Somnus Plantarum / Сънят на растенията
Somnus Plantarum / Сънят на растенията
През 1758 година Карл Линей написал труд с такова име.Едва ли е целял това ,но е създал много поетично заглавие.
Аз и моите растения оцеляваме заедно.Скрила съм ги зад стените и прозорците.Пускам зимното слънце в стаята и им създавам илюзия за лято.Ето лилавата сентполия се е накичила с букетчета от цвят.Вярва,че е май.И аз без малко да повярвам...Големите тромпети на амарилисите събуждат копнеж по летен дъжд и джаз.Новата ми красавица камелията разтваря цвят.Ще я сложа на перваза.Кърваво червен цвят на фона на снега.
Само кактусите спят настръхнали.В унисон са със зимата - върволица от студени,бодливи дни.Обаче знам,ще се събудят в цвят.Толкова крехък и нелепо красив сред острите тръни. Но това все още предстой...
Сега около вкоренените листа на теменужките витае зеленикавата мъгла на миниатюрните нови листенца.Като оная особена зелена светлина,коятосе появява рано напролет между клоните на дърветата.Емили Дикинсън е знаела за нея:
"На пролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -
и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща."
Емили е знаела какво сънуват растенията!Иначе не би си пожелала "...на сено да стана...".Виждала съм тревата в лятното утро сред гирлянди от росни мъниста.Виждала съм я как си играе с вятъра,как избуява възторжена и силна и как ляга под косата всред вакханалия от слънце,цвят и аромати...
Само че сега е зима!До пролетта растенията ще сънуват и сънищата ще разнасят бавните им сокове до всяка пъпка.
А какво сънуват вашите растения?
Аз и моите растения оцеляваме заедно.Скрила съм ги зад стените и прозорците.Пускам зимното слънце в стаята и им създавам илюзия за лято.Ето лилавата сентполия се е накичила с букетчета от цвят.Вярва,че е май.И аз без малко да повярвам...Големите тромпети на амарилисите събуждат копнеж по летен дъжд и джаз.Новата ми красавица камелията разтваря цвят.Ще я сложа на перваза.Кърваво червен цвят на фона на снега.
Само кактусите спят настръхнали.В унисон са със зимата - върволица от студени,бодливи дни.Обаче знам,ще се събудят в цвят.Толкова крехък и нелепо красив сред острите тръни. Но това все още предстой...
Сега около вкоренените листа на теменужките витае зеленикавата мъгла на миниатюрните нови листенца.Като оная особена зелена светлина,коятосе появява рано напролет между клоните на дърветата.Емили Дикинсън е знаела за нея:
"На пролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -
и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща."
Емили е знаела какво сънуват растенията!Иначе не би си пожелала "...на сено да стана...".Виждала съм тревата в лятното утро сред гирлянди от росни мъниста.Виждала съм я как си играе с вятъра,как избуява възторжена и силна и как ляга под косата всред вакханалия от слънце,цвят и аромати...
Само че сега е зима!До пролетта растенията ще сънуват и сънищата ще разнасят бавните им сокове до всяка пъпка.
А какво сънуват вашите растения?
Re: Somnus Plantarum / Сънят на растенията
Моите сънуват, че една по-грижовна стопанка. Която не забравя да ги полива, а като ги полива, не го върши автоматично, като досадно задължение, а им отделя няколко мига истинско внимание. Някои от тях сънуват свежия въздух лятото на терасата.
Re: Somnus Plantarum / Сънят на растенията
А аз знам, че моите цветя сънуват зимата. Дебели преспи, силен вятър, студ.. Сънуват , сгушени на топло. И знаят, че докато спят, някой ще се погрижи за тях. Събират сили за пролетта, когато трябва да се отблагодарят на този "някой". Сиреч - на мен