Градинарска класификация на пеларгониумите

Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10726
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 203 пъти
Получил благодарност: 366 пъти
Обратна връзка:

Градинарска класификация на пеларгониумите

Мнение от botan »

Пеларгониумите са изключително разнообразна група растения. При тяхното отглеждане се забелязват определени мотиви, които формират различни групи. Тези групи не винаги са със съвсем ясни граници по между си, което прави възможно съществуването на растения, които попадат едновременно в няколко групи от една и съща категория. Например видовото мушкато Pelargonium zonale може да се причисли едновременно към групата на зоналните и видовите мушката.

Според родословието си:

1. Зонални (лат.: Pelargonium × hortorum; анг.: Zonals)
Във формирането на хибрдите от тази група са участвали множество видове, но основна роля в определянето на облика на тези растения взимат видовете P. zonale и P. inquinans. Името на групата всъщност произлиза не от цветната зона на листата, която може да отсъства и я има и при други групи, а заради голямото влияние на P. zonale върху хабитуса на растенията. Растенията са изправени, храстовидни, с месести стъбла.

2. Сакъзи (син.: Алпийски);(анг.: Ivy-leaved/Ivies)
За облика на тази група основно участие взима видът P. peltatum. Растенията се характеризират с полягащи стъбла и месести листа, които почти винаги са със затворена основа на петурата, което прави листата щитовидни (обърнете внимание как листната дръжка излиза сякаш от средата на листа, а не в края).

3. Кралски (син.: Английски, Налби);(лат.: Pelargonium × domesticum; анг.: Regals)
За облика на тази група основно участие взима видът P. cucullatum. Растенията са едри, храстовидни, изправени, със сравнително къси междувъзлия. Листа са с назъбен край и абсолютно винаги без зона. Цветовете обикновено са много едри. Понякога може да се срещне подгрупа на кралските наречена Decorative, която включва по-стари, не особено компактни и с по-малки цветчета сортове.

4. Ангелски (анг.: Angels)
За облика на тази група основно участие взима видът P. crispum и не малка част растенията от групата на кралските, от където идва и голямото сходство и честата грешка да се бъркат с миниатюрни кралски. Растенията са малки, храстовидни, най-често изправени, характерно е честото силно и самостоятелно разклоняване. Листата обикновено са 3 до 5 делни, често с цитрусов аромат.

5. Уникални (анг.: Unique)
Няма нищо уникално в растенията от тази група. Тя е сборна на хибриди с различен или неясен произход, които не могат да се впишат в друга група. Листата често са ароматни и насечени, а растенията изправени храстовидни и двървеняващи се в основата. За да се увеличи тяхната способност за цъфтеж са били кръстосвани с кралски. Може би една от най-неотчетливите групи.

6. Видови и видовоподобни
Формите са изключително разнообразни има растесния с грудковидно задебелени корени. Дели се на 3 подгрупи:
.....6.1. Видови пеларгониуми (анг.: Species) - Растения, които при размножаване със семена дават почти идентични растения и са или са били разпространени в дивото.
.....6.2. Първични хибриди (анг.: Primary hybrids)- Растения получени от кръстосването на два вида пеларгониуми. Когато липсва специфично сортово име могат да бъдат срещнати с различни записи като Pelargonium (видов епитет) х Pelargonium (видов епитет) или Pelargonium (видов епитет) х (видов епитет). Някои от старите и природните първични хибриди са получили и свои епитети подобно на видовите пеларгониуми, но за разлика от тях винаги пред епитета стои знака х (Pelargonium х (хибриден епитет), пр.: P. × tricuspidatum)
.....6.3. Видовоподобни (анг.: Species hybrids)- Хибриди с по-сложно родословно дърво от първичните хибриди, но силно доближаващи се до тях със своите характеристики или пък недобре развити като отделни групи.

