Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Модератор: scleri

Публикувай отговор
Аватар
galapagos
Kафенце
Мнения: 20
Регистриран на: Сеп 25, '10, 14:38

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от galapagos »

Искам да споделя нещо, за тези които нямат много опит с литопсите:
Ако си купите голямо количество литопси, както направих аз, в никакъв случай не ги засаждайте всички заедно.
Причината е очевидна, но за съжаление аз в притеснението си покрай напълно непознатите растения, изобщо не помислих за това. Цялото стадо литопси (съвсем нормално) не е на един и същи стадий от развитието си!
Някои са в период на израстване на нова двойка листа, други цъфтят, трети се делят, а четвърти не са в нито един от описаните стадии. И така, строих ги аз по ред на номерата в една саксийка и много хубаво се получи. Само че след известно време едни загниха, други се спаружиха до пълно изчезване(да, открих само по една суха люспа на мястото на два литопса), а трети се развиват просто прекрасно.
Та моят съвет е, разделете ги по стадий на развитие и тогава ги засадете в 2-3 саксийки, така че да можете да осигурте на всяка саксия различни условия.
Аз направих грешка с местоположението, но после се поправих, жертвах малцинството в името на мнозинството ;)
А идеята да се сдобиете с 20-30 литопса от промоциите никак не е лоша, защото докато се учите от грешките си все пак остават и живи растения на които да се радвате :mrgreen:
Аватар
johnstalker
Наркоман
Мнения: 11805
Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
Дал благодарност: 145 пъти
Получил благодарност: 185 пъти
Обратна връзка:

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от johnstalker »

Споко, минах вече точно по този път.. :D

В началото..
Изображение

След месец..
Изображение

Аз си мислих, че слънцето ги е изгорило, а то се оказа, че съм ги удавил. Бяха 20+ различни 'модела'. Но това хич не ме очая, дори напротив. А след уроците на Склери, съм съм готов да си взема следващата серия. Това за разделянето по стадии на развитие е добра идея. :daaa:
Mike
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1599
Регистриран на: Яну 12, '10, 19:01
Получил благодарност: 12 пъти
Обратна връзка:

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от Mike »

Джони, ти си утрепал баш най-готините. Тази от коя поръчка бяха? Този ситен пясък отгоре няма да ти позволява да преценяваш колко е суха почвата -при следващо пресаждане ползвай по едра фракция -отнася се и за самия субстрат -трябва да е бързо отцедлив и незадържащ дълго вода.
По мои наблюдения/не ангажирам никого с мнението си/ литопсите които получавам с корен, който е само една суха пръчица, без разклонения -не живеят повече от един сезон -те просто оцеляват и без корен един сезон и за следващия умират - като ги извадя от субстрата -от основният корен няма никакви нови разклонения или власинки. Опитах две години да отглеждам холански литопси в торфа както са купени -е няма проблем докато не реша да ги пресадя -корените остават в торфа и - след известно време - умират.
Аз закупих наведнъж 100 преди две години- имам десетина останали, въпреки че ги отглеждам по както пише в книгите. Обаче съм влюбен в тях и пак ще си взема - белким се науча да ги глезя както требе.
neli maneva
Виенско кафе
Мнения: 325
Регистриран на: Окт 21, '10, 23:20

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от neli maneva »

