Защо градинарстваме ?
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Re: Защо градинарстваме ?
И аз така!лалесъм написа:Люб, много съкровено Благодаря ти, че го разказа тук
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Гео, нали знаеш, че една снимка казва повече от хиляда думи?
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10026
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 590 пъти
- Получил благодарност: 1071 пъти
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15871
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 836 пъти
- Получил благодарност: 1686 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
... Миленски, едва ли щеше да изглеждаш толкова щастлива, ако беше ... другаде
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
...О - о , Миленка ... това е обичайната ни санитарна обиколка с ножицата в ръка за почистване на прецъфтелите и скапалите се от дъжда рози , а къде ти е кошчето за боклука - да не ги хвърляш по земята В едната ръка кошчето - в другата ножицата ,аз така си правя разходката между тях - ВЪРХОВНО удоволствие , само дето от време на време се убождаме и надаваме по някой друг отчаян крясъкmilena02 написа:Гео, нали знаеш, че една снимка казва повече от хиляда думи?
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
jpg?r=0[/img]
Истината е като водата - винаги намира път!...
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2667
- Регистриран на: Мар 26, '12, 22:53
- Местоположение: Варна
- Обратна връзка:
Re: Защо градинарстваме ?
Noel написа:Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Светът е пълен с непознати хора...
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2667
- Регистриран на: Мар 26, '12, 22:53
- Местоположение: Варна
- Обратна връзка:
Re: Защо градинарстваме ?
Noel написа:Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Светът е пълен с непознати хора...
- МГХ
- Наркоман
- Мнения: 10105
- Регистриран на: Окт 4, '12, 23:28
- Местоположение: Русе
- Дал благодарност: 366 пъти
- Получил благодарност: 1020 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
А пък аз съм си съвсем обикновена.Откакто се помня около мен винаги е имало цветя.Майка ми правеше най-хубавите петунии на балкона.Целият квартал се извървяваше да им се радва.Обикновени.Розови и бели.Ухаещи невероятно вечер при залез.Като бухнали облаци .Идваха пеперуди и един голям летящ бръмбар с дълъг хобот.Приличаше на колибри.Късахме фунийките и ядяхме нещо сладичко от тях с брат ми.Дори свирехме с тях.В градинката пред блока цъфтяха цветя от пролетта до есента едно след друго.Сега майка я няма и градинката пред блока я няма.
Докато ми се прииска и аз да имам мои цветя.Появиха се кактуси на прозореца на студентската квартира.Разнасях ги с мен като деца.
Домъкнах ги от София в Русе .Появи се ММ и започнахме да разширяваме колекцията си от кактуси .Над 300 саксийки с бодливи красоти сместихме у дома.Ходехме по изложби и срещи с кактусисти.Купувахме антикварни книги.Тогава нямаше интернет и така си ставаше.
Децата се научиха от личен опит ,че не се пипат цветята на мама и тати.
Докато един ден синът ми каза под една кайсия -"мамо ,откъсни ми черешки".Тогава купихме къщата на Балкана и се започна.Исках всичко да има .
Оня ден като разбрах ,че пороят е прекъснал пътя и е вилняла водата ,осъзнах какво е за мен градината.Увесих нос , но после реших ,че това е причина да я направя отново, защото удоволствието е в правенето на красотата.Кратко съзерцание и ти се иска нещо различно.Поне при мен е така.Слава богу ,нещата не са толкова страшни и с известни усилия ще я възстановя .Появиха се нови идеи и планове и ми стана леко на сърцето.
Сега знам ,че не се страхувам от стихиите и случайността ,защото градината е в мен,в мислите и сърцето ми.Да сме здрави.Останалото е желание.Да правим красота и да създаваме хармония.
Получи се накъсан разказ ,но докато писах тук , обяснявах по скайпа на дъщеря си как се прави тирамису.Утре децата в детската ясла в Германия ще ядат сладкиш,направен от моето дете .Това е . Щастието трудно се описва с думи.
Докато ми се прииска и аз да имам мои цветя.Появиха се кактуси на прозореца на студентската квартира.Разнасях ги с мен като деца.
Домъкнах ги от София в Русе .Появи се ММ и започнахме да разширяваме колекцията си от кактуси .Над 300 саксийки с бодливи красоти сместихме у дома.Ходехме по изложби и срещи с кактусисти.Купувахме антикварни книги.Тогава нямаше интернет и така си ставаше.
Децата се научиха от личен опит ,че не се пипат цветята на мама и тати.
Докато един ден синът ми каза под една кайсия -"мамо ,откъсни ми черешки".Тогава купихме къщата на Балкана и се започна.Исках всичко да има .
Оня ден като разбрах ,че пороят е прекъснал пътя и е вилняла водата ,осъзнах какво е за мен градината.Увесих нос , но после реших ,че това е причина да я направя отново, защото удоволствието е в правенето на красотата.Кратко съзерцание и ти се иска нещо различно.Поне при мен е така.Слава богу ,нещата не са толкова страшни и с известни усилия ще я възстановя .Появиха се нови идеи и планове и ми стана леко на сърцето.
Сега знам ,че не се страхувам от стихиите и случайността ,защото градината е в мен,в мислите и сърцето ми.Да сме здрави.Останалото е желание.Да правим красота и да създаваме хармония.
Получи се накъсан разказ ,но докато писах тук , обяснявах по скайпа на дъщеря си как се прави тирамису.Утре децата в детската ясла в Германия ще ядат сладкиш,направен от моето дете .Това е . Щастието трудно се описва с думи.