7. Междугрупови хибриди - Има две ясно изразени малки групички на растения получени при кръстосването на две от горе изброените основни групи. Растенията могат да наподобяват на едната от двете групи или пък комбинация в различна степен на техните основни характеристики.
.....7.1. Сакъзено-зонални хибриди (анг.: Ivy-zonal hybrids)
..........7.1.1. Същински (анг.: Hybrid Ivies) - Доближаващи се повече до сакъзите по облик.
..........7.1.2. Дяконски (анг.: Deacon) - Доближаващи се повече до зоналните по облик.
.....7.2. Зонартици - Хибриди между растения от групата на зоналните и видовият P. articulatum. Млада група, която има потенциал да се развие в основна. Най-разпространени за момента са същинските зонартици, които наподобяват повече видовият пеларгониум.

Според листата:

Аромат:
Много често в разделението по родословие се опитват да набутат група наречена ароматни, което е абсурдно тъй като едно на ръка, че аромат имат всички пеларгониуми и друго, че тази група се формира от коренно различен от родословието признак, а именно наличието на силен аромат излъчван при разтъркването или чупенето на листа. Ако срещнете някъде група озаглавена Scented-leaved или само Scented това значи, че там са събрани видови или хибридни растения със силен отчетлив аромат на листата и не особено декоративни цветове. Този аромат играе важна роля в дивото, където отблъсква тревопасни животни и привлича опрашители. От някои сортове се извлича етеричното масло геранол, използвано широко в парфюмерията и медицината. Общо взето за всеки аромат, който се сетите има пеларгониум, който да го излъчва. Освен всеобщо приятните: евкалипт, лимон, мента, роза, портокал, бор, бадем, кола и т.н. има видове, които произвеждат не особено приятни аромати.

Форма:
Класификация по форма на листата имат единствено зоналните мушката. При тях е известна група рецесивни мутации, които силно повлияват формата на листата и венчелистчетата (които са видоизменени листа).

1. Стандарти - Добре познатата ни овална бъбрековидна дланевидно наделена форма (т.е. нарязването не достига повече от 1/4 от петурата). Основата на листната петура отворена с припокриващи се или близкоразположени участъци.

2. Канадски (син.: Стелари);(анг.: Stellars/Staphs) - Листата дланевидно нарязани (т.е. нарязването стига повече от 1/4 от петурата), обикновено дяловете със заострен връх, винаги с мазолест ръб (погледнете някой лист от долната страна към светлината). Основата на листната петура отворена, като долните дялове сключват ъгъл от и по-голям от 90°. Венчелистчетата нарязани също, горните две повече от долните три.

3. Пръстолисти (анг.: Formosum)- Листата длановидно разсечени (т.е. нарязването стига почти до жилките), винаги с мазолест ръб. Дяловете при основата сключват ъгъл от и по-голям от 180°. Венчелистчетата тесни, лентовидни. (бел.: Формозум не е подходящо име за групата тъй като това е името на сорта открит за пръв път с тази мутация, но понеже на английски са наричали канадските пръстолисти там се е утвърдило името на групата като Formosum hybrids)

4. Медузи (анг.: Medusa)- Листата лентовидни, тесни, винаги с мазолест ръб и клиновидна основа на листната петура. Венчелистчетата в повечето случаи с известна цилиндрична огънатост, като при горните две е най-силно изразена.

Багра:
Имат общо название листно-декоративни (анг.: Fancy-leaf)

1. Без пъстролистие - Листа средно зелени, без зона. В случая на зоналните с типична, неярка и/или неясна, дебела подкова, разположена по средата на листа. (бел.: Което пак е зонално пъстролистие, но не се смята за такова с висока декоративна стойност)

2. Зонално пъстролистие
.....2.1. Подкова - Листа с подковообразна ярка, добре изразена, цветна ивица минаваща през листа. Подковата с различна дебелина и понякога изместена към листният ръб.
.....2.2. Медалион - Цветно петно започващо от основата на листната петура, разпростиращо се към листният ръб, но никога достигащо го.