дълго се въздържах да споделя опит точно в тази тема, понеже съм много голям специалист по усмъртяването на литопси. Уморила съм доста растения но не се отказвах и все си мислех, че като чета, чета, чета и ще им хвана цаката. Това почва, кварцов пясък, дренажи - спазено по дебелите книги. Светлина, поливане, зимуване - спазено по дебела книга. И резултат никакъв. Мрът си когато си искат и както си искат, особено след пресаждането. Даже бях чела някъде, че необичат да се пипат с ръце и аз ги пипах с ръкавици докато ги сея - резлика никаква.
В момента имам на три години семеначета /семенцата са купени от Радка Серафимова/, на 5 години литопсчета подарени ми семеначета /което умря-умря, което остана си расте/и няколко останали от една белгийска поръчка.
- Семеначетата - поникнаха дружно, всеки ден ги пръсках с преварена вода, преместих ги в по-голям съд и с друга почва/бях ги ръснала върху торф/ след преместването продължих да си ги поливам обилно като едни обикновени мушкати. Зимата ги засуших. Пролетта към края на май пак започнах да поливам много внимателно. Растяха си без жертви и дойде лятото отидохме на море и като се прибрахме - половината ми литопсчета ги няма в саксията. Чинчилчо ги изял без да го забележи синът ми. Та каквото остана сега е топчесто и прекрасно.
Това лято обаче смених тактиката на гледане, защото: Преди 3 години съпругът ми ми беше подарил един литоп, обаче като го купувал и комшията бил с него та оня купил на сестра си същото растение, моето растение след един месец вече беше умряло. Тази пролет мъжът ми идва и ми вика - много си калпава да знаеш. Ходил у комшията и на стълбището мярнал оня литопс дето три години е гледан като мушкато. Бил голям колкото яйце, саксийката едвам стояла права от тежеста му. В невероятна форма и цвят. Разбира се попитал как го гледат и момичето казало че го полива обилно, през зимата по-малко.
Бях толкова потресена, аз на моите да им треперя, прогнозата за времето да следя преди да ги полея и те да ми се лигавят такива. Та този сезон си наложих да забравя какво съм чела и знам за литопсите и ги поливах с МАРКУЧА с вода от чешмата, никакви глезотии, никакви дъждовни топли води, никакви превземки.В момента за засушени и спинкат. Не държа да цъфтят просто искам да са живи и да изглеждат топчести и здрави.
а и още едно нещо, и тъй и тъй съм се разписала. Тази пролет сях чешки семена на фаукария. Поникнаха растенията пресадих ги в почва/семенцата бях ръснала върху зеолит/грледам ги в службата. Бях дала едно растение на една учителка и тя тази есен ми вика онова - тигровата уста със зъби ще цъфти. Викам покажи ми с ръка колко е голямо растението- и таз жена като ми показва един диаметър - колкото дъното на бутилка от минерална вода половин литър. Поливала жената, цяло лято обилно, а моите на 4 листенца се мъдрят и аз доволна, че са пораснали :lol: , а върви ги разбери тез литопси и фаукарии и подобните им :ufff:
dobis
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1536
Регистриран на: Дек 3, '09, 09:03

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от dobis »

хм...фаукария :hmmm: :hmmm: ако някога съм срещала нещо и за нея , преди години имах една -две, отдавна са в небитието, никакви спомени как са гледани , никакви знания как се гледат. Три бебета от Нели пристигнаха и в Царево , сега като прочетох , отидох да ги нагледам. Живи са , кипри , не са големи, но са свежарка. Признавам без бой , в почва от дерето са , голямо тресене в началото да не ги загния , но после излязоха на двора посред лято и там се метна , вода от чешмата когато са сухи , за малката им саксийка означава често . Защо го прочетох това , сега ще взема да им се треса и ще ги осмъртя ...Не ми казвайте че са криваци , че не искат вода , че искат специална почва , слънце , топло- студено ...иначе си отидоха.
А към литопс съм си забранила да посягам , толкова много ги харесвам , че ми е мъка като знам какво ще им се случи след 2 месеца при мене.
one man
Дълго кафе
Мнения: 130
Регистриран на: Мар 22, '10, 10:10

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от one man »

