Защо градинарстваме ?

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Noel » Съб Ное 01, 2014 10:17 pm

Утре сутрин,когато погледнеш почистената и подредена градина и в ума ти запрепускат картини от следващия сезон...
Тогава ще спреш да си блъскаш интелектуалната главица ;)
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
Noel
Наркоман
 
Мнения: 10706
Години: 50
Регистриран на: Вто Яну 07, 2014 8:29 pm
Местоположение: София кв. Борово
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот vodo-leika » Съб Ное 01, 2014 10:53 pm

Започнах да градинарствам (въпреки че нямам градина и не знам дали това е глаголът :D ) когато се явявах на кандидатстуденстките изпити за СУ. Четях по цял ден и ми беше скучно. Майка ми има една крилата реплика, още й я припомням " С тоя форум никъде няма да влезеш!" :lol: . Впоследствие изкарах най-висока оценка от всичките кандидати и мисля, беше и заради цветната разтуха.
Сега защо градинарствам? Обичам цветята, обичам смяната на сезоните, която ми позволява да наблюдавам промените у тях. Но най-обичам да си говоря за тях, да гледам снимки, да ги обсъждам.
Еми като се замисля - градинарствам заради форума! :lol: :angelche:
Изображение Изображение
Аватар
vodo-leika
Чист кофеин
 
Мнения: 5515
Години: 31
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 9:29 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Angelina_S » Нед Дек 28, 2014 10:22 am

Тази година разбрах,
че градината прилича на ръкопис,
който си започнал.
Подхващаш го упорито и с размах -
пишеш, пишеш,
набелязваш сюжетните линии,
представяш си къде и кога ще кулминират.

После оставяш ръкописа - да отлежи.

Когато пак се върнеш към него,
с изненада разбираш,
че след теб е писал Някой Друг.
И почваш да четеш...

Градината е по-умната страна на диалога -
пò философски проникновената.
Тя е камъчето в перлената мида,
тя е "окото" на центробежните и центростремителните сили,
около което се раздипля спиралата
на моята нова Вселена.

Вие знаете за "Градиноцентричния модел на Вселената", нали?
Като гледам - всички сме вътре!
:mrgreen: :ieeee:

ПП. Прочела съм всяка запетайка от написаното дотук. Преживяла и запазила съм всички бисери. Чула съм как тупти сърцето върху изораната бразда, силно съм разколебана какво беше Ренесанс и какво - импресионизъм, ако трябва да им дам собствен прочит; и усетих как ми отмаляват ръцете от безпомощност пред факта за забравените чертежи на храстите, които трябваше да са до оградата.
Голяма тема! :liubov2:
Аватар
Angelina_S
Кана кафе
 
Мнения: 588
Регистриран на: Вто Авг 16, 2011 10:07 am
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот anny » Нед Дек 28, 2014 1:42 pm

Защо градинарствам? Правя го на вилата съботно-неделно освен празници, отпуски. Винаги съм обичала да съм там, като дете безспорно най-щастлива бях там. Като тийнейджър малко се тръшках, че уикендите трябва да пропусна някой купон, защото нашите не искаха да ме оставят самичка в къщи :D . След това отново ходех с огромно удоволствие, но никой не се е вълнувал чак толкова да прави градина.
Как започна всичко дори не помня, постепено започнах да обръщам внимание на различните растения, да ходя по такива магазини, да си търся информация (точно така попаднах и тук). След като загубихме баба афинитета ми към градинарството се превърна в мания. Когато съм там, в моето си кътче сред природата и се занимавам с растенията, успявам най-много да се доближа до щастливите си детски мигове.
Това не е много социално занимание за моята възраст, връстниците ми ме гледат с почуда, когато стане въпрос за някое цветенце или че се опитвам да си направя собствена зеленчукова градинка, но вече съм свикнала и просто пазя вълненията от това каква роза да си избера или дали ще имам домат като отида следващия път само за себе си и майка. Не пиша често тук, макар че съм регистрирана отдавна, но форума стана част и от моя живот макар за останалите да не е видно. Улавям се, че всеки ден, стига да имам нет, влизам да погледна има ли нещо ново.
Та така... Градинарствам, защото когато го правя, се откъсвам от гадостите и нещата, които ме тормозят, а на всичко отгоре създавам и поне малко красота.
anny
Виенско кафе
 
Мнения: 345
Години: 28
Регистриран на: Вто Апр 09, 2013 8:48 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Светката » Съб Яну 24, 2015 9:11 pm

Хоби градинари сме. Градинарстваме ,защото така се зареждаме с положителна енергия. Предпочитаме това което, е сложено на трапезата да е произведено от нас. Истинско удоволствие изпитваме сред цветята. Без тях не можем.. :dovolen:
Усмихни се! Безплатно е!

