Лирика
Re: Лирика
НА БАБА И ДЯДО
Глория Стойчева
Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.
Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,
много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.
Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.
Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя
Глория Стойчева
Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.
Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,
много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.
Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.
Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
Направи мил жест към себе си
още днес.
Re: Лирика
НЕ СИ ОТИВАЙ...
Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?
Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.
Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.
Недялко Йорданов
Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?
Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.
Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.
Недялко Йорданов
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
Направи мил жест към себе си
още днес.
Re: Лирика
Днес се навършват 26 години , откакто моята баба си отиде.
ИЗВИКАН СПОМЕН
/ Липсваш ми , бабо/
Заспивам... И потъвам в сън
На тъмна нощ във дебрите се връщам.
На село, там при баба под дъжда
А тя усмихната да ме прегръща
На печката водата ври
във чайника със шепа шипка.
Дървата пукат с топъл вик
И аз съм у дома ... Не съм самичка.
Краката мокри баба ми зави,
със топло одеало и терлички.
Тигана сложи, олио пращи.
приготвяйки любимите мекички.
А после ще приседне пак до мен
със шареното си вретено.
Ще ми разказва ден след ден
и ще целува детското ми чело...
Усмихвайки се ще гълчи,
че пак в студа съм твърде гола.
И после изведнъж да замълчи-
заспивайки до мен на стола.
Но ...Няма те...И аз не съм дете.
А тъй ми се прииска да се върна.
Заменям част от моето сърце-
за кратък миг - да те прегърна!
JuliS
ИЗВИКАН СПОМЕН
/ Липсваш ми , бабо/
Заспивам... И потъвам в сън
На тъмна нощ във дебрите се връщам.
На село, там при баба под дъжда
А тя усмихната да ме прегръща
На печката водата ври
във чайника със шепа шипка.
Дървата пукат с топъл вик
И аз съм у дома ... Не съм самичка.
Краката мокри баба ми зави,
със топло одеало и терлички.
Тигана сложи, олио пращи.
приготвяйки любимите мекички.
А после ще приседне пак до мен
със шареното си вретено.
Ще ми разказва ден след ден
и ще целува детското ми чело...
Усмихвайки се ще гълчи,
че пак в студа съм твърде гола.
И после изведнъж да замълчи-
заспивайки до мен на стола.
Но ...Няма те...И аз не съм дете.
А тъй ми се прииска да се върна.
Заменям част от моето сърце-
за кратък миг - да те прегърна!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Петя Дубарова
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13526
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 159 пъти
- Получил благодарност: 258 пъти
Re: Лирика
[video][/video]
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
Ким, накара ме да се замисля...
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13526
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 159 пъти
- Получил благодарност: 258 пъти
Re: Лирика
prijatel62, сигурно има и такива моменти...
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
[video][/video]
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM