Защо градинарстваме ?

Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Защо градинарстваме ?

Мнение от Гео, граф »

Началото на тази статия ме провокира да отворя темата :arrow:

'' Със сигурност се мислиш за много зает човек. Направо те чуваме как си казваш „Имам само 24 часа“ и препускаш към следващата задача. А после се чудиш защо все нещо не ти се получава и все някой остава пренебрегнат. Не, проблемът не е в другите, в късмета или в качеството на твоите идеи. Там е работата, че най-важните неща страдат точно от стремежа ти да свършиш всичко – но вместо това, спешните задачи изцяло изтласкват най-важното от графика ти. А същност, заедно с времето ти влагаш частица живот. Не е ли по-логично да го подариш на най-важните неща и хора?

Знаем, че е трудно и даже невъзможно да го следваш винаги. И въпреки това добре прекараното време е това, което има наистина значение. Ще го познаеш по резултатите. Ако е с най-близките – това са специалните спомени, които ще помниш винаги. Ако е с любимата работа – е, сам знаеш какво се случва, когато посветиш повече часове над проекта, в който гориш.

Нещо повече – дарявайки време на важните неща, ти създаваш своята малка, лична борба срещу бързинето, което е обзело всичко и всички наоколо – от начина, по който се храним и обличаме през начина, по който общуваме.''


Нататък материала продължава с реклама, но не тя предизвика интереса ми, а горните редове. Различните хора с различните темпераменти си намират различни хобита, някои си нямат. Въпрос на избор. Ние тук, в тази малка общност, очевидно имаме нужда именно от този начин на запълване и осмисляне на свободното време.

Напоследък все по-често ми задават въпроса защо съм се захванала с цветя, което налага аз самата да дам отговор на себе си. При мен стана случайно, до преди 5-6 години не съм имала никакво, ама никакво отношение към отглеждането на китки. Сега съм като обсебена, намирам такова удовлетвотение и спокойствие в работата в градината, че не я разменям за нищо друго. Преди време сина ми отбеляза, че тъй като децата ми са пораснали, едното си пое пътя, той също е на прага, а още нямам внуци, та аз си търся за какво да се грижа. И е прав, признавам ! Невероятно е да създаваш нещо с ръцете си, да го наблюдаваш как расте, да се радваш на цъфтежа му, да се погрижиш за семената му - ами цветарстването е толкова близко до майчинството, че чак ми прималя под лъжичката като го осъзнах. Ето ни сега, в този критичен момент за Цвети, как наричаме на нея растения с атавистичната надежда тяхната енергия да се влее в нея ...

Та всеки има някаква причина, поради която не е във фризьорския салон или в мола, а до лакти в кал в градината и там намира своя покой, радост и топлинка. Разкажете за себе си :arrow:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от milena02 »

Аз градинарствам като контрапункт на всичко останало. Извън градината - нерви, разочарования, несправедливост, грозота, липса на етика. Нямам сили да се преборя с всичко това, да го излича от света или поне от страната, в която живея. И създавам мъничко късче природа - спокойно, красиво, справедливо и етично, където нещата се случват според закона за добротата и хармонията. Поне в този един декар пространство. Тайна ще споделя: докато работя в градината съм кална, но после, когато сядам в нея да чета и да си почивам, винаги съм с хубава рокля и парфюм, даже да съм сама.
краси кубарелова
Баш кафе майстор
Мнения: 2667
Регистриран на: Мар 26, '12, 22:53
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от краси кубарелова »

И моето малко бягство е там- в градината, където няма агресия, няма несправедливост, няма грозота. Напоследък, възпитана от Ноел, :tzeluvka: се вглеждам в бурените, ами те са толкова красиви, защо да ги скубя? В градината, Милена02 :tzeluvka: , аз съм без парфюм, много ме хапят комари и мушички, като съм парфюмирана, дори съм забелязала, че харесват парфюмите ми ;) Не малка част от любовта ми към цветята е свързана с хората във форума. Харесвам ми толкова много! И това го казвам, не защото нямам среда или приятелки, или липса на социални контакти, Без да се превземам- наистина ви харесвам, дори тези, които не познавам лично! Пак ще се повторя, цветар лош човек няма! :liubov: При лоши хора цветя не виреят! :tzvetoman:
Светът е пълен с непознати хора...
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от ivanina »

