Проблеми с нашите кактуси

[johnstalker]

Няколко от последните ми питомци имат жълто-кафяво-ръждиви петна по 'кожата' си. Предполагам, че е някаква микоза или нещо от този род. Превантивно опръсках с фунгицид (топсин). Това ме подсети, че не знам почти нищо за болестите по кактусите. Някой ще се наеме ли да ме светне на какво се дължат тези петна?

[valentin]

БОЛЕСТИ И ВРЕДИТЕЛИ ПО КАКТУСИТЕ

“Предпазването е по-добро от лечението!” Своевременното и достатъчно закаляване на кактусите и другите сукулентни растения е най-добрият начин за предпазване от вредители. Кактусът е здрав, когато може да нагоди функциите на тялото си към всички въздействия на околната среда. При нарушаване на това равновесие и продължително претоварване на способността за регулиране растението става податливо на нападенията на вредители от животински и растителен произход. По принцип повечето кактуси са инзвънредно яки и устояват без увреждания на продължителни периоди на суша, но въпреки това те биват нападани от различни вредители и болести, предимно по естествен път в условия на лошо култивиране. Но дори с истински добре поддържани сбирки не е изключена появата на болести и вредители. Борбата с животни – вредители често е продължителна и безуспешна, тъй като нечие високоекологично съзнание не допуска прилагането на химически средства / ние още го нямаме това съзнание/.
Изнежените и охранени от прекомерно наторяване растения са също така опасни, както и отслабналите или болнави кактуси. От друга страна кактусите често преодоляват успешно заболявания от животни или растения, ако се култивират при много свеж въздух, на слънчево място с голяма каляваща температурна разлика между деня и ноща, както и между зимата и лятото. Много добри условия предлагат добре проветряваните ранни лехи и оранжерии. Нашите сбирки от кактуси се поддържат обикновено като монокултури, които неминуемо са по-податливи на болести и вредители в сравнение с растенията на мястото на произхода им. Ето защо е извънредно важно сбирката да се следи редовно за задържане на растежа, изменения или промени в цвета.
При основателно съмнение за заболяване засегнатите растения трябва да се изолират и да се прегледат внимателно. Добре е растенията под съмнение да се извадят от саксията и да се разгледат корените. Ако подозрението се потвърди и се установи например засегнатост от щитоносни, власести щитоносни или коренови въшки, е препоръчително да се обработят и растенията в съседство.
Новопридобитите кактуси понякога внасят скрити вредители в сбирката. Поради това новите растения трябва да бъдат отделени от останалите за четири до шест седмици, за да се избегне евентуалната поява на живонти – вредители, болести или неприятни плевели.
Ако въпреки това се налага да се работи с инсектициди или фунгициди, е препоръчително в името на повишеното екологично съзнание да се използват само подчертано екологично чисти средства. Тези препарати трябва да се съхраняват на хладно и тъмно място. Те трябва да бъдат сигурно защитени от достъп на деца. Също така стриктно трябва да се спазва посоченото на опаковките или в указанията за употреба съотношение за разреждане, за да се изключи възможността от увреждане на растенията. Вдишването на евентуалните пари при пръскане, както и прекият допир до кожата трябва да се избягва.
Едва след като сте наясно с вида на заболяването или на вредителя, може да пристъпите към необходимите мерки. Неоснователните предпазни мерки или опити може да окажат отрицателно въздействие върху растението, да предизвика смущение в субствата и известна устойчивост у вредителите.

ЖИВОТНИ ВРЕДИТЕЛИ
• Власести въшки
Те са най – честите вредители! Брашнестобели восъчни отлагания предпазват дългите 2 до 3 мм. Власести въшки, които обикновено стоят неподвижно върху растението близо до върха, по новите филизи, под страничните издънки и по трудно достъпни места или се движат много бавно, на все пак видимо.
Въпреки че власестите въшки имат известни предпочитания към някои растения, те може да нападнат всички кактуси, както и другите сукулентни растения. Те повреждат растенията като смучат постоянно предимно нежните клетъчни тъкани. Власестите въшки снасят яйцата си в малки бели пашкули, обвити с восъчни нишки. Възможно е да не забележите власестите въшки, но се учудвате на лепкавите отлагания под растението, особено обичани от мравките. По тези отлагания от медна роса по-късно може да се заселят гъби /ръжда/, така че кактусите изглеждат като напудрени с прах от дървени въглища.
Премахване: Вредителите се премахват с предлаганите в специализираните магазини инсектициди. За да може разтворът за пръскане да проникне във восъчните отлагания на власестите въшки, той би трябвало да бъде в съотнощение 5мл. На 10 л. С този разтвор добре се оросяват всички части на растението. Напръскването се повтаря след 10 дни, за да се нищожат и допълнително излюпените млади организми. Съобразявайки се с екологичната поносимост на всички инсектициди. За по-здравите кактуси (Opuntia, Ferocactus, Echinocactus, Echinopsis) може да се използва метода на “водната струя”. Всички власести въшки, които миже да се достигнат, се обливат със силна водна струя в периоди от 10 дни. След като се изсуши, изваденото от саксията растение се поставя в нов субстрат. Този метод също не предлага сто процентова сигурност, но може да бъде повторен по всяко време и освен това е напълно екологичен.

