Защо градинарстваме ?

[pepina]

Наистина сте казали всичко, с много красиви и вълнуващи думи, така се получава при сродните души
Моята градинарска любов тлееше в сърцето ми от детските ми години, захващала съм се в различни периоди, но все имаше други приоритети, все бях нужна повече на някого другиго, отколкото на себе си, все се намираше какво да застане напреки...
Преди 2 години осъзнах, че съм навършила 40 години и в живота си не съм имала нищичко, което е наистина само за мен! Винаги децата, съпруга, работата; аз нямам ищах за обичайните развлечения като шопинг и заведения, всичката си енергия влагах за моите близки и дълго време ми беше достатъчно, ако просто съм се погрижила добре за тях. Но по някое време осъзнах, че се движа на автопилот, душата ми съхне и се чувствам все по-нещастна, въпреки че обективно проблемите бяха много по-малко, отколкото преди десетина години. И разбрах, че ако аз не направя нещо само за себе си, никой и никога няма да го направи! И по-млада няма да стана. Изглежда повечето хора не сме такива ангели, че да нямаме нужда от лично свое кътче, от лично свое изворче на сила, нещо, което не зависи от околните. Ами моето кътче се оказа градината, така както за други хора са хубавите дрехи или домашните ремонти. В градината най-страшното нещо, което може да се случи, е да ти умре някое растение, но това никога няма да е от подлост, от жестокост, от грубост. Градината никога няма да те накара да се чувстваш предаден или отчаян. Градината е преди всичко надежда и очакване за по-хубаво, в нея има само красота и оптимизъм. А физическата работа е дори необходима при нашия заседнал начин на живот. Така че за първи път си позволих малко здравословен егоизъм . Спомням си какъв шок изживях, когато попаднах за първи път на този форум, и оттогава като превключих на скорост, и няма спиране! Семейството ми пак има основна нужда от мене, обаче какво се оказа? Оказа се, че време и пари се намериха за всичко, околното пространство значително се разкраси, а аз се смея по няколко пъти дневно, от което, смятам, всички имат полза . И не на последно място, това е моето спасение от постоянното висене на компютъра по служебни причини. Даже напоследък прилагам градинска терапия и за сина ми като начин за откъсване от проклетия компютър поне за час-два дневно . Не му харесва, но се примирява и определено му се отразява добре физически и психически. Малката ми дъщеричка пък определено показва афинитет към мамините красоти, дори вече доста ми помага.
Така че с едно изречение: моята градина е моето спасение!

[vyara]

Ами защо... Защото така участвам в Чудото, по-близо съм до него, отколкото когато съм между четири панелни стени седем етажа над земята. Затова.
И заради баба ми, която отдавна не е между живите, но от нея видях за първи път какво е градинка, как се копае, как се сади, как се обичат цветя... И как по друг начин тя да продължи да живее, ако не чрез нещо, което правим с една и съща любов.
Заради това предимно, т.е. това е в дълбочината като се разровя в себе си, иначе ползите са много, много...

[спатифилия]

Защо градинарствам!?!
Сега,като се замисля,минах през различни етапи.Първо се запалих по кактусите,после по зелении саксийни всякакви,след туй цъфтящи,след туй балконски...Докато преди 7-8 години не решихме да си стегнем къщата на село и двора,разбира се!И се почна!Къщата -добре,обаче с двора беше голяма борба,най-вече със свекърва ми!Навсякъде се бутаха,ръгаха всякакви китки и зарзавати- до розата-домат,до божура-люти чушки,а колко самопоникнали дръвчета
имаше...И се почна едно местене,вадене,скубане и всичко това под зоркия й поглед и неизбежното мърморене,че няма място за чушките и доматите Добре,че не беше лоша жена /Бог да я прости!/,че иначе щяхме да се хванем за косите!Видя,че е по-добре вместо да се бори с мен,да се присъедини към моята лудост и почна да ми носи цветя от цяло село!
Преломния момент беше 2009 година,когато се регистрирах в един цветарски форум и разбрах,че вече окончателно и безвъзвратно съм заразена с цветофилия!Там се срещнах с най-добрите,най-отзивчивите и най-интелигентни хора/ в по-голямата си част/,които някога съм виждала.А пък,когато преди 2 години намерих същите тези хора тук,беше цяло щастие!
Вече не мога да си представя,че деня ми може да започне и завърши без сутрешната и вечерна обиколка на двора.И при мен,както е казала МГХ,има и немалка доза любопитство.Кое се е прихванало,кое е пораснало,а пък ако някое е цъфнало-е няма такава радост!Грижите по цветята за мен са удоволствие,вид терапия,която ми помага да се откъсна сивото ежедневие/ гооолямо клише,ама вярно/.Може би ,защото децата и внуците ми са далеч от мен и нали все за някой трябва да се грижа/освен ММ,де!/Заспивайки ,си правя отчет на свършената работа и планове за следващия ден.Ама защо ли ви ги казвам тези неща,като знам ,че и при вас е така!
Noel е задала риторичния въпрос има ли насищане.Не,миличка,няма!Това е до живот!