Та значи , до преди три години не се вълнувах от градини !
Отегчаваха ме осемте мамини рози в двора ни , а грижата ми покрай тях беше ад - бодили и гъзурчене край тях...но вършех го от немай къде си. Но...както го пише в стихотворението на Д. Дамянов -" ...ала животът се мени... земята се върти и пъди прашинките на две страни..."та сиреч всичко се променя .
И може и да го сметнете за налудничаво но ще ви споделя- преди година и половина почина майка ми,за която се грижих 12 години-беше пълен инвалид от паркинсон. В предсмъртният и ден -аз обезумяла от неизбежното което предстоеше , търчах до Бриколажа и представяте ли си купувах розите на Фидус и потънала във кал (7 декември) садих рози и в тях намирах своето спасение ....След туй почувствах и че ги обичам , или зарядът ми от обич ,грижа , нежност - трябваше да даря на някого ,на нещо...И така след като ме напусна грижата ми по мама , след това и по порасналото ми момче - което си сви семейно гнездо, аз преоткрих себе си - в това че съм способна да съхраня любовта си и да сътворя със нея нещо красиво . За мене тя(градинката) е нещото което сутрин като отворя очите си - ПЪРВО искам да видя, има доста работа по нея - но това не ме отегчава, действа ми като терапия - хем съм изморена -вир вода ставам като се трудя в нея - А СЪМ ЩАСТЛИВА !.- та това е моят отговор - градинарствам ,защото по този начин се чувствам щастлива , това ми занимание запълва ЛИПСИТЕ ми в живота ! ;) В нея , влагам страстта си , смехът си , песента си -аз пея или си свирукам постоянно нещо в нея - и тя такава ме познава. :dovolen:
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
elena kirilova

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от elena kirilova »

градинарстване ли...не
за мен това е спасение
неистова нужда от красота ,начин да запълня липсите -каквито и да са те,ето това означава градинарстване
това е една нестихваща от нищо страст
искам да елиминирам мръсотията отвън и да се спася в моят дом
моят дом ,моята крепост
да си заградя моята крепост с красота и любов
е,дома ми не е крепост,но градината ми е моята душа
някъде буренясала,някъде подредена,някъде красива,някъде недовършена
точно копие на моята душа
и понеже точно като мен и тя се нуждае от помощ понякога и аз искам помощ и съвет
помощ рядко получавам,градинарствам сама
както и сама ,предимно,се справям с живота
обаче това ми носи страхотно удовлетворение
и когато някое цвете умре го приемам тежко,като истинска загуба
цветята ме спасяват,ето това е

някога ,доста отдавна,бях такава глезена Богданка :oops:
класния ми идва в къщи да се кара на татко,че съм била като цвете във саксия
много пъти идва да го подканя ,искаше да види как ще хвана мотиката
е,сега вече него го няма,няма го и моят баща,но мотиките в къщи са мои :dovolen:
имаше време когато само работата в двора ме спасяваше от трудния ми живот
ей така ,да се умориш дотолкова ,че да не усещаш другата болка
аз преоткрих себе си - в това че съм способна да съхраня любовта си и да сътворя със нея нещо красиво . За мене тя(градинката) е нещото което сутрин като отворя очите си - ПЪРВО искам да видя, има доста работа по нея - но това не ме отегчава, действа ми като терапия - хем съм изморена -вир вода ставам като се трудя в нея - А СЪМ ЩАСТЛИВА !.- та това е моят отговор - градинарствам ,защото по този начин се чувствам щастлива , това ми занимание запълва ЛИПСИТЕ ми в живота ! ;) В нея , влагам страстта си , смехът си , песента си -аз пея или си свирукам постоянно нещо в нея - и тя такава ме познава. :dovolen:
Иванина,няма смисъл да го пиша отново,напълно се припокрива с моето мислене
Аватар
serena
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1401
Регистриран на: Мар 20, '12, 20:25
Местоположение: Варна

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от serena »

Занимавам се с цветя, защото за мен това е любов. Нямам градина, но терасата от пролетта буквално я заривам с цветя. Допреди пет-шест години гледах само зелени цветя и нехаех за цъфтящите, но после нещо превъртя в мен и оттогава харесвам и гледам и зелени, и цъфтящи. И на мен сутрин, след като се затопли, първата ми работа като се събудя рано е да изляза на терасата и да се порадвам на всяка саксия, да им кажа колко са хубави и че съм щастлива, че ме даряват с такива прекрасни цветове. Така е и през деня, когато съм в къщи, час по час с котките сме на терасата - те зяпат навън, а аз се радвам на изобилието от цветове и багри. Мислите и грижите за цветята ме откъсват от ужасиите, които се случват с хора и особено с животни по света. Когато съм сред тях, се чувствам умиротворена и по-спокойна. Ако имаше как, щях да имам градина и да се занимавам по цял ден само с нея и с животните, но засега това е само мечта. Напоследък се улавям, че гледам по чуждите тераси и недоумявам как е възможно на толкова тераси поне по едно цвете да няма, що за хора живеят там. Където и да живея, винаги около мен ще има цветя, колкото се може повече.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Албена »