От офертата на Ел Кондор получих преди месец и половина колекция от литопси- 10 различни видове за 6,50 евро и ги засадих в съд от сладолед, като за субстрат сложих вулканична лава, пясък и зеолит. Реших да не спазвам много изискванията за неполиване, като си позволявах т.нар. ми поливане да бъде с капки вода около корените. Растенията са с различна големина и са в един съд, резултатът към момента е, че половината нарастват,а другата половина образуват нови листа. Т.нар. ми поливане го правя само когато е напекло слънцето,а растенията ги гледам в стая без парно, на южен прозорец. Скоро ще сложа снимки. Не приемайте постинга ми като съвет за гледане,а само като споделен опит!
Аватар
mimeta
Кана кафе
Мнения: 549
Регистриран на: Фев 22, '10, 21:11
Местоположение: Чехия
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от mimeta »

Не отчайвайте хората, не са чак толкова трудни за гледане тия литопси. Аз моите ги изгорих със спирт, накълваха ги гълъби, пресаждах ги по три пъти на ден (като ги извадеха гълъбите ги връщах в саксията), зимата ми ги поливаха "помощници", накрая ги дадох на свекървата и пак са живи. Вече трета година. Не преживяха само тези, които паднаха от деветия етаж. Много им се впрягате, затова мрът. И не четете дебелите книги, във всяка пише нещо различно :) четете Склери, той го е обаснил кратко и ясно тези месеци поливате, онези не.
И Галапагос е прав, сложете ги в по няколко саксии.
Изображение
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от scleri »

Мили другарчета.
Прави ли ви впечатление че когато говорим за кактуси уточняваме не само вида, но дори и популацията от която са дошли / с помоща на полевите номера /. Когато говорим за Литопси те са си просто Литопси. Само че на света има над 70 вида литопси някои от които имат повече от десетина разновидности.Част от специалистите признават някои от разновидностите за отделни видове и така броят им нараства до сто и петдесет. Като прибавим и различните местообитания от където са тръгнали разнообразието става голямо. Защо тогава очаквате грижите за всички литопси да са еднакви. Представете си че сеете в една саксийка Опунция и до нея едно склерокактусче. Грижите се за тях както според книгите трябва да се грижите за кактус. След месец Опунцията вероятно ще е порастнала, а от склерито няма да има и помен. Така е и с Литопсите. Има видове крайно капризни. Има и видове по-устойчиви на любителски грижи. Просто като си купувате Литопс не се водете само от външния му вид. Потърсете информацийка към коя група спада. За съжаление повечето Литопси спадат към първата група / на капризните / . Причината холандските да оцеляват не е в торфа в който са засадени, а в това че холандците сеят Литопси от втората група / на по устойчивите / . Ако сте забелязали по магазините където се продават холандси Литопси няма да намерите нито оптика вар. рубра, нито някой керемидено червен и нашарен като индиянски вожд екземпляр. Повечето са оловно сивозелени, и големи колкото орех. Рубрата няма да стане толкова голяма никога колкото и да се грижите за нея просто защото това не е по възможностите и.
Та мисълта ми е че Литопса на комшийката е оцелял не защото го е гледала по свой си начин, коренно различен от това което пише в книгите, а просто защото си е купила Литопс от по-устойчив вид. Същия Литопс би се чувствал толкова добре, а може би и повече , и ако е гледан по правилата от дебелите книги.

Има и още един момент. Когато човек знае че едно растение е по-капризно той се опитва да го опази, и много често прекалява в грижите си. В смисъл не може да намери точната граница. Тоест знаем че Литопса не трябва да се полива много, и за това съвсем не го поливаме. С малкото вода която му даваме той успява да оцелее, но не и да се развива нормално. Съседката за която той е просто едно от много и цветя се грижи за него по общия начин. Случайно той / начина / влиза в границите на допустимото поливане и получавайки повече вода от нашия нейния Литопс се развива по-добре и по-бързо. Само че това е случайно. Ако нейния Литопс е оцелял на стотина други съседки които са поливали своите малко повече не са. Тоест съседката без да иска, и без да се старае е уцелила нужното количество вода. При любителите това става с постепенно и внимателно налучкване защото за нас Литопса има друга / различна от тази за комшийката / стойност.

