Защо градинарстваме ?

Защо градинарстваме ?

Мнениеот Гео, граф » Пон Май 12, 2014 4:33 pm

Началото на тази статия ме провокира да отворя темата :arrow:

'' Със сигурност се мислиш за много зает човек. Направо те чуваме как си казваш „Имам само 24 часа“ и препускаш към следващата задача. А после се чудиш защо все нещо не ти се получава и все някой остава пренебрегнат. Не, проблемът не е в другите, в късмета или в качеството на твоите идеи. Там е работата, че най-важните неща страдат точно от стремежа ти да свършиш всичко – но вместо това, спешните задачи изцяло изтласкват най-важното от графика ти. А същност, заедно с времето ти влагаш частица живот. Не е ли по-логично да го подариш на най-важните неща и хора?

Знаем, че е трудно и даже невъзможно да го следваш винаги. И въпреки това добре прекараното време е това, което има наистина значение. Ще го познаеш по резултатите. Ако е с най-близките – това са специалните спомени, които ще помниш винаги. Ако е с любимата работа – е, сам знаеш какво се случва, когато посветиш повече часове над проекта, в който гориш.

Нещо повече – дарявайки време на важните неща, ти създаваш своята малка, лична борба срещу бързинето, което е обзело всичко и всички наоколо – от начина, по който се храним и обличаме през начина, по който общуваме.''


Нататък материала продължава с реклама, но не тя предизвика интереса ми, а горните редове. Различните хора с различните темпераменти си намират различни хобита, някои си нямат. Въпрос на избор. Ние тук, в тази малка общност, очевидно имаме нужда именно от този начин на запълване и осмисляне на свободното време.

Напоследък все по-често ми задават въпроса защо съм се захванала с цветя, което налага аз самата да дам отговор на себе си. При мен стана случайно, до преди 5-6 години не съм имала никакво, ама никакво отношение към отглеждането на китки. Сега съм като обсебена, намирам такова удовлетвотение и спокойствие в работата в градината, че не я разменям за нищо друго. Преди време сина ми отбеляза, че тъй като децата ми са пораснали, едното си пое пътя, той също е на прага, а още нямам внуци, та аз си търся за какво да се грижа. И е прав, признавам ! Невероятно е да създаваш нещо с ръцете си, да го наблюдаваш как расте, да се радваш на цъфтежа му, да се погрижиш за семената му - ами цветарстването е толкова близко до майчинството, че чак ми прималя под лъжичката като го осъзнах. Ето ни сега, в този критичен момент за Цвети, как наричаме на нея растения с атавистичната надежда тяхната енергия да се влее в нея ...

Та всеки има някаква причина, поради която не е във фризьорския салон или в мола, а до лакти в кал в градината и там намира своя покой, радост и топлинка. Разкажете за себе си :arrow:
''Защото да се живее е приключение опасно, несигурно и вредно, но пък приятно.'' - Мимет
Снимките ми!

И пътя е хубав, и пристигането е безкрайно.
Днеска го сАдим, утре го кОпам :-)
Аватар
Гео, граф
Чист кофеин
 
Мнения: 8988
Години: 53
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот milena02 » Пон Май 12, 2014 5:20 pm

Аз градинарствам като контрапункт на всичко останало. Извън градината - нерви, разочарования, несправедливост, грозота, липса на етика. Нямам сили да се преборя с всичко това, да го излича от света или поне от страната, в която живея. И създавам мъничко късче природа - спокойно, красиво, справедливо и етично, където нещата се случват според закона за добротата и хармонията. Поне в този един декар пространство. Тайна ще споделя: докато работя в градината съм кална, но после, когато сядам в нея да чета и да си почивам, винаги съм с хубава рокля и парфюм, даже да съм сама.
Аватар
milena02
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2922
Години: 46
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот краси кубарелова » Пон Май 12, 2014 5:33 pm