• Коренови въшки
По корените се намират дълги 1 до 2 мм. организми, подобни на плесен, белезникави, власести, брашнести в също така брашнеста среда. Засегнатите растения отначало спират растежа си, повяхват, пожълтяват и умират, ако са заразени много силно. При изваждането от саксията по корените, както и под саксиите, веднага се виждат тези тебеширенобели, извънредно бавно подвижни организми. Това е особено опасен вредител, който често пъти се забелязва, когато вече е късно за разумно лечение. Това означава, че засегнатите растения са вече силно отслабнали и не могат да се възстановят. Кореновите въшки предпочитат сухи субстрати, поради което се размножават много бързо в периода на покой на кактусите, тоест през зимните месеци
Премахване: При нападение от коренови въшки се препоръчва най-екологичният метод: изкореняване на растението, отстраняване на всичката пръст, основно измиване на корените със силна водна струя, изсушаване и повтаряне на процедурата след около 14 дни. Саксиите се почистват основно, а пръстта се унищожава! След грижливо изсушаване и повторно пръскане растението може да се засади отново в нов субстрат.
Обработването с екологични инсектициди обикновено има органичен и краткотраен успех. В случай на засегнатост на по-големи сбирки, се полива с предлаганите в специализираните магазини подходящи препарати на периоди от четиринадесет дни. Ако се налага редовно да се прилагат инсектициди, препаратът трябва да се сменя, за да не се появи резистентност у вредителите. Същото важи и за средствата срещу други вредители. Почвената температура трябва да бъде между 15 и 20 градуса С. Успехът е спорен, тъй като винаги има растения с непоносимост към някои инсектициди и те умират въпреки всичко. От тази гледна точка първият метод има най-добри изгледи за спех, поне за неголеми сбирки.

• Щитоносни въшки
Тези изключително упорити вредители са защитени до голяма степен срещу въздействието на инсектицидите със своя покривен щит. В младежкия си стадий щитоносните въшки са всободно подвижни, но възрастните организми се крият под гръбния си щит заедно със стотици яйца и много трудно се унищожават. Щитоносните въшки предпочитат да нападат Opuntia, Echinopsis, Epiphyllum, Notocactus и др.
Премахване: Подходящи са всички системно действащи инсектициди, ако са екологични. Освен това силното нападение може да се ограничи чувствително чрез обливане със силна струя вода, но не може да бъде унищожено. Значителни успехи са постигнати с така наречените гланциращи листата препарати и с парафиново масло, тъй като щитоносните въшки се задушават под тънкия маслен слой. Само при някой засегнати растения щитовете на този вредител може да се отстранят с парченце дърво или остър нож. След това тези места се тушират или напръскват със спиртно-сапунен разтвор .

• Акари
Този вредител обикновено се характеризира като “червен паяк”, въпреки че от зоологическо гледище това е акар. Често нападението се разпознава едва когато смучещите акари разрушат голяма част от хлорофила и външната тъкан на растението близо до върха промени цвета си и стане на петна. Дългите около 0,3 мм, подвижни акари се наблюдават добре с лупа. Те в никакъв случай не трябва да се бъркат с много полезния “истински” червен паяк с дължина 1 мм, който през летните месеци се движи много брзо по горещите зидове, камъни, стени и прозоречни первази.
Много сухият въздух през зимните месеци стимулира бързото им разпространение, но внезапното нападение на акари върху дадена сбирка не е изключено и през други сезони. Особено привлекателни за вредителите са кактусите с мека месеста част, например Chamaecereus,Aporocactus, Mammillaria.
Премахване: При забелязване на първите признаци засегнатите растения се отделят от здравите, при което съседните растения също трябва да се наблюдават. Влажността на въздуха трябва да се увеличи значително. Също така трябва да се проверява по-често. В оранжериите може да се напръсква със системно действащи инсектициди на периоди от десет до дванадесет дни. Но действието на съвременните екологични препарати не е такова, каквото бихме желали, така че, за да се постигне сравнително бърз ефект се налагат допълнителни мерки. Успешно е прилагането на гланциращи листата препарати и парафиново масло, съответно разредени /да се спазва стриктно!/.
За много малки сбирки е приложим един екологичен метод, с който се постигат добри спехи. Засегнатото растение се напоява обилно и се поставя в прозрачна пластмасова торбичка, завързана плътно отгоре, след което се оставя на много светло и топло място. В развиващата се извънредно висока влажност акарите измират за две до три седмици. Само в затворени оранжерии е възможно да се ползват хищни акари, които може да се поръчат в съответните магазини.
Няма предпазно средство срещу нападението на акари! Те засягат освен споменатите родове предимно болнави, гладуващи изнежени, твърде сухи или оставени на прекалено топло растения, и то предимно през зимата.

