Защо градинарстваме ?
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15876
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 845 пъти
- Получил благодарност: 1695 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Неподражаемото обобщаване на общата ни мания, направено от Дал, трябва да се види от повече хора (за да не го слагам в Аксиомите, че шме бие )
dal написа:Мигленка , много хубава тема .
Обаче тука има някаква как да кажа , драма да речем - не че няма цинцифуции , има , има и тротоарна екзема и токчета имат
даже рокли на цветя не знам от къде дали от интернет , не съм питала
но повечето им пари и трепети са насочени другаде
Сега, знам че си учудена , че ако някоя кокошка завърти десет лева в джоба излишни може да не си купи лак или прашки , обаче тука е така , моментално се купуват 1 розичка в рае и дива чушка с вариегатни листа.
Тука омбрето им не е зцвят на коса ами е остинките да прелеят , разбираш ли в цвят - плавно а не натрапчиво
Тука сме без нокти защото къртичим. Поради маркучите ни се напукват петичките.
Заради градините нерядко с текезесарски тен на потник.
Устойчиви на химична атака поради пръскане на градините с кво ли не , никаква чувствителност- дебелокожи !
За парфюмите какво да ти кажа , тука владеят милиони туршии и сто вида сосове и запръжки , а за сладката не говоря , а всяка молска кокошка за три часа лови любовник па тука ловят рецепта френска селска и я правят на момента. Бият козунак в пералня на центрофуга.
Влизат нормални необременени нови хора и за три месеца или шест стават същите маскари.
Почват да ходат като зомбита да крадат от градините на хората и да светят в тъмното
Въртят гозби чорби и парфюмерията я разбират като да се хнадупиш и да помиришеш гюл .
Плетат , шият , бродират. Въртят дизайн. Ходят по битаците като клошарки. Поне три са събирали отпадъци по контейнерите , например стар куфар дето ще се впише на новата винтидж кухня под шапрона. Фотографки са много добри.
Разменят си всичко. Направили са си табелки.Тва е щото не си помнят пинкодовете . Даже мъжете им имат инициали да не ги губят по форумните срещи. Боледуват общо и си разменят рецепти китки и всякакви идеи за да успокоят психоотклонението.
Не помага много.
И аз не съм уред, хич . Даже може да се каже , вече съм напълно хронифицирала в някои аспекти.
Разбирам че молуването е култура . Парцалената индустрия жъне по цял свят небивал успех.
Ама тука за една вероника са готови да изкормят бронтозавър.
Знаеш ли те си внесоха от китай божури и от сингапур семки и от бразилия не помня какво , довлекоха рози от канада и сащ.
За костюмче вече не съм толкоз сигурна дали ще им трепне око
а ти имаш предвид конкретна мода , или само така си пишеш
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Ох, как съм пропуснала тази тема
Изчетох всичко написано. Просто учудващо е колко еднакво мислим и чустваме всички. Мога да се подпиша под повечето от вашите мисли.
Какво да кажа за себе си? Аз също мисля, че имам тази любов към растенията по наследство. И моята баба, и майка ми бяха цветарки. А генът е голяма работа, да знаете!
Щастлива съм, че открих този форум и всички вас. Да сте живи, здрави и все така луди.
Изчетох всичко написано. Просто учудващо е колко еднакво мислим и чустваме всички. Мога да се подпиша под повечето от вашите мисли.
Какво да кажа за себе си? Аз също мисля, че имам тази любов към растенията по наследство. И моята баба, и майка ми бяха цветарки. А генът е голяма работа, да знаете!
Щастлива съм, че открих този форум и всички вас. Да сте живи, здрави и все така луди.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Извървях дълъг път на дисекция последните месеци.Отлюспвах парче по парче душата ми,за да се родя отново.Та и до тази тема стигнах-защо градинарствам?
