Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детството

kmm
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1220
Регистриран на: Сеп 13, '11, 14:06
Местоположение: Пловдив

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от kmm »

Зари написа: На първото видяно кокиче му пеехме :
:sheart: :sflower: :sflower: :sflower: :dovolen:

Аз имам една череша, като баб'Димкината смокиня. :D Обаче народът се измодери вече и никой не иска да й яде черешите. Само за красота си ги гледаме. :D
_____

Фикус еластика и Филодендрон - две култови растения от моето детство. :D Позиционирани във всяко учреждение и панелка :D У нас също :angelche: (че то кой ги нямаше..) и бяха особено пищни екземпляри. Но нещо не изпитвам носталгия точно по тях... :hmmmmmm:

Изображение

Изображение
Аватар
Elyza
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1717
Регистриран на: Сеп 15, '10, 23:18

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от Elyza »

Най-милите ми бабини растения са Цинията, защото цяло лято двора ни на село беше така Изображение
И индрише Изображение
Баба ми, на която съм кръстена, а и много приличам на външност и по характер, почина миналия август. Често искам да й се обадя, да споделя нещо хубаво, и когато се сетя, че я няма ми става тъжно и пусто. :snif:
По Нова година си ходих в Стара Загора и прибрах индришето. Сега си го гледам, докосвам и мириша, а то е цялото един...спомен.
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31528
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 815 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от Мария Николова »

Изображение

Подозирам, че само майка ми имаше това име за циниите, ;) защото бе родом от Казанлък - Казанлъшка ружа.

Друго нейно градинско цвете беше каначиче, сега не мога да се сетя латинското му име... :eeeh:

Но, разбира се, най-голямата й слабост бяха Царската лилия (Regal), лалетата, ходжовото лале, бялото цвете (бял клематис :lol: ), както и саксийните лимби (коледничета), бяла и синя кампанулки, бегонията слонско ухо :lol: , мушката, индрешета, дъвки, една воняща цъфнала звезда като брошка, гергини - помня само сорт, наречен Цола Драгойчева :srofl: :srofl: :srofl: ; трампЕта (хортензии), зокуми, 4 лимона и 2 портокала... :mrgreen:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от Албена »

Аз помня аромата на петунии и чемшир.И тези карамфили
Изображение

и едри жълти гергини.Извисяваха се доста над мен,когато бях дете.
Изображение
Аватар
Bi_
Кафевар/ка/
Мнения: 991
Регистриран на: Дек 12, '09, 14:57
Местоположение: РУСЕ

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от Bi_ »

По нашия край ма циниите казват московчета :lol: :lol: :lol:
Вътрешният двор на бабината къща беше застлан с големи каменни плочи и във фугите между тези плочи си растяха калдъръмчета.Незнайно как бяхме научени да ги прескачаме(а бяхме много мънички ,в това дворче си играехме) и си цъфтяха до сняг.Помня и огромните туфи обикнови бели маргаритки(лайките де :lol: )
Аватар
Diyana
Виенско кафе
Мнения: 350
Регистриран на: Ное 2, '11, 15:08
Местоположение: Пловдив

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от Diyana »

Ха, яка тема...
Къщата на баба и дядо беше в общ родов двор с други роднини...лятото като се съберем една каруца хлапета и тичаме до припадък, ама що тичаме никой не знае :D
Леля Коца имаше леха с момина сълза и все ни се караше да внимаваме къде тичаме, обаче, колко ни бил акъла...решихме да и отмъстим като ги напикаем :lol:
Очаквахме да изсъхнат...е да де, ама те станаха като боабаби... :mrgreen:
Изображение
Тия теменужки много ги обичам и са страшно ароматни, точно като бонбоните :D
Изображение
Най-яркия ми спомен е как дядо /привидно суров, корав и студен човек в очите на другите, но най-страхотния за мен/ ме учеше да си правя принцеси от пъпките на маковете:
Изображение
Последната снимка я намерих в един интересен сайт, който ще споделя с вас... http://detstvoto.net/index.php?newsid=14" onclick="window.open(this.href);return false;
Не му правя реклама, но на мен ми харесаха уводните думи:
"В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. "
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от calico »

Боже каква тема хубава имало, добре че кмм спомена за нея та да я видя.

никога не съм имала село като дете. все живеехме по квартири и апартаменти. Едната баба живееше на село, но съм била малка и не помня много. Помня обаче нейните лалета покрай оградата и до външната чемша- всички бяха тъмночервени лилиевидни, гледах ги като омагьосана.

по-съзнателното ми детство мина на квартира в една огромна къща с два самостоятелни входа, и в единия бяха хазаите с чиято дъщеря бяхме съученички и приятелки и играехме все у тях. едно малко вътрешно дворче и един розов храст до оградата. Години наред гледах за такава роза по дворовете и все не намирах, а после тук вкупом я открихме че е била La France- първия ЧХ нежна, ефирна с листа като тънък пергамент, я се отвори цялата я не, обаче беше божествена.
Изображение
Изображение

и понеже живеехме в две стаи 6 човека- мама и тати, аз и сестра ми и баба и дядо, та място за цветя няма, но помня в спалнята на родителите ми едно восъче- сега знам че е хоя, беше повече от 3-4 м и обикаляше цялата стая и цъфтеше обилно, а ние пиехме сладкия му сироп. а от стария орехов гардероб висяха надолу и настрани по стените два огромни аспарагуса
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
joannka
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1873
Регистриран на: Сеп 30, '10, 17:24
Местоположение: Плевен

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от joannka »

Мил детски спомен за мен от едната ми баба /с.Бреница,врачанско/ е този храст
Изображение ,наричан от нея Булчински венец.Много ароматен,голям...или аз съм била достатъчно малка,за да си играя под него като в колибка :sgiggle: Голямо кършене падаше и виене на венци! и пак оцеляваше и си цъфтеше...
ИзображениеА бабиният розов трендафил ,също като този /снимката е на Дал / няма да забравя никога!Страхотен аромат и мнооого обилен цъфтеж :sooo:

А това цвете е друг спомен от "онова" време,но от баба ми от другото село,Крушовица ,плевенско.
Изображение Тя го наричаше Съмни-мръкни.А сега вече знам и латинскито му Традесканция някаква. :nod:Даже имаше и такова същото,но с листа на светли ивици,вариегатни някакси.Беше окопирало района около коритото на чешмата,големи туфи в сянката на висок Изображение декоративен слънчоглед.
И здравец,мнооого много здравец!