3. Химернo пъстролистие - Химерността се причинява от наличието на клетки с различен генетичен материал в един организъм, често това води до гофриране на листата при пеларгониумите.
.....3.1. Подредено - Мутацията засяга някоя от инициалните клетки формиращи слоевете изграждащи растението; нейният облик зависи изцяло от подредеността на тези слоеве
..........3.1.1. Светлата багра отвън - Най-широко разпространената пъстролистност. Листа е със светла ивица вървяща по листният ръб, като широчината на тази ивица може да играе сортообразуваща роля. Т.е. сорт с тънка светла ивица може да спортува до растение с много широка светла ивица. Обикновено стъблата нормално зелени.
..........3.1.2. Светлата багра отвътре (анг.: Butterfly-leaved)- Аналогично на горното, но сравнително по-рядко срещана пъстролистност. Стъблата обикновено обагрени с цвета на светлата багра.
.....3.2. Неподредено - Листа представлява мозайка от бели, различни нюанси на зеленото и нормално зелени петна, без ясна подредба.

4. Различен основен цвят:
.....4.1. Златнолистни - Баграта на листата светло зелена, зависеща от интензитета на светлината. При нормални условия с шартрьозен цвят, при силно осветяване златисто-жълт.
.....4.2. Тъмнолистни - Листата с тъмно зелена багра, която при висока осветеност може да стане кафеникаво-черна.

5. Мрежесто пъстролистие - Вирусно-индуцирана пъстролистност, при която растенията са заразени с вируса PVCV (Pelargonium Vein Clearing Virus), който не е агресивен, не се разпространява лесно и не затормозява (много) растението. Тези растения имат характерни светли вени, чийто интензитет зависи от температурата и до колко тя е подходяща за развитието на вируса.

6. Други са всички пъстролистия с неясен произход и невписващи се в горните категории. Пр. австралийският сорт сакъз с жълти точки по листата - 'Cornfords Sunray'

Според цветчетата:

Брой венчелистчета:
1. Прости (анг.: Single)- Всяко цветче, най-често с не повече от 5 венчелистчета.

2. Полу-кичести (анг.: Semi-double)- Цветчетата основно с 6 до 10 венчелистчета.

3. Кичести (анг.: Double)- Цветчета с 10 и над 10 венчелистчета, близалцето рядко видоизменено и лесно за откриване.

4. Розопъпкови (анг.: Rosebud/Noisette)- Венчелистчетата неброими, половите органи обикновено видоизменени, цветната ос удължена. Поради високият брой венчелистчета тези в средата не винаги усляват да се разгърнат и остават под формата на цветна пъпка, която се оприличава на роза.

5. Реси - Венчелистчетата видоизменени в чашелистчета, неброими, цветната ос постоянно нарастваща, половите органи винаги въдоизменени.

Форма на венчелистчетата:
1. Лале (анг.: Tulip flowered)- Венчелистчетата едри, с форма на лъжица, обгръщащи половите органи. Цветовете никога не се отварят напълно. Листата често лъскави.

2. Кактус (анг.: Cactus-flowered/Quilled)- Венчелистчетата с нормална широчина, но силно завити назад по своя ръб, което ги прави да изглеждат тесни. Наричат се кактуси защото цветчетата им наподобяват кактусоцветните далии.

3. Звезда - Венчелистчетата тесни, плоски или нормално извити, заострени (бел.: В тази група се намира зоналното мушкато 'Swiss Star' (син.: 'Mallorca'), което често подреждат направилно при обикновените зонални или при кактусоцветните)

4. Лютиче - Венчелистчетата с ръб извит навътре към половите органи (бел.: Към тази група спада за сега единствено сорта 'Viva Rosita', който неправилно подреждат в групата на розопъпковите)

5. Карамфил (анг.: Carnation flowered) - Венчелистчетата с нарязан ръб. (бел.: Сакъза 'Pink Carnation', въпреки че името му преведено означава розов карамфил, не притежава тази характеристика и не бива да се поставя в тази група.)

Багра:
1. Птичи яйца (анг.: Bird’s-egg)- Цветчета с точици, с различен от фоновият цвят, концентриращи се към центъра.

