Ферокактус eморий – Ferocactus emoryi

[johnstalker]

Очертава се да стана фен и на ферокактусите. Всъщност аз до сега.. изобщо харесвам всички кактуси, чудя се дали ще дойде времето когато да се пристрастя към определени видове. Днес моята щерка отново намери време за мен и ми транслира материали за Ферокактус еморий (Ferocactus emoryi). С този питомец аз се сдобих от един мой любим и български кактусарски магазин - Кактус Булгарикус, съвсем на скоро. Та, да не се отплесвам, ами направо към темата.

Ферокактус еморий – Ferocactus emoryi



Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Ферокактус еморий – Ferocactus emoryi ssp. emoryi (Engelmann) Orcutt,
Синоними:
• Echinocactus emoryi
• Echinocactus covillei
Често срещани имена: Emory’s barrel cactus, Coville’s barrel cactus,Traveler’s Friend
Произход: По-ниските пустини на Аризона (Yuma, Pima and Maricopa Co.) и Мексико (Sonora).
Местообитание: Хълмове, ерозирали брегове, алувиални сводове, високи скалисти плата със стръмни страни, равнини, тъмни скалисти или песъчливи почви, скалисти склонове, пустинни шубраци, вулканични местности разположени от 0 до1200 м надморска височина.
Описание: Ферокактус еморий (Ferocactus emoryi) е единичен кактус. Освен в случай на нараняване на растящия връх, няма по-нискоразположените радиални бодли на Ferocactus wislizenii и Ferocactus acanthodes, но има подобни тежки, ръбести, прилични на куки централни бодли.
Стебло: Изправено, кълбовидно, когато растението е младо, до здрав цилиндър по-късно, 30-90 см височина и до 30-60 см в диаметър. Първоначално е с форма на буца, а по-късно се оформят ребрата.
Ребрата: (15) 21-32, леко нащърбени точно над всеки ареол.
Ареоли: Овални с кафява вълна, 2-2.5 см.
Бодли: 6-10 на ареол, червеникави, червеникавосиви, всичките са здрави и твърди, повече от 1 мм диаметър.
Централни бодли: 1, леко изкривен до напълно извит, (извит само на някои млади растения), груб, прешленест, дебел, 55-95(-130) дълъг до 2.5-4 мм в кръстосаната секция.
Радиални бодли: 5 до 9 подобни на централния, разпрострени, но не са извити, 2.5 до 5см дълги.
Цветове: Жълти преливащи до рубинено червени навътре с диаметър от 5 до 7.5 см. Плодниците са червени (понякога жълти), тичинките са ярко червени.
Плодове: Неокапващи/твърди, продълговати, люспести, 2,5-5cm дълги и до 25-35 мм в диаметър с изсъхналите остатъци от цвета на върха, ярко жълти, жилави или месести, кухи са с изключение на семената. Птици или гризачи често разтварят плодовете и изяждат семената.
Семена: До 2 мм в диаметър, черни.
Познати подвидове и форми:
Подвидът ‘emoryi’ може да достигне височина от 2 м и над 80 см дебелина. Образува 30 или повече ребра.
Подвидът ‘rectispinus’ расте само до около 150 см височина и 50 см дебелина. Има около 21 ребра и централните бодли са по изправени и много дълги.
Отглеждане: Отглежда се бавно. Използвайте много водопропусклива почва, поливайте през летният период на растеж (растението се нуждае от доста вода). Но трябва да се избягва да се мокрят телата на растенията, докато са изложени на слънчева светлина. Мокър кактус от този вид, изложен на слънчева светлина, може да получи изгаряния, които да доведат до белези или дори гъбични инфекции и смърт. Нуждае се от директно слънце. Да се оглежда на сухо на не по-ниски от 10°C през зимата. Растението е толерантно към кратки застудявания и може да издържи на леки слани.
Размножаване: Семената са единственият начин за развъждане.

Сърдечни благодарности на мойта щерка – Петя, за превода на материалите.

[petarco442]

Това е моя мъник

[scleri]

По мое лично мнение това е един от най-красивите Ферокактуси,а и един от най-красивите кактуси въобще.
Повечето видове Ферокактуси разкриват своята красота когато станат поне петнайсетина годишни, големи колкото едър грейпфрут. Пълната красота се изявява още по-късно. За разлика от тях Ферокактус емори като че ли е по-красив в младенческата си възраст, докато възрастното растение не е нещо особенно. / Не е особенно за мащабите на рода, а не въобще защото един кактус висок два и половина метра и дебел половин метър няма как да наречеш нищо особенно / .

Ето това е един седем, осем годишен Ферокактус емори който расте на моята тераса.




а това е един възрастен емори:

[exotica]

Има ли начин да се поправи името на темата (звучи като уморен …й)?