„Цветята винаги правят хората по-добри, по-щастливи и по-полезни, те са слънце, храна и лекарство за душата…“
Аватар
Светката
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1704
Регистриран на: Чет Фев 17, 2011 9:07 pm
Пол: Не съм сигурен

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот troll » Съб Яну 24, 2015 9:21 pm

Щото не можем да не го правим.
:mrgreen:
Не обичам да не обичам.
Аватар
troll
Кафе машина
 
Мнения: 3111
Години: 58
Регистриран на: Вто Мар 05, 2013 6:11 am
Местоположение: Montreal 5b
Пол: Мъж

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Виола » Нед Яну 25, 2015 1:49 pm

Мисля, че при мен любовта към цветята си е по наследство, имам си ген. :liubov2: И двете ми баби имаха големи дворове, пълни с цветя. Лятото го прекарвах при тях. Обичах да се разхождам между цветята от малка, да се любувам на цветовете им, да ги душа, отвреме-навреме да откъсвам по някое цветенце. А в къщи майка ми също засаждаше по бордюрите цветя, имаше повече саксии, защото в градината баща ми гледаше повече зеленчуци. Порастнах и започнах да купувам цветя най-напред за да доставям радост и удоволствие на майка ми, внимателно следях какво харесва и щом го намерех, й го купувах. После се отделих да живея самостоятелно и жилището ми изглеждаше празно без цветята. За нула време го напълних с какви ли не саксийни. Терасите ми преливаха и съседите като минаваха вървяха с вдигнати нагоре глави. Но тогава нямах толкова опит и доста от растенията ги изгубих. Но градината е нещо друго. Разтоварва ме и ме презарежда с енергия. Обичам цветята и се чувствам щастлива между тях. Удоволствието ми е голямо, когато виждам как се развиват и започват да цъфтят. Никога не ми тежи умората от свършената работа в нея.
Аватар
Виола
Чист кофеин
 
Мнения: 9859
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:13 am
Местоположение: Пловдив
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот nadin » Пон Яну 26, 2015 1:43 am

А на мен баба и дядо на село ми бяха отделили една леха до зида, където сега ми е сенчестата градина, да си садя аз там цветя, щото друго не вирееше в сянката. Сигурно съм била на 6,7 години. Като ме мъкнеха по съседите на другите деца им даваха яйца и бонбони, а на мен ми скубеха китки от градините дето да си ги садя при мен. Освен цветя си спомням че се опитвах да си прихвана и изкубани от зеленчуковата градина моркови и домати, но не се получваше нещо :nod: .
Аватар
nadin
Чист кофеин
 
Мнения: 5988
Регистриран на: Вто Май 17, 2011 3:33 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот pepina » Пон Фев 02, 2015 11:10 am

Ангелина, страхотно! :liubov:
pepina
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1966
Години: 45
Регистриран на: Нед Юни 03, 2012 1:57 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот milena02 » Пон Фев 02, 2015 1:05 pm

Има още една причина да градинарстваме, която пропускаме дотук да споменем. За този труд човек винаги, абсолютно винаги получава награда, която изглежда неизмеримо по-голяма от вложените усилия. Нещо като да си свършиш рутинно работата в службата, пък да ти дадат един милион лева премия по този случай.
Аватар
milena02
Кафе машина
 
Мнения: 3227
Години: 46
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот dung » Сря Юли 01, 2015 1:07 pm

Аз градинарствам, защото това ми доставя голямо удоволствие и удовлетворение. Както беше писал някой в предните мнения - аз нямам никакъв талант и като отгледам хубаво цвете се чувствам горда, че и аз съм създала нещо хубаво, нещо, което предизвиква положителни емоции и радва не само мен, но и хората около мен.
Винаги съм живяла в къща с двор и винаги сме имали цветя. Аз не го помня, но са ми казвали, че баща ми бил "изписал" в градинката пред къщи с кокиченца "Гунди" и "Левски".
Градинарствам от ученичка и даже като са ме гледали съседките, че се интересувам от цветя, сами са ми носили от техните - една баба ми донесе далии, друга хризантеми, а трета - излишните си физостегии.
Май не му е тук мястото, но искам да споделя още, че ми доставя огромно удоволствие като минавам покрай някои двор, да видя, че там е цъфнало цвете, което аз съм дала на стопанката преди време.
Аватар
dung
Виенско кафе
 
Мнения: 490
Години: 45
Регистриран на: Чет Апр 16, 2015 3:04 pm
Местоположение: Раднево
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот lenuza73 » Сря Юли 01, 2015 1:49 pm

:hmmm: Защо ли? В началото беше просто защото исках да видя дали ще мога да се справя с отглеждането на градината,след лекият напредък през годините ,стигнах до изводът че това ми носи утеха,зарежда ме с положителна енергия и ме откъсва от проблемите....а когато в неделя ,най случайно две непознати жени се спряха до оградата и започнаха да се възхищават ,ми се напълни душичката,че съм се справила с кроежите и изпълнението да създам нещо красиво :nod: А думите на двете жени бяха: "Добър ден моето момиче. Кой се грижи за тази градина и на кого е?
Отговарям,че е моя...и като започна една тирада на възклицание,на хвалби ,та въпроси кое ,какво е,пък като заговорихме и с латински имена,те съвсем остаха ей така :o :mrgreen: ми ето за това градинствам,първо,че пречиствам душата си от проблеми и негативна енергия и второ,че околните също са доволни и щастливи :liubov2:
Аватар
lenuza73
Кафе машина
 
Мнения: 3167
Години: 43
Регистриран на: Нед Окт 03, 2010 6:27 pm
Местоположение: Варна
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот mama_li » Чет Ное 26, 2015 2:44 pm

Гео, благодаря, че извади тази тема отново! Бях я забравила :oops: . Отново изчетох всичко написано. Огромна част от написаното се отнася и до мен. Спомени от детството, което беше тоолкова отдавна, необходимостта да сътвориш нещо красиво с двете си ръце, да заредиш батериите, за да можеш да продължиш напред ... Всичко това взето заедно. Прескачам етапа със стайните и балконски цветя. "Лудостта" ми по градината е от около 4-5 години. След много години, в които отивах на вилата по задължение веднъж-два пъти в годината, през 2010, с направата на оградата със съседното място, започна всичко. Процесът на работа и снимковия материал са в моята тема. Четях много и се учех от споделения опит тук. Така избрах първите си рози, разбрах, че за да има ефект това, което садиш, трябва да са няколко растения и още много други неща. Малко по малко градината започна да се пълни с цвят. Огромно е удоволствието, когато разбереш, че това, което си сътворил, радва не само теб, а и околните. Как се разтапях, когато ми разказваха, как хората минаващи по улицата са се спирали да разглеждат цъфтящите в момента растения. А тази есен получих комплимент, познайте от кого? От хората, които извозват сметта с камион! За първи път ги виждах, но те явно са следили развитието на градината, защото ме казаха "тук каква пустош беше, а колко хубаво сте го направили"! Преди 2-3 седмици, понеже ми останаха коренчета астри, реших да ги набуча на улицата покрай оградата. Тъкмо съм заела подходяща градинарска поза и две жени, които отиват някъде по техни си работи се спират и едната, която вероятно е приходяща , като мен, "казват, че имате много красиви цветя". Отказаха предложените китки, предпочитали да ги гледат при мен ;) .
И последно, във връзка с РД, който празнувахме. Колежка, с която се знаем поне от 40 години, видяла снимките, които Гео е качила във ФБ и каза " толкова щастлива никога не съм те виждала, а се познаваме от толкова много време! Там е твоето място!"
Това място е тук, след вас!
Аватар
mama_li
Кафе машина
 
Мнения: 3584
Години: 64
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 10:20 am
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Тутти » Чет Ное 26, 2015 2:57 pm

Отдавна посещавам като гост форума и чета,защото растенията и животните винаги са ме интересували,но до днес не бях попадала на тази тема.Развълнувах се и се замислих защо и аз градинарствам повече от тридесет години.Допреди осем години отглеждах много цветя по терасите,а вече имам и градина.Няма нещо,което толкова да ме увлича,разтоварва от напрежението и да ми помага да елиминирам стреса.Обичам растенията,те сякаш го усещат и растат с часове и цъфтят.Всеки ден денят ми започва и завършва с умиротворение сред градината и дори и трудни моменти в живота ми преодолявам,обгрижвайки я.А колко съм доволна,когато гледам какви красоти се раждат...Знам си,че причината да градинарствам със сигурност е необходимостта да създавам нещо добро.
Аватар
Тутти
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1217
Регистриран на: Съб Ное 21, 2015 7:47 am
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Benitka » Чет Юли 07, 2016 12:59 pm

Чудех се, защо обичам да градинарствам. Един ден, разглеждайки стари снимки от детството ми, забелязах, че на много от тях съм или в градина сред цветя, с букет от полски цветя в ръката или пък с венче от глухарчета на главата. И така, осъзнах, че тази любов към красотата на природата винаги съм си я носила. Градинарствам, защото така се чуствам по-близо до природата и усещам връзката с нея по един приятен и успокояващ начин. Зарежда ме с много позитивна енергия и любов.

А тези два орангутана ми напомнят на моята малка дъщеря, която обожава да "бере" рози и да вдишва аромата им. А, след това къса всички листенца едно по едно и започва да ги готви.
Изображение
Аватар
Benitka
Виенско кафе
 
Мнения: 361
Регистриран на: Чет Фев 07, 2013 9:31 am
Пол: Мъж

ПредишнаСледваща

Назад към Други цветарски теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: anvelin, Google [Bot], mugofrodo8, svetlata5 и 7 госта