• Нематоди
При използване на хумусни субстрати сред кактусите често се появяват нематоди, които може да се разпространят епидемично. Засегнатите кактуси спират растежа си, линеят и вехнат. Нерядко те умират, защото увредените корени не поемат достатъчно хранителни вещества. При изваждане на засегнатите растения от саксиите по корените се забелязват възлести, мехурчести подутини колкото грахово зърно или по-големи. За няколко месеца корените под тези мехурчести удебеления постепенно умират. От едно единствено растение може да се зарази цяла сбирка от кактуси, поради това, че дългите 0,5мм. нишковидни и безцветни нематоди се движат свободно през субтрата. Кръглите или овални жълти цисти с големина 1мм. се намират обикновено под саксиите или отвътре по стените им. Често в предимно торфените субстрати по долната част на саксиите се появяват хиляди такива жълти цисти.
Премахване: Ефективното унищожение на цистите е почти невъзможно. За това е по-добре да се обърне внимание на свободно живеещите нематоди. На периоди от 14 дни се напоява обилно със съответни препарати /нематициди/, при което не може да се разчита на особено добър успех, тъй като в стремежа към защите на околната среда съзнателно се подбира екологичен метод за обработка.
Само при малките сбирки може да се приложи най-екологичният от всички методи: изваждане на засегнатите кактуси от саксиите, унищожаване на пръстта, основно почистване на корените, отрязване на цистите, а при много силна засегнатост – цялостно изрязване на корените. След основното почистване на всички саксии, плитки съдове и вани, както и на всички инструменти растенията се засаждат отново в чист субстрат. Най-важното условие е чистотата.

• Охлюви
Опустошителни щети по кактусите, изнесени през лятото на открито или в ранни лехи, нанасят охлювите, когато се появят в голямо количество след влажното, топло и дъждовно време. Застрашени са не само младите растения, но и възрастни екземпляри и техните пъпки. Със своето езиче като ренде охлювите с черупки и голите охлюви остъргват повърхността на растителната тъкан.
Премахване: Денем охлювите се крият под камъни, в цепнатини, под листата или между саксиите, а на здрачаване напускат скривалищата си, за да търсят храна. В тази фаза те може да се съберат под светлината на джобно фнерче и да се унищожат с ножици екологично, но не прекалено приятелски. Опитът показва, че през ноща таралежите са доволни от това, а през деня мравките изяждат остатъците.
Разбира се, може да се постави и отрова за охлюви, но тази алтернатива не е екологична.

• Мокрици
В сравнение с уврежданията, причинени от други насекоми, ролята на мокриците е незначителна. Въпреки това понякога се случва да бъдат напълно унищожени млади растения, както и нови връхчета на издънки, дори на стълбовидни кактуси. Забележително е, че мокриците се насочват към ограничен брой видове. В повечето случаи тези пълзящи животни презпочитат да се хранят с разлагащи се органични материали.
Премахване: Няколко издълбани картофа се поставят с издълбаната част надолу между растенията от сбирката, а на сутринта може да се съберат мокриците под тях. За скривалища може да се използват и влажни кърпи.

• Мухи сциариди
При топло и влажно врме и предимно в топли и влажни оранжерии по земния субстрат нервно се стрелкат черните мухи сциаридди с дължина 1 до 2 мм. Особено опасни за пониците са ларвите на сциаридите, дълги 1-2мм, безцветни и почти прозрачни. За кратко време те може да унищожат целия разсад и наоколо да останат само празните мумии на пониците. В последствие по изгризаните места често се появява фузариево гниене, което напълно унищожава останалите поници.
Премахване: Профилактично действа своевременното поставяне на жълти лепкави табелки, по които залепват кръжащите сциариди. Освен това за унищожаване на опасните ларви, които живеят в пръстта, може обилно да се напоява със системно действащи инсектициди. При силна засегнатост някой от по-големите поници може да се пресадят в нов незаразен субстрат.


• Листни въшки
По новите върхове на издънки и по цветните пъпки понякога може да се появят листни въшки. Те се отстраняват сравнително лесно с водна струя. При силна засегнатост помагат отровни инсектициди. Профилактично действа честото и обилно проветряване.

• Колемболи
Често по влажни субстрати, предимно при епифитните, се срещат светли организми с големина около милиметър. Обикновенно не се забелязват, тъй като са почти невидими. Те имат мощна скачаща вилка, с която се придвижват, скачайки. Когато се появят масово, те могат да бъдат досадни. Тъй като се хранят с гниещи и разлагащи се органични материали, те почти не причиняват увреждания. Ако субстратът се поддържа малко по-сух, броят на колемболите намалява от само себе си. Може да си помогнете, като замените горния слой на субстрата с минерални субстрати.
Гъбични заболявания<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-comoffice" /><o:p></o:p>
<o:p> </o:p>
Гъбичните инфекции при кактусите и другите сукулентни растения се преодоляват извънредно трудно. При наранявания вредните гъбички бързо проникват в сочната тъкан, когато кактусите се засадят с недостатъчно изсъхнали рани и веднага се полеят. Дори да се изкушавате, настоятелно ви предупреждавам да не поливате прекалено рано.<o:p></o:p>

Фунгицидните средства за растителна защита, тоест средства за борба срещу гъбички, ограничават значително инфекцията, но само в редки случаи е възможно да унищожат без остатък всички гъбички и спори. Гъбичните заболявания може да се появят отново. Най-бодрият и най-сигурен метод за предпазване от гъбични зарази си остава профилактиката. Към профилактичните мерки спадат подходящият субстрат, правилните възможности за култивиране и честото проветряване. Обикновено само опитните специалисти по кактуси могат да определят различните гъбични заболявания при сукулентните растения, тъй като появата и разпознаването им бележат известни паралели. Почти всички гъбични инфекции водт до загуба на засегнатото растение. Единствено чрез много внимателно и постоянно наблюдение е възможно да се спасят някой растения от колекцията, при това, ако се вземат бързи и решаващи мерки. <o:p></o:p>