[johnstalker]

Има ли начин да се поправи името на темата (звучи като уморен …й)?

Искаш да кажеш, че името се завършва на ..еморуи? Ако е така ще се примолим на онзи с моркова да го промени утре. Много трудно се справям с транслирането на български на тези сложни за мен имена

[exotica]

Видът наистина е интересен само в младенческа възраст. Като голям е един от най-скучните и постни откъм тръни барели.
Наскоро намерих 1 хубав материал на Аризонския Пустинен Музей - тук.
Хората си държат на разделението на ssp. emoryi и ssp. covillei от юг (големият длъгнест дебел жълто-цъфтящ emoryi) на север (малкият нисък топчест червено-цъфтящ covillei) и изглеждат прави. Там, където 2-та подвида се застъпват, има преходни линии с различни съчетания на белези. Докато го четох и се сетих за scleri - веднага заплюх 1 химера за него! Ето я:

Интересно е и друго. Знаем, че и този като много други родове претърпява бурни таксонометрични трансформации. Според това, което се вижда в името, ssp. covillei е с описание (Britton & Rose) Hunt & Dimmitt, но самият David Hunt в CITES Cactaceae Checklist SE леко премълчава собственото си творение и дори не го споменава в синонимиката, оставяйки само Ferocactus covillei Britton & Rose. Странно, нали? Може да се е появило на по-късен етап в The New Cactus Lexicon, но за съжаление го нямам, за да проверя… …а, и лексиконът е едни такива кило-лири, направо ме боли да си помисля да си купя екземпляр…

[exotica]

…еморуи?

Еморий…
…аз лично съм противник на транслитерациите на латинските имена (стават грешки ).

[johnstalker]

..
Хората си държат на разделението на ssp. emoryi и ssp. covillei от юг (големият длъгнест дебел жълто-цъфтящ emoryi) на север (малкият нисък топчест червено-цъфтящ covillei) и изглеждат прави. Там, където 2-та подвида се застъпват, има преходни линии с различни съчетания на белези. ...

Сигурно след година-две ще разбера какво точно ми казваш сега. Не забравяй, че съм абсолютен новобранец, с голям хъс и желание за сега.

[johnstalker]

…еморуи?

Еморий…
…аз лично съм противник на транслитерациите на латинските имена (стават грешки ).

Малее, голям майтап.

[scleri]

Сигурно след година-две ще разбера какво точно ми казваш сега. Не забравяй, че съм абсолютен новобранец, с голям хъс и желание за сега.

Здрасти Джони.
Не се изненадвай на написаното от Екзотика. От известно време кактусарския форум е скапан, и кактусарите един по един ще се преместим в този.

Един от основните нерешени проблеми в нашето хоби е точната класификация на растенията. За съжаление това е много важен въпрос, и неточността която съществува в него пречи доста. Не знам как е при хибискусите, но при кактусите съществуват две основни течения. Едното е за намаляване броя на родовете и видовете кактуси. В тяхна подкрепа са и някои последни научни иследвания / дори и на генетично ниво / които показват голяма близост на растения иначе външно доста различаващи се. Втората група / към която принадлежат и повечето кактусари / се придържат към класификацията направена от един учен на име Бакеберг. Неговата класификация е някъде горе долу в златната среда защото има и по-подробни от нея, а има доста по окрупнени. За пример ще ти дам род Ериосице. Според Бакеберг в този род има няколко вида с няколко подвида и разновидности. Според по-новите класификации в този род освен видовете посочени от Бакеберг влизат всички видове от старите / по Бакеберг / родове Неопортерия , Неочиления, Пирокактус, Хоридокактус, Ислая, Родентофила и вероятно още някой за който в момента не се сещам. Сам разбираш че този вариянт не устройва много любителите кактусари защото под едно и също име се крият няколко / понякога повече от десетина / външно доста различаващи се растения. За това повечето от нас се придържат към Бакеберг.

Специално при Ферокактус емори / или емории ако спазваме изписаното на латински / положението не е от най- заплетените. Според по-старите класификации съществуват три отделни вида - емории, ковилеи, и ректиспинус. Според по-новите вида е само един - емории с подвид ректиспинус, а ковилеи се признава само като старо название на вида.
Ако трябва да сме искрени при по-младите растения. Такива каквито има по нашите колекции емори и ковилеи са трудно различими, или направо казано неразличими. Ректиспинуса се отличава ярко с дългия си и прав централен бодил. / при някои разновидности на ректиспинус които се отбелязват с ралични полеви номера този бодил може да достигне дължина до двайсет и пет сантиметра че и повече. /
Какво е това полеви номер ще пишем някой друг път, че да не стане много информацията дето ти я исипвам на главата.