Buiningia brevicylindrica

[johnstalker]

Семейство: Кактусови (Cactus Family)
Научно наименование: Buiningia brevicylindrica
Синоними: Coleocephaiocereus brevicylindricus
Произход: Бразилия
Местообитание: Тези кактуси растат между бромелии и земни орхидеи, върху плодородни почви.
Стебло: Ярко зелено, цилиндрично, до 30 см височина и 17 см в диаметър, разклонено в основата
Ребра: До 18, с остри върхове, туберкуловидни
Ареоли: Овални, покрити със златисто-жълтеникави власинки, 6-8 мм, които се оголват с течение на времето.
Централни бодли: 1 – 4, златисто-жълтеникави, до 5 см дълги.
Радиални бодли: 5-7, златисто-жълтеникави, с различна дължина, до 3 см.
Цефалий: До 20 см висок и до 7 см в диаметър, покрит със златисто жълти власинки.
Цветове: Нощни. Фуниевидни, кремаво-бели, до 3 см високи и до 1.5 см в диаметър
Плодове: Червени, гланцирани, до 1.7 см дълги.
Отглеждане: Лесни за отглеждане. Субстратът в който са засадени трябва да е с леко кисел състав около рН 5.6 ,богат на хранителни вещества, добре дрениран и пропусклив. През лятото се поливат редовно, на ярка дифузна свелтина. Излагането им на директните слънчеви лъчи е нежелателно. През зимата трябва да се отглеждат при температури не по-ниски от 13- 15 °С, като периодично трябва да се навлажнява повърхният слой на субстратът.
Размножаване: Лесно се размножава чрез семена и издънки.

[zmei4o]

ето и моята

[johnstalker]

Баси, мойта много рошава бре! Утре подстригвам и сресвам!

[el pistolero]

Aбе, Змей, я изтипосай тукмака от Херуший, не на залъгвай с някви семеначета тука

Eто я и моята- за една година нарастна повече от двойно... а снимката е отпреди месец, сега е по- дебелшка

[Val March]

Отглеждане:[/u] Лесни за отглеждане. Субстратът в който са засадени трябва да е с леко кисел състав около рН 5.6 ,богат на хранителни вещества, добре дрениран и пропусклив. През лятото се поливат редовно, на ярка дифузна свелтина. Излагането им на директните слънчеви лъчи е нежелателно. През зимата трябва да се отглеждат при температури не по-ниски от 13- 15 °С, като периодично трябва да се навлажнява повърхният слой на субстратът.
Размножаване: Лесно се размножава чрез семена и издънки.

E те това искам да го чуя още веднъж след година-две!:))))) И да видя живи и здрави всички тия бюйнингии!:)))) Но имам едни притеснения и съмнежи.....изобщо според мен малко от кактусите са по-големи гевезета от тях....и откъм слънце, и откъм зимни температури, и откъм поливане....

[johnstalker]

...
E те това искам да го чуя още веднъж след година-две!:))))) И да видя живи и здрави всички тия бюйнингии!:)))) Но имам едни притеснения и съмнежи.....изобщо според мен малко от кактусите са по-големи гевезета от тях....и откъм слънце, и откъм зимни температури, и откъм поливане....

Не забравяй, че съм все още кандидат-кактусар де! Ако знаеш и имаш какво да споделиш за тези 'тръни' дерзай!
Вчера почти час загубих в търсене на информация за тез бюйнингии Иначе за тази Buiningia дето е на снимката мисля да с грижа, като за специалните ми питомци. През зимата ще се гледаме с нея на топло. Требе да трупам опит, знаеш добре. Няма да се наложи да чакаш 2 години, защото аз ще докладвам редовно за състоянието на моите 'трънчета' и 'бодили'.

[scleri]