•Фузариево гниене<o:p></o:p>

Тялото на растенето и кореновата шийка стават кафеникави, меки и отслабват. Върховете на издънките се свиват и променят цвета си. При срязване на издънките се вижда, че проводящите снопчета са станали червеникавокафяви. През корена гъбата прониква в проводящото снопче на растението, но при нараняване може да попадне и в надземните му части. По засегнатите растения често има белезникав, червеникав, розов, понякога преминаващ към виолетово налеп от спори. Заболяването може да бъде предизвикано и от коренови вредители.<o:p></o:p>

Гъбични причинители: Причинителите на това гниене са следните видове Fusarium: Fusarium dimerum, Fusarium oxysporum, Fusarium violaceum и др.<o:p></o:p>

Премахване: Най-честият източник на инфекция са заразените семена, поради което преди засаждане те трябва задължително да се обззаразят. Засегнатите растения обикновено не могат да бъдат спасени, затова се унищожават заедно със субстрата. При това трябва да се спазва абсолютна чистота! Саксиите трябва да се почистват основно, използва се само отлежал субстрат, а съсдните на засегнатите раснетия се поливат с подходящ фунгицид /например беномил/, и допълнително се пръскат на десет дни. По време на тези мерки се ограничава торенето, температурата се понижава и растенията остават на сухо. Водата за поливане трябва да бъде чиста. <o:p></o:p>

•Мокро гниене<o:p></o:p>

фитофтора<o:p></o:p>

Този причинител на мокро гниене преминава в корените най-често чрез заразен субстрат и има опостушително действие. Кореновата шийка и растенията добиват кафяв цвят, те стават кашести и почти напълно се разлагат. Ако сбирката не се следи редовно за поява на гниене, само за няколко дни може да унищожи дестки прекрасни кактуси.<o:p></o:p>

Гъбични причинители: Phytophtora cactorum, Phytophtora omnivora и др.<o:p></o:p>

Премахване: Заболелите от мокро гниене фитофтора растения трябва да се унищожат заедно със субстрата. Съседните на засегнатите растения се поливат на десет дни с подходящ фунгицид, а след това субстратът трябва да се поддържа значително по-сух и да не се наторява често. Занапред трябва да се работи доста по-чисто саксиите да се почистват много грижливо и да се ползва само отлежал субстрат. Съседните растения, които все още нямат признаци на зараза, може да се извдят от саксиите и да престоят около вде седмици на приглшена светлина и свеж въздух. След това те се засаждат в нов субстрат и след осем дни се напояват внимателно отдолу. Полива се по-рядко и растенията се закаляват. Важно е добре да се проветрява и да се поддържа голяма разлика между днвната и нощната, както и между лятната и зимната температура.<o:p></o:p>

•Мокро гниене <o:p></o:p>

хелминтоспориум<o:p></o:p>

Този гъбичен причинител се пренася най-често със семена от южните САЩ и Мексико. Инфекцията е унищожителна особено за младите поници, които се свиват подобно на мумии. За няколко дни разсадът е унищожен. Високата влажност на въздуха благоприятства появата на гъбата. Бързосъхнещите кактуси често имат типичен кадифяно-маслиненозелен цвят, тъмновиолетов или черно-злен споров налеп.<o:p></o:p>

Гъбични причинители: Heelminthosporium cactivorum<o:p></o:p>

Премахване: Заболелите растения /едри екземпляри или поници/ веднага се унищожават без остатък. Разбира се пръстта и саксиите също се изхвърлят. Необходима е изключителна чистота: чисти саксии, отлежал субстрат и чиста вода за поливане. Най добре е семената да се обеззаразят, да се понижи температурата и намали влажността на въздха. Растенията в съседство с унищожените екземпляри, които видимо не са засегнати, може да се извадят от пръстта и в продължение на две до три седмици да се оставят на сухо място, след което отново се засаждат в пресен субстрат. Напояват се много слабо отдолу. Понякога се напръскват на всеки десет до дванадесет дни /три пъти последователно!/ със съответен фунгицид.<o:p></o:p>

•Меко гниене ботритис<o:p></o:p>

Тази гъба е типичен отслабваш вредител, който напада растенията, които имат друго страдание. Повърхността потъва на едно кафяво, стъкловидно, увеличаващо се петно. Вътрешността на тъкънта загнива и се превръща в кашеста слузеста маса. При висока влажност на въздуха /благоприятни условия за гъбата/ по растителния епидермис се образува прашен, сив чим от спори. Много опасен!<o:p></o:p>