[Гео, граф]

... В градината най-страшното нещо, което може да се случи, е да ти умре някое растение, но това никога няма да е от подлост, от жестокост, от грубост. Градината никога няма да те накара да се чувстваш предаден или отчаян. Градината е преди всичко надежда и очакване за по-хубаво, в нея има само красота и оптимизъм. А физическата работа е дори необходима при нашия заседнал начин на живот. Така че за първи път си позволих малко здравословен егоизъм ...

Така че с едно изречение: моята градина е моето спасение!

Пепина, накара ме да погледна нещата от неочаквана посока. Изумена съм как всичко това е било в мен, а не съм го изкристализирала в мисъл. Градината е надежда и очакване, позитивизъм и осмисляне. Не напразно китайци и японци от столетия ''рисуват'' с градини, вкарват философия и медитация в тях, умиротворение, себеотдаване, любов. И, дълбоко съм убедена, цветята ни правят по-добри !

Благодаря ти за този урок !

[ivanina]

...и в този ред на мисли ,че цветята ни правят по-добри ,от всичко по-по-по и по-щастливи ,
Запомнете японската мъдрост:
"Ако искаш да си щастлив един ден - НАПИЙ СЕ !
Ако искаш да си щастлив една година - ОЖЕНИ СЕ!
Ако искаш до като си жив да си щастлив - ЗАСАДИ СИ, ГРАДИНА С ЦВЕТЯ! "
Актуална е!

[Анета]

Градината,ех градината!Гео,благодаря за хубавата тема.И аз като Спатафилия преминах през различни етапи.Като по -млада не обръщах внимание много на цветятя.Вкъщи имах един фикус ,палма и семейно щастие,и това е .По късно започнах да населявям терасата с петунии,мушкати и сакъзчета.Вградината на села залагахме повече на зеленчуците.Е имахме и малка градинка с обичайните за село цветя и две -три рози на които не отдавах голямо значение.Но откакто попаднах на този форум у мен се запали неистово желание за зацветяване и градинарстване.За което съм страшно благодарна!Влюбих се в розите и сега градината ми е пълна с тях.И не само ,ами лалетата,лилиумите и много други.А когато работя в градината се чувствам щастлива.Дори да съм имала неприятности ,нерви,главоболие всичко изчезва!Нямам търпение да дойде събота и да си видя градинката.Обикалям я и поздравявам всако цвете като стар приятел.Вече не мога да живея без да градинарствам! Това според мен е любов до живот.

[Гео, граф]

ами... ..аз съм прагматик - нищо друго не е толкова хубаво за правене.

Гео, страхотна тема.
Някога, в една книжка, прочетох едни разсъждения на тема бързането. Как все бързаме, нямаме свободно време, трепим се да работим почти през цялото време, за да изкараме пари и с тях да си купим времеспестяващи уреди. А времето, което те ни спестяват, отново работим и бързаме, и печелим пари, за да си купим още по-времеспестяващи уреди. Автора си призна, че с това безумие е приключил, когато решил на отиде на една хижа в планината, без ток и без никакви времеспестяващи уреди. И се оказало че никога не е имал толкова много свободно време .

На един прекрасен тропически плаж под една палма си лежал местен човек само по къси гащи, със сламка в уста и се наслаждавал на гледката. Минал американски турист, спрял се и попитал човека какъв е и какво прави.
- Рибар съм и се радвам на живота.
- А защо не работиш ?
- Вече работих. Излезнах сутринта в морето, хванах си риба за обяд и сега си почивам.
- Но ти би могъл да промениш това, да станеш богат - казал американеца.
- Как ? - попитал човека.
- Лови риба цял ден, продавай я на туристите и така много дни. Събирай спечеленото и си купи още една лодка. Наеми човек, който да я управлява и да ловува за теб. С течение на времето ще натрупаш пари за още лодки, направи флотилия, купи риболовни кораби, построй консервна фабрика, изнасяй в цял свят - така се става богат.
- А като стана богат какво ще правя ? - отново попитал човека.
- Как какво ?! Ще си лежиш на плажа със сламка в уста и ще се наслаждаваш на гледката ...