И моето малко бягство е там- в градината, където няма агресия, няма несправедливост, няма грозота. Напоследък, възпитана от Ноел, :tzeluvka: се вглеждам в бурените, ами те са толкова красиви, защо да ги скубя? В градината, Милена02 :tzeluvka: , аз съм без парфюм, много ме хапят комари и мушички, като съм парфюмирана, дори съм забелязала, че харесват парфюмите ми ;) Не малка част от любовта ми към цветята е свързана с хората във форума. Харесвам ми толкова много! И това го казвам, не защото нямам среда или приятелки, или липса на социални контакти, Без да се превземам- наистина ви харесвам, дори тези, които не познавам лично! Пак ще се повторя, цветар лош човек няма! :liubov: При лоши хора цветя не виреят! :tzvetoman:
Светът е пълен с непознати хора...
краси кубарелова
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2750
Години: 4
Регистриран на: Пон Мар 26, 2012 10:53 pm
Местоположение: Варна
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот ivanina » Пон Май 12, 2014 6:37 pm

Та значи , до преди три години не се вълнувах от градини !
Отегчаваха ме осемте мамини рози в двора ни , а грижата ми покрай тях беше ад - бодили и гъзурчене край тях...но вършех го от немай къде си. Но...както го пише в стихотворението на Д. Дамянов -" ...ала животът се мени... земята се върти и пъди прашинките на две страни..."та сиреч всичко се променя .
И може и да го сметнете за налудничаво но ще ви споделя- преди година и половина почина майка ми,за която се грижих 12 години-беше пълен инвалид от паркинсон. В предсмъртният и ден -аз обезумяла от неизбежното което предстоеше , търчах до Бриколажа и представяте ли си купувах розите на Фидус и потънала във кал (7 декември) садих рози и в тях намирах своето спасение ....След туй почувствах и че ги обичам , или зарядът ми от обич ,грижа , нежност - трябваше да даря на някого ,на нещо...И така след като ме напусна грижата ми по мама , след това и по порасналото ми момче - което си сви семейно гнездо, аз преоткрих себе си - в това че съм способна да съхраня любовта си и да сътворя със нея нещо красиво . За мене тя(градинката) е нещото което сутрин като отворя очите си - ПЪРВО искам да видя, има доста работа по нея - но това не ме отегчава, действа ми като терапия - хем съм изморена -вир вода ставам като се трудя в нея - А СЪМ ЩАСТЛИВА !.- та това е моят отговор - градинарствам ,защото по този начин се чувствам щастлива , това ми занимание запълва ЛИПСИТЕ ми в живота ! ;) В нея , влагам страстта си , смехът си , песента си -аз пея или си свирукам постоянно нещо в нея - и тя такава ме познава. :dovolen:
Истината съществува , лъжата трябва да се измисля...
Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3325
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот elena kirilova » Пон Май 12, 2014 7:05 pm

градинарстване ли...не
за мен това е спасение
неистова нужда от красота ,начин да запълня липсите -каквито и да са те,ето това означава градинарстване
това е една нестихваща от нищо страст
искам да елиминирам мръсотията отвън и да се спася в моят дом
моят дом ,моята крепост
да си заградя моята крепост с красота и любов
е,дома ми не е крепост,но градината ми е моята душа
някъде буренясала,някъде подредена,някъде красива,някъде недовършена
точно копие на моята душа
и понеже точно като мен и тя се нуждае от помощ понякога и аз искам помощ и съвет
помощ рядко получавам,градинарствам сама
както и сама ,предимно,се справям с живота
обаче това ми носи страхотно удовлетворение
и когато някое цвете умре го приемам тежко,като истинска загуба
цветята ме спасяват,ето това е

някога ,доста отдавна,бях такава глезена Богданка :oops:
класния ми идва в къщи да се кара на татко,че съм била като цвете във саксия
много пъти идва да го подканя ,искаше да види как ще хвана мотиката
е,сега вече него го няма,няма го и моят баща,но мотиките в къщи са мои :dovolen:
имаше време когато само работата в двора ме спасяваше от трудния ми живот
ей така ,да се умориш дотолкова ,че да не усещаш другата болка

