Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детството

[dal]

едната баба е жива на 91 е , градинка имаше , но не я влечаха китките особено - обаче въдеше огромни туфи бял дзъмбак лилиум от този дето много мирише ; аз го заварих тук в двора и до сега си го гледам

тя и до сега си е билкар самоук , та някои неща съм запомнила от нея -например да лекуваш изгорено , набрало , и разни други чисто практични хватки от ежедневието , дето и до сега ги пазя и прилагам , но още не съм научила щерките ;къщата и всичко и до сега си е така , семейството се раздели след смъртта на баща ми преди 30 години и никой на никого не прости .

другата отдавна почина , тя беше голям цветар , нрав имаше релефен , всичко можеше . Нейни цветя гледам и до сега , и то взети от градината и - трендафилът
вече е огромен , от резник
ирисите са от балканджийския и двор размножили са се в пъти , на много от вас съм изпращала от тях ; гледаше морета от шибои ханъми и есенни астри от рошавите кичестите ,
мушката много , и седефче голямо в предната стая- хоя дето му казвате , то е при майка ; китайската и роза е като дърво , кастрене и чат пат още цъфти -сега е на двора под бора , сърце ми не дава да я изхвърля
и латинки много обичаше ;майка ги гледа , аз нещо ги разлюбих
латинките и шибоите и гергините ги пропуснах аз , обаче от другите гледам , гулията например , високите жълти цветя
обикновени хамерокалиси много са
там им казват ханъма , тука цинии
божурът е от нея - там е като поляна
солидагото , то го има и тук , но моето е от старата колиба на едно от местата в планината -колибата я няма , има само изкорубени сливи и малка рекичка...
няма да мога да намеря мястото , защото съм ходила веднъж до там...
Всъщност аз от нея имам още доста неща , включително стан за тъкане и какво ли още не ....
Много хубави спомени от детството

[Tanet]

Дал много мило ми стана, любимата ми бабка , на която съм кръстена почина на 97 през 2011г и я погребах точно на рождения си 40-ти рожден ден.Беше ми казала, че преди години една циганка и гледала и и казала, че ще умре по Петковден. Всяка година имаше едно наум като наближи Петковден и така 20г, но накрая умря наистина седмица след Петковден - предсказанието случайно или не се сбъдна. Десет години живя с нас и много весели моменти имахме, а бяхме 5 поколения жени племенницата, сестра ми, майка ми, аз и баба. Всичко що е нейно поддържам и пазя. Другата ми баба е още жива на 94, днес бях при нея и сях рози. Още не е изгубила чувството си за хумор, акъла и е бистър и макар и с лек инсулт се държи ако и да позападна последната зима. Щастлива съм, че и двете доживяха да видят така дългоочакваното ни детенце и тяхно правнуче, жалко, че Деничка едва ли ще ги запомни. Извинявам се за не по темата ама не се сдържах.

[secret_rose]

Каква прекрасна тема...
И аз помня всички тези цветя в свидната селска къщица на моята баба, най ми беше скъпа игликата и момините сълзи, цяла плантация...

Нямам снимка, но имам друго, защото навявате толкова прекрасна носталгия...

Тази тромава, стара, измазана рехаво къща
още скърца с най-кръшните трели на вятъра зимен.
Медоносни пчели и лозници - изсъхнали пръсти
вият лепкава сладост до горе чак, двата комина
дето тихо припалват лули и хортуват по заник
за отминали стари любови в дантелени рокли.
За къдели, капели, чадъри, бомбета от лани,
за писма, парфюмирани с гюл, нацелувани, мокри
от пресъхнали вече сълзи. Тази къща ги помни.
По дуварите още пробягват сърца и копита,
грамофонени сенки, файтонени духове, стомна,
и кобилица с бистра вода, ничия, ненапита.
Тази моя, измазана в рехаво, бабина къща -
мърморана една, с избеляла забрадка и дворче
с аромат на консерви и розово сладко, завръща
при игликите ситни, гергините, бялото борче,
и студената стара чешма под кривашката дюля.
После малкото тясно сокаче, дюкяна на чичо
извисил едри печени тухли напред - да притули.
Аз изпускам сърцето си. Спомена. Тичам ли тичам...
колелото захвърлям, филията с мед, самосвала,
неудобните нови обувки, душата си, мрака.
И годините дълги, посипали плитките в бяло
се изнизват назад, като песен, която са чакали,
като помен и дим, като восъче на свещица.
И саванче дантелено - тънка покривка над скрина.
Тази бабина къща има бял ореол на светица,
от където животът не ще и не ще да отмине.

[Албена]

secret_rose,прекрасно е

[Димана]

secret_rose, така ме разчуства...

[Мария Николова]

Господи, такава атмосфера си пресъздала, Меги!
По-истинско от истинското чувство събуждаш. Аз не съм заварила и двете си баби и детството ми беше ощетено. Но родната къща на баща ми беше изпълнена с духа на баба Мария и тя идваше в съня ми

[ljuboznatelna]

secret_rose, толкова мило и хубаво, толкова богато на образи и емоция....
Магьосница на думите си ти, преродена Шехерезада...

[sani001]

Здравейте, за успокоение на тези, които са продали бабините къщи искам да кажа, че преди 5 години купихме една такава в нашия град. За моя радост имаше останали лаленца(от тези бабешките ), дамско цвете, божур,нарциси и зюмбюли(едни тъмно лилави,малко рехави, но много аромтни). Всички те ме върнаха в моето детство и в моята бабина къща, която от много време вече я няма Всичките съм ги запазила и ги пазя като очите си. Това са най-красивите и любими за мен цветя. Ще направя снимки и ще ви ги покажа. За доказателство де

[ivanina]

Ето го и цветето към което изпитвам страшно много сантименти от моето детство . В градината ни имаше по-вече хризантеми(димитровче) още им казваме , които грееха като слънца , но имахме едно много нежно бяло цветенце на храст високо около 70см. което през всичките години не можах да забравя но и никъде из градините на хората не видях по-вече. Бях престанала да се надявам че мога някога да го открия , защото дори името му не знаех. Истинското чудо ми се случи тук ,в този форум - видях го във вашите градини и издивях от щастие , научих и името му - ами това било Перлен равнец - истинска перла , поразшетах се насам - натам и успях да купя три коренчета и сега щастливо се подават зелените назъбкани листенца из под земята - значи имам го отново

[Lois]

Ех, колко хубаво!
Изчетох я тази тема от началото до края, и все си мислех, как всички цветя, които съм запомнила от градината на моята баба, сте ги изредили: чимширите, дамското сърце, синия клематис до входната врата, и едно едничко бяло цветенце, на което не знам името и го изгубих не срещнах - до последния пост над мен!
От толкова време се опитвам да го открия, а то как се казвало! Перлен равнец!
ivanina, сподели, моля те, откъде го намери?