2. Чертички (анг.: Speckled flowered)- Цветчета с чертички с различна големина, разпръснати по цялото цветче, с различен от базовият цвят. Тази мозаечност се получава заради подвижните генетични елементи (транспозони), които прескачат ту в области на генома, които се експресират, ту в области, които не се експресират.

3. Химерни - Цветчета с широка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят, като граница между двете е рязка и зиг-загообразна.

4. Кант - Тънъка линия по ръба на венчето, с различна багра от фоновият цвят и без рязка граница между двете багри.

5. Други - Мотивите на баграта на цветовете са изключително много, срещат се още: пръстени, очи, петна, пера и какво ли още не.

Според размера:
Описанията на подгрупите са адаптирани към зоналните култивари, които участват в изложения, така че трябва да се използват само за придобиване на обща представа.

1. Стандартни(анг.: Basic) - Растения по-високи от 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 12 до 16 см.

2. Джуджета (анг.: Dwarf)- Растения с височина между 12,5 и 20 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 11 см.

3. Мини (анг.: Miniature)- Бавно нарастващи растения с височина между 7,5 и 12,5 см. Подходящи за отглеждане в саксии с диаметър 9 см.

4. Микро (анг.: Micro-miniature)- Бавно нарастващи растения с височина под 7,5 см.Подходящи за отглеждане в саксии с фи 6,5 см.

Тa това е с две думи. :mrgreen: Кралскоро Градинарско Общество е въвело кодове за някои от групите, с които да може бързо да се записват основни характеристики за това e възможно да видите в скоби след името на сорта разни символи като A/Sc/v или Z/d/c или U x R. Първото значи сорт ангелски мушката с ароматни пъстри листа, второто описва зонално мушкато с кичести цветове и нетипична окраска на листата, а последното значи сорт получен при кръстосването на уникално с кралско мушкато.
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Аватар
polyabs
Кафе машина
Мнения: 3441
Регистриран на: Юли 13, '13, 18:15
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 146 пъти
Получил благодарност: 100 пъти

Re: Градинарска класификация на пеларгониумите

Мнение от polyabs »

Това е много ценна информация, а може би има и с какво да се допълни вече :daaa:
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10726
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 203 пъти
Получил благодарност: 366 пъти
Обратна връзка:

Re: Градинарска класификация на пеларгониумите

Мнение от botan »

Несъмнено има. Ако имате информация или идеи съм готов да взема предвид всички. Сега се сещам на пример, че Freak of Nature e химера, но не попада в нито една от подкатегорите тъй като растението като цяло е албинос и единствено слоя, който отговаря за покривните тъкан на растението има способност да образува хлорофил, обаче пък в покривните тъкани по принцип не се образуват хлоропласти (освен при устицата), за да може цялата светлина да попада в долните асимилиращи тъкани. Поради тази причина сортът е снежно бял, но оцелява заради силната миграция на клетки от слоя който има способност да образува хлорофил, към долният слой който няма и попаднали там мигриралите клетки се првръщат в тъканите, за които отговаря долният слой и така се образуват тези малки зелени островчета по ръба на листата, които крепят растението живо.
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Аватар
polyabs
Кафе машина
Мнения: 3441
Регистриран на: Юли 13, '13, 18:15
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 146 пъти
Получил благодарност: 100 пъти

Re: Градинарска класификация на пеларгониумите

Мнение от polyabs »

Изображение
Голяма красота! Аз си падам по пъстролистни но отчитам че не цъфтят много и не са така жизнени и силни като останалите .... но пък си имаш красиво растение дори без цъфтеж.
Малко снимки от видовото разнообразие:
Изображение
Може би е добре да има и снимки към видовете ..... като пример.
А някъде бях видяла и снимки на всички форми на венчелисчетата и изписан вида насреща .... :hmmm:
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10726
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 203 пъти
Получил благодарност: 366 пъти
Обратна връзка:

Re: Градинарска класификация на пеларгониумите

Мнение от botan »

Има, но предпочитам да са мои снимки или на хора от форума. :daaa:
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Публикувай отговор

Обратно към “Цветя в сандъци”