аз преоткрих себе си - в това че съм способна да съхраня любовта си и да сътворя със нея нещо красиво . За мене тя(градинката) е нещото което сутрин като отворя очите си - ПЪРВО искам да видя, има доста работа по нея - но това не ме отегчава, действа ми като терапия - хем съм изморена -вир вода ставам като се трудя в нея - А СЪМ ЩАСТЛИВА !.- та това е моят отговор - градинарствам ,защото по този начин се чувствам щастлива , това ми занимание запълва ЛИПСИТЕ ми в живота ! ;) В нея , влагам страстта си , смехът си , песента си -аз пея или си свирукам постоянно нещо в нея - и тя такава ме познава. :dovolen:


Иванина,няма смисъл да го пиша отново,напълно се припокрива с моето мислене
http://www.snimka.bg/?profile,uploadinf ... =6;#paging

''Не мога да се задоволя само с красиви мечти, искам и красиви реалности."
elena kirilova
Наркоман
 
Мнения: 10013
Години: 53
Регистриран на: Пет Яну 29, 2010 2:14 pm
Местоположение: гр.Костинброд
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот serena » Пон Май 12, 2014 7:30 pm

Занимавам се с цветя, защото за мен това е любов. Нямам градина, но терасата от пролетта буквално я заривам с цветя. Допреди пет-шест години гледах само зелени цветя и нехаех за цъфтящите, но после нещо превъртя в мен и оттогава харесвам и гледам и зелени, и цъфтящи. И на мен сутрин, след като се затопли, първата ми работа като се събудя рано е да изляза на терасата и да се порадвам на всяка саксия, да им кажа колко са хубави и че съм щастлива, че ме даряват с такива прекрасни цветове. Така е и през деня, когато съм в къщи, час по час с котките сме на терасата - те зяпат навън, а аз се радвам на изобилието от цветове и багри. Мислите и грижите за цветята ме откъсват от ужасиите, които се случват с хора и особено с животни по света. Когато съм сред тях, се чувствам умиротворена и по-спокойна. Ако имаше как, щях да имам градина и да се занимавам по цял ден само с нея и с животните, но засега това е само мечта. Напоследък се улавям, че гледам по чуждите тераси и недоумявам как е възможно на толкова тераси поне по едно цвете да няма, що за хора живеят там. Където и да живея, винаги около мен ще има цветя, колкото се може повече.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
Аватар
serena
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1404
Години: 46
Регистриран на: Вто Мар 20, 2012 9:25 pm
Местоположение: Варна
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Албена » Пон Май 12, 2014 8:23 pm

Градинарствам ,защото не мога да не градинарствам.Това е част от мен, от моята същност.Когато докосвам растенията ,когато ги виждам как растът и от семенцето се ражда цвят,се докосвам до безкрайното и изумително чудо на живота.
Понякога прегръщам старата черница, допирам буза до грапавата й кора и ме обзема спокойствие.Връщам си вярата ,че отвъд тревогите ,болката и горчилката ,има светъл мир на хармония и съвършенство.
Не ми е много подредена градината.Прилича повече на дива поляна.Оставила съм да се ширят глухарчето и мечата пита ,игликите и много още диви цветя ,чиито имена дори не знам.Никога не спускам завесите на спалнята,за да мога , като отворя очи първо да видя небето и облаците ,а после да потъна в зеленото на тревата.
Мога да кажа ,че градината ми ,това е моята философия и светоглед,израз на обичта ми към света.Моят начин по малко да го променям към това ,което бих искала да бъде...
Аватар
Албена
Кафе машина
 
Мнения: 3827
Години: 50
Регистриран на: Вто Фев 02, 2010 10:57 am
Местоположение: Габрово
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Noel » Пон Май 12, 2014 8:35 pm

