Защо градинарстваме ?

[Noel]

В "Колибата",книга,която преди време ме разтърси ,пишеше как Бог е направил Райската градина.
Решил,че му е нужно място,където след много и напрегнати дела по сътворяването на света да почива.
Взел Бог шепа семена и ги разпилял.И градината избухнала ....
Тя не била подредена,а докъдето взора стигал царял цветен хаос.
Никой на никого не пречел.Дърветата извисявали клони към небето,а под сянката им се настанили растенията с нежни листа.Тръните се били настанили до розите,за да е с мярка красотата...
Бурените до изящните лилиуми,драката пазела лалетата....
Така Бог създал мястото към което се стемят душите ни,когато сме долу ,на Земята
Та да знаете,момичета колкото по неподредена градината ни,толкова по близо сме до божията промисъл

[МГХ]

Аха,близо съм значи
Впрочем тази вечер за пореден път помолих ММ да вземе "последните" поръчани растения от Еконт. Той ми припомни ,че от една година все последни взема , ама обеща.Тогава смънках нещо като "ами има и едни примули само , а да и едно мушката , май и петунии също , ама все са малки и дребни неща,големите вече минаха " пък той се направи ,че ми вярва.Защото като отидем в събота в градина и започна да го викам да види ту това , ту онова ... просто ми прощава за това ,че цветята и градината са ми в сърцето .

[ra4eto]

Усмивката,очакването,радостта от раждането на нещо ново и прекрасно,съвършенно!!!

[лалесъм]

Защото не можем да имаме по 100 - 200 деца, а имаме любов и емоция за много повече

[just]

Защото не можем да имаме по 100 - 200 деца, а имаме любов и емоция за много повече

[milena02]

Аз вече писах, но забравих да спомена културния шок и екзистенциалния потрес, които преживях, попадайки във форума. До тогава "садях цветя на двора". Две седмици, ден след ден, разглеждах темите в Хоби-Кафе със снимки на градини. И изведнъж ме озари прозрението, че това е "изобразително изкуство". При това изкуство от много висока класа. А аз по принцип съм голям почитател на изкуствата (сигурно съм била някой венециански меценат в предишен живот). И това ми преобърна света. Започнах не да "копам", а да свещенодействам, ако ме разбирате, да съчетавам обеми, да комбинирам цветове, да търся баланс между хоризонтали и вертикали, да отчитам перспективата и ракурса. Съжалявам само, че не мога да върна лентата 6 години назад и да започна отначало, ама с днешните опит и знания.

[Noel]

И като едни творци,минаваме през различни етапи
Идеята-за много от нас тя връхлетява внезапно,понякога спохождайки ни на сън.
Създаването-най-сладкия етап,пълен с очакване и трепет.
Етап Насаме с творбата-тогава оглеждаме,поемаме обратно енергия,треперим за крехкото равновесие
И когато се наситим на "платното" идва и последния етап..
Етапа на Фукването -решаваме да покажем "шедьовъра" на публиката.
И като истински творци трудно понасяме критика,но ако ни харесат... тогава настъпва истинското задоволство
Само някой да ни каже две добри думи и хвърчим в небесата.

[Гео, граф]

Момичета, чета ви и се усмихвам като щастлив идиот ... Различните гледни точки обогатяват моето лично виждане и ме мотивират още повече. А описанието на Ноел за творческия процес е просто чудесно !

[milena02]

И като едни творци,минаваме през различни етапи .

И през различни периоди и течения. Противно на логиката, започваме от абстрактния експресионизъм и ръсим произволни семена навред, като един Джаксън Полак (онзи с пръсканиците). После вземем, че се преосмислим и се нахендрим насред Романтизма - хайде арките, клематисите, беседките и Еден около колона. После пък се юрнем към импресионистите и речем пейзажни градини да правим, белким догодим пасторалите на Моне и Сезан. Като удушим всичко с декоративните треви, дорасваме до неокласицизма и благината на формалната градина. Но понеже тя вече не е възможна, заради естетически натрупвания, така да се каже, се връщаме към Ренесанса и утешението, че „Човек е мярка за всички неща”.

[Гео, граф]

Стигнала съм до извода, че, за да е щастлив човек, трябва да се примири с мисълта, че една градина се прави за 10 години. Това е реалистичният срок. Първите една-две години хем не знаеш какво искаш, хем не познаваш видовете растения, хем нямаш практически умения да работиш с тях. Обаче си изключително горд и доволен, понеже все нещо е поникнало и все нещо цъфти. На третата година започваш да се заглеждаш по чуждите градини със сравнителна цел и да си правиш лоши изводи за своята; започваш да крадеш идеи, но не успяваш да ги реализираш. Ставаш мрачен, зъл и склонен към депресии. На четвъртата - когато вече три пъти си съсипвал разсади, два пъти са ти изгнивали луковиците, трева ти е никнала на туфи, охлюви са ти опасли младите растения, мана ти е поразявала розите, садил си уродливи храсти навред, редил си високи пред ниски растения - и всичкото това многократно - проглеждаш! Проглеждането започва с желание да започнеш отначало. В резултат настъпва масова чистка из двора - изкореняваш и изхвърляш половината растения, премахваш цели видове от полезрението си, определяш си къде, какво и колко бройки. Мериш и чертаеш, отчиташ неща като зрителен ъгъл, перспектива, обеми, опорни конструкции, цветови акценти. От петата година започваш да осъществяваш вече ясния и изчистен план (междувременно си се научил вече да работиш с луковци, коренища и семена!). На шестата се оказва, че гениалният план не е чак толкова "ясен и изчистен", правиш го наново. Плюс още три години слагам, че да пораснат и да се развият добре многогодишните, храстите и катерещите рози. На десетата година (предполагам, защото съм още на шестата) показваш вече дипломна работа ... След десетата година само поддържаш. През повечето време се отдаваш на луксозни преживявания - в светла муселинена рокля и сламена капела четеш книжка в шезлонга... мъж ти се задава по безупречната морава в бял ленен панталон, носи ти коктейлче... Тези картини са ми пред очите всякога, когато съм овъртяна до ушите в кал, а във врата ми се стичат мръсни вадички пот, носът ми се бели и не мязам на човек ...

И като едни творци,минаваме през различни етапи .

И през различни периоди и течения. Противно на логиката, започваме от абстрактния експресионизъм и ръсим произволни семена навред, като един Джаксън Полак (онзи с пръсканиците). После вземем, че се преосмислим и се нахендрим насред Романтизма - хайде арките, клематисите, беседките и Еден около колона. После пък се юрнем към импресионистите и речем пейзажни градини да правим, белким догодим пасторалите на Моне и Сезан. Като удушим всичко с декоративните треви, дорасваме до неокласицизма и благината на формалната градина. Но понеже тя вече не е възможна, заради естетически натрупвания, така да се каже, се връщаме към Ренесанса и утешението, че „Човек е мярка за всички неща”.

Не, постовете на Милена трябва да се събират на едно място, за да не се загуби и буква от тях ! И ако някога издадем учебник за градинарство, те трябва да се поместят в увода. Миленски, дерзай !!!