Форум HobbyKafe.com

Все ми е в ума такава тема, тези дни като пусках заявката за семенцата на Т и М забелязах, че в сайта са си направили отделен раздел за ядливите цветя и растения, което ме подсети как като малка хапвах някои цветя, пък съм убедена, че не съм била единствена.

Много обичахме "питките" на слеза, тогава естествено не му знаех името.
Късах цветчета на розите, които оставях да престоят във вода и после я изпивах.

През 90-те години нямаше дъвки орбит и дъвчех борови иглички за свеж дъх Сега като се сетя и умирам от хил!
И много обичах една дребна детелинка, която правеше "краставички",които бяха киселички.
Имах период, в който опитвах на вкус различни листа от дървета, цветя разни, лапешка работа!

И в сайта се зачетох, че някои части от растенията са ядливи - игликата, латинката, от фуксията пък правят мармалади, лалетата, виолите, юката също, монардата, кукуряка, хибискуса, гладиолите, центауреуса… Нахвърлям само, които запомних.

Хайде сега признавайте си кой какво е обичал да пасе

Доста неща съм опитвала. Като теб слез, бяла акация, рожков /казвахме и лилавата акация /,
киселите семена на шмак /така ли се казваше/ и изсмуквахме сладкото на едно диво цвете със ситни сини цветчета.
Има и още, но сега не се сещам.

Лалетата и кукуряците са отровни, тъй че не си експериментирайте.
Аз като малък съм ял щурец и явно ми е харесало щом не съм искал да го изплюя , а в по-съзнателните ми детски години си спомням как кака ме открехна, че бялата част на цветчетата на червената мъртва коприва е пълна с нектар и сладка. А и листенцата на зайчият киселец редовно похапвах, то и сега де, ако се счупи някое листо си го преживям.
По-големите тъпотии дето съм пробвал са били вече като голям като се замисля. Някои успешни, други не чак толкова. И до днес си пробвам нектарии други течности изпусани от растенията. Успешните опити са били с тученица, див крес и удебелените корени на оксалис дебилис (те имат сладникаво-воднист вкус). Пробвал съм и луковицата, ама това нещо е толкова фрашкано със скорбяла че чак я усещаш по езика като много ситен абразив. Латинките имат зелево-лютив вкус. Плодчетата на фуксиите имат свеж пиперлив вкус, малко бият на грозде, ама без семките и сладостта. Бегониите са кисели, даже има и рецепти за салати с тях.
Седумите макар и воднисти са със степчив вкус, но пък могат да се правят туршии с тях. Счупените листа на фаленопсисите въпреки приятният аромат на разрязана диня имат горчив вкус - там беше най-голямото ми разочарование.

от обикновения оксалис. И сега си го похапвам, ама внука ме конкурира и гледам все пак да останат и листа

Хоя. Много сладък сироп
Акация естествено, бяла
латинка

и правихме дъвка от корените на онова синьото, цикорията

Ей, че хубава темичка ,детство мое реално и вълшебно

Цветчетата на високия флокс, много са сладки , и на детелината, а най-хубавата дъвка е от едва захлебило жито .Дядо веднъж домъкна някакъв сладък корен от полето , не знам какъв беше , който са него беше най-вкусното нещо, обаче за нас беше ...бляк

Плодчетата на някакъв вид върба

И папур, обелен, особено сладък е на прешленчетата и лененото семе, и маковото , като се замисля бая сме пасли

В гората по деретата близо до поточетата по влажни места има една нежна трилистна детелинка (може и вид оксалиос да е), от която берях букети, за да ги хапвам по-дълго. И можех да паса да припадък киселец по поляните в подножието на Пирин. И хлебчетата на слеза помня, и сладкия мед на акацията !

Ах, Къщичке, как ме върна в детството !

Цветове на бяла акация съм яла.Сок от от тръбичките на цветчетата на великденчето.Пък тази есен опитах зрели плодчета на лейцестерия формоса-четох в някакъв американски сайт ,че били ядливи с вкус на карамелизирана захар-нищо подобно хора. Захар определено няма ,ама нещо като лидокаин със сигурност-изтръпнаха ми езика и джуките на N-та степен-зъб да ми пломбираха нямаше да усетя сигурно. Тъй,че леко с експериментите.

Освен, че като деца пасяхме бяла акация, детелина и киселец, голямата ми слабост са латинките. Имат вкус на пресни репички. До ден днешен си украсявам лятото салатите с латинки, но никой не ще да ги яде, аз ги изяждам всичките. И им се чудя на консервативния акъл на моите другари. Нито е отровно, нито нищо, само е вкусно; но понеше е цвете, не го ядат.