътеки се срещали рядко. Те обикновено водели до храм, а в градините до павилиона за чай. Маршрутът бил избран достатъчно сложен, за да може гостът да се съсредоточи и вникне по-дълбоко в собствения си вътрешен свят. Като правило се правила рътека от няколко издигнати над общата повърхност камъни, Тобииси. Те се поставяли на еднакво разстояние и височина един от друг, за да се създаде усещането за безкрайност. Тобииси не са създадени да се ходи по тях бързо, необходимо е непрекъснато да гледаш в краката си.
И когато посетителя достигне големия широк камък, той може да спре, да вдигне поглед от краката си и да се полюбува на изгледа , който се разкрива пред очите му.









Има и смесени пътеки, където Тобииси може да премине в каменна пътека, някъде да има голям камък, на който да се спре и да се извърши някакъв ритуал, например при Цукубай (онези каменни чешмички), или просто да почине. Тези пътеки се наричат нобедан и материалът трябва да съответства на останалия. Тук главното правило е да са правилно подредени - фугите им да не са прекалено големи и камъните да не образуват четириъгълник.





По-нататъшното развитие на пътечките продължава през една от епохите, когато японците не можели да пътуват поради забрани, феодалите една година били длъжни да служат при шогуна, и една година семействата им били даложници на шогуна.Това им отнемало възможността да пътуват не само извън страната, но и в Япония. По тази причина знатните японци започнали да поръчват градини, където да правят своите въображаеми пътешествия. Така се появили истинските градини за разходки. В тях се демонстрирали възможностите на аристократите и те и техните гости можели да се любуват на различни пейзажи, сведени до миниатюри, постоянно сменящи се.
Така се сменила и ролята на пътеките. Те вече трябвало да отведат разхождащите се до далечни неизследвани места, а дори и времена. А пътечките трябвало да подскажат къде пътешественика трябва да забави ход, къде ад спре , или пък да побърза. Вече не било нужно да гледа под краката си.





Най-общо казано, пътеките имали не само своето предназначение, но и имали своя дълбок смисъл. Затова ако решим да правим японска градина, трябва да си зададем въпроса - накъде да води пътечката, защо ни е тя?
Пътеката от ситен чакъл не е практично да минава край дървета, защото есента ще е много трудна за почистване. Ако се поставят камъни е важно какъв е ръстът на хората , които най-често ще минават по тях, във връзка с ширината на крачката им. По-голямото разстояние между камъните на Тобииси ускорява хода, по-малкото го забързва. На кратки разстояния не бива да се правят много и резки завои, обратно, на големи разстояния е добре на всеки завой да има храст или някакъв камък.

[ljuboznatelna]

Дървото (като материал) в Японската градина играе също толкова важна роля като бамбука. Използва се за строителството на беседки, мостове, пътеки и галерии. Фенерът от камък изглежда също толкова по японски , като каменния, дори на места е по-подходящ от него. Пейките не са характерни за Япония.
Много важни са апонските галерии. Те са покрита пътека от една постройка към друга.



Те са били използвани още от древността, когато царските спални били свързани по този начин с другит епомещения. Освен това край езерото имало такава галерия, която била предназначена за риболовство. Още по-популярни станали, когато градските жилища започнали да се строят твърде гъсто едно до друго, и задните помещения оставали без светлина и проветрение. Всички помещения започнали да се строят отделно едно от друго и били свързани чрез такива галерии.
В нашите японски градини могат да бъдат построени над някоя пътека или просто край стените на къщата.







Друг елемент от дърво са мостовете. Червените мостове са по-характерни за Китай. В Япония са ги правили такива в една от епохите, когато китайското влияние било изключително силно. По същото време били много популярни разходките с лодка. Тогава се появили червените полуклъгли мостове, под които се минавало с лодката. Обикновено такива мостове не се използвали за ходене, а имали само декоративна функция.



Особено интересни са мостовете Енгецу, наричани още Мостът на старата луна. Те имали сърповидна форма и отражението им във водата имало формата на пълна луна. Такъв е мостът Тайко-баси в Сан Франциско, построен по поръчка на японското правителство за японската експозиция на панаира през 1894г.





Друг вид мост е покрития мост, който служел за съзерцание на градината през всяко време на годината и при всякакви метеорологични условия. Обикновено се строял на най9красивото място.







Интересен е и мостът яцухаси («яцу» - осем, «хаси» - мост).Състоял се от осем части, разположени зигзагообразно. Неговата функция според легендите била да спира движението на лошите духове, защото те се движели само по права линия. Един от елементите не се закрепял стабилно, с цел да се загатне сложността на духовно развитие и съвършенство.

Числото осем е свързано с осемте стъпки до достигане на истината. Колелото на самсара (прераждането на човек) в будизма има и осем спици. Пепелта на Буда след смъртта му, е била разделена на осем части. Често, група от осем елемента се заменя с две групи от по три и пет. Това разделение може да се открие в създаване на композициите от камъни.

Числото "5" има много значения. Буда е имал пет ученици, има пет будистки правила, пет начина да се постигне състоянието на освобождение, както и петте основни елемента на природата: вода, огън, дърво, метал, земя.

Числото "3" представлява трите съкровища на будизма: Буда, минало, настояще и бъдеще. Има и три тела на Буда и на трите свещени реликви Шинто меч, яспис колие и огледало.

Така че не е толкова важно, колко от частите ще направим нашия мост. Основното нещо е, че числото има определен смисъл. Това позволява да се изгради на големи или малки площи, в които повече от три прекъсвания няма да се поберат. Най-успешният вариант е мостът, който минава през малко езерце. Ако липсва вода, може да се създаде илюзия за заблатяване, като се насадят ириси.



От дърво са се правили и настилките. Те можели да са около дома, край езерото или павилиона.Също така могат да се изградят на избрано от нас най-привлекателно място в градината. Стъпалата в градината също могат да бъдат направени от дърво.