Ееееехххх,жалко ,че бабите отдавна ги няма,а и къщите вече не са наши... :snif: Идея си нямам дали нещо са запазили новите им собственици от цветята... :hmmmmmm:
Изображение Изображение Изображение

ИзображениеFlowers feed the soul...
Happiness is a decision.You are as happy as you decide to be!
Аватар
tsvetina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1600
Регистриран на: Мар 16, '12, 15:29
Дал благодарност: 12 пъти
Получил благодарност: 21 пъти

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от tsvetina »

Наистина хубава тема! Имам много хубави спомени от моето детство. Бабите ми бяха най-добрите баби, които едно дете може да има :dovolen:
Живееха в различни села и аз им ходех редовно на гости. Градината на едната беше огромна и имаше много цветя, но най- много ме радваха лалетата - от онези червените "бабешки" лалета имаше най- много и цялата градина просто грееше през пролетта.Част от тях сега са в моята градина и са ми мил спомен. По средата на градината имаше розова роза, която ухаеше страхотно, но беше много бодлива. Градината на другата ми баба беше малка, но също имаше много цветя. До преди няколко години не знаех как се казва цветето, което си спомням от там и много исках да си засадя в моята градина. Доста обяснявах на комшийки цветарки, че търся от "онова бабешко цвете с големите розови топки " :lol: и така се сдобих с многогодишния флокс като от бабината градина. Спомням си, че беше висок колкото мен - това е най-милото цвете от моето детство! :tzvetoman:
kmm
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1220
Регистриран на: Сеп 13, '11, 14:06
Местоположение: Пловдив

Re: Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детствот

Мнение от kmm »

от Миша » Чет Май 10, 2012 2:38 am

s_t_m написа:
Моя белия не е поръчков. Виж на предната страница биографията му.
По принцип, всички НЕпоръчкови цветя, (от лалетата - до хризантемите) които наричаме "бабешки", или "бедни роднини", си имат собствено име на сорта си. За цветята, които си имат в Лондон регистър, даже и нашенските "бабешки" цветя имат година на създаване на на сорта, или годината, когато отделно цвете е описано.
И който няма друга работа, може да рови, рови, рови до припадък и да открие в нета името на ВСЯКО нашенско бабешко цвете, за което се сети човек.
Според мен, назад във времето, още когато в нашите земи никой не е търгувал с цветя, български гурбетчии градинари в Австроунгария, търговци на розово масло, студенти "в странство" са носели армаган на майките си, на сестричките си, на любовниците си, а в краен случай на благоверните си съпруги, семена, коренчета и луковици на цветя от сортове, които никой в България не е виждал. Кой ще ти помни име на цветето, че и на сорта!!! Тук са им измисляли имената. Латинката идва от "латински език" - нещо си на латински и цветето става "латИнка". Но към Първомай някой е донесъл латинката от Франция и там я наричат "фрЕнче". Други популярни имена са "крем", "крен", "лИмба" и много любимото "пАте". С тях са наричани лилиума, ириса, коледничето, астрите. (Другото име на ириса - перуника, със сигурност е в чест на тракийския бог Перун. Но тук думата "перуника" не говори нищо. Спомена ли "крен", нещата идват на мястото си.
По късно селектираните цветя, като хемерокалиса например, изобщо нямат никакво местно име. Даже и прословутия "бабешки хемерокалис" няма побългарено име. Както и кактусите. Някой да е чувал име на просторечие за кактусите? На клематисите? (Няма да бъркаме културния вид clemАtis с далечния му прародител, който и у нас вирее и е известен под името "пОвет". )

Мери,ще те опровергая,моя бабин хемерокалис си има българско име ,което с любов го споменавам ,защото се въдеше в градината на баба ми ,някакъв висок с огромни оранжеви цветове,беше направо неизкореняем,всъщност отдавна не съм виждала такъв ,та баба ми го наричаше крим.А перуниката за мен няма друго име ,легендата гласи,че на мястото,което Перун благославял,цъфвала божествената перуника,така че това цвете носи магията и дарът на боговете и ме изпълва с тайнственост всеки път,когато спомена името му,а ирисът нищо не ми говори По същия начин за мен омайничето с чудното си име сякаш носи на градината ми онази усмивка ,с която горската самодива се е разхождала на разсъмване с тихи стъпки по росни ливади ,а под краката й никнели омайничетата,за да задържат всеки пътник в нейното царство.Стремежът да запомним латинските имена някак не го харесвам,повече ме привличат народните наименования с легендите за тях.Скоро четох ,че някога във всеки двор до входната врата сеели слънчоглед,вижте какво хубаво име,той поздравявал сутрин слънцето и слънцето благосклонно огрявало поздравилия го дом,а лошотиите се спирали до него и броели семките ,не можели да преминат,докато не ги преброят,но семките били толкова много ,че те по цял ден броели и не влизали в двора ,от тук насетне май в моя двор винаги ще има слънчогледи.
Публикувай отговор

Обратно към “Други цветарски теми”