Причинител: Botrytis cinerea<o:p></o:p>

Премахване: Заболелите екземпляри се унищожават, а съседните растения се третират с фунгицид, действащ специално срещу ботритис. Използва се само отлежала пръст и чисти саксии! Торят се слабо, държат се сухи, намалява се влажността на въздуха. Трябва да се проветрява често и да се осигури голяма разлика между дневната и нощната, както и между лятната и зимната температура. Растителните отпадъци /мъртви части на растенията, остатъци от цветове и плодове/ се отстраняват внимателно. Най добре засегнатите растения да се изгорят или изхвърлят. Известни са още редица други гъбични болести които имат второстепенна роля при култивирането на кактуси и други сукулентни растения. <o:p></o:p>

•Прегаряне /кафяви петна/<o:p></o:p>

Това сравнително често заболяване се среща предимно при Opuntia, Echinopsis, Mammillaria и Cereus. Образуват се кръгли, кафеникави, малко вдлъбвани петна, които се втвърдяват корковидно.<o:p></o:p>

Причинител: Различни гъби от род Gloesporium.<o:p></o:p>

Премахване: Много силно засегнатите растения трябва да се унищожават изцяло! По-леко болните екземпляри може да се подрежат до здрава тъкан или болните места се изрязват и тъкънта се наръсва с пепел от дървени въглища. Раните от изрязването съхнат в продължение на две седмици, след което профилактично се пръскат през десет дни с дитан ултра, други средства или каптанов препарат. Незасегнатите кактуси също се обработват. Може засегнатите растения да се прехвърлят в нов субстрат и да се поставят на слънчево място и чист въздух.<o:p></o:p>

•Черни петна<o:p></o:p>

При твърде висока влажност на въздуха в хладните сезони това заболяване може да причини сериозни загуби сред прекалено наторяваните и изнежени видове Mammillaria, Parodia, Trichocereus и Epiphyllum. Образуват се неравномерни петна, които постепенно преминават в гниене.<o:p></o:p>

Премахване: При сериозна засегнатост растенията се унищожават. В противен случай се осигурява по-висока температура и по-ниска влажност на въздуха, известно време не се поливат и не се торят изобщо! /змейчи внимавай с торнето  / Евентуално се подрязват до здрава тъкан и мястото се наръсва с пепел от дървени въглища. Химическото третиране не е много успешно. Суровите условия са предпазна мярка!<o:p></o:p>

<o:p> </o:p>

Увреждания поради грешки в култивирането<o:p></o:p>

•Коркови образувания<o:p></o:p>

При някой видове се появяват коркови образвания като характерно възрастово изменение. Корковите образуваня биват стимулирани от прекалено висока влажност на въздуха през зимните месеци или неправилно торене. Това явление се среща често при Opuntia, Echinopsis, Soehrensia, Epiphyllum. При някой видовесрещу него помага подкастрянето.<o:p></o:p>

•Прегаряне на епидермиса<o:p></o:p>

В първите топли пролетни дни често изнасяме, твърде еуфорично, кактусите си навън под пряко слънце. Това може да причини трайни щети на растенията, които след няколкомесечното зимуване при намалена светлина още не са привикнали към силното слънчево облъчване. По тази причина растенията трябва да се изнасят навън в облачни дни или отначало да се засенчват. За тази цел над кактусите се разгъват вестници, за да смекчат силата на облъчването. /Ако колекцията е малка, като моята споделям опит: Правя фунийки от бяла хартия и захлюпвам по-малките растения. Стърчащото крайче на фунийката затискам между саксийките, така няма опастност вятърът да ни изиграе лоша шега. Така захлюпени ги държа в най силното слънцегреене през деня, това значи до 3 часа на ден и за около 7-8 дни те се климатизират. Единственият недостатък на моята техника е, че съседките ме мислят за луда . /<o:p></o:p>

•Опадване на пъпките и изсъхване на цветните пъпки<o:p></o:p>

Това явление се наблюдава доста често при Schlumbergera и Epiphyllum, ако растенията са твърде мокри или пък прекалено сухи. Опадването или изсъхването на цветните пъпки може да бъде предизвкано от смяна на местоположението, недостиг на хранителни вещества, заболяване на корените, сух въздух и твърде високи температурни колебания.<o:p></o:p>

•Почервеняване на растението<o:p></o:p>

Касае се за защитна функция на растението при прекалено интензивно слънчево нагряване, при което то страда едновременно и от недостиг на вода. Корените може също да се повредят тежко.<o:p></o:p>

•Пожълтяване на растението<o:p></o:p>

Ясното изсветляване на цвета на растението може да се дължи на алкални културни субстрати или на недостиг на желязо. Корените се разпадат, а върховете на издънките постепенно изсъхват. Прекратява се чрез незабавно пресаждане в нов субстрат. В началото се полива внимателно отдолу и през първите седмици се засенчва.<o:p></o:p>

<o:p> </o:p>

Вирусни заболявания<o:p></o:p>

Вирусните заболявания при кактусите и другите сукулентни растения се срещат много рядко. Ако все пак се заразят, болестта е особено упорита и почти няма изгледи за успешно лечение. Вирусни инфекции се появяват предимно при подложки за присаждне на епифитни кактуси. Те се появяват като жълтеникави до белезникави мозаечни ивици или петна по цялото тяло на растението. Освен това рстежа спира, а цъфтежът изостава далеч от очакванията. Според съвременните схващания вирсните инфкции не се лекуват, но не са и неизбежни, когато се занимавате с епифитни растения. Те се пренасят от болни върху здрави растения чрез смучещи насекоми, растителни сокове, от не добре дезимфекцирани ножове при присаждане и др. Може да се предават и от заразен субстрат или невнимателно почистени съдове за растения. Предполага се, че по-податливи са прекалено наторените и слабите растения. Заразеният растителен мтриал трябва непременно да се отдели от сбирката и да се нищожи. Не се препоръчва от видимо незасегнати растения да се изрязват и вкореняват резници, тъй като вирусната зараза се забелязва по гореописаните симптоми едва в последния си стадий.<o:p></o:p>

