цвете с история

[vodo-leika]

Всеки от нас има поне по едно такова цвете. Цвете, което е малко по-различно от другите, което свързваме с човек, история случка или период от живота ни. Нека разкажем историята му.

Моите специални цветя са две .
Първото е един зокум. Принадлежал е на прабаба ми, която имах честта да познавам, защото умря на 95 . Гледаха го зокумчето в двора на къщичката си. За мен е много важен, защото всичко каквото са имали цели поколения наред след тях, го дължим именно на тяхната предприемчивост. Когато умряха, го взехме вкъщи. Крайно издържлив - в един период зимуваше навън, после го нападнаха щитоносни въшки и никой не му обърна внимание с години. Бяхме го отписали, особено след като после го накачулиха и белокрилките. НО това лятоза пръв път от незапомнено време цъфна(след като най-накрая ликвидирах всички буби) и страшно му се радвам. Толкова е голям, че почти ми пази сянка и е немислимо да го извадя от делвата, в която прабаба го е насадила. :


Другото е кампанулката, която съм ви показвала. Подарък ми е от дядо ми, лека му пръст. Когато празнуваха златна сватба, тяхната беше цъфнала по същия начин и я бяха внеси вътре, да им е като булчински букет. Винаги когато я видя, си спомням този ден:

[vodo-leika]

Малко да отупам темата от прахта.
Миналата година ми подариха една розова хризантема, въшляса много сериозно и я приготвих на балкона за хвърляне. Саксията замръзна, стана на буца лед и така до пролетта. Март месец, като разчиствах за петуниите, я взех и на път към кофата гледам - едно малко стръкче срамежливо се подава насред подгизналата почва. Ето я сега тази чудна хризантема, още си е в транспортната саксия, която беше напълно замръзнала. Можем само да се учим от цветята и жаждата им за живот!