Защо градинарствам?
Разказвала съм ви началото.Започна почти насила в стремежа си моето момче да ме изведе от отшелничеството ми.
Преди това-интензивен,насилствен за психиката ми,безсмислен живот от който почти нищо позитивно не съм запомнила.Пари изкарани с крайни нерви и изхарчени за преходни вещи.
Това ,което започнахме,върна куража ми за пълноценността на живота.Трепета да твориш,да създаваш .
От семенцето да отгледаш красотата.Да имаш очи и душа за тази красота,защото понякога е болезнено съвършена.
Сега,когато се разхождам в градината все едно взимам глътка озон и се нуждая от него и пак,и пак...
Дали има насищане!?
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
Noel
Наркоман
 
Мнения: 10428
Години: 49
Регистриран на: Вто Яну 07, 2014 8:29 pm
Местоположение: София кв. Борово
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот mileni » Пон Май 12, 2014 9:08 pm

Градинарствам,защото ми идва отвътре.
Не мога да си представя живота си без цветя.Винаги е било така.преминах през листно-декоративните стайни,цъфтящи стайни,докато стигнах до РОЗИТЕ и градинските цветя.
Цветната ми градинка ме радва ,успокоява и никога не обижда,не злобее,защото съм "различна"...
в много трудни моменти съм намирала утеха именно там ,в нея .
Noel написа:Защо градинарствам?

От семенцето да отгледаш красотата.Да имаш очи и душа за тази красота,защото понякога е болезнено съвършена.
Сега,когато се разхождам в градината все едно взимам глътка озон и се нуждая от него и пак,и пак...
Дали има насищане!?

Ноел,това сякаш са мои думи :tzvetentze:
Пусни хляба си по водата и ще го намеpиш не след много дни.
http://mileni.snimka.bg/flowers/lyato-2013.762771
https://picasaweb.google.com/1017633711 ... 448/201502
Аватар
mileni
Кафе машина
 
Мнения: 3446
Години: 51
Регистриран на: Пон Ное 30, 2009 3:43 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот nadin » Пон Май 12, 2014 10:54 pm

При мен нещата са доста загрубели вече :D Аз с цветя се занимавам откакто се помня, но да не си мислите че това ми е професия не е , хоби е. :D
Иначе съм почнала още с бобчетата и лещата в памука в първи клас в училище. После гледах кактуси на балкона, после на село баба и дядо ми отпуснаха една леха в която влачех каквото ми попадне от игликите на съседките до моркови и картофи, после гледах фикуси, хибисуси и орхидеи докато не се преместихме в един тъмен апартамент в центъра където нищо не вирее вътре. Сега съм на алпийски и горски цветя в селския двор. Не знам какво следва след това :hmmm: може би да си сменя професията и да стана професионален градинар ама подозирам че кефът и тръпката тогава вече няма да са същите. :nod:
Аватар
nadin
Чист кофеин
 
Мнения: 5699
Регистриран на: Вто Май 17, 2011 3:33 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Lois » Пон Май 12, 2014 11:11 pm

Аз си признавам, че отскоро съм зарибена :)
Може би именно защото хобито се превърна в професия, и с неминуемите задължителни неща, които донесе, почувствах нужда от ново хоби? Не зная, но моментите в градината сега са наистина моменти на огромна наслада. Е, може троскота и поветицата и охлювите да са по-малко, все пак :lol:
И честно казано, се чудя как досега са цъфтяли едни рози при мен без да им се вглеждам много-много, а сега само ги обикалям и а видя въшка, а вадя пръскачката :twisted:
Аватар
Lois
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2739
Регистриран на: Пон Авг 12, 2013 11:40 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот calico » Пон Май 12, 2014 11:12 pm

ами... :angelche: ..аз съм прагматик :nod: - нищо друго не е толкова хубаво за правене.