•Мозаечна болест<o:p></o:p>

Това често срещано вирусно заболяване засяга предимно Schlumbergera, Epiphyllum и Rhipsalidopsis. По членчтта се образуват бледожълто-зелени, а по-късно жълтеникави до блезникави, просветващи, неравномерни петна, които постепнно може да изсъхнат и да покафенеят. Заразените растения растат и цъфтят много лошо и трябва да се унищожат. От сигурно незасегнатите части на растенията понякога може да се развият отново здрави екземпляри, но шансовете за успех не са твърде големи.<o:p></o:p>

Лечение: Все още не е възможно сигурно излекуване. Ако се блокира пътя на предаване, е възможно да се предотврати по-нататъшното разпространение на болеста. Наложително е да се поддържа абсолютна чистота при рязане на растенията, болните растения веднага се отделят и с всички средства се предотвратява разпространението чрез смучещи насекоми.<o:p></o:p>

ЗАБОЛЯВАНИЯ И ВРЕДИТЕЛИ
БОЛЕСТИ ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕПРАВИЛНО ГЛЕДАНЕ
Към тези заболявания се отнасят: вкорквяване, слънчево или химическо изгаряне, хлороза, недостиг на светлина и др...
Вкорквяване - появява се кафява коричка в основата на стъблото на кактуса. При някой видове като Opuntia, Echinopsis и някои Astrophytum това е нормално явление. Тази коричка се появява с възрастта. Ако вкорквяването се получава при млади растения, това е резултат от грешки при отглеждането. Рязко понижаване на температурата, неправилно зимуване, висока влажност при ниска температура. Рязката смяна на условията на отглеждането, състава на почвата или водата за поливане. Всички тези фактори може да причинят вкорквяване. Да се избавим от корка по стъблото е невъзможно, по добрата профилактика и стабилните условия на отглеждане са условията да не се появява.
Слънчевото изгаряне се появява по растенията най-често през пролетта. Когато растението отвикнало от ярката светлина, се остави без предварителна адаптация на слънце. Буквално за половин час, кактуса може да получи силно изгаряне, белези които остават за цял живот. За малките растения такова изгаряне може да бъде фатално. Засенчването на кактусите и постепенното им приучване към слънцето е най-добрия метод за избягване на неприятности.
Химическото изгаряне по външен вид не се отличава от слънчевото. Появява се при несъблюдаване на предписанията за концентрацията на химическите средства за борба с вредителите.
Хлороза - почервеняване на стъблото или отделни части на кактуса. Това заболяване е свързано с недостиг или излишък на някой от веществата които се съдържат в почвата. Алкализирането на почвата, натрупването на калциеви соли при поливането с твърда вода, преди всичко причинява това заболяване. Растенията трябва да се пресадят в нова почва.
Недостига на светлина се проявява със сбръчкване на стъблото на кактуса, намаляване на дължината му и изтъняване на бодлите. Да се върне растението към нормалния му вид е възможно само, ако се отреже върха с неговите корени, а на оставащото пънче да се изчака появяването на нормално развиваща се издънка. Обилното образуване на разклонения при Echinopsis, говори за излишък на азот в почвата. Такова растение отказва да цъфти, по времето на активен растеж На растението е необходима по-бедна на хранителни вещества почва.
През зимния период е възможно замръзване на растенията. Ако това се случи, в никакъв случай не трябва да се прибира кактуса на топло място. Затоплянето трябва да става постепенно. Ако са измръзнали само отделни части от растението, понякога има надежда да се спаси поне частично.
ВРЕДИТЕЛИ
Кактусите както и другите стайни растения са изложени на нападения от вредители. Поради това всяко ново растение, преди да се добави към колекцията, трябва да се подложи на най-малко двуседмична карантина. Това помага да се открие наличието на вредители на единичното растение. Вредителите се размножават с огромна скорост и ако не се открият на време, за кратко време може да нападнат цялата колекция. Поради това карантината никога не трябва да бъде пренебрегвана, дори ако растението изглежда напълно здраво.
Най-разпространените вредители по кактусите са: паякообразен акар, кореновата и власестата щитоносна въшка, и мухите сциариди и трипси. По-рядко се срещат листните въшки, кактусова щитоносна въшка и нематоди.
Паякообразния акар е един от най-разпространените и опасни вредители. Малките едва различаващи се с просто око акари са почти прозрачни, с възрастта придобиват червен оттенък. Заради това ги наричат още червени акари. Акарите се хранят със сока на растенията, пробивайки младите тъкани със своите хоботчета. Обикновено се скупчват на върха, където е най-младата и нежна тъкан на растенията. При масови поражения по кактусите се появяват ръждиво-кафяви петна които остават завинаги. Друг признак за неговото появяване са малките нишки от паяжина между бодлите. Под тях се забелязват самите вредители бавно предвижващи се по растението. Размера на акарите е не повече от 0,5 мм. и често могат да се различат единствено с лупа. През лятото вятъра може да ги довее от близкото дърво.
Акарите не обичат влага, затова пика на тяхното развитие е през зимния период, когато растенията зимуват и са сухи. През лятото постоянното пръскане с вода въздържа вредителя, добър профилактичен ефект дава измиването на стъблото на кактуса с вода под душ.
Измежду химическите средства за борба се използват разтвори от следните препарати:
Карбофос 0,1-0,3%, Рогор 0,05%, Децис 0,02%, Фас 0,1%, Фас 0,1%, Инте-Вир 0,01-0,02%, Арриво 0,015%, Карате 0,01-0,02%, Неорон 0,15%, Фитоверм 0,2-1%.
Всеки от тези препарати може да се намери в цветарските магазини или в магазините за зеленчуци и овощни дръвчета. До нужната концентрация, препарата се разтваря с вода. Концентрацията е указана на опаковката. Разтворения препарат се пръска върху растенията с пулверизатор. След една седмица третирането се повтаря.
Други често срещащи се вредители са власестите щитоносните въшки. Възрастния индивид на това насекомо е около 3 мм. дълъг и е с бял цвят. Те са слабо подвижни и се скриват в труднодостъпните места на стъблото, между ребрата и бодличките.
Приличащия на вата бял воал по тялото на въшката има водоотблъскващо свойство. Големите насекоми могат лесно да се оберат с помощта на четка или тампон от вата, натопен в спирт. Повредените места също се намазват със спирт. След като се унищожат възрастните въшки, растението се обработва с един от следните инсектициди: Карбофос, Нитрафен, Рогор, Децис, Фас, Инта-Вир, Арриво, Карате, Неорон, Фитоверм. Концентрацията е същата както при борбата с кърлежите.
Най-незабележимия и опасен вредител са кореновите въшки. Той паразитира по корените на растенията в почвата. Забелязва се само при присаждане. Чак в краен случай при масово размножаване, кореновата въшка се появява по шийката на корена и тялото на растението. Бяло-сините ватообразни камъчета в почвата са яйцевите торбички на въшката. Самия вредител се крие между корените. Кореновата въшка предпочита сухата почва. Както червения акар, активно се размножава по време на сухото зимуване. Ако растенията стоят в един поднос, през дренажните отвори на саксиите тя може да нападне и здрави растения. В кратък срок и практически незабележимо, цялата колекция може да бъде заразена.
Поразеното растение трябва да се освободи от субстрата, корените да се измият под силна струя гореща вода с помощта на мека зъбна четка. След това кактуса се обработва с един от следните препарати: Карбофос, Рогор, Фозалон 0,1%, Децис, Карате, Искра 0,1%, Фитаверм.
В летния период, може да се пребори с метода на двукратното поливане на цялата колекция с един от тези препарати. Растенията се поставят в един поднос и се поливат с химикалите, така че цялата земя обилно да се напои. След една седмица обработването се повтаря. Това се прави с цел да се унищожат младите насекоми излюпващи се от яйцата.
Нематод - микроскопичен кръгъл червей. Паразитира по корените на кактусите. Настанявайки се в тях отделя химически вещества, които карат тъканите на растението да мутират, образувайки кореново нарастване - гал. Вътре в него се намира нематода. При голямо количество от тези вредители, кактуса напълно престава да расте. До скоро единствения метод за борба беше кореновата вана. Корените на кактуса се потапят в съд с вода, чиято температура трябва да бъде 50° С. В тази вана растението трябва да престои минимум 30 минути. Ако са поразени всички корени, те се отрязват и растението се вкоренява отново.
Химическите средства за борба са ограничени: препарат Немафос, в концентрация 0,1%.
Трипсиди, сциариди и гъбни комарчета, много често се срещат в колекциите. Тези насекоми са с размери около 2-3 мм. с тъмен цвят и с висока скорост бягат по влажната почва. Самите насекоми са безвредни за растенията, но техните личинки, които живеят в почвата и се хранят с органични остатъци са истински вредители. Младите корени на кактусите, се явяват за тях прекрасна храна. Повредените корени оставят отворена врата за проникването на различни плесени и гъбични инфекции. Борбата с трипсидите се провежда, като се полива почвата с исектицид, възрастните мушици лесно се унищожават с домашни дезинфектанти или чрез нагряване на пластинка Фумитокс или Раптор под запалка. На тази група насекоми действат всички записани по-горе препарати с изключение на Немафос и Неорон.
Кактусовата щитоносна въшка попада в колекцията чрез вносните растения. Възрастните са с кръгла или продълговата форма, около 3-4 мм., имат вид на щит и сиво-кафяв цвят. Това е неподвижна женска, която отглежда яйцата под щита. В последствие от там излизат младите въшки. При нападение от щитоносна въшка, растението се обработва с един от горепосочените препарати, умрелите насекоми се измиват под струйка вода. Всички препарати се продават в малки разфасовки, в ампули или на таблетки.
Концентрация на работни разтвори във вода:
1мг.на 1 литър вода-0,1%
10 мг.на 1 литър вода-1%
1мг.на 10 литра вода-0,01%
За да се гарантира унищожението е необходима двукратна обработка с прекъсване от една седмица. С цел профилактика се препоръчва по едно третиране с препарат през пролетта и през есента, дори и ако не се забелязват вредители.