Преди години леля Радка Серафимова ми беше дала един Ехинокактус техенсис / Познат още като Хомалоцефала техенсис , преведено на български дяволска глава от Тексас /. Тогава това беше супер рядък кактус за който се знаеше че умира от две капки вода в повече. Аз крепих моето техенсисче две, три години с минимално поливане и държейки го на границата на оцеляването. За това време то почти не порасна. Да не говорим за цъфтене. На края не издържа моите супер старателни грижи и си отиде. Сега / в ерата на интернет / този вид е общодостъпен. Сях си семена от него и се здобих с пет техенсичета. Отпадна нуждата да им треперя толкова защото имах достатъчно, а и винаги можех да си намеря друг ако нещо стане с моя. Постепенно започнах да увеличавам поливката докато един ден открих че два от петте са загнили. Тоест бях преминал границата. Намалих малко водата и сега съм горд собственик на Ехинокактус техенсис голям колкото човешка длан / без пръстите / . Надявам се скоро да видя и цвят.
Същото е и с Литопсите. Колкото и да четете няма да намерите указания за отглеждане на Литопси които да отговарят точно на условията които вие можете да предложите на растението. Трябва внимателно да налучквате / все пак в границите на допустимото за конкретното растение / докато уцелите , а не сляпо да прилагате прочетеното по книгите, и по форумите.
Ама всичко това вие си го знаете. Не знам защо ли го пиша. Най-вероятно просто за да се похваля колко ми е пораснал техенсиса. / За колежките които не обичат бодливковци подчертавам се става дума за кактус, а не за нещо друго /
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от scleri »

Сетих се още нещо по повод написаното от Майк за кореновата система на Литопсите.

Всички знаят че е най-добре кактусите да се пресаждат рано на пролет когато те все още са в стагнация. Има време почвата да се слегне добре около корените. Да зарастнат някои ранички получени при присаждането и така нататък. Когато кактуса започне да се събужда загубените при присаждането корени се възстановяват и той започва да расте нормално.
При Литопсите положението е малко по-различно. Не ме питайте защо. Не знам научното обяснение, но знам че Литопсите трябва да се пресаждат само когато са във фаза на активен растеж. Само тогава те могат / и много бързо го правят / да възстановяват кореновата си система. Дори може да се каже че са рекордьори в това отношение. В смисъл че един здрав Литопс намиращ се в активен растеж успява за по-малко от седмица да възстанови напълно загубените при пресаждането корени. Нещо което не е по-силите на нито един кактус. Проблема е че във фаза на активен растеж Литопсите се намират само за месец и половина, два на пролет, и още месец на есен, а се продават по магазините през цялата година.
И още нещо. За да фунционира нормално кореновата система на Литопса се нуждае не само от вода, но и от достатъчно въздух. Всъщност от въздух се нуждаят не самите корени, а микроорганизмите които живеят по корените и с чиято помощ всъщност корените усвояват влагата и хранителните вещества от почвата. За това колкото и песъчлива да е почвата в която ги сеем. Дори да е чист пясък нещата пак няма да са добре ако пясъкът е ситен и збит. Почвата на Литопсите трябва да е груба, достатъчно въздухопропусклива. Съставена от малко глинеста почва, едър пясък и дребни камъчета. Ако се търси някакъв декоративен ефект повърхноста на почвата може да се покрие с камъчета, но е добре те да са още по-едри. Например с големината на самия Литопс, и ако може близки по цвят и по форма. Тогава гостите ви ще трябва да пипнат с пръсти за да познаят кой камък е жив, а кой си е обикновено камъче.
Аватар
mimeta
Кана кафе
Мнения: 549
Регистриран на: Фев 22, '10, 21:11
Местоположение: Чехия
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Живите Камъчета (Lithops) – чудо на природата

Мнение от mimeta »

Изображение
Изображение
(снимките не са мои, на melaleuca от другия форум са)
Изображение
Публикувай отговор

Обратно към “Кактуси и сукуленти”