Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

[johnstalker]

Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата



Атрактивните растения искат много слънце през цялата година.
Пустините на Южна Африка са роден дон на едни от най-странните растения на земята, наречени живи камъчета. Повечето от тях са членове на обширното семейство Аизоонови и наброяват 123 рода безстъблени сукуленти. Всъщност те имат миниатюрно стъбло, скрито от една до пет двойки силно удебелени листа.

Листата изпълняват влагозапасяваща, фотосинтезираща, маскировъчна и слънцезащитна функция. На горната им част се разполагат едно или няколко „прозорчета”, през които слънчевата светлина прониква до лежащите във вътрешността фотосинтезиращи клетки. В родните си места живите камъчета се подслоняват около едрите камъни или под скални корнизи, където нощем се образува воден кондензант. Особен колорит тези растения придобиват по време на цъфтежа си заради едри цветове, обагрени в различни оттенъци на жълто или розово.

В домашни условия живите камъчета изискват специфични грижи. Трябва да се настанят на такова място,че през цялата година да се огряват продължително време от слънцето, а съшо и да се проветряват. При това през зимата температурата в помещението трябва да е около 10-12 градуса. Много важно е правилното поливане. В родината си те почти през цялата година се задоволяват с влагата от мъглите и росата. Затова, щом се покажат заместващи листа, трябва да ги полеем обилно. През периода на нарастване и цъфтеж се полива умерено – веднъж на 3-4 седмици, но почвата трябва да е леко влажна. Някои любители дори не поливат, а само сутрин и вечер пулверизират. През периода на покой изобщо не се полива. Ако листата леко се сбръчкат, не бива да се тревожим – това е съвсем нормален процес.

През пролетта живите камъчета се пресаждат. Саксиите трябва да са сравнително малки и с добър дренаж. Почвената смес трябва да е лека и пропусклива- по равни части добре угнила листовка и пясък. Може да се използват и готовите смеси за кактуси. Размножаването става със семена и чрез разделяне на възрастните екземпляри. Семената поникват при сравнително ниска температура межди 13 и 17 градуса. Съдът със засетите семена се покрива с прозрачен материал и се дръжи на сянка. След 2-3 седмици поноците се проверяват редовно.
Възрастните екземпляри се разделят по време на пролетното пресаждане. С много остър нож растението се разрязва така, че всеки дял да има коренова тъкан. Отрезите се посипват с медицинска сяра и се засаждат. Държат се на леко засенчено място. Поливането започва през подходящо за дадения вид време.
Отделните видове живи камъчета са твърде разнообразни по външност и оцветяване, което дава възможност за оформяне на изключително красиви миниатюрни градинки в саксия.

Статия е взета "под наем" от вестник „Уикенд” (много интересно според мен)

пс. Понеже моята щерка от известно време иска да си вземем и гледаме от тези живи камъчета, аз я помолиг да намери информация за тях и да ми спретне една статия за тях. Сега вече като знаем достатъчно за тях спокойно можем да си купим една дузина и да си стекираме едно сандъче.

[DOBI]

Браво Джони!Само защо ли и аз не направих така преди 2 години като си взех моите ,които просто загинаха................ Така поне други няма да повтарят моите грешки.

[Arida]

Днес в една оранжерия в София с холандски внос видях да ги продават.3 лв. бройката,а на едро бяха по 1.50!! Чуда се на холандците как я докарват тази цена.... Джони бая си мислех да ти взема няколко бройки,но реших,че първо трябва да те питам...Знам за първоначалният ти неуспех с тях...

[johnstalker]

Експериментите ще продължават. От каква сума нагоре се смята за поръчка на едро?

[el pistolero]

За да ви помогна с намирането на инфо, ето малко странички, които изрових преди няколко години:

http://www.lithops.co.za/" onclick="window.open(this.href);return false; - има писано за почвените смеси, отглеждането и сеенето на семена (имам собствена скромна реколта от по няколко1,5 годишни литопсчета от няколко различни вида)

http://www.lithops.info/en/gallery/images.html" onclick="window.open(this.href);return false; - от тази богата снимкова галерия пък може да си ги определяте по снимките имената и номерата (C xxx) или да търсите за купуване след това по точното наименование на някое, което сте си харесали по снимките. Тук също има доста инфо по отглеждането и т.н.
Фаворити са ми Lithops optica f. rubra
и няколкото ярко жълто-зелени форми на Lithops lesliei, като този примерно:



Обаче от семки трудно става работата. Загубите са доста, а от някои видове не оцеля нищо, оцелелите до сега семеначета пък варират от 5% до 20- 30 % от посятите семки за всеки вид. В пакетче имаше по около 20 семки. Затова, ако някой ще сее най- добре да си взима от по-големите опаковки от по 100 бр.

[Arida]

Експериментите ще продължават. От каква сума нагоре се смята за поръчка на едро?

Незнам,но мога да ги питам.Предполагам,че не е от сума ,а от бройка.При тях имаше само един вид,този който си показал.

[johnstalker]

Експериментите ще продължават. От каква сума нагоре се смята за поръчка на едро?

Незнам,но мога да ги питам.Предполагам,че не е от сума ,а от бройка.При тях имаше само един вид,този който си показал.

Ок. Ако ти прилегне на път за насам, вземи едно.

[Arida]

Експериментите ще продължават. От каква сума нагоре се смята за поръчка на едро?

Незнам,но мога да ги питам.Предполагам,че не е от сума ,а от бройка.При тях имаше само един вид,този който си показал.

Ок. Ако ти прилегне на път за насам, вземи едно.

Ще пътуваме за Троян на 22.07.Така че ако не са свършили от вчера до днеска ще те зарадвам

[scleri]

Не знам за другите цветя, но когато става дума за кактуси и сукуленти не ви съветвам да разчитате на информация от периодичния печат и телевизията. Статийката от вестник " Уйкенд " с която започва темата е едно приятно изключение. Ако трябва да съм точен вярната информация в нея клони към осемдесет процента че и малко от горе. Все пак в статията има три основни грешки които аз ви съветвам да не допускате ако искате да се радвате на своите камъчета по-дълго време.
Първата основна грешка касае поливането веднага щом се покажат заместващите листа. Класическа и за съжаление смъртоносна за "камъчето" грешка. Ще се опитам да ви обясня защо е така.
Живота на кактусите и повечето сукуленти е разделен основно на два етапа. Етапа на вегетация когато растението расте и се размножава, и етапа на стагнация / нещо като зимен сън при животните / при който растението " спи " и чака появата на подходящите за живот условия. Стагнацията при повечето сукуленти е най-вече зимна и е свързана с ниските температури и липсата на влага през този период на година по родните им места. Някои видове сукуленти и кактуси са принудени да преодоляват още един период на екстремни климатични условия - непоносими летни жеги. Тогава те изпадат и в лятна стагнация. Забавят жизнените си фунции и изразходвайки крайно икономично натрупаната влага чакат есенното захлаждане носещо подходящи исловия за живот.
Та след това на пръв поглед ненужно отклонение ще се върна на " живите камъчета " и в частност на Литопсите като най-разпространени представители на тази група. Техния живот, за разлика от другите сукуленти може да бъде разделен на три етапа. Етап на активна вегетация - растеж / от края на март, началото на април до появата на първите летни жеги в края на юни. Следва втория период на същинска стагнация. При Литопсите тя е лятна и продължава от края на юни, началото на юли до към втората половина на август началото на септември / зависи от това колко е топла и суха година / . Целта е да се преживеят непоносимите африкански жеги. Следва нов, по-кратък период на растеж който продължава някъде до към края на септември началото на октомри. Това е периода на цъфтеж и размножаване при Литопсите. След това Литопсите навлизат в един трети етап който не съществува при другите сукуленти. Това е етапа на скрита вегетация, или етапа на метаморфозата./ Наричам го така, но една ли ще срещнете тези понятия някъде в литературата. Аз съм си ги измислил за да мога по-лесно да ви обясня за какво точно става въпрос / През този етап започва изграждането на новата двойка листа. Растежа на тази двойка листа става единствено за сметка на натрупаните влага и хранителни вещества в старата двойка листа. Успоредно с растежа на новата двойка листа старата двойка започва да се збръчва и омеква. Това си е нормално явление в резултат на " изпразването на водните резервоари", и не е признак на болестно състояние или на " жажда ". Тоест няма нужда нито да поливаме, нито да лекуваме с каквото и да било Литопсчето. През този период кореновата система на Литопса е напълно изключила и не може, а вероятно и не иска, да усвои каквато и да е влага от почвата. Ако през този период Литопса се полее почвата ще остане дълго време влажна и вероятноста в нея да се развият болестотворни гъби и плесени е почти сто процентова. Резултата е един изгнил Литопс. В края на този етап имаме на лице една нова двойка листа и една исъхнала ципа която е всичко което е останало от старата двойка листа. При това положение вече можем да полеем Литопсчето. То навлиза в периода на активен растеж. Тук идвам до втората грешка в статията. Литопсите не на празно са наричани супер сукуленти. Те са растенията които крайно икономично изразходват всяка капчица влага. Кажете според вас има ли нужда от такива умения растение което расте в постоянно леко влажна почва както е според статията. Напротив. Почти през цялото време почвата на Литопса трябва да е суха. Той се полива два, три пъти през целия период на пролетно латната вегетация / от края на март до началото на юли / и още веднъж два пъти на есен когато цъфти. Полива се само тогава когато времето е топло и сме сигурни че почвата му ще успее да исъхне максимално бързо. Споменах почвата и стигам до третата грешка. Почвения субстрат и саксийките в които трябва да се сеят Литопсите. Макар Литопса едва да се подава над повърхноста на почвата той развива доста мощна коренова система така че е необходимо да се сее в саксии дълбоки поне дванайсет, петнайсет сантиметра. От тези петнайсет сантиметра два, три трябва да са дренаж от дребни камъчета и едър пясък. Това за саксията. Сега за почвата. Както вече ви казах Литопсите са супер скъперниците в растителния свят когато стане дума за изразходване на влага. Просто защото там където те живеят тя е твърде оскъдна. Е като е оскъдна влагата как ще живеят останалите растения от които трябва да дойде добре угнилата листовка. В природата там където живеят Литопсите почти няма друга растителност и ако има то тя е крайно оскъдна. Той не е научен да се бори с всички патогенни гъби и плесени които живеят в гниещата биомаса на листовката. В родината си няма нужда от тези умения. Колкото и обаче добре да е угнила една листовка все ще се намери нещо дето се е забавило и не е успяло да изгние. За това никаква листовка. Литопсите трябва да се сеят в почва напълно лишена от каквато и да е органична материя. / Където има органика има гниене / . На практика Литопсите се сеят в смес от шейсет седемдесет процента едър пясък / едрина на зърната над три, четири милиметра / дребни камъчета / осем - дванайсет милиметра / . Останалите двайсет, трийсет процента от субстрата трябва да е глинеста градинска почва. / Не глина / . Целта е да получим почвен субстрат който да може да исъхне за три, четири дена след поливката. Тоест да е максимално водо и въздухо проницаем. Една малка подробност - Практиката е доказала че Литопсите живеят и се развиват по-добре в общи широки съдове, а не в индивидуални саксии. Едно от обясненията е по-голямата площ на изпарение и от там по-бързото исъхване на субстрата.
Що се касае до размножаването също не съм много съгласен със статията. Всъщност вярно е че Литопсите се размножават трудно със семена, но това е не защото семената изискват някакви кой знае какви грижи / освен осигуряването на добра стерилна среда . Сещате се поради какви причини / Трудноста идва от това че всичко става твърде бавно. В края на първия жизнен цикъл новопоникналите Литопси са големи колкото дребно грахово зърно че дори и по-малки. Трудни са дори за физическа манипулация с тях. На човек му се иска да направи нещо за тях, а те нямат нужда от нищо. Да ама човека се върти , вътри около тях и на края все ще направи нещо което ще доведе до загуба на семеначетата. Ако някой се интересува мога по-подробно да му разкажа как точно се сеят семена от Литопси. Има малки, но съществени разлики със сеидбата на кактусите.
Иначе втория вариянт на размножаване. Тоя със хирургическото разделяне на растението на две части не ви съветвам да опитвате освен ако нямате скрити садистични накронности. За разлика от други растения които дават прикорневи издънки Литоса който с течение на времето образува втора, трета, че дори и петдесет и трета двойка листа, все си остава едно растение. Едно растение с много " глави " както ги наричат любителите. Това растение има един централен корен. Как ще го отрежете така че един корен да го разделите на две растения. Вероятно в лабораторни условия от парченце Литопс могат да се получат няколко негови копия, но тук вече става дума да съвсем друго. Простото размножаване с разделянето на растението на части при Литопсите не става.

Ами това е що се касае Литопсите и статията в Уйкенд. Иначе наистина е написана увлекателно и всичко казано за това от къде идват и какво представляват " Живите камъчета " е вярно.

[johnstalker]

Добра работа, Склери! Явно на моите първи питомци (около 24-25 вида) им е било писано да бъдат жертвани. Интересното е как успах да ги уморя.

Явно не бяха се адаптирали след транспорта още, защото на третата седмица изнесох съндъчето на пряко слънце и заминах за 4 дни за риба... Като се прибрах всичките бяха побелели или почти безцветни.. след това започнаха да се 'стопяват', та си мисля, че по-скоро съм ги опекъл отколкото удавил, ако че ги поливах при засаждането доста пестеливо. Със следващата партида ще спазя твойте инструкции.