Гени,тръпка,потребност от грижа,стремеж към красиво...може.Но най-значимото,което разбрах това е страстта към живота.Ако тя излинее,ако посърне ,мигом градината загубва цвят.И никоя сила не може да ни върне там ако ще и най-свидното ни цвете да загива.Само желанието отново да сме живи ни връща обратно при земята.Това е.
Гени,тръпка,потребност от грижа,стремеж към красиво...може.Но най-значимото,което разбрах това е страстта към живота.Ако тя излинее,ако посърне ,мигом градината загубва цвят.И никоя сила не може да ни върне там ако ще и най-свидното ни цвете да загива.Само желанието отново да сме живи ни връща обратно при земята.Това е.
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
- Julieta7777
- Кана кафе
- Мнения: 538
- Регистриран на: Май 27, '14, 10:42
- Местоположение: София - Княжево
Re: Защо градинарстваме ?
Ноелка,
Този красив подарък ЖИВОТ, трябва да се живее жадно..... докато.... свърши! Без капка суетене, колебание и с много вяра в доброто и човека!!!!
Аз така я карам и добре е някак си
Обичам те, градинарствай и се грижи за себе си!!!!
Този красив подарък ЖИВОТ, трябва да се живее жадно..... докато.... свърши! Без капка суетене, колебание и с много вяра в доброто и човека!!!!
Аз така я карам и добре е някак си
Обичам те, градинарствай и се грижи за себе си!!!!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31667
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1006 пъти
- Получил благодарност: 2293 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Боже, Слънчева, от къде го знаеш, като не съм ти го казвала!Noel написа:Извървях дълъг път на дисекция последните месеци.Отлюспвах парче по парче душата ми,за да се родя отново.Та и до тази тема стигнах-защо градинарствам?
Гени,тръпка,потребност от грижа,стремеж към красиво...може.Но най-значимото,което разбрах това е страстта към живота.Ако тя излинее,ако посърне ,мигом градината загубва цвят.И никоя сила не може да ни върне там ако ще и най-свидното ни цвете да загива.Само желанието отново да сме живи ни връща обратно при земята.Това е.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Защо градинарстваме ?
Купих си една тетрадка. Красива, специална, шита, с твърди корици. Купих си я няколко дена след като попаднах сред вас. В нея казах, че ще си записвам всяка важна информация, която откривам тук. Правя го, но малко. Повече записвам мечти и разсъждения. За градината. Та тази тетрадка започнах именно така: "Ако някой ми беше казал преди време, че ще се запаля по градинарстването щях да му се присмея. Ако пък същият този някой ми беше казал и че ще заобичам рози, тогава вече щях да му предложа и термометър да си премери температурата." И сега се смея на себе си и челото си опипвам от време на време. Не, всичко ми е наред и не съм болна. Просто пораснах. От дете съм бунтарка. Всички направо - аз накриво. Бунтове всякакви и за всичко. Лигавщини не понасям. А пък прехласването по китки беше една от върховните лигавщини. Обичах Природата и това е! Всякакви засукани цветенца за мен бяха човешки създаден изкуственяк. Откраднах си от природата три - четири корена папрат и тя беше моята гордост в градината. Плюс диви теменужки и детелинки. После дойде смъртта. Майчето почина, после леля, после баба. Три любими жени и на трите улових последният дъх, бях до тях. Труден урок. След него дойдоха размислите, откритията, проглеждането. С проглеждането видях и красотата. Нежността и цвета. Аромата. Накъдрените крайчета и трептящите тичинки. Зеленината като приливна вълна свежест. Сладостта от всичко направено. От мен и за мен. И за останалите у дома. Изхвърлих доста вещи и дрехи. Непотребни вече никому. Стари или на заминали си хора. Но в градината си имам няколко божура. Свекърва ми ли ги е садила, нейната свекърва ли, не знам. Но те са там и красят всяка година градината. Вече не ми се бунтува. Търся спокойствието, красотата, минутката близост. Градината не ми запълва липси, тя ме създава и аз съм благодарна. Така нова се харесвам повече.