Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детството

[Noel]

Ех, колко хубаво!
Изчетох я тази тема от началото до края, и все си мислех, как всички цветя, които съм запомнила от градината на моята баба, сте ги изредили: чимширите, дамското сърце, синия клематис до входната врата, и едно едничко бяло цветенце, на което не знам името и го изгубих не срещнах - до последния пост над мен!
От толкова време се опитвам да го открия, а то как се казвало! Перлен равнец!
ivanina, сподели, моля те, откъде го намери?

Флориана 1702 оттам си го купих моя миналата пролет.Ще погледна дали се е разрастнал и ще ти откопая като се водим отново

[ivanina]

Ех, колко хубаво!
От толкова време се опитвам да го открия, а то как се казвало! Перлен равнец!
ivanina, сподели, моля те, откъде го намери?

Лоис ,една съфорумка ме ориентира към Градинси магазин "Замъкът "-Бургас , но тъй като не беше в наличност тогава - тази търговска сделка я направих с човек тук от форума защото бях страшно нетърпелива и не ми се чакаше. Името на човека запазвам за себе си, като отново му изказвам своята благодарност , почитание и любов
Ако , не ме изпревари някой друг и храсчетата се разраснат до есента ЩЕ ТИ ПОДАРЯ - имаш ДУМАТА ми , обещавам ти!

[Lois]

Много благодаря, ще го потърся по разсадниците, че сърце не трае а си представям какъв хубав пълнеж за рози ще стане

[serena]

Аз помня едни огромни филодендрон и фикус в къщата на баба ми, както и прекрасните маргарити и люляковия храст в предния двор. В апартамента на майка ми и баща ми нямаше грам цвете, но като малки всяко лято бяхме пращани при баба и дядо в Шумен, които живееха в къща с преден и заден двор. Толкова носталгия изпитвам по тези времена, когато играехме на съседната поляна със съседските деца или ходехме на излети на платото, като се сетя, и понякога чак ми се доплаква.

[РОУЗ]

На баба градината беше прекрасна, подредена, оградена с чемшири, в средата един голям, кръгъл чемшир и много цветя, ама много.
Имаше много хортензии, с огромни розови цветове, и в градината, и покрай пътеката, започваха от портата и вървяха покрай пътеката към къщата , минаваха под крушата и завиваха към асмалъка, едни на сянка, други на шарена сянка, трети на слънце, всичките бяха прекрасни, това ми е може би най-милият детски спомен от бабината градина, сигурно затова така упорито се мъча десет години да завъдя, но все не попадам като на бабините.
Над портата имаше оранжева текома, а цялата улица беше с ароматни липи.
Имаше и едни цветя, "сухо цвете" им казваха, сякаш приличаше на циния, различни цветове, баба ги режеше и слагаше във вази без вода.

Лоша е снимката, черно-бяла, но все пак, ако някой може да разпознае хортензията?



Lois, имам бялото цвете от детството ти, при копаенето на дупки за розите май голяма част съм унищожила, че още не беше покарало тогава, но със сигурност ще мога поне 2-3 коренчета да ти извадя.