[kle4o]

Джони, това са бактерийни прояви - минават си без проблем за здравето на трънчето, но го загрозяват трайно, практически не са заразни, фунгицидите може да помогнат, но няма да навредят.
Обикновено от такива прояви страдат вносни растения, подложени на стрес - от Холандски внос (допингирани и неклиматизирани), от друг внос (стояли на тъмно и влажно по пощите), преполяти и влажни по стр. хипермаркети или подложени на голяма влажност, вкл. и отгоре.
Слагам акцента върху неблагоприятните условия - ако човек си купи трънче от някой стр. хипермаркет, значи решава да рискува, защото е много по-вероятно да има последици. Значи следва да се направи нещо за намаляване на риска, на принципа - профилактика вместо лечение.
Задължително изваждане от купешка почва, една седмица засушаване, поставяне на умерено слънце и чист въздух, нов подходящ субстрат, обработка с някои препарати - това е.
От опит знам, че такива растения винаги имат някакъв проблем с адаптацията и без помощ страдат.
Винаги има едни 5-10% друга възможност - в случая, това може да бъде по цвят само фузариум, тогава топсина ще помогне отгоре, но ако е тръгнало по цевите на корените нагоре, има само хирургия или летален край.

[johnstalker]

...
Винаги има едни 5-10% друга възможност - в случая, това може да бъде по цвят само фузариум, тогава топсина ще помогне отгоре, но ако е тръгнало по цевите на корените нагоре, има само хирургия или летален край.

От опита ми с пресаждането на хиби-бебета от перлит в субстрат взаимствах първата поливка да е винаги с 0.5-1 % разтвор на топсин. Предполагам, че и това не би навредило на новоприсадените бодливци?!

[johnstalker]

..
До скоро единствения метод за борба беше кореновата вана. Корените на кактуса се потапят в съд с вода, чиято температура трябва да бъде 50° С. В тази вана растението трябва да престои минимум 30 минути. Ако са поразени всички корени, те се отрязват и растението се вкоренява отново...

Вальо, благодарско за информацията. Прочетох материалите два пъти!
Тази техника с горещата вана обаче малко ме притеснава, по-скоро времето за което престоява растението. Някой от кактусарското братство пробвал ли е я? По принцип, новите растения ги третирам след като ги бодна в саксиите с инсектицид (би58), обаче.. май ще е по-правилно да правя това докато са още на гол корен? И защо пък да не добавя и фунгицид?

[exotica]

На мен ми приличат на нахапвания. Нещо е минало, замезило и заминало… Имам такива растения и не им треперя. Минават си заедно с всички останали периодичното плакнене с коктейл от гадобойци, растат, цъфтят и се развиват нормално, само надупченото дразни окото година-две…

[kle4o]

Това с горещата вана е от зората на Съветския соц - става, но гаранция не дава - днес има много по-достъпни и сигурни третирания с препарати.
БИ58 е доста неприятен препарат за здравето, а бие и всяка парфюмерия - навремето правехме разтвор в най-малък възможен съд и потапяхме голите растения вътре, после ги оставяхме да съхнат, а ние умувахме къде да изсипем отровата. В почвата ефекта с миризмата остава с дни, а и ефективността намалява.

[zmei4o]

аз ползвам Фюри
трепи всичко
мирише значително по-малко

[zmei4o]

…И второто разочарование - Ферокактус рекурвус. Добро растение, но яко нападното от гъба.
…
Това е бодила му от близо. И то след като опитах да го поочистя с памуче и спирт. Показвам ви го за да не каже някой - Склеро пак капризничи…

scleri, не го изхвърляй. Тегли му 1 белина. Без майтап. Без да засягаш корените. И след 5 минути изплакни с чиста вода и бързо подсуши.

Склери, Андрей е прав
Алкохолът е по-токсичен за растенията от белината.
При дезинфекция на растението с алкохол контакта между двете не трябва да е повече от 10 секунди,
защото започва екстракция на багрила и разтваряне на част от водата от растението в алкохола
Другото, което е опасно е, че гъбите(плесени, дрожди и тн) се хранят с алкохол
Стандартно се стерилизира с 10%разтвор на белина за около 3-4 мин
Така че спокойно може да си направиш един слаб разтвор и да омокриш бодилите
След 2-3 мин да изплакваш с дестилирана вода (за коли - продава се в магазините)

[scleri]

Благодаря за съветите.
Имал съм проблем с тая гъба, и прякото юлско слънце го реши без проблем. Сега обаче юли е далеч. Не знам как ще се развие това чудо през зимата и за това ще ви послушам. Отивам да си купя белина. Дано още да я има по магазините. Дестилираната вода не е проблем. Мой приятел има едно малко ракиено казанче като декоративен елемент на вилата, и го ползваме за производство на дестилирана вода. Ракията си я "печем" на селския казан.