.....................................................................................

По спомен преразказах тази история на Ерик-Емануел Шмит. Няма нужда да я коментирам, само се усмихвам .
И поздравявам Калико за тази фраза : Нищо друго не е толкова хубаво за правене - тя може да бъде слоган на Хобикафе

[Tanet]

Като малка прочетох "Тайната градина". Там децата, от които едното на инвалидна количка си имаха тайно свое място където да споделят детския си свят - една изоставена дива градина , пълна с подивели розови храсти и треви. Тогава почувствах, че имам нужда и аз от такова място. По-късно прочетох "Шинагото" на Джек Лондон и мечтата на героя му за "градинката на утринния покой", в която той ще си пие чая и медитира върху цветята. ПРедставяте ли си, той прие присъдата от 20г затвор съвсем спокойно, като си мечтаеше как бързо ще се изнижат и той ще се върна в своята градинка. После разбрах, че не мога да имам деца по естествен път - това много преди да се омъжа, което ми изглеждаше и невъзможно и тъй като не съм надарена с никакъв талант или умение, което много ме натъжаваше , открих,че да отглеждам цветя е това,което ме прави щастлива. Да изляза сутрин на терасата, да преброя отново пъпките и да видя коя се готви да се отвори, коя още я е срам, пък не дай Боже нещо да е увяхнало или умиращо, направо ми се скапва настроението. И сега като не съм вкъщи и си представя,че цветенцата ми са жадни или има опасност от мана и въшки, страдам като за човек докато не си ги видя и обгрижа. Обичам да ги целувам и да ме милват по бузите - гледам и Дени ги целува, явно ме е видяла. После открих градината на село - баба садше много и модерни за времето си китки. Почнах с розите, после дойде интернет и Нептун с неговите клематиси и той ме покани тук, откъдето няма да си отида никога ако не ме изгонят . После разбрах, че има композиции, концепции за градина и т.н и накрая се запознах с вас и това е най-голямата ми радост след Деничка. Дето е писал поета " после борбата най-много обичам вас" При всяка процедура на тръгване заставах в градинката си и се обръщах към цветята си да ми пращат от безценната си енергия, а те успокоително ми се усмихвихи и изпращаха с любов. Цветето ще ти отговори с любов дори да го нараниш, дори да го изкорениш. В него няма егоизъм, само безмълвна хармония и покой. Имам длани, твърде големи за дама макар и не груби. Реших да се видя с френски маникюр , макар и да бях скептична. Харесах се, но само след 5 часа вече бях заровена в пръстта, просто е неспасяемо и изрязах маникюра Пък и да ви кажа, като съм ядосана на ММ вместо да викам до небето и да си тровим нервите, отивам си в градинката и като не се кача 5часа той идва и ме пита къде е сбъркал и така стигаме до консенсус Цветята не са просто мои деца, те са моя свят, моята планета, моята звезда в големия и тъмен абсолют.

[Noel]

Pepina,Tanet, трогнахте ме,момичета
Гео,прекрасна тема

[laydidi13]

Аз какво да кажа,повечето сте го описали толкова конкретно,че не ми остава нищо друго освен да се повторя.Спатифилия,напълно те разбирам,за свекървата,аз водя същата битка с моят свекър,по средата на градинката посадил ябълка,лук,чесън,аз му говоря ,че не е естетично,той неговата си знае.Скъсявала съм му двора,аз пък взех,че се поразсърдих малко,не си ходихме известно време и той,влязъл в пътя.Сега пък тикви,било време за тях,нямал място,та така,да не ви отегчавам.Сега голямата ми страст са градинските цветя,купувам,който ми подари ,засявам,с две думи залагам,но много трудно се създава прекрасна градина.Грънци,менци,стари сърпове,колела от каруца,всичко вземам и търся,майка ми се чуди,за какво са ти тия вехтории.Аз пък се чудя на нея,как вехтории викам,това са автентични неща,хората дават луди пари за тях.Прибирайки се към Бургас ,минавайки през различни села,спираме,питам хората ,дали нямат нещичко за изхвърляне,,луда работа.Човек преминава през определен период от живота си през различни етапи,ако някой ми беше казвал,че ще ми се ходи на село ,да копам,да ровичкам нещо,нямаше да му повярвам.А сега дойдат ли почивните дни все ме тегли натам ,да видя,какво е цъфнало,да му се порадвам,да си направя някоя и друга снимка....да подишаме чист въздух.Ех,страсти,градинарски!Гео,благодаря за темата!