Наши творби.

Публикувай отговор
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Наши творби.

Мнение от JuliS »

изобщо... съм пропуснала... :oops:
А, добър ден! :mrgreen:

***
Понякога душата ми крещи,
и моли се отчаяно на Бога
сърцето щом безпомощно боли
приятел трябва ми,
без който да не мога!
Да ме попита как съм?
Да ме утеши -
да поседи при мене само,
със думи мили, да ме разведри
и деликатно да предложи рамо.
Да чуе писъкът във свитата душа
да ме накара да повярвам просто
без фалш, интрига и лъжа,
без купища раняващи въпроси.
Не да мълчи или да казва „стига”!
Защото болката все трябва да излезе…
Такъв приятел - Господ ти го праща
безмълвно във живота ти да влезе!
Без показност, без шоу , без овации
Ей тъй, от нищото да се роди,
до теб да бъде всеотдайно и без граници
а…
на такъв приятел –
просто се БЛАГОДАРИ!

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Наши творби.

Мнение от calico »

Джулииииииииииии :tzeluvka: :tzeluvka: :tzeluvka:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Донка Тодорова
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1305
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:11
Дал благодарност: 130 пъти
Получил благодарност: 63 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Донка Тодорова »

:sclap:
Аватар
darina1960
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1682
Регистриран на: Яну 31, '13, 17:17
Дал благодарност: 233 пъти
Получил благодарност: 113 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от darina1960 »

Джул, ти си била голям поет!!! Четох го няколко пъти. Много ми хареса!!! Браво!!! :tzvetentze:
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Наши творби.

Мнение от JuliS »

Благодаря ви дами . Радвам се че ви хареса.

***

Студът е сковал, не само земята,
сковал е спомен, сковал е мечти...
Аз го допускам, в очите си слепи,
в сърцето ми огъня – да угаси!

Постила дъха си - лепкаво - синкав,
Сърцето ми бие до лудост…забрава…
Сграбчва душата в прегръдка зловеща
Припомня ми огън. Бушуваща клада!

Кога ли ще спре със удар последен?
Кога ли ръцете ми ще те забравят?
Ден отминава, труден, пореден…
Във въглен прераждам се - на твоята клада!

Приказно-ледено замръзват очите ми,
За да запазят последната среща!
Задържам дъхът си, премръзнал в гърдите ми
Само кръвта ми е още гореща…

Студът тънки пръсти протяга към мене,
но той не разбира – това е пощада!
Допускам го днес - да убие сърцето ми,
което изгаря… на твоята клада!

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
stellatua
Kафенце
Мнения: 8
Регистриран на: Авг 13, '15, 22:03
Местоположение: Пловдив

Re: Наши творби.

Мнение от stellatua »

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ЗАПАЗИМ ДОСТОЙНСТВО

Прегръщам самотата си всеки божи ден, милвам изранената си душа и....продължавам напред! Къде напред - още не знам, важното е да не спирам. Да не спирам, значи да продължавам да се боря. Стимулът за борба е там, някъде далеч в прекрасната и изтерзана Страна на розите – един съпруг, който вярва в мен, две деца, които посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да проявяват поне мъничко слабост. Стимулът е извор на силата, която изправя наведената ми глава, помага ми да вървя срещу течението в задъханите ми делници, да се усмихвам приветливо, когато всъщност ми иде да крещя, да не вдишвам отровния дъх на носталгията...И тогава си спомням коя съм и от къде идвам. Гордата щерка от Пирина се събужда в мен ... стъпвам по улиците на Вечния град уверено, променям целия си мироглед... Вглеждам се в уморените и примирени очи на моите сънароднички, продали като мен труда си по-скъпо, чийто живец са само неделите и телефонният звън.....Мога да ги разпозная от километри – снажната иначе осанка на типичната българка, в чужбина се модифицира в прекършено и обрулено от ежедневните предизвикателства цвете. Цвете, чийто аромат не може да вдахне любимият мъж, но който продължава да вярва...цвете, чиито деца посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да показват слабост, но подготвени за живота и научили урока за саможертвата...
И всяка българска роза, макар и в самота може да се разлисти отново, ако черпи вода от чудотворния извор – детските очи и усмивка и нечия не случайна вяра; ако светлина й бъде макар и крехката надежда за бъдещо по-добро заслужено съществуване ; ако почвата на самосъжалението и примирението бъде подменена с друга, по-хранителна – гордостта и достойнството!
С новия си мироглед продължавам напред! Къде напред – вече знам и няма да спра! Имам водата, светлината и нова, по-хранителна почва! Имам толкова много!