Градинарствам ,защото не мога да не градинарствам.Това е част от мен, от моята същност.Когато докосвам растенията ,когато ги виждам как растът и от семенцето се ражда цвят,се докосвам до безкрайното и изумително чудо на живота.
Понякога прегръщам старата черница, допирам буза до грапавата й кора и ме обзема спокойствие.Връщам си вярата ,че отвъд тревогите ,болката и горчилката ,има светъл мир на хармония и съвършенство.
Не ми е много подредена градината.Прилича повече на дива поляна.Оставила съм да се ширят глухарчето и мечата пита ,игликите и много още диви цветя ,чиито имена дори не знам.Никога не спускам завесите на спалнята,за да мога , като отворя очи първо да видя небето и облаците ,а после да потъна в зеленото на тревата.
Мога да кажа ,че градината ми ,това е моята философия и светоглед,израз на обичта ми към света.Моят начин по малко да го променям към това ,което бих искала да бъде...
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Noel »

Защо градинарствам?
Разказвала съм ви началото.Започна почти насила в стремежа си моето момче да ме изведе от отшелничеството ми.
Преди това-интензивен,насилствен за психиката ми,безсмислен живот от който почти нищо позитивно не съм запомнила.Пари изкарани с крайни нерви и изхарчени за преходни вещи.
Това ,което започнахме,върна куража ми за пълноценността на живота.Трепета да твориш,да създаваш .
От семенцето да отгледаш красотата.Да имаш очи и душа за тази красота,защото понякога е болезнено съвършена.
Сега,когато се разхождам в градината все едно взимам глътка озон и се нуждая от него и пак,и пак...
Дали има насищане!?
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
mileni
Чист кофеин
Мнения: 5148
Регистриран на: Ное 30, '09, 14:43
Дал благодарност: 206 пъти
Получил благодарност: 82 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от mileni »

Градинарствам,защото ми идва отвътре.
Не мога да си представя живота си без цветя.Винаги е било така.преминах през листно-декоративните стайни,цъфтящи стайни,докато стигнах до РОЗИТЕ и градинските цветя.
Цветната ми градинка ме радва ,успокоява и никога не обижда,не злобее,защото съм "различна"...
в много трудни моменти съм намирала утеха именно там ,в нея .
Noel написа:Защо градинарствам?

От семенцето да отгледаш красотата.Да имаш очи и душа за тази красота,защото понякога е болезнено съвършена.
Сега,когато се разхождам в градината все едно взимам глътка озон и се нуждая от него и пак,и пак...
Дали има насищане!?
Ноел,това сякаш са мои думи :tzvetentze:
Пусни хляба си по водата и ще го намеpиш не след много дни.
http://mileni.snimka.bg/flowers/lyato-2013.762771" onclick="window.open(this.href);return false;
https://picasaweb.google.com/101763371167451658448/201502" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
nadin
Чист кофеин
Мнения: 7196
Регистриран на: Май 17, '11, 15:33
Местоположение: София
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 271 пъти
Обратна връзка:

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от nadin »

При мен нещата са доста загрубели вече :D Аз с цветя се занимавам откакто се помня, но да не си мислите че това ми е професия не е , хоби е. :D
Иначе съм почнала още с бобчетата и лещата в памука в първи клас в училище. После гледах кактуси на балкона, после на село баба и дядо ми отпуснаха една леха в която влачех каквото ми попадне от игликите на съседките до моркови и картофи, после гледах фикуси, хибисуси и орхидеи докато не се преместихме в един тъмен апартамент в центъра където нищо не вирее вътре. Сега съм на алпийски и горски цветя в селския двор. Не знам какво следва след това :hmmm: може би да си сменя професията и да стана професионален градинар ама подозирам че кефът и тръпката тогава вече няма да са същите. :nod:
Публикувай отговор

Обратно към “Други цветарски теми”