Гео, страхотна тема.
Някога, в една книжка, прочетох едни разсъждения на тема бързането. Как все бързаме, нямаме свободно време, трепим се да работим почти през цялото време, за да изкараме пари и с тях да си купим времеспестяващи уреди. А времето, което те ни спестяват, отново работим и бързаме, и печелим пари, за да си купим още по-времеспестяващи уреди. Автора си призна, че с това безумие е приключил, когато решил на отиде на една хижа в планината, без ток и без никакви времеспестяващи уреди. И се оказало че никога не е имал толкова много свободно време .
Моят селски двор
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
calico
Наркоман
 
Мнения: 20552
Регистриран на: Сря Дек 02, 2009 4:41 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Zory » Пон Май 12, 2014 11:32 pm

Не се чувствам добър градинар, но това не ми пречи да обичам да градинарствам :D Стайни цветята в панелката, после на балкона, после балкона стана тесен, извоювано кътче сред зеленчуците :stiskam: Винаги съм обичала цветята! Странно ми е било като чуя някой да казва „това цвете не го харесвам”. За мен всички цветя са красиви, като децата, нима сте виждали грозно дете? Обичам да съм в градината сред дърветата, храстите, тревите, цветята, пръстта. Това е моята красота, спокойствие, релакс, удоволствие
Zory
Кафевар/ка/
 
Мнения: 700
Регистриран на: Чет Юли 29, 2010 3:17 pm
Пол: Мъж

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот МГХ » Пон Май 12, 2014 11:34 pm

Че вие сте казали всичко.И аз сега какво "умно" да измисля. :hmmm: От това ,което сте написали по-горе по малко и за мен е вярно , но главното е ,че ОБИЧАМ цветята ,децата ,природата , животните , птиците ,облаците ,дъжда , слънцето .... ВСИЧКО и най вече ЖИВОТА. :sheart: А в градината се чувствам най-жива.Има и още нещо ЛЮБОПИТСТВОТО .Винаги искам да разбера какво ще стане , ако ... :tzvetentze:
Със Zory сме писали едновременно и почти едно и също :lol:
Изображение Аз и тук бих измислила как да отгледам цвете. :D
Аватар
МГХ
Чист кофеин
 
Мнения: 5422
Години: 61
Регистриран на: Чет Окт 04, 2012 11:28 pm
Местоположение: Русе
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот kangel (Камелия) » Вто Май 13, 2014 12:55 am

Да, наистина хубава тема. Като се замисля от всички написани мнения има по нещо, което важи и за мен.
Аз до миналата година изобщо на исках и да погледна градината. Дори не знаех, че имаме роза, защото просто не я бях видяла... Представяте ли си!!! За цели осем години не съм видяла красивата бяла роза в двора!?!? И изведнъж нещо се случи! И аз не знам какво, но се случи и ми носи толкова много радост и спокойствие, че се чудя защо не се занимавам с градинарстване от доста повече време. Имам късмета от девет години да живея в къща (макар и не моя, а на общината) и тази къща да има мъничък двор, който вече така е претъпкан с рози, а в скоро време и с други растения. Чудя се, ако бях започнала още тогава как щеше да изглежда всичко. Сигурно с пъти по-красиво, или може би пък не?!?! Просто така е трябвало да стане. Хората с усет към красотата (и нужда от нея), рано или късно се ориентират към цветята.
При мен причината със сигурност не е, че няма за кой да се грижа. Имам две момиченца на едната на 6г., а другата на почти 2 месеца и се надявам и в тях да възпитам любовта към красивото и нуждата да го създават по един или друг начин. Каката вече се радва като мен на всяко ново растение в двора и плаче, когато някое изсъхне или не се развива добре. Дори и дядо си накара да посади рози на село и той вече също е запален по тях :D .
Като гледам цветовете в градината и ми носят такова смирение, а и удовлетворение, че това нещо съм го направила аз с моите две ръце. И вече кроя планове за нова къща с чисто нова градина. Защо ли? Защото така ми харесва...
Аватар
kangel (Камелия)
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1357
Години: 38
Регистриран на: Нед Апр 07, 2013 10:56 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Следваща

Назад към Други цветарски теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта