Echinofossulocactus crispatus var. longispinus

Модератор: scleri

Аватар
johnstalker
Наркоман
Мнения: 11805
Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
Дал благодарност: 145 пъти
Получил благодарност: 185 пъти
Обратна връзка:

Echinofossulocactus crispatus var. longispinus

Мнение от johnstalker »

Изображение

Семейство: Кактусови (Cactus Family)
Научно наименование: Echinofossulocactus crispatus var. longispinus
Етимология: От латинското “Crispatus”, значещо „къдрав“ или „накъдрен“ заради вълнистите ръбове на ребрата. Longispinus произлиза от латинското прилагателно Longus = дълъг; продълговат и spina = трън; шип, игла, бодил заради дългите бодли.
Синоними:
✓ Echinofossulocactus crispatus
✓ Echinofossulocactus dichroacanthus
✓ Echinofossulocactus lancifer
✓ Echinofossulocactus arrigens
✓ Echinofossulocactus lamelosus
✓ Echinocactus flexispinus
✓ Echinocactus violaciflorus
✓ Echinofossulocactus confusus
✓ Echinofossulocactus guerraianus
✓ Echinofossulocactus multiareolatus

Описание: Единично растение (рядко се разклонява) плътно покрито с много дълги бодли и нагънати ребра. Видът е много разнообразен и включва много форми (преди считани за отделни видове) като една форма се приближата постепенно (чрез поредица видоизменения) към друга форма, създавайки класификационен кошмар. Един от ехинофосулокактусите с най-красивите бодли.
Стебло: До 20 см височина, 10 см ширина, сферично, късо цилиндрично или яйцевидно, леко приплескано на върха, светло зелено до маслинено зелено.
Ребра: 25-80, тънки, дълбоки, атрактивни, вълнообразни, понижени в областта на ареолите. Облите, нагънати или начупени ръбове на този вид са характерни за други видове на ехинофосулокактуси.
Ареоли: 1 до 3 на всяко ребро, мъхести през ранните години, по-късно се изчистват.
Радиални бодли: Обикновено от 4 до 6 гладки, бели до кафеникави, 0,5-1 см дълги и около 0,6-1 мм широки в основата.
Централни бодли: 3-4 много гладки, бели, жълтеникави, кафяви или почти черни, често по-тъмни към върха, насочени нагоре, (със свиреп вид ) прави или леко нагънати, с един много дълъг ( от 1 до 10 см дължина) и 1-5 мм ширина в основата.
Цветове: Централни, малки и фуниевидни, околоцветните части са в два нюанса, бледо розови преливащо къл лилаво. Цветната тръба е покрита с люспи.
Сезон на цъфтене: От късна пролет до лятото.
Плод: 8-12 мм дълъг, 4-6 мм в диаметър, яйцеобразен, от червеникаво да сивкаво, сух през зрялостта.
Семена: 1 мм дълги и 0,9 мм в диаметър, крушовидни или бъбрековидни, черни.
Отглеждане: Лесно се отглежда и цъфти. Субстратът трябва да е пропусклив, добре дрениран и леко кисел (торфен субстрат). През лятото поливаме редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Светлолюбиви са, понасят директните слънчеви лъчи, но се препоръчва да се засенчват в най-горещата част на деня, и да са разположени на проветриви места. През зимата се засушават, околната температура трябва да е около 8-10°C. Толерантни са към застудяване до – 5°C, но растенията трябва да са напълно сухи.
Размножаване: Обикновено чрез семена.

За пореден (не ги броя вече) път изказвам сърдечните си благодарности към моята щерка за превода на текстовете.
Публикувай отговор

Обратно към “Кактуси и сукуленти”