Рим, 2010 г., побликувано в местния български вестник и обект на много коментари
Аватар
utro77
Виенско кафе
Мнения: 364
Регистриран на: Окт 8, '15, 11:22
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 8 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от utro77 »

Здравейте!
От няколко месеца съм във форума. Много ми харесва!

Радвам се да открия тази така приятна тема, в която пишат пищещи хора! Макар и не много активно. Надявам се да я пораздвижим.

Аз лично обичам да пиша както поезия, така и проза.
Ще ви споделя няколко неща. дано ви харесат!

ЛЮБОВТА МИ БЕЗ ТЕБЕ

Любовта ми без тебе боли.
Всяка мисъл е камък надгробен.
Всички истини, всички лъжи
се стопяват във капка отрова
и поемат по вените... Знам,
все към теб ще ме води безкрая.
С всяка стъпка ще стигам до там -
да те имам, когато те няма...
Все по-често в нощта ще вали
и ще шепнат дъждовните капки.
Любовта ми без тебе горчи
като глътка отрова - от сладко.

Венцислава Симеонова


АЗ СЪМ ТУК

Аз съм тук.
И съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода.
Като вяра.
Като синьо небе.
Като стих недописан.
Като мисъл към теб съм летяла.
Да те стигна преди
да отвориш очите си.
Да остана в съня ти такава.
Не поисках дори
да ми сваляш звезди.
Но поиска без мен да останеш…
В.

Ако имате интерес, може да посетите и страничката ми във ФБ - https://www.facebook.com/%D0%9C%D0%B5%D ... 900886209/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31528
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 815 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова »

Какъв парадокс!
Неприлично младата моя душа гледа живота през старчески очи.
Нощното небе онемя в есента, защото вече не се чува
разтревожен щурец,
разтревожил
с тревожната своя песен
тревожната нощ.
Кой, например, вкарва в правия път самолетните светлини на юг към Беломорието и на север ги връща здрави, читави и доволни? Очите, или душата, която гледа през тях?
Като двеста прашки, разхвърлени върху лицето ми, бръчките на три кАта едва оставят място за очите. Но душата още гледа през тях и още Е.
И неблагоразумни нестарчески пориви я водят. Да издирва часове каквото и да е изрисувано, но не с рози, не с лавандула, а с ириси. Старческите крака тежат като бетон и коленете не си вярват, че на това стъпало няма да омекнат. Внезапно студения ден кара бръчките да треперят от студ и ми иде да си купя вестник и да се стопля, сгушена под него.
Но нищо не спира душата до откриването на търсеното! Неприлично доволна и направо щастлива, младата моя душа е ухилена от уши до уши и искрИ през старческите очи, сред двеста прашки - бръчки и на три ката.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31528
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 815 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова »

Стъпвам пристъпвам
под стария уличник клена.
Стъпвам пристъпвам
по злато.
Стъпвам пристъпвам по есен.
Стъпвам пристъпвам
по слънчеви летни лъчи.

М.Н. 20.ХІ.19.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2518
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 605 пъти
Получил благодарност: 560 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Lalel4e »

Еййй, Мария! Ти изрови тази тема и ето - последното стихче е твое!
Много е хубаво!! :sclap:
И отдолу няма никакви отзиви! :svekurva: :svekurva: :svekurva:
Ама то от 100 000 км. ти личи, че си поетична душа!

________________________________

:ovtza:
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”