За Бюйнингиите се носят две противоречиви мнения. Първото е че са сравнително лесни за отглеждане. Второто е противоположно. Куриозното в случая е че Бюинингиите са лесни за начинаещите и трудни за напредналите кактусисти. Това е така защото те не са оранжерийни кактуси. Не понасят летните 50 - 60 градуса в нашите оранжерии. Това са кактуси които се чувстват най-добре на светло, но не на пряко слънце. На топло, но не на горещо. Поливане когато почвата исъхне на повърхноста, но да не се чака цялостното исъхване на субстрата. Зимата на топло, но не в отопляема стая / температурата все пак не трябва да надхвърля 18 градуса / Имат нужда от един кратък период на засушаване . Някъде от края на декември до средата на февруари като и през това време растението се проверява от време на време и ако покаже нужда от овлажняване може да се полее леко. През останалата част на зимата когато другите кактуси са съвсем на сухо Бюинингиите имат нужда от периодично леко овлажняване на субстрата. Ако ви прави впечатление това е режима при който се отглеждат и всички бразилски Мелокактуси. И за тях се говори че са трудни за отглеждане . Това мнение навлезе у нас през руските книжки които четяхме навремето. То тогава други книжки нямаше. За нас руските кактусисти бяха источник на информация която нямаше от къде другаде да получим и ние им вярвахме безкритично. Когато в руските книжки пишеше че Мелокактусите са трудни за отглеждане ние автоматично повтаряхме това без да помислим защо за руснаците тези трънчета са трудни. Ами защото е трудно да осигуриш на трънчето светлина и най-вече топлина когато навън е минус двайсет, трийсет градуса. Ако навън е минус двайсет и пет, а вътре трябва да осигуриш петнайсет градуса това са си четирсет градуса температурна разлика за преодоляване. Вярно че като напалиш руската печка можеш да преодолееш и сто градуса температурна разлика, но тогава пък става горещо. С една дума ако в южна неотопляема стая у нас температурата не пада под десет градуса за Русия това е невъзможно.За това тези кактуси са трудни за Руснаците.

Аз имам две Бюинингии. Едната - ауреа е при мен от три години и за сега не показва с нищо че не доволна от условията които съм и осигурил. / На южна тераса но достатъчно навътре за да не я грее пряко слънце. Поливане когато жената полива нейните цветя. Зимата при температура около 16 градуса . Плюс минус два, три градуса. Овлажняване на почвата два, три пъти на месец но лекичко. От Коледа до петльв ден / втори февруари / бев вода / Станала е вече десетина сантиметра висока. Ако е рекъл Господ всичко да е както трябва след две, три години може да ме зарадва и с появата на цефалий. Другата ми Бюинингия е пурпуреа. Тя е при мен от един месец и за сега нищо не мога да кажа.

Това е ауреата. Пурпуреата е на вилата и сега не мога да я щракна. Но на вид е рошава като бревицилиндриката на Джони.

[Val March]

Докато едни се наумуваме, Склери разказа цялата приказка!:)))))
Без руски авторитети, от личен опит и неприятности:
имам 4 бревицилиндрики, двете от т.нар. вариант лонгиспинус. Живеят в общите условия на всичките ми кактуси - без вода от средата на ноември до средата на март, температура малко по-висока зимата, щото ги вдигам нависоко, лятото стоят на едно от най-"меките" откъм слънчево греене места в оранжерията. Двете "нормални" растат сравнително приемливо, за три години станаха големи като кайсия. Двете "лонгиспинуси" по някаква свръхестествена причина си "загубиха върховете" - няма видими следи от нищо, но стоят като "запечатани" отгоре и растеж - никакъв! На второто лято след тая случка пуснаха и двете по три детки, някои качих на мартини, другите си растат на старото растение. Темпове - отчайващо бавни - и тия на подложките, и ония на кактуса!:(((( Нещо явно не мога да им угодя, и идея си нямам вече какво! Живеят в същите условия като мелокактусите, пиербрауниите и другите бразилци екваториални.
Сега Склери ми дава идеята за високата лятна температура - ще пробвам друго място и режим. При мен наистина в ред летни дни температурата вътре минава +50 градуса, но колко е - не знам, термометърчето е разграфено само до там!
Колкото до по-честото поливане - миналото лято пробвах ежеседмично поливане на бюйнингиите - ефектът никакъв! И сега пак на са 14-20 дни, като всички останали.... не знам, погледнато формално - бюйнингиите са си цефалоцереуси, само дето са миниатюрни и късостеблени....и няма причина да растат толкова бавно, но....фактите поне при мен са такива!
Склери, твоята от фотоса е достатъчно голяма, за да направи цефалий! Може би просто нещо не й достига?!? По-горещичко или повече слънчице?!?

[johnstalker]

Понеже аз имам две такива 'космати' топки, едната днес я пресадих в торф-пясък-прелит (50/40/10 (на око)), другата си е в субстрат уж за кактуси, с чакъл, пясък, почва от градината, трошени тухли и прочие. Ще ги наблюдавам, и надявам се до напролет да открия някакви разлики, за предпочитанията им към почва.

[el pistolero]

Aз моята миналото лято за малко да я бастисам от слънчево прегряване. За щастие усетих се навреме и я поотдалечих от най- слънчевото място за огрев на балкона. Даже и белези няма останали. Наблюдаваше се едно повърхностно спаружване и избледняване на епидермиса, направо като сотиране на домат щеше да се получи, но след седмица- две на по- кротко греене "дживотинчето" се оправи, започна да се издува и от тогава не се е спряло.
Гледам си го като Юбелманийка, пийва си стабилно (зимата няколко малки питиета за осткок) и в почвата му има доста глина, хумус май няма, ама има и чакъл и зеолит